ДЕВЕТТЕ СТЪЛБА НА КОНСЕРВАТИЗМА

Заб. Взето от блога на Темплар, преводът е непрофесионален.

1. Независимост на нациите
 
 Представителната демокрация може да функционира само когато хората чувстват, че имат достатъчно общо, за да приемат общо управление и закони. Всяка нация би трябвало да е свободна да формира независима и самоуправляваща се държава. Границите на държавата би трябвало да отразяват максимално добре желанията на хората, живеещи в територията и. Налагането на наднационални структури, които да са суверен над държавите, които ги съставят е както недемократично, така и непрактично. Международната кооперация трябва да почива на свободно взаимодействие между независими държави, не на наднационални институции.
 
2. Демокрацията  
 
Реалната демокрация ще процъфтява най – добре в плуралистично гражданско общество, в което решенията се правят максимално близо до тези, които са засегнати от тях. Управлението трябва да е разпределено, както различните клонове на правителството, така и на различните неправителствени организации, които са необходими на едно здраво общество. Правителството би трябвало да признава важната роля, която играят неправителствените организации и да се въдържа да действа в области, в които правителствената намеса не е необходима.
 
 3. Свободата
 
Индивите трябва да бъдат свободни (подчинявайки се на върховенството
на закона) да действат както намерят за добре, без да ограничават свободаа на тези около тях. Свободите, които са гарантирани трябва задължително да включват: свобода на придвижване в собствената страна и свобода на влизане и излизане от нея, свобода на вероизповеданието, свобода на словото, свобода на сдружаването, свобода да включат или не в търговски съюзи или организации на работодатели, свобода на упражняване на законна търговия или професия без намеса. Личната свобода също включва правото да се притежава и прехвърля собственост, свободно от излишни данъци или конфискация. Индивидите трябва да са свободни да напуснат работа по собствено желание и да прехвърлят/продадат собствеността си.
 
 4. Върховенство на закона
 
Свободата и правосъдието във всяко общество трябва да разчитат на твърдото подъжане на върховенството на закона. Равенството на достъп и отношение пред закона задължително трябва да бъдат подържани и законът трябва да се упражнява от независим съд. Изискванията на писмения закон не трябва никога да бъдат оставяни настрана в името на националния интерес или общественото мнение.
 
 5. Собствеността
 
Това, което никой не притежава, никой няма да се грижи за него. Индивидите задължително трябва да запазват или прехвърлят собственост без намеса. Данъците трябва да бъдат използвани само като средство за набиране на пари за правителството да изпълнява необходимите си функции; не трябва да бъдат използвани за социално инженерство. Където е възможно частната собственост трябва да бъде предпочитана пред държавната.
6. Традицията
 
 Справедливостта и редът във всяко общество се основават на споделени ценности и обичаи. Никое общество не може да игнорира наследената мъдрост на предишните поколения. Една страна би трябвало да приема и подръжа традициите си, независимо дали са или не са от религиозен произход. Всяко поколение трябва да е наясно с дълга на предците си и със задълженията към потомците си.

7. Семейството
 
 Семейството е крайъгълният камък на обществото. То е мястото, в което базовите ценности и морални стандарти би трябвало да се възприемат. Правителството не би трябвало да търси начин да присвоява функции, които могат да бъдат изпълнение от семейството, нито да се намесва и да субсидира тези, които отхвърлят традиционната семейна структура.
 
 8. Свободният пазар
 
 Един свободен пазар означава абсолютно свободна търговия на стоки, услуги и капитал. Не само, че свободният пазар е най – ефективният начин да се разпределят ресурсите на обществото, но е също така единственият начин да се прази индивидуалната свобода. Ограниченията на правото на свободна търговия са следоввателно погрешни едновременно от практична и морална страна. Най – добрият начин да се увеличи благоденствието на света е да се развие свободната търговия до глобално ниво.
 
 9. Моралът
 
Политическите структури би трябвало да се базират на приети стандарти за правилно и грешно. В своята основа, тези стандарти обхващат уважението към живота, истината и собствеността. Те са общи за всички религии и морални философии, на които е основана цивилизацията. Те са универсални и не-гъвкави и общественият ред не може да съществува без тях. Те би трябвало да се отразяват в действията на законовите и политическите институции на държавата и да се окуражава тяхното подържане сред гражданите.