Дона, преди много време бях на един малък гръцки остров, където се запознах с "капитан" Христос - не морски, а рибарски капитан. Вече беше стар и не влизаше в морето, но една вечер ме покани да отидем на брега, за да посрещнем рибарите.
Преживяването беше върховно.
Особено ме впечатли една стара тяхна песен. Не толкова текста й, а изпълнението и най-вече онова извиращо направо от сърцето чувство, което не може да се забрави. Пееха и танцуваха всички, аз също. Пяхме я няколко пъти.

Запомнил съм само два куплета, които и до сега не съм забравил. Преводът може и да не е абсолютно точен, но и да има отклонения, те са незначителни:

А може би само морето
без присмех и думи разбира
стаила се мъка в сърцето
и... бързо отдушник намира.

С вълните пак бродим в безкрая
и търсиме пристан забравен.
Не този, който ни води към рая,
а този... от чувства направен.

Някой ден ще стана мъдра,
след като премина по ръба.

И не забравяй докато вървиш по ръба да не гледаш надолу, назад, дори и в страни - само напред и то смело. Ще успееш! Направи го!

Дори да залитам, ръце ще разперя,
баланс да запазя подобно танцьор,
очите ми право напред ще са вперени
към моя далечен щастлив кръгозор.

А ако пак ме нападнат съмненията, ще ги прогоня бързо. Защото... не съм сама, :)

Не си сама, няма и да бъдеш. Освен, че можеш да се облегнеш на раменете на истинските си приятели (включително и едно от стомана), плътно до теб, независимо от обстоятелствата , ще бъде и възвърнатата ти вяра в твоето "АЗ". На него винаги и напълно можеш да разчиташ, но не забравяй, че и то ще разчита на теб.
Сигурен съм, че разбра. Бъди щастлива!

По-трудно е да върнеш нечия усмивка, но ние обичаме стръмните пътеки. Не че толкова се самопредизвикваме, но като сме попаднали на тях, няма да се отказваме. Морето очаква всеки един от нас. Да измие праха от изкачванията и спусканията, разбира се с нашата помощ... :)) Всичко ми е ясно, остава и да го приложа, защото както пише Гьоте:
"Теорията, драги мой, е суха,
зелено е дървото на живота."

Поздрави!

 

Изключително добър усет в амплитудите на чувствата!
Адмирации!!!

А сега моля да приемеш поетичният ми коментар:

Слънчевото утро
изгони облачната вечер,
едва докосната -
с рани незасъхнали.

Прегърни ме
с думи и с ласки.
Целуни ме,
но не с превземки.

Nikolaj Penjashki, благодаря за мнението. :)
Облаци, вятър, безоблачно, :)

Прям и чувствен стих. Хареса ми спонтанния начин на изразяване. Ще цитирам един пасаж, който съдържа надеждата:

 "Аз искам само да се върнеш

 от непознатото в познато,

ръцете ти да ме прегърнат..."

Поздрави Дона!

 

Благодаря, Антоан.

Важното е, че се бориш. Винаги има начин, винаги има още една надежда на дъното на кутията. Не забравяй силата на положителното мислене! Поздрави!

Дона, ти винаги ще бъдеш слънчева, защото все намираш нещо, което да те усмихне. Прегръщам те и ти желая, плачещата върба да остане зад гърба ти;)

Абе някаква полярна нощ се опитва да експоприира слънчевия юли... :)

Вятърът задуха и вълните
нежно клоните целуват.
Мъката изчезна в дълбините,
а сълзите... бързат да отплуват.

Просто повикай "вятъра"!

Hrizaik, много си прав. Благодаря за споделената идея. Отивам да отварям прозореца, за да има откъде да влезе вятъра, :))

Дона, прозорци колкото щеш, но в случая само един от тях е този, който ти трябва. Стискам ти палци да го откриеш и то скоро!

Страхотен пост, Дона!Публикувай го и на първа страница.Понякога е толкова тъжно, че сме забравили човещината си и се интересуваме единствено от собствените си чувства...

Поздрав и за хубавия стих /както винаги/!;)

 Ако човек изгуби всичко, остава бъдещето. Но изгуби ли надежда - не му остава нищо. Освен болката...

Благодаря ви. Правило едно: Надежда винаги има. Правило две: Никога не забравяй правило едно.
Желая ви прекрасни празници, изпълнени с надежда и живот!

Не е важно,дали ще си същата,важното е болката да не е същата;А най важното е че газим тревата от правилната  страна.както казваше един пенсионер-Наборе,като се събудя и не ми е на таман и ме боли тук и там,разбирам че съм жив.  ;-)

 Прости на себе си и другите и няма толкова да те боли!

Мисля да спреш вече с ампутациите. Хайде да посадим нещо, а? Дърво? Елха? Дори да не си същата, ще си Бялото цвете.  "А най важното е че газим тревата от правилната  страна " - казва Денеб, който е мъдър човек! 

А аз запомних :  "Не е важно,дали ще си същата,важното е болката да не е същата" Много ми хареса!

 А аз се питам дали като попариш Коприва с гореща вода и  и откъснеш листата и` дали тогава ще гали като Коприна

Изгуби ми се коментарът! Повтарям: Ако си попарил Коприва, която е изтъкaла тънка нишка Коприна, ще усетиш ли милувката и?

Държа да отбележа : минусът не е мой :)! Интересни ръзсъждения за Копринената Коприва - напомнят ми за "Елиза и Дивите лебеди". Според мен, всяка Коприва, колкото и да се преструва, дълбоко в себе си остава огнена :)))

 И на мен ми звучеше познато. Благодаря, че ми припомни от коя приказка е!      А за минуси на прекрасна поезия вече сме коментирали. Може би е случайност...или някой е търсил място за изява на негативната си енергия:)))Дано вече да се е заредил положително!

@ Денеб, сигурно защото авторът на този ужас е адски мрачен напоследък, ама смятам, че има неща много по-важни от ориентирането в пространството и по-конкретно над или под равнината. Може и да ми мине, знам ли? Знам във всеки случай как може да ми размине, което си е още едно неизвестно намерено, :))
@ Случайна, не съм в състояние да садя каквото и да било. Дори и да покълне, точно в този момент няма да оцелее. Водата за поливане е твърде солена, а и много плевели има. Затова ще руша, ще ампутирам, ще скубя, ще режа гангрената до кокал, с риск след това цял живот да куцам, но трябва да се направи място на бялото цвете да покълне. За сега твърде много неща му противодействат, а то милото крие главица и се пъне, колкото може да се закрепи.
@ Коприна, коментарът ти е останал анонимен. И на мен ми го прави тоя номер платформата. Понеже се припокрива със следващия ти, нека си остане скрит.

Заключение: Лирическият (ата) наистина е един мрачен тип и му е все тая какво го съветват, какво си разисквате тук (или поне се прави, че му е все тая и че гледа отстрани)... Абе има неща, които човек трябва да си преболедува и въпреки че знае какво трябва да прави и какво не, си иска да си е мрачен. А и как да летиш с прекършени криле? Това да не е перфорацията на самолетните крила?! ...
......................................................................................................................

П.П. Направих подбор "Мрачни стихове", :))

Посивяваш от праха та ежедневието,но помни че "Утре ще бъде по добре от днес"Силно се надявам,че някъде дълбоко  в сърцето ти,надеждата е скрита.А с нея ще дойде и топлината,независимо от сезона.

Но все пак си бялото цвете...

Щастието е понякога далече -

или ловко скрито зад завоя.

Време е да го намериш вече

и земята ще е само твоя.

П.с. Ще стане, разкарай съмненията! :))

 

Щастие не си пропуснала, повярвай ми.

Щастие те чака, няма начин.

Щастие ще имаш, ти сама го знаеш.

Никакви съмнения! Не слушай грача им!.

:)) Благодаря. За съжаление е по действителен случай. Имам отговор на Колко малко! Но засега е само визуализация, :)) Нека да изчакаме да се случи, :))

;)

Добре написано, късичко, но ясно. При пръв прочит почти на медицинска тематика, но като че ли не е точно така. Болката около слънчевия сплит направо си е сърдечна болка. Заслужено плюсче.

Благодаря ти, Valiata. Много се колебаех м/у реанимация и ремисия, :)) Някой ден ще стигна до ремисията, надявам се, :))

"Дали" е много близо до "Ако",

а "Може би" е някъде наблизо...

Съмненията меря на око

и сметката въобще не ми излиза.

Обичам слънце - то обича мен:

не мога на луната да завидя.

Прощавам си за празния си ден,

защото знам, че утре ще те видя.

:)

Усмихни се въпреки тъгата.

Казват, че след нощ настъпва ден, нали така?

Твоята усмивка ще разпръсне мъничко мъглата,

спирам се и ти подавам своята ръка.