Солидарност 30.03.2008 Pavel_Lazarov 19 прочитания

Прокламация на Целите на училищното образование

Ето частта от Хонконгския документ, която съм превел до момента.

Очаквайте остатъка.

______________________________

 

Прокламация на целите на образованието



Конкретизиране на основната цел на училищното образование в 15 стратегически цели

Под „стратегически”, имам в предвид трайни, дългосрочни и стабилни цели! Цели, които са такива днес и които ще са същите, или с минимални изменения, след 10, 40 или 50 години. Цели, на които ще се подчиняват всички програми, проекти или действия на хората и колективите, желаещи да работят за доброто образование на децата ни. Нарочно не казвам „правителството”, „управляващите”, защото целите са едни за всички. За теб и мен включително!

____________________________________

ВъведениеПредназначение на брошурата

Тази публикация има 3 основни предназначения.

Схематична рамка

Тя предоставя една схематична рамка, в която всички заети в сферата на образованието – директори, учители, възпитатели, педагогически съветници, политически фигури, стратези – могат да дефинират, провеждат и оценяват дейността си. Това е инструмент за незабавна и ежедневна употреба.

Описание

Тя дава на учениците, родителите, работодателите и на широката общественост едно ясно, точно и разбираемо описание на това, което училищата ни се опитват а постигнат.

Периметър на обществения дебат

Тя определя периметъра на обществения дебат относно постиженията на  образователната система.

Централна част на публикацията е главата „Прокламация на целите”. Тя дефинира основната цел на училищното образование, заедно с 5 цели, отнасящи се до предоставянето на възможностите за образование, и други 10 цели, отнасящи се до образователните процеси и желаните крайни резултати от тях.

Всяка от целите е обяснена и защитена накратко с ясни аргументи, основани на пределно ясни принципи. Този подход е приложен, за да задължи противоположните мнения да са основани също на ясни принципи и солидна логика.

Главата „Целите в действие” обяснява как различните институции/ агенции, допринасящи за училищното образование, трябва да се съобразяват със целите при провеждането на дейностите си. Тя обяснява също как да бъде отчитано съответствието на тези дейности с целите.

Последната глава поставя някои въпроси, чиито отговори помагат за изясняването на степента, в която образователната система постига очертаните тук цели.

Основни принципи залегнали във формулирането на целите

Принцип N°1

Прокламацията на принципите трябва да се отнася до услугата “Училищно образование”, а не до образованието в по-общия му смисъл.

 



Образованието, в най-широк смисъл, покрива всички процеси, в който децата са стимулирани да разширяват познанията и уменията си и да израстват като личности. В тези процеси, наред с образователните институции, играят важна  родителите,  обществените и религиозните групи, и средствата за масово осведомяване.

В този най-широк смисъл целите на образованието са обект на непрекъснато внимание, но съществуват поне 2 причини, поради които такива прекалено всеобхватни цели не бива да бъдат обект на публичната политика. 1. Всяка прекалено широка дефиниция трябва да се избягва, защото рискува да бъде идеалистична, и 2. Докато е напълно възможно семействата, медиите, религиозните групи и другите обществени формации да бъдат поощрявани и подпомагани за активното им участие в образованието, не е удачно (нито е възможно в едно свободно общество като Хонконг) да бъдат определяни с публична/ официална политика конкретните начини и методи, с които това да става.

От друга страна, дефинирането на целите на училищата и прилежащите им услуги е наложително и желано. Наложително  защото училищното образование поглъща значителна част от публичните разходи и защото всяко дете е задължено да ходи на училище. Желано  защото училищното образование е предлагано от професионални учители и поддържащ персонал, за които една ясна прокламация/ дефиниция на целите е от голяма полза.

Принцип N°2

Прокламацията на целите трябва да има предвид очакванията на всички заинтересовани страни, включително родители, ученици, служители, преподаватели и всички останали, относно процесите и резултатите от училищното образование.

 

Хонконгският народ изобщо, и родителите и заетите в образованието в частност, имат особено голям интерес към процесите и резултатите от училищното образование. Прокламацията на целите ще фокусира общественото внимание и по този начин ще поддържа широкото съгласие по целите и постиженията на услугата “училищно образование”.

Реклама


Принцип N°3

Всяка цел трябва да бъде аргументирана

 

Всяка от целите трябва да бъде формулирана по начин, който обяснява накратко защо именно тя, а не нещо друго, фигурира в този документ. По този начин прокламираната цел може да бъде подложена на логическа проверка и защитена с рационални доводи.

Това задължава и евентуалните й поправки да са защитени със също толкова силни и основателни доводи. От друга страна, всяко предложение за промяна, което не е подкрепено със стабилни аргументи, ще може да бъде отхвърлено логично и обосновано.



Принцип N°4

Прокламацията трябва да дефинира целите на училищното образование, тя не бива да уточнява как тези цели трябва да бъдат преследвани, но трябва да посочва процедурите за наблюдение/ мониторинг и оценяване (на образователните дейности)

 

Не съществува един единствен “правилен начин” за предоставянето на сложна услуга като образованието на множеството индивиди, съставляващи нашата училищна популация.  Следователно не е нито нужно, нито възможно да бъде уточнено в тази брошура по какъв начин целите да бъдат преследвани.

Изборът на най-добрия път за достигане до желаната цел е поверен на професионалния опит и преценката на хората заети в училищното образование. Доколко ефективно те прилагат професионалния си опит и преценка ще бъде проверявано чрез постоянно наблюдение и оценяване на дейностите им. Някои процедури вече съществуват, други са в процес на разработка, трети тепърва ще бъдат разработвани. Главата Целите в действие илюстрира съществуващите процедури за мониторинг/ наблюдение.

 

Принцип N°5

Прокламацията на целите трябва да бъде прецизна схематична рамка за всеки работещ в училищното образование

 

Всеки носещ отговорност в училищното образование трябва да се съобразява с очертаните тук цели при планирането на дейностите си. За да има практическа оперативна полза от тази брошура, всяка цел е формулирана по начин, който да поощрява учители, директори, педагогически съветници, възпитатели, плановици, администратори, политици и всички останали, да си задават въпроси като:

  • В каква степен настоящата ми политика или дейност преследва тази цел?
  • По какъв начин предложената от мен политика или дейност допринася за постигането на онази цел?
  • Нашите планове и дейности, взети заедно, преследват ли целите по достатъчно балансиран начин?


Принцип N°6

Всяка програма или план за действие в училищното образование трябва да има точно определен принос за постигането на една или повече от дефинираните тук цели

 

С привързването на всяка една дейност в училищното образование към една или повече от дефинираните тук цели преподавателите,  администраторите и политиците ще гарантират, че услугите им са извършвани целенасочено, координирано и балансирано.

Уточняването на това, как дадената дейност или програма допринася за постигането на целите, изисква много повече от една проста декларация. Заетите в образованието трябва да полагат постоянни усилия, за да оценяват приноса на всяка своя дейност в количествено или, ако е по-удачно, в качествено измерение.



Принцип N°7

Всяка цел трябва да отразява сравнително стабилни и дълготрайни, вместо краткотрайни убеждения

 

 

Целите отразяват онези обществени стремежи, които се очаква да останат сравнително стабилни в продължение на много време. Това условие ще помогне на целите да станат популярни и разбирани в дълбочина от всички заети в училищното образование; и ще направи от настоящата брошура ценна рамка, полезна за всяко действие и план в тази сфера.

Вероятно очакванията и общественото внимание ще се променят с развитието на Хонконг. Тази брошура ще помогне за постоянното фиксиране на фокуса на дебата (за вариациите на постиженията и стремежите) във времето, за да могат бъдещите промени да бъдат въвеждани рационално, обосновано и подредено.

***

Прокламация на целите

Основна цел

Основната цел на училищното образование е, първо, да запазва и развива детския творчески порив така, че всяко дете да живее пълноценно и придобива с радост допълнителни знания и умения, и второ, да формира самостоятелно-мислещи и социално отговорни личности, които се отнасят към живота с ведрина и ентусиазъм, и проявяват значителен обществен ангажимент.

 

Тази цел съдържа най-важните съставки на успешното училищно образование в едно свободно и високо развито общество.

Оправната й точка са нуждите и правата на личността. А индивидите живеят в общност - и те, както и общностите, допринасят за и се възползват от икономическото и от социалното развитие на обществото.

Тази цел разпознава в знанията, уменията и поведението (отнасящи се до възприятията, двигателно-опорната и чувствената сфера), трите жизнени опори, в чието пълноценно развитие трябва да са впрегнати всичките образователни процеси.



----- следва -----

Реклама

Коментари

NikolaZheynov
NikolaZheynov преди 18 години и 1 месец
Браво, Павка, отивам да си разпечатам Хонкогският документ. Особенно съм щастлив, че ще почерпим опит и концепции от образователните достижения на малките тигри. Най-ефективното образование в света е това на Южна Корея.93% от среднистите влизат във висши учебни заведения. Не разполагам, но знам за 8 дефинирани цели на училищното образование в САЩ след доклада: "Нацията в риск". През 2000 година 6 са дефинирани от Джордж Буш /страши/ и още 2 от Бил Клинтън. Тези на Клинтън са: (1) Всички американски деца да тръгнат подготвени за училище /интеграционен аспект/. (2) От 2000 до сега най - малко 90 % от гражданите на САЩ да завършат образованието си. За Япония този процент е най-високият в света - 90%.
Между другото Д.В. хвърля статистическите измерения на "нашият" неуспех: всяка година 20 000 деца отпадат от училищното образование, поради слабото познаване на българския език.
А относно интеграционният аспект, сега апробират за стартиране в първи клас от 6 годишни. Но налудничавостта на МОН е, ако това стане 2009-2010, въпреки тази промяна да не се променят учебните програми на първокласниците. Това го намирам за катастрофално!