СВ. ГЕОРГИ
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.
Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Източник - pravoslavieto.com
В памет на Свети Георги (на гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, земеделието и животновъдството. Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне - всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци. Тачен от народа ни повече даже и от Великден (“хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден”), той е бил подчертано земеделски и скотовъден празник, на който за първи път през годината се е изкарвал добитъкът на паша.
Имен ден празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюргe
Св. Георги е избран за светец - покровител на войската. У нас 6 май се почита като Ден на храбростта и празник на Българската армия, когато се извършва ритуален водосвет на бойните знамена.

Дойде, дойде Гергьовден,
с зеленина обдарен.
Слагай, майко, софрица
на зелена тревица.
Давай агне печено,
на тавица сечено;
да хапнем сладичко,
да тръгнем раничко
към ливади зелени
за божури червени;
пресни китки ще звием,
венци ще си извием,
дома ще ги занесем,
глави да си накичим.
Цанко Церковски

Христо Ботев
ГЕРГЬОВДЕН
Ликуй, народе! Старо и младо
хвалете и днес бога и царят!
Днес е Гергьовден. От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и всички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
"Блазе й - би казал, - живей овцата
и от народът мой по-честито!"
И тръгна стадо с агнета дребни,
върви и крета от път убито,
та сичко младо под нож да легне
за свети Гергя - божи разбойник...
Бездушен, глуп, изгнил покойник
жертви ли иска? Иска овчарят,
гладното гърло, попът пиени,
както от тебе, народе, царят
иска за свойте гнусни хареми
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
На` - днес богати и сиромаси,
пиени там - те песни пеят
и хвалят с попът бога и царят...
Ликуй, народе! Тъй овце блеят
и вървят с псета подир овчарят.

Гергьовден
Ще накършат момчетата върбови клони,
ще накитят вратите, иконите,
и обор, и хамбари, и плевня висока,
и кошара – за здраве на стоката.
А мъжете ще колят гергьовски курбани
и щом бият вечерня камбаните,
ще отидат жените със дискоси бели
да споходят пред празник умрелите.
Вечерта ще прекръстят децата заспали,
пред светията свещ ща запалят те
и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,
и ще бъде той светло празнуване.
Че в зори свети Георги, ранил преди всички,
преди будните баби и птичките,
своя бял кон ще яхне, през плет и огради
ще прескочи, ще иде в ливадите,
ще се мерне в лозята, в горите ще викне,
ще обходи осевите никнали,
и ще благослови той по божа поръка
изкълнилите пролетни стръкове –
да пораснат, да станат до пояса нива,
да достигнат до жътва небивала...
А момците ще вържат в градините люлки,
да люлеят момите и булките –
и над тях от овошките цвят ще се рони,
ще се слънцето смее през клоните,
ще кънтят надалеко припевки и глуми
и ще светят лицата им румени...
Елисавета Багряна

И когато сядахме на масата,
брояхме петте именника
като пръстите на ръката
без които няма юмрук –
петима с името Георги,
без които няма никакъв празник
въпреки трапезата, агнето,
наприпкалите букети гергьовчета,
миризмата на коприва из двора,
несигурното припяване
на малката камбана на църквата,
щъркелът и щъркелката
в сламената шапка над купола,
дивият чесън под дивата джанка,
песента по “Хоризонт”
от черната радиоточка
и щастливо удавените
“Наздраве” в сливовата ракия.
Днес пак ме чака
старата нащърбена чашка със сливова,
но свири хай-фай тунер бенд
с програмирана музика и чейнджър,
съзнанието ми е капсулирало
думата “хоризонт” като излишна,
чесънът е на хапчета и прахчета,
а дивите джанки са съвсем подивели
от самотата си,
щъркелът чака последните
ин-витро резултати на щъркелката,
малката камбана бие смело
но бабите, които чакаха смелостта
отдавна са ангели,
копривата е по-породиста
от тежките метали и радиацията...
И само гергьовчетата -
ах, тези гергьовчета - са същите.
Свивам букетче от тях –
дъха на детство и вечност.
По навик търся на кой да го дам,
но петимата именници са далеч –
кой след девет планини в десета,
кой през девет морета,
кой над девет небеса,
и жертвено животно няма да закича-
вегетарианството е модерно,
а последният овчар, който познавах,
се обеси пиян на гегата си.
Какво да го правя този букет
като ще изсъхне
в юмрука ми от пет болни пръста,
защото затоплянето е глобално
и вода в чучура няма даже за комка,
само ракия за щастие в чашата.
От олтара на съсухрената църква
ме гледа иконата. Истина е -
гергьовчетата са излишни
в натюрморта
с кон, змей и копие.
Но само тя може да осмисли
смъртта на букета в дланта ми.
Не моля за себе си -
за цветята се моля.
Само ти им остана,
Свети Георги.
ДАДОХ ВИ НЯКОЛКО ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ТОЗИ ХУБАВ НАШ ПРАЗНИК!
ВИЕ СИ ИЗБЕРЕТЕ КОЯ ВИ ДОПАДА!
НА ВСИЧКИ ВАС - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ХРАБРОСТТА (НУЖНА НИ Е),
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ИМЕННИЦИТЕ И НАЗДРАВЕ!

Comments23
Българите наричат Еньовден още Средилето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. От този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата.Народните лечители твърдят, че събраните рано сутрин на Еньовден треви са най-лековите. Набраните билки тази сутрин са за лечение на хора, докато набраните на Гергьовден - за животни.През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея.
В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса.
Магическата сила се използва от магьосниците - бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я откраднат плодородието за своите ниви.
Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана. За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката.
Еньовден, според народния светоглед, е също и денят на всички кумове, кръстници и побратимени лица, за които духовната връзка е съществена и много силна.
Днес празнуват всички, които носят името Яна, Янко и т.н.
Фолклор.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина-ще боледува.
Легенди.
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.Традиции.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.Е? Набрахте ли си билки вече???? Ходихте ли по еньовската роса? Измихте ли очите си с течаща вода, в която рано сутринта се е изкъпало слънцето???
Обитателите на селото боготворят и слънцето - източник на живота и гонител на болестите. В негова чест те устройват нарочно тържество на Еньовден /месец юни/. В този ден и млади, и стари се къпят за здраве и прогонване на болестите. Вярва се, че на този ден /рано сутринта/ и слънцето се къпе. Еньовския венец от билки и цветя е неразделна част от обредите на празника. Спазването на обичая спечелвало слънцето за плодородие и здраве, против градушка, срещу бродници и житомамници.
През този ден хората много се страхували /боели/ от жени магьосници, наричани бродници и житомамници, които ходели по полето нощно време и обирали плода на нивата, а след това го пренасяли на своята нива или нивите на съседното село. Обикновено те откъсвали най-големите и най-пълни със зърно класове и ги слагали в голяма торба или козиняв чувал. Жената бродница отивала на полето още вечерта, без да я види някой селянин. Със себе си тя вземала голо кросно и една голяма дървена лъжица. Когато тъмнината хвърляла черната си пелена, бродницата се събличала гола, яхвала кросното и заемала с лъжицата нападателна поза. В полунощ /потайна доба/ тя започвала да обикаля предварително набелязана берекетна нива и я обикаляла три пъти. След това заставала с лице към нивата и казвала съответно заклинание. На това питане цялата нива правела поклон, само царете на нивата /онези стръкове, които имат по два-три класа, т.е. едно зърно е дало бракясал плод/ оставали непоклатимо прави. Възползваната от преклонението на обикновените класове, бродницата-магьосницата откъсвала бракясалите класове и ги поставяла в торбата. Така откъснтия плод се запазвал до вършитба, когато го хвърляла в собствения харман.
Този обичай е спазван до лятото на 1885 г. Тогава на 24 юни такава бродница влязла в най-плодородната нива и казала заклинанието: Тук ли си Еньо? Що ме не питаш защо съм дошла? Тя обаче не знаела, че предварително е проследена от селските пъдари, които се били скрили в нивата. Като я чули да казва заклинанието, пъдарите се изправили с насочени към бродницата пушки и и отговорили: Тук сме. Ние знаем защо си дошла.
Пъдарите арестували изненаданата бродница и заедно с кросното, дървената лъжица и самодивското облекло я откарали в общината при кмета....От тук на сетне разбираемо е защо нито една жена от селото и съседните селища не посмяла да играе ролята на бродница, житомамница, магьосница. За известно време останало само къпането и обредът с Еньовия венец...
Така е било някога. Сега знаете как е.
БРАВО, ДАЛЕ!
ПЕЧЕЛИШ БУКЕТ ОТ БИЛКИ НАБРАНИ НА ЕНЬОВДЕН!
ОТ ЗДРАВЕ ДА СЕ НЕ ОТЪРВЕШ!
Случайна, смесицата от езически и християнски обреди се е запазила и до днес в моя край. Уж почитат едното, но не забравят и другото. Там ще чуеш и за миши празници, и за вълчи, а и за русалиите ...когато под възглавницата се слага една трева-билка, за да не ги хванат русальете...Но всичко това като информация е със затихващи функции. Ще дойде време, когато инфо ще може да се намери само в книгите, а не от първа ръка - от баби и майки.
А за мацката дето са я хванали гола-горкичката. И вместо да си я водят вкъщи, те при кмета я завели. Тц тц.
На този ден преди 9 години се запознахме със съпруга ми :).
Днес по неволя ще трябва да водим малката ни дъщеря на алерголог.
Някой да знае народен лек за екзема?
Последното, което чух, беше да се използва пепел от изгорена кора от чинар.
А колкото до народните лекове-помня, че ме мазаха с хума, което си беше забавно, но ефективността не я помня каква беше.
Професоре, чудесен пост и много интересна информация! А стихчето е направо чудесно! На всички именяци поздрав и от мен!
Божичко, най-сетне намерих лечителка с методи, които харесвам :).
Случайна, в момента съм огромен почитател на алтернативната медицина.
Налага се да идем на конвенционален доктор, за да разбера има ли нещо, което Ана не трябва да яде. Че да и' го забраня ....
Но смятам да я лекувам с билки.
Ще ти пиша.
Дени, при всички случаи е било от котката.
Аз като дете получих екзема от зайчето, което ми бяха подарили.
За съжаление, въпреки че сега в къщи не гледаме животни и сме много предпазливи, съм предала на детето предразположението към това упорито заболяване...
Но според мен е хубаво наистина да разбереш с какво си имаш работа, защото помня, че много се мъчих с моята екзема-беше ми на лицето и мама твърди, че е била стигнала до косата ми. И тогава е взела твърдите мерки с антибиотика.
Дени, котешката екзема е всъщност гъбична инфекция. Котките я пренасят под ноктите си, доколкото помня. Много е упорита - като повечето гъбични инфекции.
Приятели радвам се, че съм ви доставил удоволствие с моя постинг! Трябва да си уважаваме празниците и традициите и е редно, който знае повече за даден празник да го сподели, за да го научат другите, а те от своя страна да го преразкажат и т.н.Така се запазва духа и добрината в душите!
Тери, много се радвам, че си гост в моя пост! Честит първи меден месец и нека той да е малка част от дълъг семеен живот! Минал е бързо, защото сте щастливи! Дай боже винаги да сте така!
Благодаря на всички, които са взели присърце този хубав наш празник! А билките са велик лечител, стига да попаднеш на вярната! Дале, ти си явно голям познавач, това наистина е мурсалски чай или още пирински чай! Намерих интересна информация за него и ви я предлагам, за да знаете за какво се ползва:
Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо до 50см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като Мурсалски, Алиботушки, Шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от Гьотингенския ботаник А. Гризебах. Наричан е също Българската виагра.
Пиринският чай е балкански ендемит. Разпространен е в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и др. магазини на страната. Изнася се и в чужбина.
Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.
Използваема част - надземната част, брана по време на цъфтежа - юни-юли. Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. Може би това е най-добрата родна билка при кашлица. Местни хора споменават, че космонавти го пиели при подготовката си за полет и че бил привилегия за членовете на Политбюро на ЦК на БКП през 1970-те год. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации.
Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.
Начин на употреба - 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.
Източник:Пирински чай
Дале, да вземеш да напишеш книга - имаш вече един гарантиран читател. :)
Здраве на всички коментирали, Еньо ще се включи, сигурна съм.Само здраве и живот на всички и на теб, Шогун! Господ да ни пази от болести и грижи и Еньо да е с нас!
Еньовден
На спомена във сламената шапка
сложи ония дни
и другите, които идват.
Спомни си как ухае
най-безгрижният ти ден.
Усещаш ли
зашито в ленената риза любичето?
И перуниките
в очите ти изпращат светлина.
В поляна от омайниче дъхът ти пада.
Цялата вселена
сякаш в този миг се ражда...
Недей да търсиш слънцето зад облак
и песъчинката в окото
(сълзата е от нея...?)
На ум ли ти е, че си омагьосан?
Маргарита Василева
S pozdrav! :-)
Дале, благодаря за линковете!
Благодаря на всички за съпричастието!
Нашият случай всъщност изненада алерголога, защото това, което наричаме екзема, не причинява сърбеж на детето.
Т.е. не е типична екзема. Направихме кожен тест за алергии - не е алергична, слава Богу!
В момента обмислям какво да правя по-нататък.
Затова предпочитам алтернативната медицина. Защото "нормалната" медицина стига донякъде и казва "Ами не знам каква е причината да си болен от А, но пък не си болен от Б, В..."...
Това ни е третият лекар за 1 година.
Минахме през педиатърката ни, рускиня, която иначе поставя точни диагнози, но кожните заболявания са много упорити и си изискват специалист...
После - дерматолог. Сега - алерголог, който ни посъветва да идем на детски дерматолог...
И това съвсем не са лоши лекари. Просто са учени да мислят по начин, който не отчита факта, че тялото и умът ни са неделима част. Понякога причината не може да се хване с тестовете им, но това не значи, че не може изобщо да се хване...
Когато нещата почнат така да се усложняват, често се оправят от нещо много просто и евтино.
Затова сега се чудя дали да не потърся кора от чинар или китайски специалист по билките...или нещо друго алтернативно.
За китайските специалисти съм чувала, че съм много добри, но там пък има друга уловка-някои от техните лекове могат да съдържат токсични елементи. Въпреки че както знаем, в малки дози, отровата може да бъде и лекарство.
Pagination