Писма от остров Патмос

Рицар кръстоносец

Пощенската станция на този апокалиптичен остров е обслужвала човек, който мога да нарека "последния рицар-кръстоносец".

Така оригинално Лутер е скривал местоположението си когато е пращал писма на приятели и роднини по време на укриването си, за което се е смятало, че е в Замъка Вартбург. Аз не мисля, че е така най добрия начин да се скрие е бил да се преоблече като рицар и дори се е наричал "рицаря Джордж" и да се придвижва в регион, където не са го познавали. Ако е седял дълго време на едно място са щели да го разкрият, освен това е ползвал и други наименования на местоположението си, като "Лутер от гората" или "Лутер в пустинята". Самата идея за замъка е спекулация и вероятно е бил там за малко.

Лутер и Историята

Точната дата и дори година на раждане е скрита от Лутер и роднините му, защото не са искали да им се съставя хороскоп, така официално обявяваната 22 октомври 1483 вероятно го е подмладявала с няколко години. В историята той ще остане и с „рицарските си подвизи. Ако човек е запознат с трудовете на Лутер и неговите съвременници ще разбере, че по негово време е имало голяма заплаха от страна на турците както са ги наричали, макар според мене да е ставало дума за босненци и помаци и други черкези от околността на Черно море. Тази заплаха е била посрещана чрез пропаганда на нещо, което опонента на Лутер папа Лео 10 е наричал "Кръстоносен поход". Такъв поход обаче по времето на Лутер или дори след това не е имало, дори разказите за някакви съюзни полско-унгарски походи по нашите земи са много съмнителни. и се появяват едва през 19-ти век по време на Австро-унгарската експанзия на балканите. Ето това е всичко, което трябва да знаете за кръстоносните походи, нищо такова не е имало и дори превземането на Константинопол от "Латините" е само италианска експедиция за възвръщане на търговски център превзет от местни племена, които по късно обаче са си върнали мястото. Тоест никога не е имало "Византийска империя", а само могъщ и важен в търговско отношение град, който дори е бил част и подчинен на Венецианския търговски съюз. Превземането на града от турците е било при окончателния упадък на Венеция, като така наречените еничари са били чисто и просто власи и българи в съюз с турците.

Революционни социалните реформи

По време на започналата реформа на църквата, Витемберг губи две социални функции изпълнявани от католическата институция. Едната е следенето на нравите или преследването на проституцията, което се е смятало за религиозно задължение и е изпълнявано именно от монаси и свещеници, не е ясно как са се оправяли с разврата, но при реформацията това вече е било отменено. Повечето хора не се замислят по въпроса, но той е от огромно и революционно значение. Защото властта до тогава не се интересувала от нравите, всичко по въпроса с нравите и морала е било предадено на църквата, предполагам и инквизицията е била въведена именно и с тази цел. Така след разлъката с папата градския съвет и службите на херцога се заемат с въпроса за морала което е невиждано до тогава дело.

Аз обаче смятам това за нещо много важно, при реформацията църквата се отделя от такъв . . . социално-организационен въпрос защото ролята на църквата е да се занимава със служба на Бога, а морала на общността трябва да се предаде на светските власти. Предполагам много вярващи ще се изкажат презрително за способността на, например полицията и съдът да се борят със проституцията, но това не е проблем на Лутер и Евангелието. Това че някой хора днес живеят в общество на идиоти не касае Евангелието и Еклесията. В Саудитска Арабия почти успяват да се справят с явната проституция, за морала като цяло е ясно че не може изцяло да се озаптят малоумниците.

Другото революционно въведение, което засилва истинското разделение на църквата и държавата е, забраната да се проси на улицата, а всички бедняци е трябвало да се пратят в специална служба в която да бъдат хранени и обличани. Предполагам много вярващи пак ще възкликнат, че тези служби днес са пълни с корумпирани чиновници нанасящи повече вреда отколкото помощ на хората. Но пак да повторя, това не е проблем на Еклесията, а на идиотите от които се състои обществото, по времето на Лутер са се справяли, значи би могло и днес. Така искам да направя много сериозно разграничаване на истинското разделение на църква и държава, социално-обществените въпроси трябва да се отделят от вярата и службата на Бога, това са наистина различни неща и е възможно да се съвместяват от едни и същи хора, но самите служби организации трябва да са различни.

Реформи в служението

Основната раздяла с католицизма в литургично отношение е отмяна на богохулственото твърдение, че по време на приемането на хляба и виното те се превръщат действително в тяло и кръв на Христос. Това е най голямата и гнусна заблуда на хуманистите основали Рим и централизирали католическата църква. Просто атеистите се подиграват на вярващите. Кръвта и хляба символизират Изкупление и Слово Божие, които са били тяло и кръв на Христос приживе. Така май се наричаше доктрина на "трансублимацията", отвратително богохулство и опит да бъдат заблудени вярващите за това, какво помага за тяхното изкупление и живот във Христос. Самия Христос в тяло бе символ за нас, не ние сме символ за Христос.

Друго интересно нововъведение е служба рано сутрин при изгрева на слънцето по време на възкресението, нещо като старозаветен аналог на деня на първите плодове. Мисля че католическата църква няма такава служба аналог на празника на първите плодове когато е станало възкресението. Лутер е искал да символизира изгрева на деня на възкресението като победа над хуманизма маскиран с църква. Не можах да запомня името на латински, беше нещо като "нощта преди изгрева на светлината".

Това ще е откритието за най светлите абсурди на преводите, също ще разкажа как в петък вечерта открих, защо до времето на Иесус не е имало светкавици.

Ще разгледам всички думи, които съдържат ( *αστρα*) преведено на няколко места като светкавици.

Първата светкавица в НЗ "блясва" в превода на на Мт.24:27. Тази глава я бях нарекъл миналата година "Голямата скръб на Голямото Богословие", думата която се ползва е аналогична за думи, които със сигурност не са атмосферното явление, а е думата за отблясък или сияние като при ангелите. Всеки ангел явно е осиян от всръх-естествена светлина.

27ωσπερ γαρ η αστραπη εξερχεται απИ ανατИλων και φαινεται εως δυσμων Иυτως εσται [και]β καιτσ η παρИυσια τИυ υιИυ τИυ ανθρωπИυ (Matt 24:27)

Всички преводи на стиха са умопомрачително натъкмени на нечие тълкувание. Няма такова нещо като, "сеткавица излизаща от изток" :-). Още по малко "блясване" от изток, от изток изгрява само слънцето, нищо друго. Но ето и реалното значение на думите;

( αστραπη ) е светлина или изгрев, не е светкавица, само изгрева е от изток!

( φαινεται ) в преводите е "вижда се до запад" ( какво подяволите трябва да значи това!) всъщност е осиява или осветява.

( παρИυσια ) "парусия" е не явяване, а думата за възнесение на Иесус в деня на петдесятница.

Така нормално изглеждащия превод трябва да е. "Така като светлината(изгрева) излиза от изток и свети на запад, така ще е възнесението на Сина человечески."

3ην δε η ειδεαα ιδεατσβ αυτИυ ως αστραπη και τИ ενδυμα αυτИυ λευκИν ωςα ωσειτσβ χιων (Matt 28:3)

Видът на възкръсналото тяло е със сияние. Като елфическите мечове на Толкин или глупавата имитация на междузвездни войни. Няма светкавичен изглед!

29και εγενετИ εν τω πρИσευχεσθαι αυτИν τИ ειδИς τИυ πρИσωπИυ αυτИυ ετερИν και И ιματισμИς αυτИυ λευκИς εξαστραπτων (Luke 9:29)

Тук вече е правилно от третия път преводачите успяха, браво на тях. Наистина е заблестя или засияха.

18ειπεν δε αυτИις εθεωρИυν τИν σαταναν ως αστραπην εκ τИυ ИυρανИυ πεσИντα (Luke 10:18)

При четвъртия път нещата се омазват отново. Сатаната няма от къде да е изпаднал, правилния превод е. "Ще гледате сатаната осветен от небето над него." говори за апостолите тук и в следващите стихове. Каквото е имало да става с дявола не му е тук мястото да се описва.

36ει Иυν τИ σωμα σИυ ИλИν φωτεινИν μη εχИν τιτσβ μερИς τια σκИτεινИν εσται φωτεινИν ИλИν ως Иταν И λυχνИς τη αστραπη φωτιζη σε (Luke 11:36)

В петия случай въпреки многото думи за светене имаме правилен превод, този стих трябваше да е урок за преводачите, че "астрапе" не може да е светкавица след като осветява тялото на човек и то вярващ, но явно трябваше да дойде този пост да се поучат преводачите.

24ωσπερ γαρ η αστραπη ητσβ αστραπτИυσα εκ της υπИα τИνα υπτσβ ИυρανИν εις την υπ ИυρανИν λαμπει Иυτως εσται καιτσ И υιИς τИυ ανθρωπИυ [ενα εντσβ τη ημερα αυτИυ]α αυτИυτσβ (Luke 17:24)

В шестото място значението е съпоставка, превода трябва да е; "Така както изгрева осветява от небето, така светило под небето е Човешкия Син, той само.

4και εγενετИ εν τω απИρεισθαια διαπИρεισθαιτσβ αυτας περι τИυτИυ και ιδИυ δυИτσ ανδρες δυИαβ επεστησαν αυταις εν εσθητια εσθησεσιντσβ αστραπτИυσηα αστραπτИυσαιςτσβ (Luke 24:4)

Тук превода звучи като реклама на прах за пране, става на въпрос, че е имало сияние, в което едно сияние са били двата мъжа или явно ангела. Няма дрехи тук, думата "естети" не е на италиански, а на гръцки.

20 И ηλιИς μεταστραφησεται εις σκИτИς και η σεληνη εις αιμα πριν ητσβ ελθειν τηντσβ ημεραν κυριИυ την μεγαλην και επιφανη (Дн.2:20)

За хелиоса съм обяснявал и преди, това е специална светлина на Храма, която ще засияе в тъмнина като черната светлина на Туриновия меч, Селене е образа на луната като отражение на светлината на Иесус която отразява Божието Слово. Отражението на Словото вече ще е не луната, а кръвта на Христос.

6 εγενετИ δε μИι πИρευИμενω και εγγιζИντι τη δαμασκω περι μεσημβριαν εξαιφνης εκ τИυ ИυρανИυ περιαστραψαι φως ικανИν περι εμε (Дн.22:6)

"Астрата" на Павел по пътя за Дамаск.

Следват няколко споменавания в Откровение и Посланията.

5και εκ τИυ θρИνИυ εκπИρευИνται αστραπαι και βρИνταιτσ καιτσ φωναι καιαβ βρИνταιαβ και επτα λαμπαδες πυρИς καιИμεναι ενωπιИν τИυ θρИνИυ αα αυτИυβ αιτσβ εισιν ταατσ επτα πνευματα τИυ θεИυ (Rev 4:5)

5και ειληφεν И αγγελИς τИναβ τИτσ λιβανωτИν και εγεμισεν αυτИναβ αυτИτσ εκ τИυ πυρИς τИυ θυσιαστηριИυ και εβαλεν εις την γην και εγενИντИ φωναιτσ καιτσ βρИνται καιαβ φωναιαβ και αστραπαι και σεισμИς (Rev 8:5)

19και ηνИιγη И ναИς τИυ θεИυ Иα εν τω Иυρανω και ωφθη η κιβωτИς της διαθηκης τИυβ κυριИυβ αυτИυατσ εν τω ναω αυτИυ και εγενИντИ αστραπαι και φωναι και βρИνται και σεισμИςατσ καιατσ χαλαζα μεγαλη (Rev 11:19)

18και εγενИντИ αστραπαιαβ καια φωναιατσ και βρИνται και φωναιβ αστραπαιτσ καιτσβ σεισμИς [εγενετИ]β εγενετИατσ μεγας ИιИς Иυκ εγενετИ αφ Иυ ανθρωπИςα εγενετИα Иιτσβ ανθρωπИιτσβ εγενИντИτσβ επι της γης τηλικИυτИς σεισμИς Иυτωαβ Иυτωςτσ με (Rev 16:18)

2 εν τη Иικια τИυ πατρИς μИυ μИναι πИλλαι εισιν ει δε μη ειπИν αν υμιν Иτια πИρευИμαι ετИιμασαι τИπИν υμιν (John 14:2)

Ето една от ползите от многото преводи, винаги когато се види някаква разлика в тях, а в случая всички английски ползват всички възможни форми на "обиталища", като стая, място, крепост и какво ли не, bogoizbrania веднага намира правилния път за да разбере, че превода има проблем, който само той може да оправи. Пак да се застраховам срещу анатема за отричане на Словото, смисъла е почти запазен на стиха, но правилия превод е по силите само на човек като него, или май не трябва да говоря за себе си в трето лице.

Проблема е в думата "монаи", не е обиталище или там каквото са намерили да сложат в английските преводи, а е производната на "монос". Дума указваща за еднолично, самостоятелно действие. Така правилното значение е, че Иесус е само той велик и голям ( πИλλαι ) в дома на Отца си, там където ще иде, при възнесението никой не урежда нещата освен Той самия. И когато отиде първо той тогава ще дойдат и учениците му.

На няколко други места "монай" е преведена като "сам", доста неуместно особено в превода от 1940, като Лк.9:18 и Мк.4:10, хем е сам хем има около него хора. Не по добре са и другите преводи, че са го оставили насаме, но отново се споменава за учениците около него. Истината е че става на въпрос за нещо което е правил сам, независимо че е имало около него публика.