Братя по разум
Обичам научната фантастика. Не "твърдата", която звучи като учебник по физика (за справка -- Артър Кларк и Хърбърт Уелс), а тази, разглеждаща етичните проблеми в бъдещето. Навярно това е причината да обичам руските фантасти -- те се занимават повече с човека, отколкото с гола наука. Братя Стругацки и тяхната трилогия за Странниците и Прогресорите например винаги ме е очаровала. Проблемът на руската фантастика обаче е в конюнктурата на тогавашния режим. Задължително човекът се представя като същество с високи морални принципи; той винаги прави каквото трябва, независимо дали му харесва или не.
Ако и вие се интересувате от контакти с чужд разум, помислете за кучетата. От момента, в който прародителите на човека са се появили, кучето е било техен приятел. Единственото живо същество, доброволно пожелало да бъде опитомено. През цялата история на човечеството кучето ни е пазило, помагало ни е да ловуваме, спало е до нас край огъня и е споделяло всички неволи както на човечеството, така и на отделния човек. Кучето има интелектуалните способности на 2 годишно дете, може да бъде обучено да извършва средни по сложност действия (например кучетата-помощници на инвалиди могат да набират спешни номера по телефона, да пускат пералнята и т.н.).
Как се отблагодаряваме на тези животинки? Центрове за кастрация и умъртвяване, замеряне с камъни, отрова, отстрелване, пребиване и какви ли още не прояви на човешката ни благодарност. Кучетата трябва да се нагодят към човешкия род или да умрат.
Каква е врзката, ще попитате. Ами много просто. Щом причиняваме това на биологичен вид от нашия разред, при това вид, споделил нашата история и доказал се като приятелски, какво бихме направили с напълно непознат вид? При това -- забележете -- такъв, който ще е неизмеримо по-напреднал от нас във всяко отношение. Ето какво би се случило според мен.Ако и вие се интересувате от контакти с чужд разум, помислете за кучетата. От момента, в който прародителите на човека са се появили, кучето е било техен приятел. Единственото живо същество, доброволно пожелало да бъде опитомено. През цялата история на човечеството кучето ни е пазило, помагало ни е да ловуваме, спало е до нас край огъня и е споделяло всички неволи както на човечеството, така и на отделния човек. Кучето има интелектуалните способности на 2 годишно дете, може да бъде обучено да извършва средни по сложност действия (например кучетата-помощници на инвалиди могат да набират спешни номера по телефона, да пускат пералнята и т.н.).
Как се отблагодаряваме на тези животинки? Центрове за кастрация и умъртвяване, замеряне с камъни, отрова, отстрелване, пребиване и какви ли още не прояви на човешката ни благодарност. Кучетата трябва да се нагодят към човешкия род или да умрат.
При първото засичане на опит да се установи контакт започва втора студена война за монополизиране на контакта. Никак не е изключено военните действия да прераснат в горещ вариант. Най-накрая извънземните пристигат. Фракцията, спечелила конфликта ги посреща като първи приятели и изцежда всичките им знания. След това, решават да ги унищожат (извънземните, не знанията). Първата причина е, че неизменно ще бъдат изплашени от научните им познания и вероятната им военна употреба. Втората -- да не попадне тази информация у противниконата страна.
Как ще реагират чуждопланетяните не се знае. Или ще се почувстват заплашени и ще ни размажат, или просто ще си съберат партакешите и ще си заминат, оставяйки на нас самите досадната задача да се изтребим с придобитите от тях познания.
Нека си го признаем -- в по-голямата си част хората са зли и страхливи. Кофти комбинация. Тези, които са с отворени съзнания и не приемат всичко за заплаха, никога не стигат до ръководен пост.
Това би се случила само ако българи са завзели властта, приятелю, или могъщите глобални военни концерни. :-) Впечатлението ми от обикновени хора от Европа, Африка и Америка е, че са много по-отворени, дружелюбни и толерантни към различните. Това личи и по отношението им към любимите ти кучета. :-)
А за злите и страхливите хора.....
Край стените на един средновековен град седял старец. Минал странник покрай него и попитал стареца: "Какви са хората в този град, дядо?". "А какви бяха хората в града, от който идваш?" "О, те са зли, страхливи, подли крадци и разбойници!". "Ами такива са и хората в този град, странниче." - отвърнал старецът. Минал друг странник и той се поинтересувал от стареца какви са хората в този град. И него дядото попитал какви са били хората в града, от който пристига. "А, те бяха чудесни: умни, трудолюбиви, весели, дружелюбни. Прекрасни творци и миролюбиви хора. Мъчно ми е, че се разделих с тях." "Е, такива са и хората в този град, синко" - пак отговорил старецът...
Тези размисли са без връзка с твоя постинг. Твоята тема не са извънземните, а лошото, високомерно отношение към животните, което е факт за човечеството като цяло. Обаче отделният човек е обикновено кротък и обича животните (макар и често по животински ги яде).
Аз самият вярвам в извънземния живот. Дори идеята за панспермията (извънземният произход на хората) ми звучи донякъде обоснована. Пред контактите обаче има една много голяма пречка. За да има контакт, трябва да са налице три условия:
1. Цивилизациите да са на приблизително еднакво ниво на техническо развитие
2. Да са на подходящо разстояние
3. Да съществуват по едно и също време
Очевидно е, че имайки предвид скоростта на развитие, разстоянията и възрастта на Вселената, вероятността за това е нищожна. Всъщност тя е милиони пъти по-малка от тази "случайност" благодарение на която се е появил животът на Земята. На практика повечето от звездите, които виждаме отдавна не съществуват. Просто светлината им едва сега достига до нас. При това положение е абсурдно да се помисли за какъвто и да е разговор с помощта на известните ни средства. Използвайки радио или светлинни сигнали, само един въпрос и отговор до най-близката звезда биха отнели 56 години.
А относно извънземните. Интересен пост. Накара ме да се замисля. Според мене, те вече ни посещават и нищо чудно да имат и контакти по правителствата в света. Ние все още сме прекалено жалки технологино за да им напрвим нещо. Все пак те идват при нас, а ние колкот и да се опитваме да измислим начин за бързо придвижване из космоса, все достигаме до скороста на охлюва по всяка вероятност(най-голямата ни позната скорост е тази на светлината, а най-блзиката сланчева система е на светлинни години от нас) Не вярвам някой да си прави труда да пътува толкова дълго време само и само да полети над земята и да погледа малко.
Според мене, просто сме им интересни и ни наблюдават докато някой ден не сметнат, че сме готови да си поговорят с нас. А щом още не са го направили навярно си има и причина.
Ако теориите за посещения на изънземни, които са помагали на древните цивилизации са верни, трябва да се замислим какво са имали древните, което ние нямаме, за да решат пришълците да си комуникират с тях.
Нищо чудно да продължаваме да се отдалечаваме от правия път.
Д.Адамс-"Пътеводител на галактическият стопаджия"
К.Саймък-"Градът"
Сега сигурно ще ме попитате какво общо имат с дискутираната тема,ами в първото произведение се разказва за едно животно(а по-късно се оказва разумен вид,даже и управляващо на собствената си планета),което си мислим,че го опитомяваме,а то си мисли че опитомява нас,във втората ,че планетата ни е поръчана от мишките,не напразно се говори,че плъховете са с най-голям интелект между животните,а в третата,че кучетата надживяват човека.
Лично аз си мисля,че ако евентуално има извънземен разум,едва ли ще реши да ни се покаже,докато се отнасяме нецивилизовано към животните
Машините са продължение на човечесвтото, но не са точно човеци, и няма да зависят от ДНК за съществуването си, съзнанието им ще е максимално освободено от конкретни материални ограничения.
Има вярващи (Амин!) според които братята по разум може да си ги създадем и сами. :)
Колкото до любимото ти АИ (или ИИ), много ми хареса как Питър Хамилтън го е пресъздал- едно такова супер безчуствено, заинтересовано в съдбата на хората само до толкова до колкото му обслужва интересите, не злонамерено, но и не кой знае колко добронамерено. Просто машина, която защитава съществуването си неутрално. Не вреди, но не и помага. Може би това трябва да очакваме и от други видове, знам ли.