(Formula Missae) Тъмата страна на религията

Преди малко реших да гледам отново „Mеждузвездни войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за първи път забелязах, неща които до преди никога не бях.

Първия път бях впечатлен от размаха на специалните ефекти, космически кораби лазерни мечове, роботи и извънземни бяха на екрана като чудеса на живо, още помня как цялата публика в претъпкания киносалон ахкаше в мистичен захлас пред движещите се рисунки на космически кораби. Следващия път гледах филма в разширената версия, в началото на деветдесетте, когато святкащите лазери бяха вече демоде, а принцеса Лия вече ми правеше впечатление като твърде едричка за главна героиня, а нескопосаното и бягане от щурмуваци бе направо жалко. Но най ме дразнеше при второто гледане честото повтаряне на окултната фраза „нека силата да бъде с теб“ дори и на бекграунда. Сега тази фраза не само не ме подразни, а застана като въпрос какво разбирам от вярата в „древната религия“, както се изразяваше Лорд Вейдър. Силата е само за богоизбрани рицари джедай! Това наистина ме впечатли, не бях разглеждал въпроса по този начин. Рицаря е нещо много повече от всичкото простолюдие наоколо, може да им влияе на мозъците, да е в перфектно здраве дори и на преклонна възраст, дори да избягва светлинни лазери. Джедая е толкова богоизбран, че не губи силата дори и да премине на тъмната страна. Той има висше призвание и служи на силата независимо дали това е добро за хората или не, хора и извънземни и роботи бяха като пионки за тази безлична сила, важен бе самия богоизбран джедай и неговото служение.

Това много ми напомни за една важна особеност на католическата вяра по времето на Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни войни, тя бе само за свещениците, а простолюдието приемаха като прасета всичко за вярата от тях. Едно от най големите разделения на католицизма е това разграничаване на свещеници и простолюдие което е най демонстративно при месата. Този обред е окултно-тоталитарно-сектанско изобразяване на общението чрез Христос със Словото и Изкуплението, което символизират хляба и виното.

Освен в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото място, в което се споменава за господната вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразта ( τИυτИ πИιειτε Иσακις ), смисъла на „осакис“ се оказва по друг от колкото на всички преводи думата е сходна със думат за вретище или „сакки“. Също самия смисъл на тази глава е да се смъмри непристойното поведение на самото причасти от хората които се напиват. Павел не забранява пиенето на вино, а казва че всичко трябва да става с благоговение и че неуважението към виното и хляба може да се накаже строго с болести и тори смърт. Превода на стихове 25 и 26, не е „всеки път правете“, а е; „това като правите скромно да е“, изброеното по горе приемане на хляба и вино. Хората в Коринт проблема им е бил че като са разбрали че това е важен ритуал са прекалили до степен на разгневяване на духа. Докато папистите са опорочили практиката в друго направление.

Ще разгледам и историческия аспект на господната вечеря или причастието или католическата меса, както се нарича практиката в различни периоди. Ще започна направо с най надеждните сведения в историята, а те са за реформата на месата по времето на Лутер и реформацията. Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен поход на индулгенциите и оправдаването на грехове чрез такса и отхвърлянето на властта на римския папа като наследник на Петър и Павел и единствен авторитет на църквата. Другата значима реформа е в драстичната промяна на самата меса, както като функция, така и като доктрина и идеология. За мен бе шокиращо да разбера, че преди времето на Лутер, по време на месата на хората не се е предлагало вино, а то е било само за свещеника. Това е направо зашеметяващо, защото смисъла на виното е да се приеме изкуплението, което бе приготвено от времето на грехопадението и бе изобразено чрез кръвта на Христос. Така католиците не само се подиграваха богохулствено с изкуплението, със заявяването, че се превръща във кръв, но дори и не го предлагаха на хората, като израз на приемането на освещение и изкупление. Все едно канибализираха кръвта и оставаха хората без изкупление. Дори е имало и нещо още по ужасяващо и неразбираемо, преди Лутер хората дори не са имали правото да се молят за прощаване на греховете си, трябвало е да тичат при свещеника, да се изповядат и да си купят индулгенции за целта. Така свещениците бяха точно като тези рицари джедай, те владееха „силата“ за разлика от другите.

Този революционен акт на реформацията е показател на нещо друго, тази джедайска църковна организация всъщност е основана от описания по рано папа Пий 2, палячо и измамник. До преди него хуманистите, какъвто е и той самия са използвали религията за да мамят и експлоатират простолюдието, но едва при него нещата са централизирани. Самата доктрина на месата е доста нова и фактически не е съществувала много преди времето на Лутер, само няколко поколения преди това. Което е и поредното доказателство за приблизителното ми предположение, че от времето на Христос до сега няма повече от 1000 години.

За първи път Меланхтон дава на хората във Витемберг причастие с вино и всички се молят заедно за греховете си. Записан е и един интересен случай, по време на една от първите обновени меси проповедника Карлщадт е подал чашата на на местен вярващ, пой е бил толкова развълнуван и така се е разтреперил, че е изпуснал чашата и въпреки поканата се е страхувал да я вдигне и е трябвало да прекъснат причастието заради невежеството и страховете на хората. Според някои тълкувания това е символично за тогавашната реформация, тя дава истинското Слово на хората и дори приготвя и изкуплението, но хората не успяват да го приемат.

post tenebras lux

"Пост тенебрас лукс", на латински означава след тъмнината идва светлина. Това е единственния празник измислен от Лутер и се празнува след изгрева на "гууд фрйдей", предполагам това съответства на нашето "разпети петък". Не всички лутерански църкви го празнуват но това според мен е единствения добър начин да се отбележи реформацията. Този лозунг всъщност е мотото на калвинистите, но е идея на самия Лутер. Разбира се либералните сайтове не ни съобщават тази подробност, като например ( http://www.answers.com/topic/post-tenebras-lux-1 ).

За сметка на това този специфичен празник го има споменат в първото произведение за Средната Земя, поемата "Падането на Гондолин" и съответно в описанията включени в книгите на Силмарилион и Недовършени предания. Гондолин е атакуван на сутринта, когато всички са посрещали слънцето на източната стена. Така предполагам по един много специфичен начин Толкин е отбелязал включването на Франция във Първата световна. За това вероятно самият той е мислел, докато в ранните утрини са атакували безуспешно германските позиции. Идеята, той и компанията му от Оксфорд, да се възприемат като орки идва от участието им в отбора по ръгби, орк идва от "Оксфорд ръгби клъб" :-). Описанието на орка е точно като на играч на ръгби, мърляв, злобно тичащ и издаващ специфични гърлени звуци, които предполагам са вдъхновили отбора, от който оцелява само Толкин. На фронта положението е било като на игра на ръгби, мизерия в окопите и търчене срещу противника и почти сигурно поваляне на земята. Интересно дали Толкин е знаел, че този лозунг се е намирал и в родната му страна ЮАР, не само в Женева, но интересно и за нас, той е и мото за Robert College, американския колеж в, който е допреведена нашата Библия. Други аналогии на Гондолин с лутеранството са имената на Тингол - царя и тайния пратеник до Витемберг Уилям Тиндейл, който се е записал в дневника на университета във Витемберг с друго име съдържащо всичките букви от неговото. Не случайно е отделена цяла глава за пътуването на Туор до Гондолин.

Този постинг все пак е да разкажа според мен кой е бил най сюблимния момент в историята на живота на Лутер, това не е смъртта му или превеждането на Библията или няколкото събора събрани специално за него. Като чели той е по важен от всичко друго във вярата, дори заради самия Христос не знам да са събирали църковен събор, но за Лутер са. В личен план най драматичния момент е тогава, когато застанал на прага на църквата в малкото градче той изказва гордо в лицето на папска делегация съпроводена и с пратеници на германските електори любезна покана да се покае от книгите си и 95-те тезиса, които е забивал на вратата зад него. Този момент е бил нещо много специално, историята не пони такава знатна кавалкада съставена от високопоставени архиепископи с документи от самия Рим, пратеници и посланици на царе и принцове, съдии и богослови. Да се изправят в макото градче при един млад монах автор на няколко книги и трактата по богословие и да го помолят да се покае за писанията си, забележете не за нещо извършено, а за неговото мнение, какво пише в Библията. Явно личното мнение, когато е правилно е най важното нещо на света. Освен височайшите почести, които са били оказвани само на велики царе, пратениците са идвали и с доказателства за добрата си воля. Има ли са и политическа причина да посетят младия монах, готвели са кръстоносен поход срещу турците и са искали и религиозно единство, гаранция за искрените им намерения. Те са носели роза направена от чисто злато в реален размер и кардиналска карета с коне и екипаж. Това е било нечуван дар, Германия никога не е имала кардинал, и никога кардинал не е ставал или е било предлагано на 20 годишен младеж. Представям си какво ли са си помислили местните аграрии, сигурно са онемели от това единствено височайшо посещение на градчето си. Представям си какво ли са помислили другите "колеги" на Лутер богослови и свещеници по цяла Германия, изяли са си цървулите от завист :-)))).

Но както знаем Лутер не е отговорил според намеренията и исканията на делегацията, той простичко е вдигнал над главата си латинския нов завет и е заявил "Хиар ай стенд", на това аз стоя и смятам да остана. Властта, кардиналския пост и дори съдействието на електорите при избора на бъдещ папа не се сравняват с неговата вяра в Словото Божие!

Писма от остров Патмос

Рицар кръстоносец

Пощенската станция на този апокалиптичен остров е обслужвала човек, който мога да нарека "последния рицар-кръстоносец".

Така оригинално Лутер е скривал местоположението си когато е пращал писма на приятели и роднини по време на укриването си, за което се е смятало, че е в Замъка Вартбург. Аз не мисля, че е така най добрия начин да се скрие е бил да се преоблече като рицар и дори се е наричал "рицаря Джордж" и да се придвижва в регион, където не са го познавали. Ако е седял дълго време на едно място са щели да го разкрият, освен това е ползвал и други наименования на местоположението си, като "Лутер от гората" или "Лутер в пустинята". Самата идея за замъка е спекулация и вероятно е бил там за малко.

Лутер и Историята

Точната дата и дори година на раждане е скрита от Лутер и роднините му, защото не са искали да им се съставя хороскоп, така официално обявяваната 22 октомври 1483 вероятно го е подмладявала с няколко години. В историята той ще остане и с „рицарските си подвизи. Ако човек е запознат с трудовете на Лутер и неговите съвременници ще разбере, че по негово време е имало голяма заплаха от страна на турците както са ги наричали, макар според мене да е ставало дума за босненци и помаци и други черкези от околността на Черно море. Тази заплаха е била посрещана чрез пропаганда на нещо, което опонента на Лутер папа Лео 10 е наричал "Кръстоносен поход". Такъв поход обаче по времето на Лутер или дори след това не е имало, дори разказите за някакви съюзни полско-унгарски походи по нашите земи са много съмнителни. и се появяват едва през 19-ти век по време на Австро-унгарската експанзия на балканите. Ето това е всичко, което трябва да знаете за кръстоносните походи, нищо такова не е имало и дори превземането на Константинопол от "Латините" е само италианска експедиция за възвръщане на търговски център превзет от местни племена, които по късно обаче са си върнали мястото. Тоест никога не е имало "Византийска империя", а само могъщ и важен в търговско отношение град, който дори е бил част и подчинен на Венецианския търговски съюз. Превземането на града от турците е било при окончателния упадък на Венеция, като така наречените еничари са били чисто и просто власи и българи в съюз с турците.

Революционни социалните реформи

По време на започналата реформа на църквата, Витемберг губи две социални функции изпълнявани от католическата институция. Едната е следенето на нравите или преследването на проституцията, което се е смятало за религиозно задължение и е изпълнявано именно от монаси и свещеници, не е ясно как са се оправяли с разврата, но при реформацията това вече е било отменено. Повечето хора не се замислят по въпроса, но той е от огромно и революционно значение. Защото властта до тогава не се интересувала от нравите, всичко по въпроса с нравите и морала е било предадено на църквата, предполагам и инквизицията е била въведена именно и с тази цел. Така след разлъката с папата градския съвет и службите на херцога се заемат с въпроса за морала което е невиждано до тогава дело.

Аз обаче смятам това за нещо много важно, при реформацията църквата се отделя от такъв . . . социално-организационен въпрос защото ролята на църквата е да се занимава със служба на Бога, а морала на общността трябва да се предаде на светските власти. Предполагам много вярващи ще се изкажат презрително за способността на, например полицията и съдът да се борят със проституцията, но това не е проблем на Лутер и Евангелието. Това че някой хора днес живеят в общество на идиоти не касае Евангелието и Еклесията. В Саудитска Арабия почти успяват да се справят с явната проституция, за морала като цяло е ясно че не може изцяло да се озаптят малоумниците.

Другото революционно въведение, което засилва истинското разделение на църквата и държавата е, забраната да се проси на улицата, а всички бедняци е трябвало да се пратят в специална служба в която да бъдат хранени и обличани. Предполагам много вярващи пак ще възкликнат, че тези служби днес са пълни с корумпирани чиновници нанасящи повече вреда отколкото помощ на хората. Но пак да повторя, това не е проблем на Еклесията, а на идиотите от които се състои обществото, по времето на Лутер са се справяли, значи би могло и днес. Така искам да направя много сериозно разграничаване на истинското разделение на църква и държава, социално-обществените въпроси трябва да се отделят от вярата и службата на Бога, това са наистина различни неща и е възможно да се съвместяват от едни и същи хора, но самите служби организации трябва да са различни.

Реформи в служението

Основната раздяла с католицизма в литургично отношение е отмяна на богохулственото твърдение, че по време на приемането на хляба и виното те се превръщат действително в тяло и кръв на Христос. Това е най голямата и гнусна заблуда на хуманистите основали Рим и централизирали католическата църква. Просто атеистите се подиграват на вярващите. Кръвта и хляба символизират Изкупление и Слово Божие, които са били тяло и кръв на Христос приживе. Така май се наричаше доктрина на "трансублимацията", отвратително богохулство и опит да бъдат заблудени вярващите за това, какво помага за тяхното изкупление и живот във Христос. Самия Христос в тяло бе символ за нас, не ние сме символ за Христос.

Друго интересно нововъведение е служба рано сутрин при изгрева на слънцето по време на възкресението, нещо като старозаветен аналог на деня на първите плодове. Мисля че католическата църква няма такава служба аналог на празника на първите плодове когато е станало възкресението. Лутер е искал да символизира изгрева на деня на възкресението като победа над хуманизма маскиран с църква. Не можах да запомня името на латински, беше нещо като "нощта преди изгрева на светлината".