Числото девет

 

Девятката е числото на времето. Както се вижда от схемата на кръглия календар имаме осем сектора, като девятката е делител на ъглите на кръга. Погледнато на ъглите на този календар прословутите числа; 144000(9*16*1000) „коня“, а всъщност са картини и 153(9*17) риби се делят на 9. Това е директно указание, че тези числа посочват някакъв период на време. Както споменах 144“ е ъгъла от 1000г. До 4200г., а 153“ се получава ъгълът от 700г. До 4100г., годината на раждането на Христос. За сега не мога да кажа със сигурност какво ли значат тези числа. В този пост ще си поставя по скромни цели, за сега.

 

Продължавам разглеждането на други кратни на девет.

- - 9 - -

Деветия час е часа на молитвата и часа, в който се разсейва тъмнината при разпъването, както и втората група работници на лозето. Това е общ символизъм според мен, указва се завършване на първи етап. 99 са праведните овци, а само една е загубена. 9 са и очистените от проказата, които не се върнаха да благодарят не защото бяха неблагодарни, а за да се символизира че поклонението и отдаването на почит на Христос трябва да става от единия който самаряни. Тоест покланяме се като хора, а не като юдеи. Юдеите не се кланят, за това деветимата юдеи не се върнаха да се поклонят или дори да благодарят за очистването, което според тях е 100% работа на Бога. На деветия час идва и ангел при Корнилий.

- - 18 - -

Лука 13 е главата на 18-ката

Силоамската „кула“ или според моето предно откритие е стена, е убила 18 души. И жената с гърбица за 18 години са единствените 18-ки в НЗ, някакво двойно време е това, но какво не смея да гадая, 18“= 400 г.

- - 27 - -

27 не се споменава, но в Дн.23:23 имаме 200 войника и 70 конника. 270“ е ъгъла от „рая до края“ 6000г. Когато според сегашните ми сметки трябва да настъпи „Тоталната вечност“.

- - 36 - -

36“ са точно осемстотин години, не се среща в НЗ.

- - 45 - -

450 е споменато в Дн.13:9. 46 години е граден Храма в Йн.2:20. 45** са и единствените числа освен 90**, които се делят и на 10 освен на 9.

- - 54 - -

Това са 1200 години но не намерих ъгъла им.

- - 63, 72, 81, 90, . . - -

Не се срещат

 

Три години и шест месеца, което се среща в Як.5:17 и на две места От. 1260 дена се дели на 9 и е 140. 42 месеца по 30 дена са също 1260 дена. Защо имаме такова разпределение на години, месеци и дни за един и същи период не е ясно.

666 се дели на 9 и е 74, но това продължавам да вярвам че е гавра.

След кратка и интересна, но не много плодотворна игра с пресмятане изчислих, че сбора от поредния номер на раждане, според изброяването в седма глава на първите шест е 37 а на вторите шест е 47 които са единствените прости числа със десетка разлика, а единственото неспоменат син на Яков е Дан, който е номер 5 точно по средата.

Друга такава цифрова игра е, че ако съберем така изброените племена по двойки за да станат 6 и приемем, че ъгълът посочва година 4200 от сътворението се получава 6*7*100, тоест по 700 години на две племена. Всяка двойка има нещо общо. Юда и Рувим бяха първородни, Гад и Асир за от Зелфа, Нефталим и Манасия не са от Лия, Нефталим е роден номер 6, а тук е 5 и е от Вала, а Манасия е от Рахил. Симеон и Левий са героите на Сихем и бяха отхвърлени от единство от Яков. Исахар и Завулон вече съвпадат в номерацията на раждането, а Йосиф и Вениамин са преобрази на Христос и Светия Дух, които ще дойдат след Закона. Пропуснати са Дан който е номер пет числото на силата и Ефрем който представяше Йосиф.

time, revelation

Раждането на митологията

Вчера гледах най после новоизлязлия филм с The Outlander. Освен няколко сцени с любимия ми актьор, нищо интересно нямаше, някаква изтъркана смесица между хорор и вече демоде норвежка сага. Все пак месианските внушения от образа на Кави бяха интересни, ето какво видях;

1) Героя дойде от космоса и падна във водата, Месията също бе небесено същество и бе видян първо в поилото, не в яслата както се твърди неправилно.
2) Бе непознат за селяците на земята, които дори искаха да го убият и го обвиняваха несправедливо, типична месианска черта.
3) Той донесе материала за меча "оръжието на духа", което можеше да победи злото, но то бе изковано на земята.
4) Имаше сцена, в която измисленото зло бе опитано да бъде спряно от измислена религия, но само дошлия от небето можеше да го победи.
5) Извънземния дракон бе свален на земята заедно с унищожителя му. Така Христос с появата си на земята можа да унищожи дявола, който е идвал тук само заради Него.
6) Героя остана на земята, като унищожи предавателя, който указваше мястото на падане на кораба му, така Христос, въпреки че се възнесе в духа за това ще дойде и като цар на 1000 г. царството на земята. Като Той в момента е тук като съпруг на църквата, която е не събрание на вярващи, а душата на вярващия. Еклесийте описани в НЗ са места, където юдеите където се проявява вярващата душа.

Днес сутринта реших да слушам на плеара си отново аудиоверсиата на, The Pilgrim's Progress from This World to That Which Is to Come, 1678, на John Bunyan. Точно когато се споменаваше сцената във втората част, за някои пилигрими, които са "лефт бихайнд" тоест оставените, книгата от където произлязъл съвременния мит за "грабване" и "оставени", който е и най доходоносната християнска филм поредица. Точно на това място видях нещо подобно, но в метрото, след като влязох точно зад мен автоматичните врати се затвориха и хората, които тичаха за влака бяха буквално оставени, не им достигна около секунда две. Влака все пак не тръгна, вратите се отвориха специално за тях, но бързо се затвориха пак и още по голяма група хора, които нямаха предимството да са по близо бяха отново оставени на перона. Очакването за ново отваряне на врати не се сбъдна и можах да видя как доста народ, които прииждаше по стълбите бяха безвъзвратно "лефт бихайнд" от нашия влак, който бе за мен последното спасение от закъснение.
Това съвпадение ме наведе на тези размисли за историята на християнските митове, но ме и наведе и на някой други мисли за действителните източници на митовете въобще. Известни са богатите и много образни символики на Tolkien, които преплитат както християнския мироглед, така и литературата и митологията. Зададох си въпроса защо ли Бъниян не позва в алегориите си други митове. Пуританския проповеднически елемент на книгата всъщност е в основата на "Пилигрима", за разлика от други книги до тогава единственния герои е Християнинът и то английския пуританин, както може да се съди по откровенните анти католически внушения и грубите карикатури на папата, като трол канибал седящ пред пешера с кости, която се смята за свещенна.
Замислих се, кой ли пръв доказан автор е споменал за митове различни от гръцко-римските, така грижливо и систематично събрани от Еразъм. Всъщност в книгите на Еразъм за първи път на тези митове се гледа с научна и изследователска цел, до тогава те са служели за персоналната промоция на някой тарикат или са имали религиозна цел. Както Данте, така и Петрарка ползващи "древни" и "езически" митове го правят с имено с такива цели, като това са горе долу единствените доказано предшестващи автори на Еразъм. За Еразъм е интересно и друго. Той е роден в Холандия в сравнително начетена интелектуална и църковна среда, учи в сорбоната в Париж, става известен, след което обикаля на много места в Европа все книжовни и научни центрове, Базел, Венеция, Брюж, Оксфорд и Лондон. Всиката "езическа" литература, която среща е древна гръцко-римска. Забележете, въпреки че е германо-холандец, той не е чувал за никаква "саксонска" и "викингска" култура или митология, нито е срещал някакво споменаване на някаква различна от римо-гръцката езическа култура, литература или устни митове. Тоест ако ни трябва някакъв авторитет на езическа тематка това е Еразъм, като той нищо не споменава за друго езичество освен гръцкото, дори и египетското или вавилонско не е отразено в обширните трудове на тази противоречива натура.
Нещата обаче не спират до тук, за Лутер и другите негови сподвижници реформатори от 16-ти век, единственната нехристиянска сила около тах и в тяхното съвремие са "турците", при това забележете не се ползва думата мюсюлмани, но това е нещо което ще се разгледа друг път. Сега е важно да се отбележи, че нито ренесансовите автори, нито Еразъм Лутер, Меланхтон не са чували за викигски или други езически религии. Освен гръцкия езически мит и съвремените им турци. Дори и евреите ли юдеите не са имали литературно-идеологическа история по това време.
Извода ще го претупам малко, Джон Бънян е създателя на "хистиянската митология", негвия Пътешественник и Свята война, е и начло не само на мита за грабването, но е стартова точка за всякакви измисленни митове като "нордическа митология" и религия, както и на много други пошли и бездарно плагиатсвани безмислици като убиване на дракони и дори всякакви вълшебници, джуджета, елфи и други магически същества, които преди това не са съществували или са дошли от средиземноморието. Много важно за творчеството на Бънян е и исторически аспект, в неговата Свята война, както и в Лутеровата съпротива срещу похода срещу турците се показва една историческа подробност, която ни убягва днес. Нито Лутер, нито Бънян не са знаели, къде е мястото на древния Ерусалим, както и всичките им съвременници, защо иначе ще има поклоннически пътувания до Рим и дори там ще се погребват хора срещу скъпо заплащане и после ще ги представят за древни мъченици? Освен изгубените земи на древния Израел, книгите им доказват, че те никога не са чували за така наречените "кръстоносни походи". Тези измислица са създадени едва през 17-18-ти векове, за да се оправдае разположениет на измисленния Ерусалим. Който по ирония на "съдбата" се е оказал почти до Содом и Гомора.
Ето още една победа за новата хронология на историта която трябва със сигурност да скъси времето от Христс до сега с поне 1000 години.

http://www.johnbunyan.org/bunyan.html

History, time, Luther