Няколко глупави въпроса
Аз през последните дни си представям все една и съща картинка. Как заставам пред учител, опитвам се да му обясня идеята за браншова организация, обсипват ме с безброй въпроси и.....след като не съм успяла да отговоря той е загубил доверие в цялото начинание. За това реших да задам тези въпроси, макар че на някого ще прозвучат супер наивно.
Първото, което ме притеснява - задължителният характер на браншовата организация. Нещо повече -очаква се , че учителите ще настояват държавата да издаде закон, с койтода се създаде асоциация /ако правилно съм разбрала/ С две думи - очаква се един вид те сами себе си да задължат. И възниква въпроса - защо да го правят? Каква полза ще им донесе тази асоциация?
Второ, след като веднъж е създадена и всички учители са задължени да членуват в асоциацията, се появява и сериозен риск- ако си недоволен от синдикатите можеш да ги напуснеш, но каква е гаранцията, че една браншова организация няма да се изроди като синдикатите? И да нямаш друг изход , освен да я търпиш или да се откажеш от професията си?
Трето, не само аз, предполагам и много други не са на ясно какви функции изпълняват синдикатите и какви - асоциацията.? Например:
- Ако отново се стигне до стачка - кой преговаря с правителството Асоциацията или синдикатите?
- кой обсъжда с МОН цялостната политика в областта на училищното образование - предполагам асоциацията. Ако съществуват и асоциация и синдикати, последните ще участват ли в преговорите изобщо?
-кой преговаря с правителството за средствата , които ще се отпускат за образование и какще се изразходват?
- кой уточнява средната брутна работна заплата за отрасъла?
- ако правителството обсъжда промени в нормативната база /както беше с диференцираното заплащане , матури, делегирани бюджети ит.н./ - с кого работи ?
- кой осигурява защита срещу неправомерно уволнение, наказание - предполатгам синдикатите?
- кой преговаря с ръководството на училището за индивидуалните заплати - Синдикатите?
Позволих си тази канонада от въпроси, защото едва ли само аз си ги задавам. Мисля, че още с първата поява в голямата общонст трябва да сме готови за отговорите им, иначе рискуваме много хора да се отдръпнат от идеята преди дори да са разбрали за какво точно става въпрос.
Ако въобще има кой в това общество да се нуждае от услугата образование, ще се получи! Учителите сме заинтересованата професионална страна, но най-много ме е безспокояло, как клиентите (родителите) не са активна страна!
За конкретиката, аз искренно се надявам, че и Мария Д. ще се включи в диалога, а и тя много добре съзнава, че и за нея (Пайдея), може и да се окаже твърде късно!
Ползите за един учител от новоучредената Асоциация на учителите ще бъдат най-малко 3:
1. Учител ще може да става само адекватна, в психично и физическо отношение, личност, притежаващи качества за педагог (кои са те ще уточняваме по-нататък. Али и Ани Едрева превеждат канадския закон, където тези неща са пределно ясни). Така учителската гилдия, първо, ще се прости и, второ, никога повече не ще допуска мижитурки да унищожават имиджа на тази най-важна професия.
2. Ще има практики за професионална подготовка под прякото ръководство на истински добри учители (по примера на Алберта)
3. Ще има услуга за калкулация на адекватната заплата на всеки един учител. Ще има отдел запознат с всичко, което регулира заплащането на всики един учител, и разполагащ с прецизни методи за симулация и калкулация. Тази служба (срещу някаква сума, покриваща ефективните й оперативни разходи) ще отговаря изчерпателно на всеки учител, който й задеде въпроса "Каква заплата ми се полага, предвид квалификацията, стажа и региона, в който преподавам?".
---- следва ---
Струва ми се (това е хипотеза, не научен факт), че докато се появи в законодателния мир съсловна организация на учителите (аз не вярвам това да стане за по-малко от 5-6 години предвид големината на гилдията + българският характер = непрестанни кризи с представителността), асоциацията ще иска признаване на представителност и членство в тристранката (Икономически и социален съвет май й е името откакто сме в ЕС) като синдикатите. Което значи, че членовете й ще очакват от нея и сходни на синдикатите реакции. Преди време Крисимир Михов ни обърна внимание върху важността на децентарлизираността на всяка следваща структура обединяваща учителите в България. И аз да днес мисля, че е прав. И си представям асоциацията като мрежа от равноправни местни организми на учители.
Точно това ме интересува - след като се учреди асоциация, синдикатите ще продължат ли да съществуват? И има ли нещо като йерархия при преговорите с правителството - примерно ако не достигнат до консеснсус КНСБ и асоциацията например, чие мнение би трябвало да натежи? Това уточнено лие в някой закон / за другите браншови организации / или тепърва ще се уточнява?
А за структурата на Асоциацията - не съм наясно каква точно трябва да бъде. Знам само, че Красимир Михов е абсолютно прав- трябва и и устава и структурата да са такива, че да не дават възможност за такова израждане каквото има при синдикатите. Може би всеки редови член трябва да има реална възможност да влияе върху решенията - и на местно и на централно равнище. Пак сравнявам със синдикатите - за 10 години в училище така и не разбрах кога се провеждат конгреси на КНСБ, има ли изобщо такива и кой в крайна сметка избира Янка Такева. Мен това вече не ме засяга, но учителите 100% ще искат гаранции, че в асоциацията ще е различно.
И ако не видят такива гаранции - не само че няма да подкрепят идеята а и със сигурност ще и се противопоставят!
Това израждане просто няма да стане. В закона за Учителската професия правилата на играта са много ... добре фиксирани.
Управителните органи на Асоциацията са избирани от членовете й. Този път това са всички учители, не само синдикалните членове. Учителите не са целокупния български народ, за да бъдат измамени с купени гласове, с гласовете на "туристи" и прочие. ... Това просто няма да стане!
III. Какви функции изпълняват синдикатите и какви асоциацията?
Мисля, че Мария/ Пайдея беше отговорила нейде на този въпрос, но ще кажа своето.
Синдикатът се грижи за:
- Колективния трудов договор, т.е. за общата рамка на заплащането,
- Правната защита и ... привилегиите на членовете си (
простете, че се смея.)
Това означава, че той преговаря с правителство, с общини и кметства, които (засега!) се явяват работодатели на учителите. (Подчетртавам, че в Новото образование работодател на учителя ще е местният Образователен съвет, който е изборен обществен орган, действащ на съответната територия.) Вълшебната думичка тук е работник. Рзсъждаваме за отношенията между работник и работодател.__
Асоциацията се грижи за:
Заедно с властта, университетите, изследователските центрове, бизнеса определя действията за подобравяне на качеството на подготовката на учителите. Вълшебната думичка тук е учител. Говорим за упражняването на професията учител, за нейните функции и за нейното достойно място в обществото.
---- следва ---
В 1990 год(преди първите "демократични" избори) по настояване на ученици от 11 клас в нашата гимназия поканих един свещенник за популярен разговор върху религиозни въпроси. След като свъерши, едно момиче му зададе въпроса дали ще гласува . той отговори така: зад всеки бент се събира вода, но и тиня. Когато бента се разруши ( за жалост) винаги отгоре изплува тинята!
Мисълта ми е, че няма НИКАКВА "застраховка", че няма да "яхнат" евентуалната браншова организация точно такива "помияри"! Тогава - какво? Сипем сол по главите, че сме им дали поле за "изява" или що?
Според мен е рано за браншова организация.Отстоявам си позицията за самостоятелни местни синдикални структури(като начало на пътя). Лошото е, че еуфорията мина и колегията е обезверена, мнителна и трудно активираща се. Пона в Ловеч още буксуваме само на "приказки" и никакъв напредък. Мисля, че така ще е и на други места.
И още нещо - кой модел е най- ефективен когато се стигне да преговори - федерация от малки синдикални организации, асоциация или старите мастодонти? /имам предвид коя структура ще има най- големи възможности да влияе върху правителство, община и др.?/
И каква е вероятността федерация, предложена от Красимир Михов да бъде допусната до пеговори /Сегашния тристранен съвет/ , ако всяка местна организация е прекалено малка?
Всъщност, след като асоциацията няма да може да осигурява трудово -правна помощ, си остава необходимостта и от нов синдикат/ синдикати. Ако се ориентирам правилно - едното не би трябвало да пречи на другото.
Дори може би е необходимо, защото не очаквам КНСБ и Подкрепа да си сътрудничат с асоциацията ,особено ако в нея се зачите наистина мнението на учителите както ни се иска да стане.
С жребий не става, с демократичен избор не става, "добрия цар" - по-добре да го забравим! Как ще стане тогава?
Това естествено е само провокация от моя страна. Аз зная, че сме на прав път. Аз нямам никакви съмнения в успеха инициативата ни. Никакъв!
Проект
Работна група
за браншовите организации
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
...
...
Изтегли целия документ (5 страници) от "Документи"
--> тук <---
Хора, това открих в интернет.
Павел, не знам как да го кача в документи - съзнавам, че за тук е много обемисто.
Разгледайте го и преценете.
"И още нещо - кой модел е най- ефективен когато се стигне да преговори - федерация от малки синдикални организации, асоциация или старите мастодонти? /имам предвид коя структура ще има най- големи възможности да влияе върху правителство, община и др.?/" - Ани, относно този твой въпрос, мисля си, че това което разгледах от другите браншови организации у нас е точно на този принцип - съвкупност от малки организации /юридически лица, извършващи стопанска дейност/, които се представляват относно интересите на бранша си от голямата.
Извинявам се, че ще Ви натоваря с още един обемист коментар, но го намирам за важно. Следва копи-пейст от нета по повод дебати за или против приемането на закон за браншовите организации.
"SWOTАНАЛИЗ НА ЗАКОНА ЗА БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ
Силни страни:
Философията на Законопроекта е “включваща”. Тя е насочена срещу обсебването на индустриалния диалог и евентуалното поемане на някакви административни функции в браншовете от “миропомазани” организации.
Законопроектът е разработен практически от национално представителните организациии на работодателите. Подкрепя се силно от ССИ, АИКБ, БСЧП “Възраждане”. КРИБ ще подкрепят закона, ако се въведат количествени критерии за представителство в браншовите конфедерации, в случай на непостигане на споразумение. Законопроектът се подкрепя с известни резерви и от БТПП. Изцяло против Законопроекта е само БСК, която настройва и браншовите организации срещу него.
Законът институционализира новата форма на “индустриален диалог” чрез т. нар. “секторни съвети”. По този начин не се ерозира социалният диалог, регламентиран с Кодекса на труда, а само допълнително се надгражда още една възможност за комуникация между изпълнителната власт и работодателите.
Слаби страни:
Има отделни недомислия, които не противоречат на философията на Законопроекта, които се хиперболизират от БСК и оркестрираните от нея протести на десетина браншови организации.
Разяснителната работа сред браншовите организдации – членове на БСК и БТПП на практика не се състоя. Създадени са настроения срещу Законопроекта сред хора, които почти или изобщо не го познават.
Стигна се до безпринципен отказ от прилагането на количествени критерии при определяне на представителството в браншовите конфедерации, които евентуално ще поемат някакви административни функции.
Възможности:
Евентуалното приемане на Закона във вида в който е сегашния Законопроект, може да се окаже много полезно в случай на създаване на секторните съвети и на старта на тяхното функциониране. Създаването на секторните съвети може по естествен начин да спомогне за по-голямо разбирателство и дори консолидиране на работодателите в отделните сектори (отрасли и браншове).
Приемането на Закона може да доведе до пресичане на абсолютно порочната практика на създаване на квазидържавни камари с практически задължително членство, доминирани от определени корпоративни интереси – Камарата на строителите е най-злокачественото творение в последно време.
Заплахи:
Съществува реална заплаха от опити за фаворизиране на определени браншови организации в частта за прехвърляне на административни функции. Държавната администрация не познава като цяло браншовите структури на работодателите и е напълно възможно игнорирането на едни за сметка на други – волно или неволно.
Неумелото прилагане на Закона в частта му за прехвърляне на административни функции на браншовите организации на работодателите може да създаде верижни конфликти сред последните. Подобни браншови войни могат да рефлектират много неблагоприятно и върху изпълнителната власт.
Препоръки по отношение на политиката в областта на регулативните режими:
1. Да се обяви курс на поредното “прочистване” на излишни регулаторни режими, както и на тяхното облекчаване – лицензионни в регистрационни и други.
2. Изпълнителната власт и Народното събрание да влязат в диалог с общините – най-добре с Националното сдружение на общините в България и да ги призове към доброволно премахване на въведени от местната власт незаконни регулаторни режими. В противен случай има опасност от затрупване на ВАС с дела за отмяна на подобни режими, противоречащи на Закона за ограничаване на административното регулиране.
3. Внасяне на проекта на Закон за браншовите организации в Министерския съвет, при осигурена предварителна поддръжка поне на ССИ, АИКБ, БСЧП “Възраждане” и КРИБ. Последното може да стане с цената на връщане на т. нар. “количествени критерии” при конфедерациите, срещу което ССИ, АИКБ и БСЧП “Възраждане” няма да възразят. При подобна ситуация БТПП вероятно ще заеме относително неутрална позиция, а БСК ще остане изолирана.
4. Внасяне на проекта на Закон за браншовите организации в Народното събрание само в случай, че е осигурена консолидирана позиция на управляващата коалиция, изключваща възможността за драстични промени във философията на Закона между първо и второ четене, както стана с Камарата на строителите.
5. В случай, че има опасност от “депутатско творчество” над Закона в Парламента и няма колективна воля за приемането му със заложената в него философия от подкрепящите работодателски организации, ПО-ДОБРЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАКОНОПРОЕКТЪТ ДА НЕ БЪДЕ ВНАСЯН В ПАРЛАМЕНТА. Не трябва да се забравя, че фаворизирането на едни браншови организации за сметка на други ще доведе до изключително негативна обществена реакция, която ще рефлектира изцяло върху Министерския съвет.
6. Да не се приемат предложения за изработване на нов законопроект за браншовите организации. Ефектът от това ще бъде като в т. 5. Вероятно е целесъобразно да се спре за известно време работата по прехвърляне на всякакви функции от държавата към браншовете. Основание за това дава лавинообразно нарастващия обем на “лошите практики” в Камарата на строителите. Състоянието пък на съсловните организации със задължително членство – Лекарски съюз, Камара на архитектите, Камара на инженерите от инвестиционното проектиране, Камара на геодезистите (където членуват не фирми, а физически лица) е трагично. Всичко това дава основание да се даде приоритет на облекчаването на регулативните режими и на премахването на незаконни такива, отколкото да се предприемат рисковани експерименти. Приемането на Закона за браншовите организации на работодателите, трябва да стане само при гарантиране на описаните по-горе условия. В противен случай можем да станем свидетели на катастрофа."
И авторите се притесняват от същите неща, които стряскат много от нас. Ако закона не е обмислен както трябва, "можем да станем свидетели на катастрофа ". : (
Всичките ни усилия трябва да са нсочени към предлагане на много добре обмислени документи. И да се молим по- късно да няма "депутатско творчество" И да не допускаме грешките на Лекарския съюз и другите, споменати в точка 6 организации.
Във всеки случа, доколкото са ми сведенията достоверни, закон за браншовите организации още няма приет. Така че ние, ако изобщо я направим тази асоциация, тя ще е юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. На този етап поради липсата на закон, няма да може да е партньор заедно с МОН и синдикати, но ще може много целенасочено и мощно да организира учителите. Пък закона, дано го дочакаме.
Хайде де, кажете нещо, какво става с подготвяните документи? Тук си разменяме реплики двама-трима, но има ли някакво поне примерно скеле? Ако има, давайте да го пълним!
То се казва Закон за учителската професия или, ако предпочиташ, Закон за учителското съсловие и е съвсем самостоятелен закон. (17 страници в Документи)
Албена:О)
Албертинския документ се редактира от мен /вижте темата по- горе/.И бързам първо той да има приличен вид че да го пуснем на 13-ти.
А колкото до организацията/ асоциацията - май пак ще трябва да задавам уточняващи въпроси - неправителствена организация ли ще правим - както предлага Шели или ще настояваме правителството да приеме закон , подобен на този от Алберта?