17 септември — Вяра, Надежда и Любов

Св. София, Вяра, Надежда и Любов

Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, както и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.

Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:

“Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:

1. Да почита родителите си.
2. Да се пази от кръвосмешение.
3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
4. Да не краде.
5. Да не убива, дори за отмъщение.
6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
7. Да не се връща пътник от прага.
8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.

Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”

Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите - светици и тяхната майка.

Св. Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

През втората половина на І в. и първите десетилетия на ІІ в. в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот гя оправдала напълно името си, което означава “премъдрост”. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изрълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милосърдни дела.

София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.

Когато майката с трите си дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Привиквайки сестрите поред, Адриан ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко: хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но Господ със Своята невидима сила ги пазел. Най-малката привързали към колело и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се превърнало в кървяща рана. Земята се напоила с кръв.

Трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновено мъжество и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край.

За да продължи душевните страдания на света София, императорът й разрешил да вземе телата на дъщерите си. Майката ги взела и ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града. Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая в това състояние предала душата си на Господа, убедена че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало през 126 г.

Христовата църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

   ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА ВСИЧКИ, КОИТО ПРАЗНУВАТ ДНЕС!
                     Много здраве успех, щастие и любов!

Денят, в който се е родила Св. Дева Мария, майка на Сина Божий Исус Христос - Спасителя на света, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.

Родителите на Светата дева - праведните Йоаким и Ана били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на бога. Мария остава да живее в храма като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Напуска земния живот на 64-годишна възраст.

Това е един от трите големи Богородични празници на Православната църква, на 8 септември (21 септември ст. стил) Божията майка се почита като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На много места се спазва традицията да се замесва и опича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена "Богородична питка".(dir.bg)

Успение на св. Анна - църковен празник. На този ден православната църква почита успението на Света Анна - майката на Света Дева Мария. Чества се като покровителка на бременността, раждането и майчинството. На този ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат.

Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове. Имен ден имат хората, носещи името Анна, Янa, Eнчo. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. На 9 декември се отбелязва Зачатие на Св. Анна.(dir.bg)

    Ето още информация:

Света Анна родила Мария, бъдещата майка на Христос

     Анна,  Яна,  Енчо да почерпят!
  Честит имен ден на всички с тези имена!

Свети Пророк Илия e един от великите старозаветните праведници, изповядващи вярата в Единия Бог. Християнската църква го нарича още от древността “Пророк и Предсказател на великите Божи дела”, “Ангел в плът” и “Предтеча на Второто Христово Пришествие”. Старозаветният св. Илия е живял около 900 години пр. Христа в град Тесвия (Палестина), по времето на израилския цар Ахав. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: “Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.” Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.(dir.bg)

       Честит имен ден! Честит празник! И, като гръмовержеца,  бъдете себе си и мятайте мълнии върху хората, които го заслужават!

Обичате ли го?  Искате ли го? Консумирате ли го?
 Кого? - Ами шоколадът, разбира се!....;-)))

125 години от подаряването на Статуята на свободата на САЩ от Франция на официална церемония в Париж (Франция, 1884 г.). Тя е дело на скулптора Фредерик Огюст Бартолди и инженера Густав Айфел и е с височина около 93 м и тегло 225 тона. Изобразява жена с факел в дясната ръка. На плоча, която държи в лявата си ръка, е отбелязана датата от подписването на Декларацията на независимостта на САЩ - 4 юли 1776 г. Короната на главата й е увенчана със седем лъча, които символизират седемте континента. В краката й са разкъсани робски вериги. Паметникът официално е осветен на 28 октомври 1886 г.

Достъпът до американския символ бе забранен след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. Едва на 3 август 2004 г. отново бе разрешено туристи да посещават Статуята на свободата. През 2003 г. за укрепване на системите за сигурност на Статуята на свободата са били изразходвани около 7 млн. долара. Въпреки най-новите предупреждения за терористична заплаха към финансовите институции в Ню Йорк, градските власти решиха да пристъпят към плановете си за отварянето на статуята за посетители. Някои ограничения за туристите обаче остават в сила. Всички посетители ще бъдат претърсвани при качването на корабчето, което пътува до острова, на който се намира 93-метровата статуя и още веднъж – на входа на самата статуя. А наблюдателната
площадка, намираща се в короната на статуята, както и преди, остава затворена. Реално посетилите могат да разгледт Музеят и долната тераса в основата на статуята, достъпът до останалата й част остава забранен.
Но, по случай националния празник на САЩ - 4 юли ще бъде отворена короната на Статуята на свободата за посетители. (dir.bg)

  Реших да ви поздравя с тази статия за да уважим националния празник на САЩ -  4 юли, така наречения, Дeн на независимостта!

You can read the Declaration of Independence here: Declaration

125 години от подаряването на Статуята на свободата на САЩ от Франция на официална церемония в Париж (Франция, 1884 г.). Тя е дело на скулптора Фредерик Огюст Бартолди и инженера Густав Айфел и е с височина около 93 м и тегло 225 тона. Изобразява жена с факел в дясната ръка. На плоча, която държи в лявата си ръка, е отбелязана датата от подписването на Декларацията на независимостта на САЩ - 4 юли 1776 г. Короната на главата й е увенчана със седем лъча, които символизират седемте континента. В краката й са разкъсани робски вериги. Паметникът официално е осветен на 28 октомври 1886 г.

Достъпът до американския символ бе забранен след терористичните атентати от 11 септември 2001 г. Едва на 3 август 2004 г. отново бе разрешено туристи да посещават Статуята на свободата. През 2003 г. за укрепване на системите за сигурност на Статуята на свободата са били изразходвани около 7 млн. долара. Въпреки най-новите предупреждения за терористична заплаха към финансовите институции в Ню Йорк, градските власти решиха да пристъпят към плановете си за отварянето на статуята за посетители. Някои ограничения за туристите обаче остават в сила. Всички посетители ще бъдат претърсвани при качването на корабчето, което пътува до острова, на който се намира 93-метровата статуя и още веднъж – на входа на самата статуя. А наблюдателната
площадка, намираща се в короната на статуята, както и преди, остава затворена. Реално посетилите могат да разгледт Музеят и долната тераса в основата на статуята, достъпът до останалата й част остава забранен.
Но, по случай националния празник на САЩ - 4 юли ще бъде отворена короната на Статуята на свободата за посетители. (dir.bg)

  Реших да ви поздравя с тази статия за да уважим националния празник на САЩ -  4 юли, така наречения, Дeн на независимостта!

You can read the Declaration of Independence here: Declaration

Днес по традиция народът чества Видовден. Според някои източници празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци-градушкари Вартоломей и Елисей и се отбелязва за предпазване от градушки. Поради това на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите. Според други сведения, това е денят на Видьо, или Видо, езическо божество, един от четирима градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове довело до представата, че именно на Видовден ще се видят всички сторени злини, оттам и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!"
На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към слънцето. Както за дните на споменатите градушкари, така и за Видовден се вярвало, че на него слънцето се обръща към зимата. Затова на този ден ставали много рано, преди да изгрее слънцето, та когато изгрее, да го видят как се завръщало назад, към зимата.
Най-често обаче срещаме сведения, според които Видовден е посветен на здравето на очите и виждането. В областта Граово например, в навечерието на Видовден поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекуват болни очи.
Пак във връзка с "виждането", но вече не само в прекия, а и в по-широк смисъл, са и някои вярвания, магически практики и любовни гадания, изпълнявани от момите. В областта Граово момите се мият с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да се "видят" хубави на момците през този ден. Освен това срещу Видовден те прерязвали три стръка от растението шавар на еднаква височина и ги наричали на имената на момците, които харесвали. На сутринта който от стръковете е израснал най-високо, за този ерген до края на годината момата ще се омъжи.

  "Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма.

   Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде.

   Рано или късно Видовден идва.

   И когато дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него.

   Много неща съм забравял в живота си.

   Никога не съм забравял, че има Видовден.

   Всеки ден чакам Видовден.

   И винаги съм готов да го срещна."

                                                         Борислав Геронтиев

          А вие, приятели, смятате ли, че има Видовден? Чакате ли го?