II. Преклонена главица сабя я не сече...
Това е най – разпространената поговорка, използвана като аргумент за тезата за „робската психика на българина”. Самата теза е построена на логически заблуди, тъй като се прави обобщение за необобщима маса от хора (разликата между двама българи може да е много по – голяма, отколкото разликата между българин и чужденец от една и съща група (дефинирана по ценности, интереси и т.н.) ). Най – просто казано, разликата между добрия и лошия българин е несравнимо по – голяма, отколкото между добрия българин и добрия чужденец.
Самата заблуда е двойна, тъй като използва едновременно изваждане от контекст и лъжа, тъй като поговорката е цитирана непълно, което променя изцяло смисълът и.
Целият текст на поговорката е „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва” и тъй като операторът „но” е отрицателен логически оператор (операция извеждане на подмножество от множество), целият смисъл се обръща.
Пример: Ако А обхваща B, а B обхваща C, то изразите 1 и 2 имат противоположни резултати :
1. D принадлежи на A , следователно и на C
2. D принадлежи на A, но не и на B, следователно не принадлежи на C.
Тук тълкуванието на „Преклонена главица сабя я не сече, но хомот опъва” не може да даде „робска психика”, тъй като няма еднозначно одобрение на първата част на твърдението. Поне толкова достоверно е тълкуването, че тя е израз на стремежа към свобода, буквално еквивалентно на „свобода, а не страх”.
Отделно, когато поговорката се използва само в първата си част, употребата е с цел ирония (в контекста на смисъла на пълната поговорка) и пдоигравка на угодничеството.
В Заключение можем да споменем, че не само тази поговорка, но и историческите факти опровергават тезата за робската психика (освобождение от 7 робства, 5 от които без чужда помощ - от 6-и до края на 20-и век) и че приемането на твърдения без проверка е истинската робска психика.
Comments