Ами въпреки че съм на другия край на света, сънищата ми са свързани с близките ми в България (и - незнайно защо - с блогерката, позната ви под ника Коприва). Рядко сънувам нещо пророческо за себе си, но за сметка на това - редовно това, което сънувам, се оказва, че на другия ден има обяснение, като си отворя пощата (или Блога).
Последният ми кошмар е съвсем скорошен. И за съжаление - това, което сънувах, се е случило в реално време с една от най-близките ми приятелки.

Аз никога не сънувам цветно.Но някъде в края на казармата сънувах първия си и последен  цветен сън.Намирам се в Непал ,в Хималаите и виждам чудни и много красиви и цветни картини- пейзажи.Тогава почти нямаше цветна фотография или телевизия за да съм с някаква предварителна представа за съня .Много ме впечатли този сън и дълго време преди да заспя все си представях ,че отново ще го сънувам.Но не би ,сънищата винаги са ми черно бели.След18 години в Карлово, е по това време се провежда празника на розите и бяха поканили Коцето Калки ,те тогава ако си спомняте ходиха певци и актьори и правиха най -високия концерт или нещо подобно го бяха озаглавили в Хималаите, но той беше наснимал пейзажи от там и гостуваше в галерията с тях.Когато видях фотографията  му ,беше  моят сън от преди 18 години.После му разказах ,защото се засякохме на маса и той се учуди .Та какво е това не си го обяснявам .

 

Интуицията е много странно нещо :) Първата ми асоциация е с баба ми, която живееше във Варна, а аз вече бях в София при нашите.Винаги когато получех лоша оценка или въобще нещо се случеше с мене тя звънеше по телефона и винаги знаеше какво става. А аз не усетих кога е починала. Бях напълно сигурна, че ако нещо се случи с нея, веднага ще разбера, както тя разбираше за мене. Тя си отиде, а аз разбрах три дни по- късно, защото никой не смеел да ми каже...Често сънувам - сънищата ми са свързани най- вече с децата - племенницата ми и сина ми. А наскоро сънувах, че мъжът ми си е отрязал косата (той има дълга коса от 10 години). Първо се уплаших - това си е доста лоша поличба. После реших да изчакам. Снощи ми разправяше за някакви служебни проблеми и си мисля, че вероятно е това. 

 

Много интересно!

Аз пък вярвам в телепатията. Всъщност ми се е случвала само с близки хора - и в частност с брат ми, с който се разбираме много добре.

Едната история беше когато аз се прибирах от работа по нощите. Аз си знам - като е късно, си слагам ръката на копчето на телефона (нагласено на номера на някой) и ако ме дострашее или ми се види опасна работата, се обаждам. Така знам, че дори и да стане нещо, онзи отсреща ще разбере и ще се обади където трябва. Пък и възможния престъпник може да се поколебае ако види, че говоря по тел. Та, веднъж така се прибирах вечер. И видях някаква кола, която спира на улицата на 50тина метра пред мен и чака. Не разбрах защо спря и какво става, но знаех, че след малко трябва да мина покрай нея. И нали си знам - вадя телефона и звънвам на брат ми...
Той вдигна веднага. Оказа се, че е сънувал някакъв много странен сън. Че хамстера е избягал (тогава имахме хамстер), той го вижда, посяга да го хване и в момента, в който го докосва, в ръката му протича ток и започва да го тресе. Той се събужда от това и ръката му още го боли. В този момент от тоя ток изведнъж го хваща страх за мен и решава да ми се обади да види какво става. Звъннала съм когато той е държал телефона....

 Ами да, и аз не знам това дали не е случайност. Иначе този в колата не ме нападна нали. Но вече доста подминала, когато се обърнах да видя дали колата още е там. Там беше и мъжът беше излязъл. Беше се подпрял с две ръце на багажника и ме гледаше.

В събота мъжът ми излезе с колата по обяд. Малко преди това имахме доста оживен спор и той просто тръгна докато аз

приспивах Мартин. Знаех, че трябва да отиде до офиса, за да направи нещо спешно.

Около 40 минути по късно получавам обаждане на мобилния ми от непознат номер. Мъжът говореше на френски или на креолски и не се разбрахме. Стори ми се, че разбрах само името на мъжа ми. Веднага му се обадих и го попитах дали всичко е наред, на което той ми отговори, че не е. Попитах го дали не е станал пътен инцидент и той ми каза - да! И веднага ме попита, откъде зная. Ами не знаех. Интуитивно усетих, че е това. По късно той набра номерът, който ме потърси и се оказа, че е било грешка. Мъжът нито ни познава, нито знае имената ни. Как така ми се е причуло името на мъжа ми не можах да си обясня. Странна работа...

Станаха ми интересни  разказите ви и ме провикираха и аз да разкажа  нещичко.През зимата сънувах себе си с грозни зъби и на места поставени изкуствени дори.И тъй като съм невероятна параноичка веднага се справих със съновник и започнах да свързвам съня с мои близки.Нито за миг не се замислих, че  проблемът, който предвещава съня ми може да е свързан с мен лично.

Само две седмици след това се наложи да напусна  професията си, след скандал с работодателя и след 14 години работа в една институция.

Аз съм убедена, че има някакви  подсещащи моменти в сънищата, но за себе си не съм убедена, че мога винаги да ги разчитам правилно.

На мен пък ми се случва понякога да се сетя за някой познат, когото не съм виждала от години, и упорито да си мисля за него. И по-късно през деня или го срещам , или ми се обажда. Това ми се е случвало доста пъти.

Това, че като гледам човек в гръб, той се обръща, и това, че съм отгатвала точната дата на раждане на бебета, вече го писах - доста безсмислени способности.

Когато се безпокоя за децата ми, ей така, без причина ако ме обхване паника, никога не излиза, че е с основание. Така че си знам, че тревогата ми е безпочвена и се тревожа "спокойно".

Освен това, ако се тревожа преди изпит или преди изпитание - значи всичко ще мине добре. В колкото по-голяма паника съм, толкова по-добре. А вече тревожно е, ако съм спокойна - тогава нещата се прецакват. :) Също така се прецакват нещата, ако разкажа на някога плановете си: тогава те не се реализират. Да, да - суеверна съм, определено.

Никога не съм имала пророчески сънища. Моите сънища обикновено са красиви, приключенски, понякога летя без усилие и е много приятно. Не държа да го изпробвам в живота. :)

Диди Фа, ти продължаваш така методично да се забавляваш, :))

Аз пък имам всякакви сънища - цветни, за любими хора, понякога страшни, дори имам и пророчески. Макар скоро да не ми са се случвали. Докато учех в Техникума, сънувах, че ще ме изпитат по Импулсна и Цифрова техника и дори на кои въпроси. Преговорих си ги точно тях в междучасието и изкарах отличен. А после докато учех в ТУ, много се измъчих с физиката. Преди изпита сънувах, че ще се падне между 5 и 6 въпрос, но не на мен. И точно така се случи - на една група се падна въпрос, обхващащ 5 и 6 въпрос от конспекта, но аз бях в друга група, :))

За мое съжаление само едното забавление в нета ми е постоянна константа сега, останалото е работа. Обаче много се надвам и вие да се забавлявате с мен и разказвайте по-често какво се слуцва в Родината, аз може и да не коментирам, но ви чета и удрям по един + като заседна в нета

Вярвам, че в човешкия почерк е зашифриран характера. Даже съм попадала на компютърни програми, които могат да анализират почерка.

И аз вярвам в това, но пиша много грозно, а и виждам, че баратовчед ми пише абсолютно като мен, все едно един човек е писал, а като наблюдавам племенника ми и той върви по моя път. Сигурно има и нещо генетично. Не може и тримата да сме толкова абстрактни "калиграфи" от една и съща къща, трябва да е и по роднинска линия, но сигурно никой не се е сетил да го докаже научно. 

В тази връзка намерих един пост от momo, които ми харесва, защото казва все хубави неща за почерка, а най-хубавите са за моя почерк, ще почна да си го харесвам, нищо че ми е грозноватичък, нали си е мой...

http://bglog.net/psychology/10534

Диди, не знам дали си чак толкова скарана с краснописа, но много обичам да чета това, което пишеш! Куини пък ме хвърли в размисъл-толкова пъти съм си сменяла почерка, което ще рече и характера... То пък един характер, ама както казваш- мой си е, трябва да си го харесвам.

Галка, и аз имам променлив почерк, който никак не си го харесвам. Даже съм намразила писането на ръка заради това.

Просто се чудя, като ми кажат моите приятелки: "ама ти много хубаво пишеш".

Диди, имаме необходимост от доказателство...Хайде сега вземи лист и химикал, напиши нещо, после го щракни и ни го покажи....То бива бива, се казваше в един виц, но чак пък толкова да е грозен почеркът ти...

Моя милост, когато искам пиша хубаво, но подгони ли ме бързането и на мен ми е нужен преводач...понякога. По- важно е, че аз си разбирам, с изключение на случаите, когато....не си разбирам от раз, а след кратко замисляне.

     А как ще ми обясните моя парадокс - на български пиша много грозно (освен ако не се постарая много, много!), но на английски пиша красиво! Дали зависи от системата на обучение или от самата азбука,аз просто не знам! Има ли някой като мен  c подобен казус?

Галя, сигурна съм, че Диди пиши красиво.Тя се впечатлява от някои факти и използва чувството си за хумор, за да подскаже нещо.

Професор,аз пиша красиво само с тънкопишещ химикал.

Сигурно  ти пишеш на английски  красиво защото изпитваш все още удоволствие от чуждите букви и успехът ти с този език език.

 Куини,доказано е че в почерка на  на човек се шифрова характера му.

Диди, съдейки по статията, си човек с устрем и идеи - гордей се!

А който не може да го разчете, по-зле за него - той губи.

От друга страна, така този човек ще си развие интуицията, което пък е много добре за този човек.

Така че твоят почерк сам по себе си би могл да се ползва за психотерапия.

А да си призная - всичко казано се отнася и за моя почерк. :)

Всъщност доколкото разбирам целта на тази книга е най-вече човек да се обърне към себе си, преди всичко да си даде честна самооценка и това е еднинственото, което ми е интересно.

Всеки човек стига до моменти когато е добре да обръща поглед навътре, към вътрешния си свят, в момента може би имам нужда от такова вглеждане и някои вътрешни самопризнания. Това го правя обикновено, когато приключвам някакъв етап в живота си. За сега не съм разбрала какъв е този етап, но явно ще преживявам промени след като тегля чертата на вътрешното счетоводство. Единственото хубаво е че за сега още не съм открила противоречие със съвестта си и това е хубав момент.

П.П. Ще видя дали ще нямеря нещо писано с моя почерк, но без редакции и без опит за четливост и ще го сканирам, защото когато мога да напиша нещо на клавиатура, не се страя да го пиша на ръка.

Диди, целта на такива упражнения обикновено е човекът не само да се обърне към себе си, а и да се хареса, да се възхити на това, което вижда в себе си, да се приеме с положителен знак. Затова те попитах какво те е накарало да посегнеш към тая книжка въобще. Какъвто и да е почеркът ти, ти го употребяваш за да изразиш чрез него мислите и чувствата си. Сигурна съм, че има прекрасни стихове или просто нахвърляни емоции, които си съхранила чрез "разкриволения" си почерк. Така, че - щом ти върши толкова добра работа, значи е добър :) Харесай го - той е част от тебе.

Диди,кой ти е дал право да изразяваш моите мисли? А и на предполагам-много други? (Шегувам се) Много важно!Дойде време пак да тръгваме и пак ще се върнем......Така се е получило и така ще продължим- милиони(2-3) българи. Може би работим за пари, защото за съжаление без тях не можем да осъществим мечтите си. Аз мечтая да обиколя света, да видя най- невероятни места, да изпробвам екстремни спортове-да съм сред природа и красота и да имам сигурност-и как да го постигна без пари? Ти за какво мечтаеш?

Виж сега, не крада мисли, развивам се интуитивно...:)

Откакто ме подгони емиграцията ходя и на такива места, за които не съм се сещала да мечтая, а за онези, за които съм мечтала още не мога да си ги позволя.

А, да имам и по- скромни мечти- къща до река сред гора. Хората,които обичам са спокойни и щастливи, а аз пиша книгата, която все отлагам....

Всъщност това е правилният израз: "Подгони ме емиграцията"

Къщата, в която аз живея е в подноживто на гора и много близо до река, но НЕ е точно от типа бяла спретната къщурка, като тази, която много харесвам

А книга не съм мечтала да пиша, защото никога не съм залагала на писателски способности. Когато бях дете и прописах стихотворения, майка ми мечтаеше за такива неща. Сега, когато го има нета се радва на всяка моя публикация, като малко дете на нова играчка, а на мен ми е страно това поведение, защото аз пиша единствено и само за удоволствие, дори мисля, че писането ми дава някакъв душевен покой. Най-много обичам да споделям със себе си, като пиша.

      Диди, чудесно! много лично и в същото време обобщаващо! А извинявай за въпроса - с какво се занимаваш, когато си в емиграция?  Може би ми липсва някаква информация, а ако не ти се отговаря, просто мо изпрати усмивка! :-)))

  Аз те признавам Диди, Пишеш страхотно.Имаш  чувството ти за хумор и дискретно завоалирано  АЗ . Можеш и книга да напишеш,сигурно и аз мога.Но аз мисля ,че си има хора за всичко и ако говоря за себе си моето място е другаде, не при писателите.Завиждам ти за малката къщичка.Вчера ходих на разходка  на Мандренското езеро  до където живея съвсем близо.Видях птици, ловихме риба с приятели.Толкова беше хубаво и често го правя.Природата е първообраза в който се оглеждам всеки ден.Усещам тъжни нотки в откровението ти.И мисля че това идва от самотата, която си превърнала в крепост. Една рисувана роза-ти ги харесваш.

Ех, didi f и Kopriva, май много бързо сте живяли....щом сте стигнали до къщичката в гората. Всъщност чудех се, дали изобщо да пиша, защото пак не съм като хората. Но какво пък не искам да лъжа....точно ей такава къщичка със сигурност може да ме убие. Но сега покрай вас се замислих дали емигрантството не навежда на такива мисли, защото преди близо година почти се "хванахме" за гушите в нета с един мъж, който работи много далече от България, в една много чужда на нашата действителност среда за "голяма" заплата и мечтае за времето на "голямата" пенсия, което да прекарва в къщичката си на село край реката....Не знам, но аз аз не искам там. В това съм сигурна. Обичам динамиката на големите градове, интензивния живот. Тези къщички са за прекарване на няколко дни там....и за писане на романи :)

А Аз мечтая.

Най трудното- да постигнеш мечтите си !

                                                   Майка Тереза

 Xandrina, Не знам за Диди, но за мен си права.Животът ми е на бързи обороти. Ако го опиша свят ще ви се завие..Не знам какво ще стане утре, а за пенсия след 25-30г е смешно да планирам.Искам маааалко спокойствие- веднага.Пропуснах освен голяма къща сред красива природа да спомена и бърза кола, с която да се сtига скорострелно до голям културен център-град!

За да не се заблуждавате, къщата е наследствена от баба и дядо, намира се в подножието на гора с 20 декара земя и до нея има дере, което тече като река само след дъжд. Аз съм израстнала там и затова е моя сантимент към къщи в подножието на гора и близо до вода. Намира се на 3 км от малък град... Не съм мислила да пиша точно там роман, но какви ябълки и череши берем там, бедна ви е фантазията.

П.П. в емиграция работя в кухнята на пицария или в таверна за рибни ястия. Юни и юли съм в пицарията, а през август и септември на таверната, защото пицарията е малко в края на курорта и като намалеят клиентите се прмествам в центъра. Двете заведения са на един човек.

За да се стигне до отговора, първо трябва да се дефинира въпроса. И въпросът, който ти всъщност задаваш, според мен е:

Какво значи успял човек?

Е, ами ти даваш и отговора, който е валиден за теб: това не е успешна кариера, а други неща в личен план, които на теб ти дават усещане за успех.

Ако питаш мен - за мен успелият човек е този, който има близки хора. Може да е странен критерий за успех, обаче какво друго ти дава топлина и усещането, че животът има слисъл и е интересен? Това е моят си отговор.

Обаче ти продължаваш да се питаш - значи държиш някоя карта в ръкава си; имаш си някаква идея, нещо, което не е триглаво чудовище, а е смислено и красиво - по твоя критерий за смисъл.

Желая ти успех!

Свърши сеансът по психоанализа - дай пет лева. ;)

Струва си да се замисли човек - кога преставаме да работим за мечтите си? Когато установим, че трябва да се плащат сметки и да се пазарува храна? Всъщност, ние достигаме някакво ниво на задоволяване на потребностите , дори стигаме до духовните ценности и самоусъвършенстването, но тогава се явява системата, която с гръм ни сваля на земята и ние слизаме на начално ниво - храна, сън, сигурност... Това е страшно гаден момент.

Явно мечтата за дървена къщица на брега на вода и близо до гора е универсална :). Никога не съм мечтала да издам книга - не съм достатъчно добра, за да си струва труда да се прочете. Май и аз като Коприва мечтая за спокойствие. Мечтая и да мога да си позволя да работя професията си. Не за професионално развитие - просто за да помагам на хората, които искат да им се помогне. А за сега чета слаби журналистически материали и нося чай на шефа - но пък няма опасност да останем гладни. Не знам кое е по- важно. Темата е много тъжна, вкарва ме в много кофти размисли.

Шогун, много евтино го раздаваш!?!? Пет лева?? Кви пет, това пари ли са???

А за успешност-напълно съгласна!!! Каквито и успехи да постигнеш, няма ли с кого да ги споделиш, оставаш сам в "своята"стая и да крещиш с пълен глас: Успяяяях!-няма кой да те чуе и да ти каже:Наздраве за успеха!...Успехът не може да замести живото присъствие в самият успех, който не е самоцелен-за мен.

Аз пък не разбрах този въпрос ти ли си го задаваш, или от книгата го дават като тема за размисъл?

 А,Случайна, ти да не си помислиш,че аз съм решила да издавам книга.Не!Писането ме успокоява и искам да си опиша едно мое си проучване и разбиране за един по- красив свят. Изобщо не ме е грижа, кой ще чете- един да прочете, но да ме разбере.....Виж при теб е различно- ти си много талантлива и наистина смятам, че трябва да издадеш стихосбирка!
 Колкото до кариера-изобщо не ми е мечта.Искам да си работя, онова което харесвам, но то да е достатъчно доходоносно, за да ми осигури финансова сигурност, без напрежение за елементарни, напълно немислими за нормалния свят разходи.
 Обяснявах на една германка преди време, че в БГ хората се притесняват как ще си платят тока,водата,храната. Гледайки ме неразбиращо тя ме попита: "А как си купуват дрехи?" Отговорих и, че това са второстепенни разходи, а тя изумено възкликна: "Как второстепенни. Тя модата всеки сезон се мени и човек трабва да си смени гардероба, което е около 1000Евро." Това и беше приоритет- гардероба, тъй като за другите разходи никога не е мислuла-те автоматично и ги удържат от сметката, която никога не е на нула. Става въпрос за сервитьорка.

Намери къде си изгубила душата си Диди Ф.Аз знам къде в преживяните самотни удари на успеха ти,които никой не е споделил.Бъди като Слънцето-винаги готово да огрее и да стопли някого с лъчите си

Ха-ха! Шогун, чак сега видях - ама как 5 лева наистина!? Ако въпросът е кой е успелият чавек - тогава ще отговоря по друг начин : това е човекът който е в мир със себе си. Т.е. не го терзаят идеи за нереализираност, има близки с които да сподели радостите си, постъпвал е в максимум случаи спрямо разбиранията си за чест и етика... В тоя смисъл аз съм успял човек. Ха- ха! И ако това ми плащаше тока, щеше да е чудесно.

Коприва, така ще е - някой сервитьорки се обличат за 1000 евро, други пък не успяват с тока, щото са си губили времето в учене и писане на стихове. Навремето когато почнах да пиша, майка ми ми забрани категорично да се занимавам "с глупости" - и беше права. Не сме дорасли явно до момента, в който ще можем спокойно да живеем от знанията и възможностите си.

Петте лева, естествено, са за зарибяване: после ще се окаже, че има допълнителни, невключени в цената разходи, като: транспорт, режийни, митнически и държавни такси и ДДС.

;)

 Е, Нели, ти доста пари посъбра днес.Вече знам към кого да се обърна за виртуален заем.Тока не го мисля- и да не го платя вече е топло и си падам по романтика- вино и френско сирене на свещи. Но както е тръгнало -от сутринта един не се излъга да влезе в офиса за оценка- може и за полет до Майорка да не стигнат еврата.Преди 4г. с мъжа ми толкова бяхме на нула,че събирахме едни 1000лв. за полет- 2 седмици от 5 човека.

P.S. Този финансов банkрут ни сполетя, след като връщайки се "пак завинаги" от Германия, реших да вложа парите в собствена туристическа фирма. Имах и договор с немски туроператор. За съжаление сестрата на немската собсвеничка на фирма получи алергия от храната в ресторанта в "Слънчев бряг" и постъпи в бургаска болница. Прибирайки се в Германия написа статия за немски вестник, в която описваше хигиената в болницата, която била на по- ниско ниво от хигиена на тоалетна на немска гара. Сега пак имам фирма за оценка на имоти- но банките спряха кредитите и хората по- рядко търсят оценки......Ей, кариерата ми е в кръвта!

Имаш го, Копривке, заема, само си намери виртуален поръчител. ;)

Е, много жалко, че не ти е потръгнало с туристическата фирма. Това ми е стара идея, но за да си направи човек фирма, трябва да има не знам си колко години стаж в туризма.... а аз имам няколко месеца, като бях на 15 години и подработвах като нещатен екскурзовод.

 Сигурно е късмет, че си се отказала,Нели! Стажът е най- малкия проблем. Всеки хотелиер ,ресторантьор, туроператор, ако ти е приятел или срещу заплащане, ще ти го удостовери- все пак това е България-страна на беззаконието. Законът е такава брадва, съобразен единствено с "Големите печалби" на огромни туристически вериги,че малките ако не възприемат политика на хитри,  "хиени",лавиращи на прага на измамата , което  на мен не ми е присъщо, са принудени да се откажат или фалират.

alisbalis, въпросът е от книгата. Става въпрос за автоматично писане, пиша каквото ми хрумне.

П.П. Харесвах професията си, но получавах много малко пари и се разделих с нея без съжаления, сега предпочитам да работя за пари и да задоволявам интересите си - книги, екскурзии... 

По отношение на "приятелите" направих едно голямо прочистване още преди няколко години, но тези които останаха са от най-старите...

Освен това аз не обичам да се хваля и затова не ми липсва споделянето на успехите и неуспехите, но аз си имам стара слава в моя град и каквото и да направя, винаги се разчува, така че няма нужда да споделям. Четат ми "мъдростите" и в този сайт.

Didi f,защо ли си мисля, че нещо ти носи неудовлетворение.Често споменаваш думата мъдрост, скромност, успехи, спехи,Слава,пари и комфорт-пътуване екскурзии.Казваш, че си постигнала всичко ,от което имаш нужда.Че глезиш душата си,че можеш всичко, че си четена в този сайт, че имаш достатъчно приятели,че имаш всичко.Тогава защо не звучиш щастливо? Защо всичко това излиза от тебе през зъби, с болката на самотна и неспокойна душа? Мога ли да ти помогна с нещо?Аз също глезя душата си с насладите които тя иска.Също съм чута на много места,е не в този сайт който все още е доста капсолован за мен,но това не ми пречи да изказвам мислите си.Искам да те почувствам по-щастлива. Пожелавам ти го.Ето нещо от семейство котки-от зодията ми-дано да те зарадва...

 

Ами, защото сигурно съм амбициозна по някъв начин и не мога да живея по спокоен и предначертан начин. Може би имам нужда от предизвикателство, което в момента не виждам пред себе си и ми е скучно. Това ме кара да се замислям непрекъснато, а аз не обичам да мисля. Щом се вглеждам в себе си значи не виждам нещо пред себе си, понеже то по някакъв начин ми липсва. Като го открия ще споделя...

Освен това след 2-3 седмици ми предстой лятната емиграция. Заминавам да поработя. Сигурно и това ми се отразява и вероятно има някаква вътрешна съпротива. След зимния мързел, лятна работа не е признак на неземно щастие, имам асоциации свързани с мускулна треска...:)

П.П. Котетата са много сладки!

 

 Манка, не търси всички отговори.....на въпроси, които не са поставени!!!Диди е написала страхотен постинг- отдавна не бях чела нещо, което толкова да ми допадне. Спомням си, че и ти самата беше писала, че си била в чужбина и си се върнала заради дъщеря си (може и да греша). Та ,като наближи да тръгваш те обхваща едно странно чуство и гледаш на себе си и света по друг, различен начин.И те обвзема емоция, която Трябва да споделиш- например в този "капсулован", отричан и обичан блог!

 Надявам се да ме разбираш, щом си от семейство котки!!!!

Kopriva има и нещо друго, когато човек споделя в нета, това е нещо като душевен стриптийз. От една страна човек се съблича напълно, но от друга страна остава скрит зад паравана на анонимността. Понякога ми се струва, че в този "капсулиран блог", хем всички твърде много се познаваме, хем не докрай и винаги остава нещо недоизказано, нещо недоразбрано, което предизвиква любопитство подобно на воайорството. Обяснявам си го така: някой или нещо ни харесва или не ни харесва, но по някакъв начин се докосва до нас и започваме да дълбаем, за да стигнем до извора, но колкото и да се доближаваме той все си е прекалено далеч. Затова ми се струва, че мога да отговоря на всички въпроси, на които знам отговорите или поне си въобразявам, че ги знам, за другите ще гадая или ще мълча, но щом съм започнала да пиша би трябвало да съм поела риска и да допълвам нещата, които съм пропуснала да напиша. Аз ви пускам в моя свят, а вие се настанявайте както ви е удобно.

Коприва,ти не си права.Но не искам да споря с теб.Не съм била в чужбина за повече от 20 дни.Там бъркаш. Да всеки има мнение моето съм го изразила по-горе много точно и ясно, благодаря ти за вниманието.Жива и здрава.

Благодаря, че ни покани в своя свят ,Диди! Ние сме се настанили удобно! Само, че гледаме на света през собствените си очи и се отразяваме в теб, като в огледало.....

Извинявай, Манка! Няма спор-"душевен стриптийз"!!!

Диди, права си, благодаря ти,  ще се настанявам в твоя свят, защото ми е приятно.И ти се настанявай в моя, ако искаш разбира се. Дано заедно да стигнем до извора на брилянтните отношения , които ми се иска да срещам най -вече тук, защото тук точно има хора с  повече качества и  това ги прави интересни .

Аз пък му казвам "душевен нудизъм", но е същото като съдържание....

Най-хубаво на това място е че можем да напишем всичко, което бихме си казали или спестили в реална среща-разговор, но причината, която ни обединява е невероятната среща със себеподобни независимо от времето и разстоянието, което ни разделя.

 

С твоята роза

 Диди, благодаря ти за отговора! Не е лесно да си в емиграция, не е лесно да работиш в хранителни заведения! Знам го не от мой опит, а от опита на дъщеря ми, тя така започна! Но постепенно нещата се подредиха! Важното е да издържиш и да не се отказваш, а и да имаш малко късмет и шанс, които ти ги пожелавам от все сърце! А най ме е яд на нашата държава, която е мащеха за младите хора и ги кара да митарстват по чужди страни!
 
   А на теб - лека и доходна (като си пожелават таксиджиите)! Успех и късмет! Ти си добър човек, а на добрите Господ помага!  Амин.

Благодаря!

Много подходящо, Диди! Цял ден си мисля, че пропускам нещо важно в този живот. Ти ми даде отговора -не се вслушвам в интуицията си и там ми е грешката.Освен това съм пропуснала тържественото обещание-обещавала съм какво ли не,на кого ли не, но на себе си съм пропуснала да обещая:

"Аз, Kopriva, се задължавам да се доверявам и да обръщам внимание на фините прозрения, усещания и предчувствия, които ще имам от тук нататък, докато смърта ни раздели Мен, Аз и Себе си. Съгласявам се да участвам 100% в процеса на откриване на по-дълбокото значение във всичко, което забелязвам, и да търся мъдростта в хода на собствения ми живот.”

И аз я имам тази книга :) Но май стигнах до около средата и после ми писна да пиша.

Успех със споделения мазохизъм, дано в някакъв момент да стане взаимно удоволствие.

   Диди, не ме карай да мисля сериозно след полунощ...

   Аз ако не взема химикала и не си за-общувам по този начин с белия лист...не се получава. Пробвала съм - напиша едно и също нещо, по една и съща тема направо с клавиатурата, след това с химикал. Различно е в полза на химикала. Когато пиша с химикал предавам емоция, настроение, освобождавам нещо си, което ме разтоварва...Така че пиши...

   Същото е и при общуването ми с книгите. Спомням си едно от последните интервюта с Николай Хайтов. Тогава той каза: Няма нищо по-хубаво на този свят от това, да вземеш една хубава книга, да легнеш на дивана, да се завиеш с родопско одеало и да се пренесеш в един друг свят, сътворен от автора. Да, няма нищо по-хубаво от това. Така че чети. Да не забравиш родопското одеало. То е част от мизансцена на удоволствието от общуването с книгата.

И аз като Коприва ще кажа, че темата на поста ти много ми пасна...
А ето и пример  за "безкористен интерес":
когато питаш някого как е и наистина изслушаш това, което ти казва, а после се опиташ да му съчувстваш, без да му даваш акъл :)...

Чакам с нетърпение повече за този метод с писането!

Диди, не знам какво ви е накарало да вземете тая книга - сигурно е интуитивно :) Принципно ненавиждам книжки по популярна психология, но щом ви помага в процеса на себепознание - чудесно. Винаги е добре човек да е наясно с Мен, Аз и Себе си. Искрено ви желая успех. Гледайте да спазвате обещанията си :)

Sluchaina в библиотеката ми има няколко книги, които не мога да прочета, започвам и спирам, това е една от тях. Започвам я 2-3 пъти и винаги спирам след 20-30 страница, затова реших, пък да я прочета. Дала съм 11 лева за нея и да я гледам на лавицата с книгите  толкова години си е предизвикателство. Но на мен не ми е психологически интересна, защото отдавна не вървя по тези пътища, това, което ми е интересно е свързано с темите, които ми предлага за писане. Просто реших да поекспериментирам и да си позапълня времето преди лятното ми емигриране за работа в Гърция.

Kopriva аз най-много обичам работата в моята фирма, която съм си нарекла "И аз съм човек" и много обичам да правя малки жестове към моите три сътрудника - Аз, Мен и Себе си. звучи егоистично, но ако сама не погаля душичката си друг може и да не се досети.

denijane аз до сега не съм стигала до средата. Отказвам се по рано, но сега ще попиша, малко...

daleto аз винаги чета в легнало положение, без родопско одеало, но с дебел шарен китеник върху краката, от родопско. Освен това също обичам да пиша и драскам с химикал, но пиша ужасно грозно и после може да не почета написаното или пък като започна да го преписвам на клавиатурата, така безпощадно редактирам, че първоначалния текст се изгубва напълно,.

 

Не обещавам нищо на себе си нито на другите,Диди ф,но откакто съм си с отворени чакри на 100 % всичко е много по различно.Това ми се случи на два курса няма да ги споменавам и нивото което е по различно отколкото на другите по сетивна ориентираност.В този свят в който живеем има светила природни и недостижими за някои но за други с по-щедри дарования.Съветвам ви отворете си чакрите.

manka преди мноооооого години имах здравословен проблем, които разбрах, че не се лекува с 1-2 хапчета, говоря за лек шум на сърцето, които се проявява главно при стрес. За мен не беше лек, защото аз не понасям болка, особено ако не приключва след един аналгин, примерно.

Вие може да го наречете съвпадение, но с излизането от аптеката, точно срещу входа и' на първата маса с книги видях една книжка за йога. Тогава бях чувала за йога и чакри, но нямах предства за какво става въпрос и все пак  си я купих. Не разбирайте, че съм започнала да се занимавам с това веднага. Чесно казано никога не го направих сериозно, но прочетох книгата и си пооткраднах някои неща от нея - една диета, която изпълнявах 2 години и няколко упражнения за дишане, които и сега правя понякога, но мнооооооого рядко. Помогнаха ми и въпреки всичко не се задълбочих в тази област. Може би не съм уловила момента...

Диди, не е толкова важно, по- важно е да имаш късмет в живота.

Дай ми мамо късмет и ме хвърли на смет.Жива и здрава.

Диди, ти без задачи ли остана, та се втурна интуитивно към такива четива? Подозирам те, че пак се майтапиш! Освен това мисля, че на теб това обещание не ти е нужно. Защото оставам с впечатление от това, което си споделила тук, с нас, че ти се отнасяш към себе си с любов и внимание. То не е никак трудно. Особено за слънчеви хора като теб, с чувство за хумор. По-трудно е за мрачните вечно хленчещи натури, на които все нещо им пречи ("Ту му млякото горещо, ту пък друго нещо..."). Не съм съгласна, че мисли могат да се споделят само с химикалка. може и на клавиатурата, може и по телепатия. Далето, а според мен има и по-хубаво от това да четеш книга на дивана под родопското одеяло. Може вместо книга под одеялото при теб да е този, който ... (тук вариациите са безброй: научил те е да мислиш позитивно, вдъхновил те е да поемеш риск, придумал те е да откриеш глупавата си страна и т. н.)

Пестицид, говоря за случаите, когато човек остава "сам с мене си" -книжка и родопско одеало за комфорт...

Що става дума за другото...вече го пуснах в предишно време във виртуалното...хижа, меча кожа пред камината, що не и чаша червено вино, шампанското няма да върви на кожата...Там родопско одеало няма да върши работа, по-скоро китеник..Забравих камината, задължително запалена...

А за този под одеалото...знае ли човек, важното е в какви очи се оглеждаш и с какви очи те виждат, не гледат...

А що става дума за придумването!? Малко трудно би се случило, ако не искаш да бъдеш придуман, та дори това да се отнася до откриването на глупавата ти страна....

Ха, това е радост голяма!!! Схванахте идеята. Аз наистина обичам себе си и съм в мир и комфорт с всичките си образи, освен това никога, ама никога не се взимам толкова на сериозно, че да не мога да си направя майтап, поне с мен.

НО наистина чета тази книга и не за друго, а защото ми е скучно от телевизия, филми, мнооооооооого умни книги и просто си търся малко забавление, но с елемент на замисляне.

Реших да си поглезя душичката по весел начин.

Много хубаво, Диди, браво! Хареса ми! Аз съм от тези, които цяла вечност в чужди очи се оглеждат....Не съм чела книгата, но идеята да се погледна в очите(брей много красиви очи- събрали цялата ми душа) ми допадна, а и крайно време е да си обещая и аз нещо-на себе си и да си подаря сигурност: ще остана вярна на Мен, Аз и Себе си, докато смъртта ни раздели.......

Хубав пост. Смислен и подтикващ към по-сериозни размишления. Аз обаче не съм съвсем на тази вълна. Затова само гласувам.

Следващият месец ми предстой ежегодната лятна емиграция + пролетна умора = на писане безспир. Пък и наистина ми се иска да направя нещо мило за душата си преди да ме подгони работата.

Ето и от мен пример за безкористен интерес:

Ако те наемат за някаква работа, ти се заинтересуваш, свършиш я и после не ти платят - тогава се оказва, че интересът ти е бил именно безкористен.

:)

     Така излиза :):):)