Никол: На децата им трябва нов дом и да имат подаръци.

   Фарес: И то не какви и да са подаръци, а мотори.

   Йордан: Трябва им любов от мама, тати и баба.

   Георги: Децата трябва да учат много, за да са щастливи и усмихнати.

   Ради З.: За да бъдат децата щастливи, трябва да са много умни и да не ги сочат ето така: Ехеее (присмехулно), то нищо не знае. За това трябва да учат. Да обичат майките и бащите си.

   Елена: Трябват им балони, за да се радват.

   Иво: Да имат много рождени дни, които да са много хубави и да стават на 5 години.

   Сашо: Трябва да слушат за Дядо Коледа да им донесе колички, мотори или камиони и това ще ги направи щастливи. Така като ги имат, ще могат да ги управляват с дистанционно. И да си карат влака. Да си играят на детската площадка. Трябва да си имат балони и играчки, за да са щастливи и да ядат много попара, за да порастат и да ядат манджа.

   Фарес: Да имат един джип с дистанционно и да го управляват, и така ще им е интересно и ще бъдат щастливи.

   Ради З.: Да имат един замък, в който да живеят. Дядо, мама да им купуват много играчки и балони. Да излизат да играят и да играят на футбол. Да ядат вкусни неща. Да имат материали да се занимават, да рисуват с тях. Да си имат един хубав килим в занималнята и добра госпожа, с която да им бъде интересно и забавно в детската и която да им предлага интересни игри. Да бъдат живи и здрави.

   Ивана Б.: Да имат много играчки. Много. Много, много. И балони, с които да си играят и да бъдат живи и здрави.

   Никол: Да имат любов и майките и бащите им много, много да ги обичат.

   Елена: Да имат нов дом. Това е най-важното.

   Георги: Трябва много да спят и много да са послушни.

   Фарес: Да имат нов дом и да са щастливи в него.

   Йордан: Децата трябва да слушат много, за да ходят на училище и да имат много любов от сърцето. Трябва да ги гушкат много, да спят много, да ядат много супа, картофи, месо. Всичко трябва да ядат.

   Иво: Да ходят в парка и там да пият сокче, водичка и да ядат солети.

   Мартина: На децата им трябва да имат много хубави дрехи.

   Ивана Б.: Децата да ходят на разходка в парка, където да си играят, да пият сокче, водичка и да ядат солети.

   Калина: На децата им трябва слънце.

   Какво предлагате, за да се случи всичко това, за което до момента си говорихме?

   Ради З.: Аз предлагам децата да живеят в замък сред много дървета. Там да си направят парти. При тях да живеят мама, татко, леля, вуйчо, кака...

   Ивана Б.: Предлагам децата да отидат всички на море. Платено.

   Никол: Децата да са много богати с пари. Да имат много късмет с топлина и грижа.

   Йордан: Предлагам да има повече слънце, което да ни топли. Слънцето да се гушне с  облака и да се появи дъга и след това, като дойдат всички деца на дъгата, всички да се пързулнем по нея заедно.

   "Заседанието" приключи поради изчерпване на "дневния режим" - стана време за обяд.

   Понеже вече имам представа за децата от групата, имам и своите обяснения за техните изказвания. Нито една дума от "протоколирането" не е случайна, а точно на място.

Довиждане и до нови срещи.

   Ивана: Аз искам да съм кмет на София.

   Лора: Аз пък искам да съм кмет на Англия. /?!?!/

   Асен: А аз на Ню Йорк. /?!?!/

   Виктор: На Китай. /?!?!/

   Калоян: Аз на Румъния. /?!?!/

   Виктория: И аз като Ивана бих искала да съм кмет на София.

   Иван: Аз на Ню Йорк. По-точно на Америка. /?!?!/

   Люба: На Париж. /?!?!/

   /Тук естествено се наложи едно малко "лирическо отклонение": Да си обясним какво означава да си кмет и на кого, на какво...На държава може ли??? Е, поне демонстрирахме, че не сме "затворени", а сме "чували" от тук, от там за света.../

   Люба: Ако аз съм кметица и чуя за някой престъпник че е избягал, ще викна полицията да го хванат и затворят отново. Ще повикам охрана да го пази да не избяга отново.

Ще махна злите деца и родители и ще ги пратя в един детски кът, където да ги научат на милост и добрина.

   - Люба, нещо провокирало ли е последното ти изречение?

   Люба: Да. В МакДоналдс едно дете ме дразнеше, а майка му не му направи забележка.

   Виктор: Ако аз съм кмет, ще махна задръстванията. Ако някой ми се оплаче за нещо, аз ще му помогна. Ще разреша случая. Ще давам хляб и храна на самотните деца.

   Лора: Ако на мен ми се случи такова нещо /да съм кметица/ и ако на една майка детето и е болно, и тя е викала доктори, но не са могли да го излекуват, ще изпратя най-добрите и обучени лекари да излекуват детето.

   Ще направя така, че престъпниците да не могат да избягат от затвора. Да нямат шанс да избягат от там.

   Ако някой е откраднал дете, аз ще наредя да го потърсят. Ще дам правилната снимка на полицаите, за да го потърсят, да го открият, да го хванат и да вземат детето от него. Снимките му да бъдат разлепени по дървета, обяви...такива неща...

   Ивана: Ако бях кмет и ако има хулигани в училище, ще извикам полиция да потърси училището...Например 22-ро училище дето се казва и когато намерят и хванат хулигана да го отведат в затвора.

   Иван: Добре де, след като е невъзможно да бъда кмет на Ню Йорк, защо пък да не стана кмет на София??? Ако е избягал лъв от някой зоопарк, ще го преборя, ако съм тренирал и ще го върна в зоопарка.

   Ще наема най-добрите работници на сгради, колкото и да е трудно, които да помогнат на по-малко добрите да строят здрави сгради.

   Ако някой иска пари от мен - крадци например, ще се обадя по телефона на полицията, да ги хванат.

   Йоана: Аз ако бях кмет на София, щях да пусна в магазините по-хубави рокли и поли за децата, че нещо не ми харесват....И повече плюшени играчки.

   Биси: Щях да запълня дупките по пътищата, защото не може да се минава от тях. По-точно - мама с колата.

   Стела: Ако бях кмет, щях да хвана лошите и щях да ги осъдя.

   Йоана: Щеше да има хубави блокове и чисто нови много хубави коли. За големите щях да направя повече слънчеви очила. това измислих.

   Стела: Аз като кметица, щях да кажа на децата да ядат по-малко сладко, защото сладкото е вредно.

   Виктор: Ако аз бях кмет, щях да дам хляб на бедните деца.

   Габи: Ако аз бях кмет, за Великден щях да дам на всички деца по десет яйца. Щях да забраня да се пуши в заведенията и кафетата. Най-вече там, където влизат и деца.

   Биси: Ако аз съм кметица, щях да направя така, че хубавите дрехи да не са толкова скъпи.

   Васил: А за всички деца ли или само за момичетата?

   Биси: За всички деца и за големите.

   Кало: Ако аз съм кмет, щях да направя така, че затворниците да не бягат от затвора и да не обезпокояват полицията и хората.

   Асен: Ако бях кмет за една минута и ако имаше престъпник, който да иска от някого пари, щях да го предам на полицията.

   Лора: Ако аз бях кметица на София, щях примерно...ако някои бедни нямат нищо за ядене, щях да им дам нещо да ядат.

   Виктория: Аз като кмет ще забраня високите цени на стоките.

   Лора: Ако някой е направил нещо лошо на някого - да го затворят.

   Сетих се и още нещо...В по-стари времена, дето мама ми беше прочела, разказвала за един човек, на който били отрязали ръката поради някаква причина...Забранявам да вярваш на някого, който разказва такива страшни неща.

   - Лора, искаш да ни кажеш, че ти би забранила всички страшни приказки, случки и истории за деца ????

   Лора: Да, точно така.

   Така мина нашата Великденска сесия на Детския ни парламент. /Така я нарекохме./

   Удоволствието да слушам и записвам изказванията на децата бяха за мен, а за вас - изводите от детския поглед върху нещата от живота...

Въпросът, който беше поставен за разискване в Детския дискусионен клуб /който винаги предшества парламента/ беше:

Какво бихте направили вие, ако за един час сте на мястото на възрастните?

Габи: Ако бях на мястото на големите, щях да ходя на работа да изкарвам пари и да си купя лимузина. /Интересното в това изказване беше, че Габи го каза с такава чаровна усмивка, толкова спокойно, с такова нежно и мило гласче, сякаш казваше: Ще си купя...портокал.../

И колко пари ще са ти необходими, за да си купиш лимузина, Габи?

Габи: Колко?...Мисля, че 400 лева ще ми стигнат...

Иван: Ако аз съм голям, ще откривам вкаменелости от динозаври. Бих искал да съм динозавърски репортер и да давам тези вкаменелости по телевизията. И всичко това, за да дават хората пари на шефа ми, който ще ми казва да ги откривам - вкаменелостите, защото без шеф няма работа.

Люба: Ако бях голяма само за един час, щях да бъда лекарка на животните - "ветеринарка"- Защото животните са много сладки и мили и могат да правят всичко добро.

 Милена: Ако бях голяма, щях да работя в чужбина и да ходя на екскурзии, както си обичам. /Детето наистина ходи в чужбина, май до Мароко е стигало и обеща снимка с камили./

Виктор: Ако аз бях голям, щях да съм инженер, защото взимат много пари.

Лора: Промених си мнението от вчера...Все пак мисля, че много ще ми хареса езика на другите животни, за да мога да се разбирам с тях. А за да мога да ходя от място на място, ще си купя една огрооомна пчеличка, ще я яхна ето така и ще ходя с нея където си поискам.

Жоро: Искам да стана моторист.

Асен: Аз много обичам мама да ми купува неща, които много ми харесват и играчки. Ако бях възрастен, щях просто да си седя на стола и да си почивам.

Ивана: Ако бях голяма, щях да продавам дрехи и красиви рокли и то за като се жени някой.

Виктория: Ако аз съм голяма ще си купя кученце и с него ще си играя.

Така...Опитахте се поне за миг да влезете в ролята на големите...А сега си помислете първо, а след това ще си говорим върху следното: Ако от вас зависи и ви бъде предоставена тази възможност, какви ще бъдат първите три заповеди, отправени към големите? /И така започнаха "разискванията" в днешния ни парламент./

 Люба: Никой да не дразни децата, докато си играят.

 Родителите да не се карат на децата, докато са болни /иначе само ако направят пакост/.

Приятелите да са добри с приятелството си.

Иван: Големите деца да не нападат малките.

Децата да не се бият с остри неща, защото са опасни.

Децата да внимават много на заниманията.

Милена: Родителите да не пушат, защото ако имат деца, те ги опушват.

Да не бият и да не се карат на децата си като правят пакост, защото те са си деца.

Хората да си мият мръсните ръце - задължително.

Лора: Който има малко братче или сестричка и да речем братчето /има братче, по-малко/ направи някоя пакост, родителите да вярват на децата си, в случая на по-голямото, че не то, голямото е направило белята. Малките правят много бели...

Примерно...майката на детето или децата, не това е важно, има рожден ден и са поканили гости. Нека да донесат и на детето подарък, не само на майката. Какво като е рожденичка, та то е дете и обича да му носят подаръци.

Забранявам родителите да дават на децата ножици, ножове, защото са опасни.

Когато бащите говорят с децата си - защото бащите са си малко такива...заплашливи, нали знаеш, и когато бащите говорят с децата си, забранявам им да говорят за болести - на децата - и то вечерта. За шарки и ето такива страшни неща и то само, защото детето е направило някоя беля през деня...

Веднъж мама ме помоли да и принеса една чиния от шкафа и...взех тази, която беше най-отдолу...и паднаха всичките чинии, които бяха отгоре, а тате вечерта ми говори за болести. Не стига, че детето се е уплашило, а и за болести да му говорят е вече прекалено. А моят тате /лекар/ ми говори и обяснява за разни там болести, като за шарката например, където лицето се обезобразява.

Ръцете трябва постоянно да се мият, казва тате /обяснимо и разбираемо е?!?!/, преди да си пипаме устата, защото иначе става дезинфекция. /Имаше предвид...инфекция?!?/

Миленче: Родителите да си гледат много хубаво децата и да не пият. А пък...някои родители обожават пиенето...

Габи: Да се затворят всички заведения, в които се пуши или поне възрастните да не водят деца там, защото миналата седмица ходихме с тате на ски и по едно време той ме заведе в едно заведение да си починем и там...хм...беше много задимено.

Това беше от нас този път - от Детския ни парламент в "мини" състав. В понеделник ще проведем "разширено заседание" на което ще присъстват всички деца от групата и ако ви е интересно - ще ви "гостуваме" отново...

Докато си говорехме с децата, Габи каза нещо интересно, което от своя страна ми даде една много интересна идея...Децата понякога дават наистина интересни "зрънца", които могат да се развият...Но за това - по-късно или друг път.

   Детската градина представлява сграда /сгради/ и двор...Може и да греша, може и не навсякъде да е така, но пред очите ми са всички дворове на детски градини покрай които съм минала и...си приличат като две капки вода. Поне да бяха красиви капките, а те си приличат по...невзрачност, неугледност, еднаквост.

   В момента дворът на нашата детска градина изглежда така:

   Катерушки, пързалки, пясъчници с пясък от много време, почти циментиран двор. Само за групата в която работя има и малко повече тревна площ, защото площадката ни е крайна. Може да се каже, че тревната площ преобладава, но това е временно. Като вземем следващата група отиваме на цимента. Има и къщичка. Тази къщичка е спорна. Когато трябва да се боядисва е на нашата група, когато трябва да се ползва е и на другите. Е, ние ги пускаме, но който превари ни "гони" като пръв заварил...

   При пясъчниците няма дървени дъски на които да сядат децата докато си играят и в студено време е рискована играта там - от гледна точка простудяване. Цветовото решение - шарения. Аз лично си представях цветовете на дъгата да се преливат по целия двор. След като ще се боядисва, поне да е и красива гледката. Оградата е ниска и не скрива нищо от околния пейзаж, който не винаги е галещ окото.

    Реално погледнато децата като излязат навън какво правят? Ритат топка, играят в пясъчника, гонят се. Ако изнеса одеяла - сядат върху тях и си играят с играчки. Случва се да изнесем и маси. На тях рисуват или правят нещо друго.

   Все по-често се забелязва факта, че децата не умеят да си играят - да се организират, да играят общи игри. Обикновено се разделят на групи - едни се гонят, други на русалки, трети на Уинкс. Преди децата си играеха "на ужким", сега на "и все едно...", което е почти същото и не съвсем.

   Лятото си правихме парти на открито, дори цирк - включваше жонглиране, въртене на обръчи, участваха и животни - плюшени играчки естествено...В началото го приеха малко като "задължително"?!?, но в последствие разбраха и децата от другите групи, че в нашата група ги обичаме тези "неща". Пак лятото започнах да насочвам вниманието на децата към двора на детската градина. В началото бяха учудени, че ги питам тях - как го виждат, как си го представят и какъв би им се искало да е? Обикновено, знаете че не се допитваме до децата за тези неща, а трябва...Трябва ли наистина?

   Първо ще напиша предложенията на децата - от лятото, след това - от миналата седмица. Обобщенията ще оставя за финал.

   Лято.

   В лятната "сесия" на Детския парламент се включиха не само деца от групата в която работя, а и от други групи в градината. Бяхме така наречената смесена група. Интересното в случая е, че децата от моята група знаеха за какво става дума, а другите не, но много бързо се включиха в дейността на парламента.

   И така, предложения на децата какъв искат да е дворът на детската градина, как си го представят през техния детски поглед.

   Пани: Предлагам да има басейн на открито.

   Рали: А зимата да има ледена пързалка.

   Стефан: За да можем да караме ледени кънки.

   Васко: Лятото да има басейн, голям колкото за една група.

   Виктор: Защо да няма по-малък басейн, детски и голяма водна пързалка?

   Пани: А около басейна да има цветя, много цветя. Например бели рози и жълти жълтурчета.

   Жаси: Предлагам баскет игрище.

   Рали: А аз предлагам да има лабиринт от жив плет.

   Стефан: Аз пък си представям, че ето там, на нашата площадка има едно голяяямо дърво.

   Ема: А на дървото да има къща. Една такава, дървена. Не, по-добре ще е дърветата да са две и къщите да са две. Да има лостове и като ги натиснеш и двете къщи да станат роботи.

   Васко: Да има една голяма стълба и по нея да се изкачваме до къщите на дърветата. А я си представете да има и бънджи за скачане!!!

   Рали: Да купим палатки, които да разпънем в двора на градината и да има тунел, който да свързва всички палатки в кръг. Палатките да приличат на вигвами.

   Пани: Да има водна пързалка, воден тунел и басейн.

   Мони: Да има стълби, които да водят до големия басейн.

   Рали: А в тунела да има рибки.

   Стефан: Искам да имам леден дворец в който да влизаме и да си играем през зимата.

   Виктор: Да има лед и врати като за футбол и да си играем на шайба. Да се пързаляме по леда и да удряме шайбата.

   Пани: А през зимата да си имаме ледена къща.

   Жаси: Да не пропуснем игрище за футбол.

   Стефан: Да имаме плаж, пясъчен замък, пясъчна пирамида и там да си имаме и знаме.

   Ема: Плажът да бъде в двора на детската.

   Пани: И замък мида.

   Васко: До басейна да има много шезлонги и в басейна да си плуваме с тях.

   На въпроса харесва ли им дворът такъв, какъвто е в момента почти всички отговориха с "не".

   Рали: Зимата не ни разрешават да сме на двора, а сме с топли дрехи.

   Пани: Не ни разрешават да се качваме по дърветата, катерушките. не ни разрешават да се пързаляме по пързалките да не се контузим.

   Виктор: Госпожите не ни разрешават да се целим със снежни топки, а само когато ни взимат от градината.

   Влади: Госпожите все ни казват - тук е опасно, там е опасно. Имало ръждясали пирони, остри ламарини.

   "Протокол" от миналата седмица. На шега можем да кажем: Първа есенна сесия на нашия Детски парламент.

   Група "Камбанка"

   Васил: Аз предлагам в двора на детската да има басейн, ледена пързалка на която да има едно такова ледено, което е допряно до едната страна на друга пързалка и ние да скачаме на високо и бум в басейна.

   Стела: Как ще си направим тези работи като е есен, Васи? За лятото да не говорим. Ледена пързалка през лятото? Невъзможно е.

   Юри: Много е просто. Ледената пързалка ще я имаме само през зимата, а през лятото като се разтопи ще си бъде обикновен басейн.

   Мони: Да, но през зимата не можем да бъдем с бански.

   Васил: Виж каква ми е идеята...Ние ще сме с дрехи, не по бански. С шейни ще се пързаляме по ледената пързалка...Уха!!!

   Ема: Трябва да се държим за шейните, за да не изхвърчим от тях, да паднем и да се удавим.

   Васко: Аз мога да плувам.

   Лора: Аз предлагам да има пак една пързалка, но тя да бъде една такава много бърза и с едно завъртане и цоп - в басейна. Трябва да имаме и очила и да плуваме отдолу.

   /Лора се страхува от водата и за това предлага очилата./

   Госпожата: И какво предлагаш ти? Как да се направи тази пързалка?

   Лора: Много просто. Ще вземем някои материали от някъде и някой ще започне да я прави.

   Стела: Аз предлагам есенна пързалка - стръмна, да падат листа и да има много хубави цветенца, играчки и дворът да е много хубав.

   Госпожата: А я си представете една пързалка като истинска дъга и вие да се пързаляте по нея.

   Стела: И да има едно мостче, тунелчета, ние да се разделяме и да се срещаме в тунелите.

   Юри: Трябва да е мека - пързалката.

   Стела: Да, иначе ще се пребием. Трябва да е обезопасено.

   Юри: За да не се счупим. Това е най-важното. Да има едно такова мекичко килимче и да падаме на него.

   Стефан: И когато сме много близо, чак тогава да скачаме в басейна.

   Стела: Добре де, обаче ние имаме басейн вътре в градината, а не отвън на двора.

   Стефан: Ще си направим.

   Лора: От къде ще си вземем материали?

   Стела: Ще си купим.

   Юри: А от къде пари?

   Стела: Ами...от родителите.

   Юри: И да внимаваме с тези пързалки, за да не се пребием.

   Стела: Стела: Да има едни пружиниращи маргаритки. Те да са едни такива мекички, а ние да скачаме на високо и да се връщаме.

   Юри: Ако скочим в космоса няма как да се върнем.

   Стела: Юри, прекаляваш. Сега пак ще се отклони разговорът от темата.

   Васко: Ако това се случи - това, което казва Юри, ще ни се запалят дупетата.

   Мони: И ще се пребием. Нали така, Юри? /В случая Мони иронизира Юри./

   Юри: Да, така е и тогава...

   Стела: Юри, извинявай, но не започвай пак. Аз нямам това предвид - да се пребиваме. ти защо само за пребиване говориш. Да не би да се страхуваш от пързалки? Моята идея е да скачаме малко, ей толкова само. Съвсем безопасно е.

   Юри: Да, съвсем лекичко, защото ако скочим силно...Малей, чак в космоса, на някоя друга планета можем да се озовем.

   Стела: Юри, ти ме прекъсваш. Наистина си отскоро в групата, но би трябвало да знаеш, че ние когато говорим не се прекъсваме. Е, поне се опитваме...Нали така, госпожо? Казах, че имам предвид да скачаме ниско, а не високо.

   Мони: Да не се отклоняваме от темата. За двора на детската градина става дума. Аз предлагам да има една пързалка, да има канали, които да пръскат вода като дойдат децата. Долу да има един праг - точно при басейна. Ние като идваме да го бутаме и да падаме в басейна.

   Люба: Аз пък си представям двора с много сини и розови цветя и лалета. Като идея имам - да караме тротинетки в двора, но да не се бутаме.

   Стела: Люба иска да каже да има пътни знаци на плочките. Сигурно това има предвид. Люба, права ли съм?

   Люба: Може и така да се каже.

   Стефан: Искам всичките тези играчки в нашата детска градина да не са играчки, а играчки от желе и от това желе да си правим различни фигурки.

   Недялко: Аз пък предлагам гумена пързалка и да скачаме по нея.

   Лора: Защо да не са дървени пързалките на двора? А от дърветата да падат черешки и ягоди, а ние да си хапваме.

   Васко: И ябълки, а ние да ги ядем.

   Стефан: А на дърветата да има дървени къщички.

   Ема: Нека да са две къщичките. Една е малко.

   Госпожата: Е, много се размечтахте нещо....След този дълъг разговор и на мен ми хрумна идея. Хайде да се опитате да нарисувате вашите идеи и така ще придобием по-ясна представа като как бихте искали да изглежда двора на детската градина....

   След този дълъг период от време на обсъждане и умуване накрая и от рисунките на децата предлагаме дворът ни да изглежда така:

   Оградата на двора да бъде от жив плет и да не виждаме пейзажа зад оградата. Така ще ни бъде по-уютно.

   Цветово да се оправи шаренията, която е в момента.

   Всяка група да си има свои кътчета /и да кани деца от другите групи на гости/. В тези кътчета да има дървени маси и трупчета за сядане за пикник и игра.

   Да се направят лабиринти от жив плет.

   Да има алпинеуми, да има много цветя, красиви камъни.

   Да си имаме и жив кът в който заедно да садим семена, да ги поливаме, плевим, за които да се грижим до късна есен. Всяка година да го поддържаме и да наблюдаваме как от семенцата поникват растения.

   Тревата да бъде мека, зелена и свежа, като за целта да се полива с пръскачка.

    Да има къща на дървото пред групата ни.

    А железните катерушки, пързалки и други такива да бъдат заменени с други, по-красиви и безопасни - дървени например.

   Ех, мечти, мечти!!! Помечтахме си с децата....

   Обикновено през есента всичко заспива, а аз точно тогава се "събуждам"...В този ред на мисли ми хрумна хрумка...Тъй като и група "Червената шапчица" са подготвителна група като нас - група "Камбанка" и тъй като и те като нас си имат вече Детски парламент, предлагам един път месечно /поне/ да се срещаме тук на словесен двубой или иначе казано - на ринга - във виртуалното пространство.

   Как да стане ли?

   Ние, "камбанките" задаваме въпроси на "Червените шапчици" на които те отговарят или върху които размишляват. Отговорите ги публикуваме тук. "Червените шапчици" задават въпроси на "камбанките". Отговорите ги публикуваме тук.

   По един въпрос или проблем размишляват двете групи. Отговорите - отново тук.

   Ние, "камбанките" имаме вече своите първи въпроси към "Червените шапчици". След като разказах на децата за едни други деца, които живеят в Горна Оряховица и че са техни връстници, след като прегърнаха идеята за словесен двубой, наддумване, състезание, проверка и съпоставяне на отговорите на едни и същи въпроси на различни деца - ето ги и първите въпроси:

   Децата от група "Камбанка" питат децата от група "Червената шапчица":

   Йоана: А вие като нас ли изглеждате?

   Стела: Хубаво ли е при вас? Биете ли се? Крещите ли, тичате ли в групата?

   Вики: Изяждате ли си всичкото ядене в детската градина?

   Ивана: Вие какви играчки имате? Дали е същата храна при вас, каквато е тук при нас, каквато ние обядваме в нашата детска градина?

   Стела: А вие седите ли на чинове както нас? Играете ли си с есенните листа, правите ли си есенен листопад с листата, въргаляте ли се в шумата както нас? Нашата госпожа ни разрешава, а вашата?

   Мони: А вие слушате ли?

   Йоана: Играете ли си с кукли и играчки, правите ли си чаено куклено парти като нас? Също и момчетата. Момчетата правят ли си истинска куклена игра с любимите играчки?

   Биси: Какви неща има в двора на вашата детска градина и приятно ли ви е да си играете там?

   Анджело: А вие строите ли роботи и коли?

   Мони: А вие дали като работите говорите, викате и не слушате?

   Калоян: Имате ли много играчки?

   Теа: На какви игри играете във вашата група?

   Йоана: А вие можете ли да четете и пишете?

   Има още въпроси, но тъй като Аклим е на ход, ще изчакаме нейния отговор, за да продължим с въпросите - за запознаване на двете групи...

   Ами сега???

I am 2002 g.docЗдравейте колеги,

Предлагам Ви да се запознаете с нашите 6-7 годишни деца. Предлагам Ви техните размисли на тема "Какък съм аз..." Може би е по-добре да ги предложа без коментар... Но не мога да се въздържа да кажа, че те са автентични и ме затрогват дълбоко. Записвам детските самоанализи всяка година, вече са около 300 на брой. Количеството не е от значение, но дава добра база за проучване на детската самооценка. Въпросът, който си задавам е: дали тези детски размишления биха вълнували само мен, защото са ми позволили да надникна в душите на моите деца или биха провокирали интерес и у други хора, работещи с деца. Всяка година обсъждаме размислите на децата с психолога, който посещава детското заведение и се взираме и търсим в тях прозиращи белези на възможни психотравми. Казвам това, за да обясня мотивацията си. Ето, вижте какво са натрупали като опит, впечатления, радости, болки... децата от последния випуск: 

 Гергана 6 год.: Госпожо, изгубих си сливиците! Снощи мама ми каза, че са паднали. Аз си ги търсих и под масата, и под дивана, и къде ли не... Не можах да си ги намеря и сега ме боли гърлото.

Антон 5 год.: "-Деца, вижте каква висока кула си построих!" Сашко възхитено реагира: "Ле-ле, истинска Айфелова акула!"

По математика, за разпознаване на геометричните фигури, задавам въпрос: "Как се нарича геометричната фигура, с която са нарисувани крачетата на Зайко?" Антон отговаря: "Обувки".

Разговор-беседа за героизма и смелостта на В. Левски, за обесването му. Става Игнат и казва: Госпожо, чудя се защо тези неща не ги знам. Сигурно тогава не съм бил роден, защото иначе щеше да ги помня.

Николай 6 год. ( Разговор-беседа за лекарската професия ): Те ни лекуват да сме здрави, аз знам много неща за тях. Като се разболея, мама все ме води в поликлиниката. Там ме преглеждат и ми изписват лекарства. Даже съм виждал как едни специални доктори правят снимки на крака, ръце и кореми - ама не са фотографи. Те се наричат  ге-не-ко-ло-зи (вероятно искаше да каже рентгенолози ).

Тони 5 год.( Полезни ли са, или  вредни насекомите?) На мен, като съм се търкалял в тревата, в главата ми се хвана един кържал. Отидохме при леля Цонка, тя го намаза с олио и като го завъртя, въртя - чак свят му се зави и той ме пусна.

Антон 6 год. Разговор-беседа за безопастност на движението: Госпожо, в селото на баба, един пиян мъж като си вървял, блъснал един камион. Носа му цяла седмица бил в кома, защото се счупил, когато паднал на земята.

Нели 6 год. (разказва за по-малката сестра на майка си): "Моята леля винаги се прибира много рано в къщи, а пък дядо все й се кара." На въпроса ми "Нима е лошо да се прибира рано?", Нелито отговаря:"Дядо ми й каза: Нали ти казах да се прибереш рано вечер, а не рано сутрин!

Ники 4 год.: "Лельо Златке, моята ябълка отдолу много е брадясала, виж я." Лелята: "Дай, Ники, пропуснала съм да я обръсна!"

Емил 5 год. - не обича макароните: Госпожо, нека да не ям! Защото като ми оперираха сливиците, на гърлото ми направили една голяма дупка и през нея не бива да влизат макарони.

"

   Първи етап.

   Зададох въпрос на децата какво означава думата "президент".

   Стефан: Президент означава президент на Съединените американски щати.

   Мони: И ние си имаме президент, не само САЩ.

   /Следва разяснение кой е българския президент и как се казва. Децата веднага се сетиха за кого става дума и започнаха да изреждат къде са го виждали - по телевизията, вестниците./

   Тони: Президент е онзи, който преподава.

   Кало: Президентът изпраща ток.

   Стефан: Президент е онзи, който командва всички какво да правят и ходят във фитнес залата да станат силни  като президента. Силни и здрави.

   Ема: Президентът казва законите.

   Лора: Президентът винаги трябва да уважава бедните хора и да им дава по малко хляб и храна, защото нямат нищо за ядене и пари. Също президентът трябва да уважава всички, защото всички очакват това от президента. И последното, което трябва да направи президентът е да се държи възпитано като всички хора.

   Вики: Президентът трябва винаги да мисли за бедните, да имат поне малко храна.

   Йоана: Президентът винаги трябва да мисли за работата си, защото като се замайва, може да сбърка.

   Дани: Президентът трябва да има сила и мускули и да дава храна на бедните хора, защото хората не трябва да са бедни.

   Биси: Ако има бедни, президентът трябва да им дава по нещо - дрехи, храна..

   Стела: Президентът трябва ако види беден, да му даде поне една паричка да си купи нещо, защото така не е справедливо.

   / Поговорихме си за "президент", какво означава да бъдеш президент на една държава, че е "лицето" на държавата и т.н. /

   Втори етап. Магическото "ако" се включва в играта.

   "Ако аз съм президент, какво ще направя за хората?"

   Стела: Аз, президент Стела, ако бях на мястото на президента, бих дала малко пари на бедните. Бих дала още дрехи на бедните. Ще дам на бедните и малко храна.

   Йоана: Аз искам всички големи, които работят да си гледат как я вършат работата, за да я вършат добре. Като видя някоя стара леличка, ще и помогна да пресече улицата. Старите хора трябва да се уважават, а не да им се подиграваме.

   Дани: Аз, президент Дани, пожелавам на всички хора да се къпят и да си мият зъбките.

   Рали: Работа на президента е, ако има застрашен вид животни, например птици, да ги пази и да защитава околната среда. Да опази и птиците, и животните, защото има застрашени видове, някои от които са видове скакалци, мравки и други животинки.

   Вики: Президентът трябва да е много добър с хората и най вече с бедните.

   Лора: Президентът, ако иска да е президент, трябва да даде най-доброто от себе си за бедните хора и да им даде поне няколко парички за ядене или за пиене.

   Тони: Президентът уважава хората и трябва да има добро сърце. Да дава пари на бедните хора.

   Мони: Президентът приказва, говори, а другите трябва да го слушат, когато говори.

   Алекс: Президентът трябва да помага на горките хора. Да взима пари и да купува на горките хора да ядат.

   Васко: Президентът като види беден човек трябва да се държи добре с бедния човек.

   Кало: Каквото каже президентът за другите хора е заповед.

   Ема: Ако аз съм президент, ще си купя пари и ще купувам вода за бедните и за всички хора, защото без вода не може. Ще им купувам още ядене и сладкиши.

   Стефан: Ако аз съм президент, ще правя правилните неща. Ако президентът не прави правилните неща за бедните и всички хора, хората вече няма да го слушат какво казва, но ако прави и казва правилните неща, хората ще го слушат.

   Асен: Ако аз съм президент на хората, които нямат въобще храна, ще им купя едни дрехи и храна.

   Стефан: Ако аз съм президент ще кажа на всички хора да не си крадат играчките и всички да си ги подаряват, когато някой им ги поиска. Да не си разменят играчките в детската градина, а да си определят среща с родителите и на среща да си ги подаряват и разменят. Всички хора, ако гледат от близо телевизия ще си сложат очила.

   Ема: Аз като президент ще кажа: Всички хора да слушат президентите, да не се бият и да не правят опасни играчки. Ще забраня войната и бъркането в уши, очи, уста.

   Тони: Ако аз съм президент, ще кажа никога повече да няма войни.

   Рали: Ако аз съм президент, ще искам моят народ да е жив и здрав, да е много весел и щастлив. Никога да не се бият помежду си народите във война. Да си избират бойни отбори, да се срещат на място наречено бойно поле и там да се разрешава спора, защото там се разрешават споровете. Когато вече е започнала войната между хората, ще е много късно да отидат на бойното поле и когато някой им каже да спрат в последния момент, няма да има вече на кого, защото вече ще са се пребили от бой и ще е станало прекалено късно.

                                               Децата от група "Камбанка"

.......Аз направих изводите от отговорите на децата за себе си, а вие??????

......

   Първи етап. Карти "Вълшебни дарове". На всяка карта има по един вълшебен дар: златна рибка, шапка невидимка, вълшебна пръчка, ботуши бързоходки, вълшебна стълба, вълшебно килимче. Картите са направени от самозалепващо фолио, вълшебните дарове - също.

   Всяко дете изтегля по един вълшебен дар и трябва да отговори на въпроса:

   Ако ти притежаваш златната рибка какви три желания ще имаш към нея?

   Ако имаш шапка невидимка, къде искаш да отидеш с нея, но така, че никой да не те види?

   Ако притежаваш вълшебна пръчица какво ще промениш с нея?

   Ако имаш ботуши бързоходки, къде би искал да отидеш много бързо с тях и много бързо да се върнеш отново тук?

   Ако притежаваш вълшебна стълба, има ли място, където би искал да се изкачиш с нея?

   Ако притежаваш вълшебно килимче, къде би искал да отлетиш с него?

   Понякога веднага започваме да споделяме, друг път предния ден си поставяме "задачата", а на следващия разискваме....

   Понякога си поставяме "за домашно" децата да зададат същите въпроси у дома, да попитат мама, татко, баба, дядо, кака, батко. Да "вземат" интервю от тях и на следващия ден да споделят.

   Втори етап: Децата измислят нови вълшебни дарове. И този етап е интересен.

   Ето какви ги измислиха онзи ден децата, когато започнахме да измисляме нови вълшебни дарове:

  Дая: Вълшебен замък. Ако имам вълшебен замък, ще поискам от него да ми изпълнява всички желания. Например: Мама готви, а аз съм много гладна и искам да ям и....ще помоля замъчето да сготви за 0, не, за 1 минута. После, когато мама ми сложи да ям и яденето е много горещо, аз ще кажа: Замъче, направи го, както всички хора го ядат това ядене и замъчето го изстудява и аз започвам да ям. Когато сестричката ми разхвърля, не аз, а моят замък да подреди, без тя да види, защото и тя ще поиска такъв.

   Лора: Вълшебен балон - сърчице. Иска ми се да имам такъв балон, който да изпълнява желания.

   Дая: И едно сърчице вълшебно, което да си гушкам докато спя и да ми прави подаръци.

   Лора: И от това вълшебно сърчице да се излюпват вълшебни пиленца - сребърни, от които да се раждат играчки и златни кокшчици, и един платинен петел.

   Лора: И сребърен петел, и сребърно сърчице.

   Кало: Да имам една вълшебна златна играчка, която през нощта да ми прави подаръци.

   Иси: Едно вълшебно златно сърчице и през нощта да спя при него.

   Дани: Искам едно вълшебно пръстенче, което да ми направи едно вълшебно легло и то да бъде розово. Когато се събудя да се видя в огледалото с вълшебни крила и да летя с тях.

   Габи: Аз искам да имам едно голямо мече, което да изпълнява желания. Първото ми желание щеше да е....

   Пани: /подсказва/ : Да си имаш гадже.

   Габи: Не, не искам гадже!!!!

   Ивана: Аз искам да имам една катеричка, която да е вълшебна и да ми направи едно вълшебство. Когато си поискам една играчка, няма значение коя и тя да ми я даде.

   Стела: Аз искам да имам едно вълшебно сърчице и вълшебни пеперудки. Когато си поискам едно Барби, една хубава кукла и сърчицето да ми я даде. Вълшебното сърчице да пуска много други по-малки вълшебни сърчица и когато поискам те да стават други форми - един път цветенце, друг път- кокиченце, трети път-пеперудка..

   Дани: Аз бих поискала вълшебните пеперудки да кацат на мен и да ми направят една красива рокля, бижу и...

   Рали: Аз искам да имам едни вълшебни динозаври, които да правят малки, малки златни динозавърчета  и да има една сребърна дългошийка, която да ражда сребърни малки динозавърчета дългошийки. Те могат да направят замък на динозаврите и в този замък да съм щастлива и да си правя балони, а динозаврите да си играят с другите динозаври и да са щастливи.

   Мони: Пантофката на Пепеляшка да е вълшебна, вълшебен дар.

   Дая: Вълшебен балон, който никога не се пука, вълшебни гердан, пръстен, обеци.

   Рали: Вълшебен паун, който лети.

   Иван: Вълшебна гора и като размахаме една вълшебна пръчка, гората да стане жива и да говори.

   Рали: Превръща се в жива гора.

   Ема: Вълшебна лампа.

   Ади: Вълшебна русалка.

   Йоана: Вълшебно сърчице.

   Биси: Вълшебен замък, една принцеса, един цар, една вълшебна книга в която те могат да правят всичко, което си пожелаят.

   Вики: Вълшебно цвете и вълшебен диамант.

   Стефан: Вълшебно злато, което прави златни пиленца.

   Рали: Един вълшебен замък с една вълшебница, която прави ледени магии, да прави скулптури от лед.

   Кало: Вълшебна играчка, която да подрежда играчките вместо мен.

   Стефан: / продължава/ Да дам на всички деца малко злато, за да им се излюпят малки златни пиленца, които те да гушкат докато спят.

   Дая: Вълшебна фея, която да прави чудеса.

   Антония: Русалка, която да прави всевъзможни чудеса.

   Игра "Ако съм принцеса, кралица, царица/ принц, крал, цар/ моите първи заповеди към моите придворни ще бъдат!!!"

   Децата влизат в роля. От тях се иска да се движат като техни величества, походка, осанка, всичко и да говорят като тях....А сега де!?!?

   Стела: Аз, кралица Стела, заповядвам на моите поданици:

   ~ Във всички градинки да има много цветя!

   ~ Втората ми заповед е: Всички хора, които са посадили цветя да бъдат наградени, а другите хора да не късат цветята, защото те искат да живеят!

   ~ Последната ми заповед е: Всички да не късат от дърветата, защото така не е хубаво!

   Симеон: Аз, цар Симеон, казвам:

   ~ Деца, не се бийте, когато сте на детска градина!

   ~ Деца, не се гонете през чиновете!

   ~ Всеки ден, като се приберете у дома си мийте ръцете!

   Габи: Аз принцеса Габи, заповядвам:

   ~ Заповядвам ви да си миете зъбите!

   ~ Заповядвам ви да си миете зъбите!

   ~ И трета, последна заповед: Заповядвам да си миете зъбите!

   Калоян: Аз, цар Калоян заповядвам никога да не си ближат пръстите децата, когато са мръсни.

   Дая: Аз, кралица Даяна заповядвам:

   ~ Никога не бийте децата! Децата не може да се бият по принцип, независимо къде са. Когато са в ресторант, или пък на гости, тогава наистина не може да се лигавят, не е прилично.

   ~ Искам да си намеря един крал и да се оженим.

   ~ Къпете се всеки ден, за да не сте мръсни и черни!

   ~ Полянките да са пълни с цветя, такива като кокичета, пролетни, които да си цъфтят на една полянка. Полянката да се загради с ограда, за да не я тъпчат хората. Да посадят и едно дръвче, което да има цели бели листа. Да не са маргаритки, а бели.

   ~ Всички да си изяждат всичкото ядене!

   ~ Яжте зеленчуци, за да порастете и да станете големи!

   ~ Бързо да си пишете домашните и да ги показвате на госпожата, а тя да ви пише шестици /в първи клас/ !

   ~ Да има много красиви слънчогледи!

   ~ Заповядвам да има много дръвчета, които да раждат много зеленчуци и плодове, а вие да ги късате и да ги ядете, защото те са много полезни!

   ~ Никой да не убива щъркелите  и птичките, защото те са добрички, нищо няма да ни направят и да си живеят живота!

   ~ Заповядвам ви да сте малки, защото когато сте големи сте на чинове и е трудничко! Трябва да учите, да пишете домашни и да четете! /от една седмица в групата ни има чинове!?!? и те явно са повлияли на Дая за издаването на тази заповед/.

   Дани: Аз принцеса Дани, заповядвам:

   ~ Заповядвам ви да не бъдете лоши!

   ~ Заповядвам ви да си миете зъбите!

   ~ Слушайте мама и татко!

   ~ Всички майки и татковци да обичат децата си!

   Лора: Аз, кралица Лора, заповядвам:

   ~ Заповядвам ви да си имате по един домашен любимец, какъвто си изберете вие /без костенурки, защото са забранени, чух това по телевизията/ !

   Рали: Аз, принцеса Рали, заповядвам:

   ~ Заповядвам никога вече!

   ~ Ако искате да направите нещо лошо и дяволчетата се показват, заключете ги! Когато искат да се показват заключете ги с най-силния вълшебен катинар! Когато ти кажат да обидиш, или да ритнеш някого, не ги слушай!

   ~ Ако ангелче ви каже да направите добро - съгласявайте се!

   ~ Ако дяволче ви каже да направите лошо - отказвайте!

   Словесен двубой.

   Дая: Не е прилично децата да се лигавят.

   Стела: Пред своите приятели.

   Дая: Защото те ще се обидят.

   Стела: Защото така се излагат.

   Дая: И никой няма да иска да си играе с тях.

   Стела: И никой няма да си дава играчките на тях.

   Дая: Така се разваля приятелство.

   Стела: Децата не се бият пред други приятели и пред госпожата в училище, защото тя ще каже на майките им.

   Дая: Да си режат ноктите и ако нямат дрехи ще ходят чисто голи навън.

   Мони: Не трябва да се гонят през чиновете.

   Дая: Защото ще паднат и ще се ударят.

   Стела: И ще си разцепят главата.

   Кало: Ще си счупят мозъка.

   Дая: Мозък не се чупи, ако не се застреля или счупи главата и така човек ще умре.

   Кало: На село един мотор карал 30 метра и се блъснал на един завой в един храст и на моториста му рязаха краката, защото не е могъл да завие..

   .....Протоколчик: Далето

..