Една от миризмите, с които свързвам детството си, е уханието на восък и клей. Баща ми беше пчелар и трябваше да му помагам да вади меда - едно занимание, което ме изпълваше с ужас. Pодителите тогава нямаха много време да се питат какво ще стане, ако детето им получи алергичен шок, ако бъде ужилено. Нито дали го е страх от хилядите разярени пчели, усетили наглата кражба посред бял ден, които се опитваха всячески да се докопат до част от мен, недостатъчно защитена от дрехите. Предпазно облекло? За какво говорите?! Баща ми смяташе това за лигавщини. Нали и без това стоях отстрани, чакайки го да ми подаде питата. За какво ми е специално облекло? Той отваряше кошера бавно и спокойно, стремейки се да не смачка нито една пчела. Боготвореше ги. Макар да не вярваше в нищо друго освен Природата :). Работеше без ръкавици, често дори без було. Жилеха го, разбира се. Той не им обръщаше внимание. В моите ръце беше единствената защита - пушалката. Умирах от страх, защото знаех - малки са, но когато са заедно, са страшно силни.
Баща ми винаги казваше: "Стой спокойно. Те усещат страха ти. Не се страхувай, не махай с ръце и няма да те ужилят."
Жилеха ме. Поне една заблудена пчела все ще изскочи отнякъде. Но огромната любов и уважение, които баща ми изпитваше към тях, явно са ми повлияли - нито веднъж не им се разсърдих.
И до днес съм абсолютно убедена, че най-полезните същества на земята са пчелите. Убедена съм, че медът може да излекува почти всичко - от болно гърло до болни отношения :). Вкъщи винаги има мед - всякакви видове - чист или смесен с клей, пчелно млечице и прашец. Знаете ли, че медът е единствената храна, която никога не се разваля? И този на 3000 години, който откриха в египетските гробници, е все още годен за ядене. А всичко, което можем да постигнем ние, е да сложим химия в храните си, за да ги запазим за 6 месеца...Превръщайки ги в отрова...
В събота заведохме нашите момичета да видят истински пчели и кошери. Записахме се, платихме и ето ни първи в Heller Nature Center., който се намира в предградието Highland Park. Сградата на Природния Център е заобиколена от много цветя - хората са възстановили т.н. прерия на Илинойс - огромен резерват, в който можеш да се разхождаш, а гората е толкова дива и недокосната, че прилича на джунгла.
Моите момичета обичат животните, но като повечето деца, живели в градската джунгла, се страхуват от най-безобидни създания - мухи например. Беше ми много интересно как ще се почувстват край кошер с разярени пчели. По пътя им повтарях непрекъснато мантрата на баща ми - стой спокойно, не махай с ръце... Понеже бяхме дошли по-рано (водя се от принципа "Ако не можеш да идеш навреме, иди по-рано"), имахме време да се запознаем с тази гъсеница. Странно, но децата много и' се зарадваха, може би защото наистина изглеждаше много симпатична.
From Beekeeping'09
Събрахме се около 30 души, само 10 от които деца. Преди да се втуpнем към кошерите, трябваше да чуем кратка едночасова :) презентация за пчелите. Видяхме дори "истинска пластмасова пчела":
From Beekeeping'09
След като разгледахме под микроскоп части от пчели, кралици, търтеи,...дойде време за истинското приключение. Разбира се, американците са маниаци на тема лична безопасност (става въпрос по-скоро за тяхната лична безопасност, не вашата :) - просто ги е страх да не ги осъди някой) --- облякоха ни от глава до пети в предпазни костюми, с които наистина заприличахме на извънземни нашественици, дошли да покоряват Планетата на Пчелите...
From Beekeeping'09
Вашият покорен фоторепортер знае много добре как се перат изцапани с клей дрехи (като се изхвърлят). Затова въпреки страшните предупреждения, че ако си сваля ръкавиците, това щяло да бъде само на мой собствен риск, аз не рискувах да си изцапам фотоапарата с восък и клей като тези смели хора:
From Beekeeping'09
Жената, която работи и в Heller Center, и като помощник-пчелар "на частно", гордо каза, че за цялото време, откакто водят тази програма, нямат нито един случай на ужилен. Е, ние няма да сме ние, ако поне не опитаме да попаднем в статистиката - след края на програмата съблякохме скафандрите и отидохме да се поразходим. След половин час се върнахме на мястото с кошерите и наблизо, кацнал в клоните на едно дърво, открихме този рояк:
From Beekeeping'09
Децата изтичаха да извикат пчеларката. Полюбувахме се съвсем отблизо на рояка и в този момент една от пчелите, които преди малко бяхме разярили, долетя от кошера си с твърдото намерение за отмъщение. И дали е бил прав или не баща ми не знам, но пчелата кацна точно в косата на най-страхливия член от групата - малката ми дъщеря. Въпреки богатия ми опит, аз не успях да реагирам адекватно. "Първият закон" - "Не убивай пчела", втълпен ми от баща ми от най-ранно детство, се сблъска с факта, че пчелите жилят винаги, когато се чувстват заплашени. А става въпрос за малкото ми момиченце... Споменах ли ви какъв ужас изпитва Ана от насекоми? Ха така. Представете си сега картинката - дете пищи и не мърда (спазва инструкциите :). Кака също почва да пищи. Природозащитничката казва, че всичко е ОК (как няма да е - събитието е свършило и каквото и да се случи - си е наша отговорност, не нейна). Аз се опитвам да махна пчелата от косата (голям смях, Ела, ти точно да не знаеш, че така НЯМА да стане). Мъжът ми единствен реагира адекватно; и типично по мъжки в напечени ситуации - убива пчелата.
Каквото и да ми говорите, това беше един незабравим ден... Успокоихме невредимото, но силно уплашено дете, купихме си мед от точно тези пчели, и се прибрахме. Highland Park е едно от онези скъпарски предградия на Чикаго, в което къщите са големи като прогимназии. Точната дума би била "имения". В нашия квартал почти всяка втора къща е с табела "Продава се" - хората от средната класа изгубиха статута си и нямат пари за ипотеките. Но за наше учудване кризата е ударила здраво и заможните собственици на имения. В Хайланд Парк, крепост на спокойствието и реда, където никога преди не можеше да се види къща за продан, сега навсякъде се мяркат табели "For sale".
И като се има предвид този факт, както и това, че пчелите тази година са особено неспокойни - дълга и студена зима ни чака...
Comments12
Ела, много интересно разказвате приключенията си ( : И аз съм се докосвал до усещането да гледам кошери покрай дядо и баба на село, и макар да нямам алергия към ожилването им (което с времето се приема с непукизъм), имам към меда.
Като малък имах алергия към захарта, плодовете и изобщо всичко което може да се нарече вкусно. Сега имам към млякото, антибиотици, ядки... и отново всичко сладко с шоколад отпада. Изобщо, аз съм уверен, че имам алергия към живота, винаги съм имал. Имам си и тема за това, че и продължение пиша.
Колониалният живот на пчелите е крайно интригуващ - кралици, придворни, търтеи... цяла приказка, а миризмата на восъка от детството, той остава завинаги...
Интересно приключение и предполагам, че за децата ще е незабравимо.
А медеца си е елексир.
Vorfax,
Така е. Пчелите са изградили общество, което за тях е идеалното. Научих нещо, което не знаех досега - търтеите дори не могат да се хранят сами. Пчелите-работнички ги хранят. Научих и как е търтей на английски - drone :).
Didi, верно е :).
Chopar,
Добър въпрос. Мъжът ми е от малкото хора, които познавам, способни да действат хладнокръвно в напечена ситуация. Аз бих убила пчелата на главата на детето, което значи, че Ана щеше да бъде ужилена. Затова и се поколебах. Той просто повдигна косата и', така че всъщност смачка пчелата между пръстите си. Детето се оплака, че го бил оскубал, на което той отговори със скорпионската си невъзмутимост: " Какво предпочиташ - да те оскубя или да те ужили пчелата?"...
Micromax,
Благодаря ти от сърце. Ваденето на меда ми е най-хубавият спомен от детството. Центрофугата още си я имам... Обещала съм си, че все един ден децата ми ще могат да изпитат тази тръпка на живо. Показах им снимките, защото досега само им обяснявах какво е центрофуга, и Ана попита: "Ами тези хора защо нямат предпазни средства?". Представи си какво ще преживеят, ако гледат ритуално коледно убийство на прасе :)...
За прекрасния разказ, за чудесните снимки и за чувството за хумор един поздрав от мен! За съжаление, нищо не мога друго да добавя по темата, освен, че обичам да си хапвам медец! Останалото за мен е само разкази!
"Представи си какво ще преживеят, ако гледат ритуално коледно убийство на прасе :)"
Ела, имам и такива снимки в галерията на бглог :) Дори едно време и пост бях пускал :) - http://bglog.net/blog/micromax/site/posts/?bid=4011
Аз имам странни взаимоотношения с пчелите. Винаги съм ги харесвала, работливи полезни, веднъж дори се борих да спася една клета турска пчела попаднала на стъклото на автобус, пътуващ през Истанбул, докато всички наоколо ужасени ми крещяха да я размажа. Успях да я обхвана с пердето и да я пусна през мъничкото прозорче. Та, уж бяхме в съвсем нормални взаимоотношения с пчелите.
После, преди около 17 г., докато си разхождах тогавашното куче (кучка, всъщност) из подножието на едно от пловдивските тепета, така по лятному, по бермуди, една пчеличка кокетно ме жилна по глезена. Дори не се уплаших особено, у дома сложих студено, и да речем глътнах някакъв алергозан - ей така предохранително. Нищо не стана, защото аз обичам пчелите. Мислех си, че и те ме обичат. Това се случи в една неделя.
След шест дни, в следващата събота, бях на гости у приятели, и бързах да се прибера, за да успея да отида и да уважа бащата на моя приятелка, известен пловдивски кардиолог, който беше рожденик. Бързам, защото човекът ще отиде на дежурство, а аз съм му приготвила леко подаръче, искам да му го дам. Та, както си бързам, по сандалки без ток, една пчела се мушва - сега внимавайте!- между стъпалото на крака ми и основата на сандала, и ме ужилва по ходилото, точна там където е свода, защото аз я затисвам без да знам - разбирам, че съм я затиснала, чак когато усещам супер болка.
Този втори път боля здраво, чак се поплаках, а и ми се случва за втори път за 6 дни. Супер късмет. Аз, обаче, съм вече почти до вкъщи, куцукам бързо и напористо, вземам подаръчето, че няма време и успокоявам стреснатата си майка, че след 15 минути, като се върна, ще се мажа със содичка, оцет, алергозани, етсетера, щото много бързам.
Бегом през два входа до лекарския дом, и след минута-две сядам на кафенце и лек мохабет. След още две-три минути започвам да се попочесвам по врата, зад ушите и под мишниците, та чак ми става неудобно. Казала съм им вече за пчеличката и съм се извинила, че не съм крастава, та да знаят, че ще продължа да си се почесвам зад ушите.
Домакините, всичките доктори до един, обаче, почват да ме гледат втренчено и аз се притеснявам още повече ,и съответно се почесвам все по-настойчиво. Изминали са не повече от три минути, а на мен ми изглеждат вечност... Преминала в сърбежи...
Изведнъж приятелка ми скача, казва на майка си нещо за "Едем на Квинке" и хуква, както разбирам, за лекарства. Аз се чувсттвам неудобно наистина, нека просто си се чеша. Дори не осъзнавам, че фъфля, понеже съм на прага на анафафилактичен шок - подуването на гърлото, което причинява задушаване. Лекарските домове рядко имат всички нужни лекарства, но съседите бързо помагат. Аз почвам вече леко да се позадъхвам.
Бързата помощ идва след по-малко от 5 минути, защото са я извикали "колеги" и са знаели какво да кажат. Урбазон веднага. Та, мина ми, останах само с огромни червени петна по тялото няколко часа и със заръка да не излизам навън никога повече без урбазон и спринцовка в чантата (по света си ги има приготвени като "писалка", ЕпиПен, направо се бие в крака през дрехите)...
Та, обичам си ги по принцип насекомите, но не искам да ме убиват от обич. Затова не ги наближавам.
Професоре, точно тази песен си тананиках, докато измислях заглвавие на поста :). Благодаря!
Микромакс, снимките казват доста, ама я добави сега към картинката и миризмите, и звуците :))). ( BTW линка в блога ти не можах да го отворя). Аз още нямам смелост да обясня на някоя милостива хамериканска майка за тоз ритуал. Преди 2 седмици бяхме на парти за новата учебна година у една американка. Та една от майките обяви, че не яде свинско, телешко и всякакво друго месо (с изключение на пилешко), защото "отглеждането на тези животни влияе зле на околната среда".
Случайна, благодаря. Този атавистичен страх към някакво животно/насекомо си е съвсем осезаем и мисля, че всеки човек има нелюбими животни (може би спомен от предишни животи?)
Таничка, казвал ли ти е някой, че си голяма късметлийка? Като навържеш понякого всички "ако", се получава нещо доста интересно (което мен поне ме убеждава, че няма нищо случайно на този свят :).
Лошите "ако" - ако не беше те ужилила втората пчела в толкова кратък срок, вероятно е нямало да развиеш алергия. Добрите "ако" - ако около теб в този момент не бяха лекари; ако не знаеха какво точно да кажат, че линейката да дохвърчи; ако съседите не бяха помогнали...В твоя случай всичко във Вселената си е било на мястото и е работело в перфектен синхрон :). Можеше втората пчела да те ухапе, недай Боже, докато правиш преход из някоя пустиня в Мароко :(...
Шогун, изобщо не ми е хрумвало защо пчелите толкова се разяряват, когато кацнат в нечия коса. Сега разбирам защо баща ми не се притесняваше да ходи без було :).
Жената, която се грижи за тези кошери, работи и за един пчелар, който дава пчелите си под наем на фермерите. Пчелите опрашват растенията във фермите, а човекът получава пари за това. Та тази жена каза, че това убива пчелите - местят ги от едно на друго поле, без да им дават никаква почивка (зазимяване) - работят целогодишно. И умират от изтощение. А и пестицидите доста помагат за намаляването на бройката им. В Китай имат достатъчно народ и са си разрешили проблема - китайците хвъркат от цвят на цвят и опрашват с метлички....