Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

БРОНИРАН УЧЕБНИК

 Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който, несъмнено, се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече – този процес е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите:”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател, - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Закона/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

БРОНИРАН УЧЕБНИК

Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който несъмнено се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече –  процесът е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите: ”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Законът/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

2010-та година оформя първото десетилетия на 21-ви век. Този факт изисква от хората да бъдат отговорни пред себе си и Създателя повече от всякога. Отговорността винаги е била необходима, но много рядко ясно осъзната и то за съжаление от малцина. Сега поради напредващото развитие на човечеството, отговорността да се живее застава пред всеки човек като изключителна по своето значение морална сила. Човечеството все повече започва да разбира необходимостта от съвместно сътрудничество, за да може светът да се превърне в  благоприятна среда за развитие и израстване на съзнанието. В този смисъл отговорността да се живее изисква от всеки човек да постигне своето самоопределение. Всеки трябва сам да определи своята посока. Знае се, че предстоят съществени промени в развитието на Живота изобщо, не само на тази планета, но и във Вселената като цяло. Развитието на Космоса изисква пригодност от всички населяващи го същества, затова е необходимо те  да приемат този факт и да се съобразяват с него.

Какво трябва да се разбира под пригодност в конкретния случай?

Промените, които се извършват във Вселената  са свързани преди всичко с енергийно –информационната основа на Съществуващото. Това означава, че всички космически обекти в обсега на Вселената  вече осезателно променят структурата на светлинните пластове, които ги изграждат. Светлинната енергия стои в основата на Сътворението. Тя е градивно вещество на всичко Съществуващо. Светлинната енергия, която уплътнява Космическото пространство, в резултат на активността на Централното слънце, също променя своята активност. Но тук не става въпрос само за чисто физическо явление, а има и още един изключително съществен момент. Това е внедрената, нова по своето  съдържание информация, чиито носител е светлинната енергия. Чрез тази информация се изявява Великото Съзнание. Тя съдържа в себе си съществените елементи от предстоящото развитие на Вселената. Затова тя е поредната необходима  информация, която е част от Замисъла на Твореца за Живот. Като казваме Живот, трябва да се разбира всичко свързано с активността, с движението дори и на най-елементарните частици. Нищо във Вселената не е в покой. Всичко се движи и търпи своеобразни промени според Замисъла на Сътворението. Този велик проект се изпълнява целенасочено и неотклонно и е направляван от Мъдростта и Любовта на Твореца, Твореца, който в тази тема наричаме още Създател и Велико Съзнание.

Съществуващото включва в себе си същността и явленията, познати ни от обективната действителност. Същността е изначална основа на формата. Тя съдържа в себе си освен енергия и  информацията ( програмата), която определя развитието на формата. Качеството и количеството на енергията, определят активността и продължителността според, които работи програмата. Явлението, т.е. ставащото е следствие от развитието на програмата. Ето защо е много важно да знаем, че пространството, колкото и да изглежда необятно е наситено с информация, която служи за развитието на Живота. Това отклонение беше необходимо, за да подчертаем съществено важното значение на енергийно-информационната същност на Сътворението. Когато знае, че в основата си всичко съществуващо е изградено като енергийно-информационна същност, човек по-лесно може да си обясни доколко  той е зависим от заобикалящата го среда. Човекът като биологичен обект не прави изключение от средата, в която живее. Неговата същност е енергийно-информационна. Тази енергия, която създава живот в неговото тяло е част от Универсалната жизнена енергия, която изгражда пространството. Затова има изключително голямо значение каква е активността на тази енергия, т.е. в каква степен тя променя своите вибрации. Ако Универсалната жизнена енергия в пространството промени честотата на своите вибрации, това неминуемо ще се отрази и на човешкия организъм, както и на всичко останало. То е като да смениш кръвта в един организъм. Един човек с нулева група, не би могъл да живее с кръв от Б група. Защо обясняваме това? Защото както казахме по-горе в тази тема,  промените, които се извършват във Вселената са свързани с енергийно-информационната основа на Съществуващото, а през последното десетилетие тя активно се променя. Променя се в резултат на внедрената нова информация. Информацията съдържа Програмата според, която се развива Животът. А той не стои на едно място. Според новата програма човешкият организъм      вече търпи конкретни изменения. За сега те са свързани повече с енергийните тела, отколкото с физическото, но вече е време и физическото тяло да се промени. Дори при новородените деца вече съществуват известни промени, чиято цел е новият организъм да бъде пригоден за новите условия. Изобщо при новородените деца организмът е значително по-усъвършенстван. Те се развиват според новата програма и притежават в много по-голяма степен сетивност и способност да се адаптират към новите условия. Единственото, което е необходимо в случая е възрастните да не им пречат. Не им създавайте проблеми със специални условия, създадени по ваше усмотрение. Вие не можете да кажете какво им е необходимо на тях, защото не знаете те според какво направление са създадени. Излишни са тревогите около “индиговите” и “кристалните” деца. Оставете ги сами да творят. Така както птичката знае сама как да си направи гнездо, къде да си намери храна и всичко необходимо за да отгледа малките си, така както семето на което и да било растение знае как да израсте, да се развие и роди плод, така и децата знаят какво и как да направят. Ако не им внушавате вашите идеи, те ще се справят много по-бързо и ще постигнат желаните промени в Живота, много по-скоро.

Въпросът беше за пригодността. Тя е необходима на възрастните. Те са тези, които не могат да приемат новата програма. Те са тези, които трябва да променят мисленето си, за да може и съзнанието им да се промени, а от там нататък те да се превърнат в част от настоящето. Защото казахме, че е променена енергийно-информационната основа, а това означава нова, различна енергийна среда от тази, в която сте живели до сега. Новата програма изисква различно отношение към организацията на обществото. Тя поставя необходимостта от повече нравственост във всичко, което определя човешкото поведение. Основна задача сега е да се събуди човеколюбието. То както и всички добродетели е вложено в човешката душа още при сътворението. Трябва умът да открие  човеколюбието и да го признае за съществуващ, действащ фактор в човешкото поведение. Защо се налага това? Защото мисълта има електромагнитна основа. Чрез мисълта на човека в неговото съзнание се внедрява определено отношение към нещата от Живота, а в организма съответната доза енергия. Мисълта, човешката мисъл захранва човешкия организъм с най-фината енергия, с която работят мозъкът и сърцето.  Затова тя може да създаде синхрон в действието между тези два органа и така да се постигне хармония между чувствата и мислите, както и обратното – да се стигне до дисхармония, ако мисълта е отрицателна. Човешката мисъл не е нещо автономно, изолирано от средата, в която живее човекът. Казахме по-горе в тази тема, че чрез светлинната енергия пространството е наситено с информация, а тя съдържа Програмата за развитие на Вселената и в частност на човечеството от планетата Земя. Ако човек събуди в себе си, вложените още при сътворението на човешката душа качества, ще промени мисленето си и така ще се изравнят нивата информация – това на съзнанието с това на Програмата. Т.е. те ще съдържат еднаква по стойност информация, която ще доближи вибрациите на енергийната основа  на  човешката мисъл до мисълта на Твореца. Това вече означава пълноценна връзка на човешкото съзнание с Великото Съзнание, а от там и укрепване на енергийната основа на мозъка и сърцето на човека. Като органи те са най-близо до съзнанието. Не че съзнанието не може да влияе и на другите органи, но те не могат да възпроизвеждат енергията на мисълта както става това при мозъка и сърцето.

Ето защо е толкова важно да се събудят вложените още при сътворението качества  на човешката душа. Защото там са вложени добродетелите. Няма да се изморим да повтаряме, че те са средството, чрез което човешкото съзнание може и трябва да претърпи необходимата промяна. Добродетелите са използвани от Великото Съзнание като основа на Програмата за развитие и усъвършенстване на Вселената. За човечеството остава да ги опознае и усвои, за да може съвременния човек да укрепи основата върху, която трябва да се развива бъдещия Живот на планетата. Затова важните, неотменни задачи за 2010 година са:

- осъзнаване ролята  на отговорността да живееш

- изграждане на лична позиция по всеки от проблемите на обществото

- създаване на чиста нравствена основа за живот в семейството и колектива,

а формулата, която може да бъде ключ за бъдещото развитие на човешкото съзнание гласи: Обичам себе си, обичам хората, обичам Живота!

Осъзнаване ролята на отговорността да живееш.

Това изисква да приемеш себе си като субект на истината, като същество способно със своите действия и морал да създава живота на обществото. Това изисква още да си създадеш критерий за развитието на твоята нравственост и да живееш с мисълта:”Всеки ден ставам все по-добър!”

Изграждане на лична позиция по всеки от проблемите на обществото.

Личната позиция дава възможност за активно лично участие в живота но обществото, превръща те във фактор за колектива, в който се изявяваш. Със своя лична позиция ти си носител на идеи и творческа находчивост.

Създаване на чиста нравствена основа за живота в семейството и колектива.

Това е задължителното условие, без което предходните две препоръки губят своята стойност. Със стремежа за нравствен живот, човекът може да участва в изпълнението на изначалния замисъл на Твореца – живот чрез любов.

Обичам себе си, обичам хората, обичам Живота!

Тази формула може да помогне на всеки добронамерен човек да събуди любовта в сърцето си и тя да получи израз във всяко от неговите действия. Повтаряйте си я често на ум с добро чувство, дори и да не осъзнавате напълно нейната сила. Тя ще си направи място в съзнанието ви и ще  започне да работи.

Човечеството има всички условия и възможности да направи през 2010 година решителна крачка за преход в Новата реалност. Като проект тази реалност носи драгоценни дарове за човешката душа, защото се покриват перспектива с изначален замисъл. Само човешкото съзнание може да даде живот на  неоползотворената все още Велика идея!

 Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com 

Какво ти е, човечество, защо тъжиш?

На дълъг път потеглиха сълзите ти,

противници те предизвикват на дуел,

Творецът е потресен както винаги.

Девицата, дървото и смъртта,

измамата на песента ти ничия,

мимолетните изгнания на дните

и сгромолясването, каещо разсъдъка...

Къде са твоите теории научни,

душата ти нехае пред разстрел,

а тази грозна механичност на мечтите,

те е превърнала на самозвано чучело.

Нима това е твоята Планета -

коварно пресметлива, зла?

За нея ли умираха на революция,

за тази ли тотално невъзможна свобода?

Теомира - Десислава Петкова

3 май 2009 г.