Поводи за оптимизъм :)
Ето че отварям тази много важна тема, защото поводи за оптимизъм ИМА(!). Редно да си ги споделяме тези неща, за да не си мислим, че тъпчем на едно място... поне ние - събраните тук.
Направо ви казвам, че аз съм сериозно обнадежден. 
Повтарям в известна степен това, което писах в големия форум: от началото на май из интернет сайтовете на български се появиха 5-6 забележителни статии/интервюта, чертаещи пътя, изхода от това положение. Покрай тях се свързах с други луди глави, които заявиха готовност да помагат за развитието на нашето "Ново образвание".
За да съм по-подреден, ето номерирано какво съм свършил за времето на моето "мълчание":
- Срещнах се с Банчева от МОМН - добър герой, който ще помага.
- Срещнах се с Румен Петров от Българския институт за отношения между хората в НБУ (който вече е сред нас тук). Говорихме си 3 часа! Освен всичко друго, ще ни предостави помещение в центъра на София. "Новото образование" ще има собствен реален дом!
- Оговорил съм със (екс)съученичка от София да организираме съвсем професионално комуникационната стратегия на "Новото". Стига да си изясним желанията си: какво,на кого, кога да комуникираме.
- Намерил съм може би вече 2-ма доброволци за превода на немската книга. Единият е моя племеница, учеща в Австрия, другият е една позната на Румен (Петров).
- Преводът ми на канадския закон за училището е на член 130, от общо 280 члена. Не тича, но върви.
- Не се съмнявам, че скоро министърът ще откликне на поканата ми за сътрудничество.
- Имам намерение да преведа и пусна на българския пазар една изключителна книга - „Демократичното образование. Началото” на Яков Хект.
- Мисля да ви предложа да напишем ние една: всеки, който има светла идея за бъдещето, да я напише и опише как вижда развитието й, и какво прави в момента по реализацията й.
Бъдещето на просветата е затворено в писмо в бутилка
Министерството на образованието изчерпва тъй нужната дискусия по новия законопроект, предлагайки просто един имейл адрес
Юнуз М. Юнуз във в."Сега" от 30.06.2010 г.
__________________________________________________
.... Mинистерството на образованието предлага нов закон. Набор от норми. И не казва нищо повече. Няма анализ на обществените нагласи и очаквания. Няма политическа и цивилизационна визия за това що е образование, що е училище и какви са му функциите. Няма фокус върху проблемите, които се адресират. Няма изясняване как текстът се отнася към сегашната ситуация.
"Не сте прави", ще ни каже министерството. "Имаме политическа и управленска програма, стратегия за развитие на училищното образование от 2006-а, всяка година дефинираме цели и после отчитаме изпълнението им. Имаме и доклади и анализи, но не всички са публикувани." И все пак как този проект е част от целия процес? Коя норма, раздел или глава към коя цел се отнася или кой проблем се опитва да реши? Какви са ценностите, на които се стъпва? Някой трябва да обясни на администрацията как се правят закони и обществен дебат по тях. Със сигурност не само чрез негоден за публичност вътрешен документообмен. Не и чрез семинари за по 30-40 души от учителските синдикати или "родителски и други" организации. Нито чрез гостувания на министъра в сутрешни блокове.
Нужни са идеи, основания, аргументации, проучвания, изводи, ясно самосъзнание за това къде сме и накъде искаме да се движим. Нужно е всичко това да бъде изписано черно на бяло, проактивно изказвано, обяснявано и ясно съотнесено към конкретната законодателна инициатива. Това е още по-валидно, когато става дума за закон, който засяга цялото общество и неговата способност да се самовъзпроизвежда, да удържа и развива своята културност и цивилизованост. Вместо това министерството ни казва - ето текст, който предлагаме, пишете ни на uchilishte@mon.bg, за да подебатираме.
--> цялото