Според църковните ритуали кръщението е едно от тайнствата, които църквата извършва за спасението на човешката душа. Когато се говори за кръщение не трябва да  се пропуска една възможност – да се спомене Йоан Кръстител като човека сложил началото на това велико тайнство. Как трябва да се разбира кръщението – като акт или като процес? Може ли човек приел кръщението да промени живота си – кога  и как? А кога, на каква възраст човек трябва да се кръщава и защо? Може би е най-добре да се отговори първо на последния въпрос.

Защо човек трябва да се кръщава?

За да се отговори на този въпрос трябва най-напред да се обясни що за чудо е кръщението. Хората го приемат като ритуал и го свързват с възможността човек да получи Божията закрила. Те вярват, че когато човек е кръстен получава закрилник – ангел хранител, който го пази от лошотии.

Всъщност каква е истината.

Кръщението е процес за духовния свят на човека и акт за физическия свят.

Когато се извършва кръщението се използва определен ритуал и той е свързан с това, което е било в Началото – потопяването във вода. Йоан Кръстител е бил научен от Висшите Учители по Негово време, да приема този ритуал като свещенодействието, което трябва да послужи в две направления: първо да свърже човека с Идеята за новораждането и второ да послужи като импулс за промяна в живота. Вижда се и от двете направления, че кръщението трябва да се извършва като напълно осъзната потребност на човешката душа да се посвети на живота в новата култура – християнската. Затова сегашното кръщение, такова каквото съществува няма никаква съществена роля за духовния живот на човека. То изобщо няма връзка с неговия духовен живот. Кръщението такова, каквото се извършва сега е по-скоро ритуал-празник за угощение на близки и роднини.

В своята ранна детска възраст човек все още няма придобито съзнание. Той все още не е в състояние да избира и да преценява. Това, което правят с него неговите близки  си е тяхна работа. Кръщението на детето в тази ранна възраст има значение за сплотяване и укрепване на семейството. То е един приятен весел празник, на който родителите на детето изразяват своята обич към малкото и своето уважение към роднините. Много често обаче, напоследък то се приема като досадно задължение за почерпка на роднините или се превръща в пищно угощение, което няма нищо общо с духовната същност на идеята за кръщение. Колкото до връзката с ангела хранител и вярването, че без кръщение човек остава без божия закрила, трябва да кажа, че това е чиста заблуда. Това вярване превръща кръщението в суеверие. Всеки още от зачатието си има връзка с Бога. Всяко раждане на нова душа има връзка с Бога. Защо? Защото създаването на нов живот е колкото биологичен, толкова и духовен факт. Когато се получи зачатие, за него работи както човешкото съзнание, така и Великото съзнание. Има обаче една подробност. Когато се получи зачатие с любов и детето се роди с любов, тогава и Бог е с него, защото той участва винаги и навсякъде, където се създава нещо с любов. Когато обаче се създават деца поради чисто биологичната възможност за оплождане и детето се ражда поради някакви намерения на майката, на родителите или изобщо от недомисляне, това дете остава грижа само и единствено на този, който го е създал до времето, когато то започне да съзнава и разсъждава. Когато такова дете порасне, придобие  съзнание и започне да разсъждава, само ще прецени накъде да се ориентира – към Доброто или към Злото. Когото си избере, той ще го закриля. Всъщност става въпрос за възрастта, на която всеки човек трябва да получи своето духовно кръщение. Това е чудесната възраст – 18 години. На 18 години човек може да преценява, може да разсъждава, помни добре и е изпълнен с жизнерадост. Ако още от ранното си детство човек знае, че му предстои кръщение, той ще мисли по този въпрос и когато му дойде времето, ще има вече оформено мнение. От 18 до 25 годишна  възраст, човек би трябвало да направи своя избор за кръщение. Това вече ще означава, че той знае какво прави и защо го прави. Кръщението на тази възраст, трябва да бъде един красив и мил духовен празник за кръщелника и неговите най-близки хора – неговите сродни души. Ако човек на тази възраст приеме своя духовен път, той ще бъде облагодетелстван в своя избор, защото това ще предопредели неговия по нататъшен живот. Ако до тази възраст, той е бил в противоречие със себе си, със своите близки, с приятели или колеги – при мисълта , че му предстои кръщение той ще се постарае да се промени, за да го заслужи. Това означава, че той предварително трябва да знае, че кръщението е началото на активен духовен процес, който може да започне само, ако предварително съответната личност им нагласата да го приеме. Само този, който с желание приеме кръщението може да получи и своето новораждане. Чрез него той се свързва с висшите сили на благодатта и прозрението, които помагат за неговото духовно развитие. Така и животът му ще се промени, защото човешката личност съзнателно ще върви по определения от христовото учение път. Тогава вече, той духовно и физически, ще принадлежи на силите на Доброто.

Как трябва да става кръщението на тази възраст ?

Първо трябва да се знае, че думата кръщение не произхожда от думата кръст. Кръстене – да, но не и кръщение. Кръста няма нищо общо и не трябва да има нищо общо с този ритуал. Йоан Кръстител не кръщаваше с кръст.

Човекът, който ще се кръщава трябва да има една предварителна подготовка за тази цел. Колкото и едностранчиво да са написани,  евангелията от Новия завет дават възможност на човека да се ориентира в основните насоки на Христовото учение. Цялата част на Новия завет представлява една мъдра книга, която може да сложи началото на един праведен живот. Така че този, който иска да се кръсти трябва да познава съдържанието на Новия завет. Той ще покани свои близки хора и заедно с тях ще отиде в храма или сред природата – негов ще е избора. Задължително обаче там трябва да присъства свещеник. Дай Боже това да е добре образован богослов. Този, който ще се кръщава трябва да е облечен в чисти дрехи, той самият да е чист - душевно и физически. Кръщелникът трябва да застане с уважение пред богослова и последният да проведе с него спокоен разговор върху съдържанието на Новия завет. След като кръщелникът покаже, че знае защо е дошъл, трябва от чист и хубав съд да му се полее вода, за да облее той ръцете си и да измие лицето си. Кръстникът ще му подаде бяла чиста кърпа да се избърше и след това кръщелникът ще трябва да посее, цвете ( в саксия или в леха), храст или дръвче.  На това място кръстникът трябва да изкаже своята благословия за кръщелника и за посятото растение. Своите добри пожелания могат да изкажат и присъстващите приятели и близки. След това се приготвя скромна трапеза с погача мед, орехи и плодове. За пиене се предлага изворна вода или билков чай.

Задълженията на кръстника са свързани с подготовката на кръщелника за срещата с богослова, което означава да провери доколко неговият довереник е прочел и какво знае от Новия завет, и с набавянето на плодове за почерпката. Водата за измиване и съда за поливане си набавя кръщелника.

След този ден, приелият кръщението трябва да знае, че принадлежи към хората с ново мислене, към хората, които градят новата култура на човечеството.

Тази и други интерсни теми можете да прочетете в сайта: www.dobrodeteli.com

Това откритие дойде във вторник, когато започнах спор с някакъв младеж блогер, за когото имах съмнение за пристрастеност към опиати според начина на писане. Тогава като чели в отговор на моите остри и осъдителни нападки усетих появата на „балрог“, от дълбините на дрогираната му клавиатура, заяви нещо от вида „Оставил съм Господ да владее на небето, а аз ще владея на земята“. Понеже знам какво се случва на моста Хазад -Дум веднага си изтрих обвиненията, даже станах от компа и се зачетох в единственната книга за датиране на историята където автора комунист-атеист се издаде че в миналото никой не е могъл да предскаже слънчевите затъмнения, а лунните също са били голям проблем и други неща, от който ми дойде идеята да намеря небесни аналози на земния живот на Христос. И ето за сега скромните ми усилия.

В първия ден на тази година бях погледнах гръцкия на Йн.2 и там намерих правилното тълкувание на сватбата в "Кана". Повтарям си старото вече откритие, защото ще бъде включено в друго изследване. В Йн. 2 сватбата всъщност е деня на третия седемгодишен юбилей на брака на Йосиф и Мария, не някаква си сватба на непознати в чужд град. На 21-та годишнината Иесус е бил на 20 години.

Може с точност да се определи кога е бил роден Иесус според тази юдейска логика. Той е агнеца носещ греха на света, а агнетата се раждат в края на март, което съответства на месец Нисан. Ето защо е имало овчари на полето, те са помагали на раждането на овцете.

Иесус също е първия плод на земята, той е и изпълнението на Словото на СЗ символизирано чрез ечемика. Ечемичната жетва приключва на 22 Нисан, деня на възкресението, (да не се бърка с деня на оживяването, 17-ти). Деня на получаването на възкръснало тяло е и ден на получаването на човешкото тяло 21 г. по рано.

Тук има и един друг момент на датиране, който ще се опитам да упомена. Вярвам, че цикъла на Саурос ( Saros Cycle ), с който се редуват пълните лунните затъмнения е начин да се номерира деня на кръщението на Христос. Както съм обяснявал кръщението е било на река Йордан, Йоан е стоял на източния бряг, Иесус е дошъл от запад и ако е било сутринта сянката на Йоан е паднала върху Него, което символизира появата на Светия Дух. Някой хора отдават много голямо внимание на това кръщение и дори съм чувал твърдения и остри спорове, че Иесус тогава бил станал нещо там квото беше. Такова или подобно твърдение, не помня подробностите е доста опасно, не бива да смесваме нашето възприемане на нещата с реалното състояние на света. Кръщението само изявява за нас каква е Божията воля която е извън време и пространство. Момента на възприемане на нещо си не е толкова важен за самия Бог.

Все още не мога да осмисля напълно символизма на този цикъл и ще поставя две тези, който би трябвало да имат отношение към кръщението.

1. Периода от 18 г. 11 д. и 8 ч. е указание за периода от деня на раждането, 22-ри Нисан до деня на кръщението, което се пада на 1ви Нисан, ако броим срока като 11 месеца и 8 дена. Така получаваме и празник на първия ден на Нисан и всеки начален ден на седмицата през годината има юдейски празник, ето до къде доведоха споровете с отричащи неделята другари на едно място където позорно ме изгониха.

2. Другата теза е, че става на въпрос за 18 годишна възраст, но е станало на 11-ти ден, неизвестно кой месец, в 8 часа сутринта за да може сянката на Йоан да падне върху Иесус и така да се получи символично преминаването на Духа от представителя на Закона върху Господ. В тази теза се предава космическо измерение на всяко нещо извършено на земята от Господ, чудя се дали всяко нещо което и вярващия върши ще се отрази на небето.