Колеги, искам да споделя, колко се радвам че ви има. Когато чета мислите ви и разглеждам материалите ви ме обзема едно чувство на гордост, че българският учител (броя и себе си) вече е превъзмогнал балканското си "Его" и се раздава безотказно. Виждам как формулата "...давам повече - получавам повече..." работи. Използвам празника да ви благодаря и пожелая любов във всички форми и измерения, нестихваща енергия, нови творчески вдъхновения и удовлетворение. Имам желание да споделя с вас и една моя сбъдната мечта. Ако тя е и ваша - не се колебайте да я сбъднете. Усещането е невероятно...Убедена съм, че това го може всеки български учител, стига да пожелае.
Comments10
Аз не се извинявам, че пиша тук. На своите ученици говоря за всички БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ - тези дни научиха и за Трифон Зарезан, и за Петльовден. А Свети Валентин от години съм го обявила за празник на приятелството, в което не виждам нищо лошо. И това "обявяване" е с уговорката, че е напълно безсмислено човек да е грубиян 364 дни и в един единствен ден за изсипе куп валентинки пред някого, за да покаже приятелството си и да компенсира грубостта си. Приятелството се доказва всеки ден. В този ред на мисли е и обяснението ми за 8-ми март. Колкото е да измислен, мога ли да пропусна направата на скромно подаръче за мама? В интерес на истината всяка седмица моите деца носят по нещо на майките и бащите си, с което засвидетелстват любовта и уважението си и не им е нужен нито Св.Валентин, нито 8-ми март). Но не виждам нищо лошо във факта, че правим красиви неща в часовете по Домашен бит.
А за мартениците? И аз държа на тях, колега! Българка съм и уважавам традициите. Не допускам гавра с традициите на България.
И още нещо.... Знаете ли какъв е проблемът всъщност (според мен)? В начален курс учителите сме доста изобретателни и правим забавен живота на децата в училище. Измисляме "дреболийки", които да им задържат вниманието. В прогимназията и гимназията това липсва и децата губят интерес. Но затова не сме виновни ние.