След срещата ни в МОМН
Според мен успяхме да изкараме от летаргията всички от групичката на МОМН, дори 2-мина, дошли сякаш само да отбият номера.
Не можахме да засегнем всички набелязани теми. Или по скоро, засегнахме ги, но все в контекста на новата философия за образованието, която на дамите и господина им бяха... 
доста чужди. Тези хора си представят ученето и научаването още като едно време!?
. Изяснихме, че тези работи (ученето и научаването) се случват и извън училище (каква новина само!?), и че без въвличането на хората от низините нищо не може да стане.
Нарисувахме (Румен) една хубава пирамида на властта и казахме, че почти всички проблеми идат от това, че няма баланс между тежестта на централната власт и на периферията (Всички проблеми де факто ги отнасят днес до министъра ... или съда!), и че така не може да продължава. От този момент нататък говорихме изключително за децентрализацията и как е възможно да я сбъднем в условия на общо униние/пасивност.
Разбрахме се, че силиците на МОМН не им стигат да се преборят с всички (особено много синдикатите!), дори и при най-добро желание, затова се застъпихме за прехвърлянето на вземането на решенията към периферията, към хората по места - Местният училищен борд. Местният училищен борд! Местният училищен борд! ... който да поема отговорността за решенията и удърите на "недобронамерените".
Толкова за днес. Очаквайте включване от мен понеделник-вторник. Ако Христомир, Румен и Теодора желаят... и имат сили, нека ви споделят своето. (Пускам ви снимката на бялата дъска, която изписахме.)
Чао! 
:-)
Засега - едно добро начало към едно наистина решаващо решение - децентрализацията, тя може да оправи много неща, друг е въпросът колко българи са подготвени за нея.
Може би трябва да започне с пилотно въвеждане - по желание. Има доста млади родители, които са готови да вземат нещата в свои ръце, ако им се дадат.
На Румен мерси за допълнението и моля, да бъдем внимателни с тестовете, защото: -Аглосаксонският свят дето ги направи милиардна индустрия дава спешен заден ход в момента по училищните тестове;
-на ПИЗА й предстои да проблематизира критериите си (от една страна е време - натрупаха се достатъчно данни за качествено оглеждане и усъвършенстване, а от друга - малко й пострада от кризата едното философско краче на системата от критерии - т.нар. "пригодност за заетост");
с тестове трудно се мерят умения;
ние още не сме си направили критичен анализ на собствените си тестове за външно оценяване - само остранихме техническите проблеми и някои тематични дисбаланси, а в същото време поради увлечение по "модерността" на понятието се настаните в последните години и специално сред учителите убеждение, че всеки въпросник е тест и всеки може да създаде тест.
Та има сложности да се вземат предвид ако ще предлагаме въвеждане на някакъв читав тест.
Шели, то не е заговор някакъв. Белята я правеше границата между задължително и незадлажително образование. Амо тя както виждаш вече изчезва полека-лека и хората ще свикнат скоро, че цялото е едно.Поздравления и от мен, радвам се, че сте доволни от резултата.
Шели, до колкото разбирам, на тази среща са говорили основно за ОТНОШЕНИЕ към образованието по принцип. А то няма как да бъде едно към обучението и възпитанието в училище и друго - спрямо детските градини.
И аз ще се включа към понеделник- вторник отново.
Просто ми е любопитно на вас как ви се получи.
-Как ще се случи това в едно средищно училище, в което се обучават деца от различни махали и родителите естествено са от същите места, как ще заседава такава структура?
- Как ще се организира МУБ в Катуница?
-Какво ще се случи, ако МУБ се окаже не достатъчно читав?Че той ще унищожи институцията! / Сякаш години наред всички са уникални и въобще не унищожават и малкото, създадено, което имаше?!?!/мое мнение/
На тези въпроси Румен отговори, че не е задължително да има навсякъде такива МУБ, а само там, където може да се случи!Не се хареса идеята.
Като обобщение:"Радвам се ,че вече не съм част от това, а именно държавно и общинско образование." Тези хора от МОМН, сякаш са убедени, че образованието започва да съществува сега и няма традиции, те са началото на всички начала!
За мен голямата полза от всичко беше, че се срещнах с хора съмишленици от нашата си група и поговорихме на един език!
Доста обикновено звучи, но така го усещам!
Закостенялостта на образованието е многостранна...Тя е и резултат и причина за закостенялото ни общество. Един от тези резултати/причини...
"Гордиевият възел" не е, мисля, въпросът за компетенции, умения и т.н., които се "измерват", защото преди да се измерват те трябва да се видят. Това, което не се вижда е въпросът дали образованието (във всички нива, да, наистина) произвежда демокрация, човешки права и участие. Това, което си вижда с просто око , а може да се измерват разликите в относителнатна тежест, е че демокрацията, човешките права и участието НЕ са видими, разбрани и приети цели на нашето образование. На по-научен език на това му казват "нагласи", и "култура". Предлагам и в нашата малка общност да се споразумеем за няколко ключови (колкото по-малко, толкова по-доблре) думи, понятия, които да описват ценностите ни за да можем да спорим ( дори - мерим, някой ден) приближаването или отдалечаването от тези ориентири.
Често пъти в разговорите ни се преплитат ценности, цели, средства, резултати, примери и т.н. Властта интуитивно ползва това за да оборва подобни опоненти като нас и да си осигурява временно спокойствие.
Властта не съм я видяла досега да оборва опоненти. Струва ми се че простото игноририране е основният й метод. Аз лично го намирам по-противно при по-популистката власт (защото пред него се слага един фалшиф декор на "диалог"), докато по-волунтаристиката власт си игнорва без опит да маскира нещата сащо обществени консултации, което на мен ми изглежда по-честно. Но разликата е несъществена, защото - резултатът е един и същ: както законопроектът на Вълчев отрази единствено неговите лични убежедения за това как се "подобрява ефективността" на образование, така и законопроектът на Дамянова според мен ще отрази единствено нейните собствени убежедения как се "хуманизира" образование. Разликата е само в огромното количество часове, които отидоха но вяртъра в срещи и работни групи инициирани от Дамянова, докато Вълчев ограничи "консултациите" до конклав от по-малко от 20 души с 0 публичност на процеса.
Но както казах - не разликата между различната степен на волунтаризъм на българската централна власт е същественият проблем. За мен същественият проблем е, че не мога да идентифицирам истинските котви на "централизацията". Видях от 1992 до днес вече 3 генерации управленци и 2 генерации учители. И в двете групи продължава да преобладава убеждението, че централизацията е правилният принцип за организация на системата. И в същото време и от одвете страни признават, че децата са много различни, че конеткстите, в които същестуват различните училища са различни, че очакванията на родителите са различни и т.н. и т.н. - все неща които правят централизацията част от проблема, а не част от решението. От време на време си мисля за страх, друг път за мързел - като основна причина въпреки всичко централиският подоход да се приема за убедително решение. Но истината е че не знам, а докато се чудя - системата се дехуманизира със страшна скорост и единствено нови бюрократични "решения" успяват да де доберат до прилагане.
Качих хубавата снимка на бялата дъска от срещата ни
Щракайте върху малката, за да я видите, или направо тук.
Поздравления за детайлния отчет, чудесно е, че си успял да запомниш толкова много от срещата.
Има един пропуснат детайл - в началото Павел и аз се опитахме да дадем малко по-системно виждане към промяната въобще. Павел твърдеше, че има ключови места в системата, промяната в които ще доведат до много голяма промяна в цялата система, и за това тези места трябва да се разпознаят и усилията да се насочат там. Аз допълних, че за да се промени една система, състояща се от твърде много хора с твърде малко желание за промяна и непроменена от много години, за промяната трябва да работят много хора с голяма мотивация за промяна. Ако хората са малко, промяната ще отнема твърде много време.
Очаквано тези твърде математични обяснения отидоха на вятъра. Не мисля, че някой ги разбра. Подходът на представителите на министерството беше проблем по проблем, не видях някакви усилия в промяна на цялата система.
Колкото до коментара на Павел, че съм се съмнявал за пригодността си към "Новото образование": не съм се изразил пълно. Колебая се дали съм подходящ представител на "Новото образование" за подобни срещи с държавни служители. Ако при подобни срещи говорим различни неща и не набиваме една идея на чиновниците, може да им изглеждаме разединени и несериозни. Иначе се радвам много, че съм попаднал сред интелигентни хора, с които да обменяме мнения за неща, които намираме за важни.
Слагам тук препратка към темата "Местен училищен борд" вместо "Обществен съвет" в голямата общност.
Аз, Мария и Дочка разнищваме разни аспекти на (въвеждането на) МУБ.
Моето съкровено желание в момента е всички ние, събраните в "Новото боразование" да сме убедени, че МУБ е нещо добро (а не прищавка на Павел Лазаров!), ала то предполага доброто му познаване. ... Затова, заповядайте и питайте! Като Мария! Смело!
Казвам го защото съм убедена, че е възможно да се заработи по такъв начин, колкото и трудно да ни изглежда сега.
За Румен и изобщо към всички: Децентрализацията е работещият вариант. (Според мен.) Поддържам мнението ти! Но това се опитах да кажа и на срещата, че хората (в нашия случай учители и родители) все още не са готови да поемат отговорност, а децентрализацията се нуждае от това. Затова си разреших тогава да говоря за скъсаната нишка между ВУЗ и работна среда. Младите хора все по-малко са готови да поемат и носят отговорност за ставащото около тях, за което не са виновни те, а ние - поколението, което не е готово да възпитава отговорности и ангажименти, а според мен това не е отживелица от едно друго време. Тук може би е нашата роля, да се опитаме да докажем на хората, че нещата зависят от тях , особено по отношение обучението на технте деца и едно от тези доказателства е ефективно работещ МУБ.