Тези валентинки бих си ги оставила и за първи март, защото ми приличат на един любовен мартенски дует :))))) Да посрещнем с любов в сърцето и Баба Марта! Чудно!!!
Аз се извинявам, че пиша тук. Малко стъпвам на пръсти. Но честно казано, този празник /заедно с другия, на същия ден - на битовия алкохолизъм в България/ ми е много противен поради ред причини. Не е нужно да ги обяснявам. Не виждам защо обаче от ранна възраст трябва да възпитавате децата с един абсолютно измислен празник. И оставете мартениците на мира. Мартеницата трябва да е само една - класическата, включително и да е направена само от вълнен конец. Всичко друго е уродливо. Много държа на мартениците, защото аз признавам само три празника - Великден, Баба Марта и Денят на независимостта на САЩ и на България..
Аз не се извинявам, че пиша тук. На своите ученици говоря за всички БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ - тези дни научиха и за Трифон Зарезан, и за Петльовден. А Свети Валентин от години съм го обявила за празник на приятелството, в което не виждам нищо лошо. И това "обявяване" е с уговорката, че е напълно безсмислено човек да е грубиян 364 дни и в един единствен ден за изсипе куп валентинки пред някого, за да покаже приятелството си и да компенсира грубостта си. Приятелството се доказва всеки ден. В този ред на мисли е и обяснението ми за 8-ми март. Колкото е да измислен, мога ли да пропусна направата на скромно подаръче за мама? В интерес на истината всяка седмица моите деца носят по нещо на майките и бащите си, с което засвидетелстват любовта и уважението си и не им е нужен нито Св.Валентин, нито 8-ми март). Но не виждам нищо лошо във факта, че правим красиви неща в часовете по Домашен бит.
А за мартениците? И аз държа на тях, колега! Българка съм и уважавам традициите. Не допускам гавра с традициите на България.
И още нещо.... Знаете ли какъв е проблемът всъщност (според мен)? В начален курс учителите сме доста изобретателни и правим забавен живота на децата в училище. Измисляме "дреболийки", които да им задържат вниманието. В прогимназията и гимназията това липсва и децата губят интерес. Но затова не сме виновни ние.
Аз не се извинявам, че пиша тук. На своите ученици говоря за всички БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ - тези дни научиха и за Трифон Зарезан, и за Петльовден. А Свети Валентин от години съм го обявила за празник на приятелството, в което не виждам нищо лошо. И това "обявяване" е с уговорката, че е напълно безсмислено човек да е грубиян 364 дни и в един единствен ден за изсипе куп валентинки пред някого, за да покаже приятелството си и да компенсира грубостта си. Приятелството се доказва всеки ден. В този ред на мисли е и обяснението ми за 8-ми март. Колкото е да измислен, мога ли да пропусна направата на скромно подаръче за мама? В интерес на истината всяка седмица моите деца носят по нещо на майките и бащите си, с което засвидетелстват любовта и уважението си и не им е нужен нито Св.Валентин, нито 8-ми март). Но не виждам нищо лошо във факта, че правим красиви неща в часовете по Домашен бит.
А за мартениците? И аз държа на тях, колега! Българка съм и уважавам традициите. Не допускам гавра с традициите на България.
И още нещо.... Знаете ли какъв е проблемът всъщност (според мен)? В начален курс учителите сме доста изобретателни и правим забавен живота на децата в училище. Измисляме "дреболийки", които да им задържат вниманието. В прогимназията и гимназията това липсва и децата губят интерес. Но затова не сме виновни ние.