За "стачката"
Изванявай Росене,
но за мен стачката (дори и да е "успешна") е крайна мярка.Ако ще правим уов синдикат, само за да "стачкуваме успешно", аз не съм съгласен!Ако успеем да изградим наистина ДЕЙСТВАЩА синдикална организация, до стачки може и въобще да не се стига.Достатъчно ще бъде "онези отсреща" да са на ясно какво имат срещу тях. Според мен новия синдикат трябва да е АКТИВЕН, да държи инициативата, да инициира промени и дискусии, а не да чака да се трупат негативи и да "решава проблемите с революции". Първо трябва да "изчистим" визията си за структурата. Ако не сме на ясно какво ще правим, как да го правим?После това да го формулираме ясно и простичко, като предложим и необходимите стъпки за реализация и да го изпратим на колкото се може повече колеги. Който се обади, че се включва, да получи конкретни задачи и ако се справи и е достатъчно действен - да го приобщаваме, ако - не - търсим други. Тези дейности могат да вървят паралелно.
Паралелно да мислим и не толкова за грешките(те са си ясни), а за "реформите", които МОН ще започне още от новата година( най-късно - от септември).Ако нямаме визия дори по вече афишираните в т.н. "споразумение" - пак ще ни бият. Готовност трябва да имаме и за участие в диалог на ниво общини. Как че реагираме, когато започне заложеният "маждуучилищен канибализъм"?Чрез един от нашите "народни" представители сме в процес на иницииране на среща със зам мин. К. Атанасов. Ща му подготвим конкретни предложения и ще искаме конкретна обратна информация за виждането на МОН по тях. Трябва да ги атакуваме по всички "фронтове". Мира да не им даваме. Само така(според мен) ще им оставим по-малко време, за да творят глупости.Има и още, но за сега -толкова.
Искам мнения!
Поздрави.
Краси
но за мен стачката (дори и да е "успешна") е крайна мярка.Ако ще правим уов синдикат, само за да "стачкуваме успешно", аз не съм съгласен!Ако успеем да изградим наистина ДЕЙСТВАЩА синдикална организация, до стачки може и въобще да не се стига.Достатъчно ще бъде "онези отсреща" да са на ясно какво имат срещу тях. Според мен новия синдикат трябва да е АКТИВЕН, да държи инициативата, да инициира промени и дискусии, а не да чака да се трупат негативи и да "решава проблемите с революции". Първо трябва да "изчистим" визията си за структурата. Ако не сме на ясно какво ще правим, как да го правим?После това да го формулираме ясно и простичко, като предложим и необходимите стъпки за реализация и да го изпратим на колкото се може повече колеги. Който се обади, че се включва, да получи конкретни задачи и ако се справи и е достатъчно действен - да го приобщаваме, ако - не - търсим други. Тези дейности могат да вървят паралелно.
Паралелно да мислим и не толкова за грешките(те са си ясни), а за "реформите", които МОН ще започне още от новата година( най-късно - от септември).Ако нямаме визия дори по вече афишираните в т.н. "споразумение" - пак ще ни бият. Готовност трябва да имаме и за участие в диалог на ниво общини. Как че реагираме, когато започне заложеният "маждуучилищен канибализъм"?Чрез един от нашите "народни" представители сме в процес на иницииране на среща със зам мин. К. Атанасов. Ща му подготвим конкретни предложения и ще искаме конкретна обратна информация за виждането на МОН по тях. Трябва да ги атакуваме по всички "фронтове". Мира да не им даваме. Само така(според мен) ще им оставим по-малко време, за да творят глупости.Има и още, но за сега -толкова.
Искам мнения!
Поздрави.
Краси
Зная, че е със статут на фондация, с разликата, че фондацията има учредители, които са лицата, които имат право да решават от началото до края на съществуването й. Управителният орган на асоцияцията, обратно, е изборен орган резултат от общо събрание и е с някакъв мандат.
Питайте някой експерт. (Моят отговор може и да се забави.)
Не искам да повеждам спор за стачката и да я противопоставям на синдиката. Мисля, че стачката е средство, но и синдикатът е също средство. Целта ни е щастливият живот за нас, за децата и за родителите. Поне според мен. А в стачката се отрази цялата същност на сега съществуващите синдикати, които пък са също някакво отражение на сега съществуващите български учители. Затова, според мен, размислите за стачката не само не пречат на размислите за синдиката, но и им помагат. Разбира се, че стачката е "крайна мярка", но в една диалогична среда. А в България има ли такава? Когато единият "съпруг" пребива партньора си, а на всичкото отгоре и заключва вратите, затваря прозорците, пуска пердетата, за да не чуят и видят "съседите", като преди това е изгонил навън "децата", за да не видят какво той прави на "майка" им? Тогава тази "жена" какво да прави? Да пише "демократични" трактати за "демократични" читатели, които ще се пробудят чрез "четене"? Мислите ли, че олигархията изобщо се интересува от нашето мнение? Нали не мислите, че МОН е "главният играч" в образователната политика? Или така мислите? Кажете ми, защото тук може да се разминем сериозно, а можем и да се обединим?
Искрено ваш Росен
Мой учител (и половината от книгите, дето ги чета) твърдят, че по-важен е процесът, пътят, а не резултатът от него.
Дали олигархията се интересува от нашето мнение или не за мен няма никакво значение. Аз ще продължавам да формулирам цялостни, издържани от всякъде идеи и ще ги представям на тях, на вас, на теб и на цялата вселена. Където намерят благодатна почва, те ще бъдат приети, разбрани, доразвити и прилагани.
Аз нито мога, нито искам да съм различен, така че ...