За "нашето дело"

Относно учителска браншова ( или синдикална ) организация:

Според мен, в момента, ситуацията е подобна на тази, когато се създаваше НДСВ.

Някой иска да прави нещо. Иска да го направи бързо, но няма нито време, нито хора. И какво става?

Събира на почти случаен принцип познати и ги кара да търсят и те свои познати и т.н. Ефекта от този подход е на лице – “тиня” и шуро – баджанащина, а резултатът от работата – плачевен за “електората”.

Какво трябва да направим ние?

Цел – имаме,но не сме я изяснили!

Браншова учителска организация, която да защитава интересите на съсловието, да бъде пълноправен участник в реформите на системата от една страна и да е сериозен коректив на парламент и правителство, когато решат да “творят компетентни промени” в същата тази система. Това звучи добре, но когато разгледах по-обстойно Закона за Българския лекарски съюз и ентусиазмът ни поспадна! Учителската общност е доста “по-мобилна” от лекарската. Кой и как ще осъществява регистрацията на членовете, за да могат те да започнат работа? И това е само един от проблемите. Ами комисии по “професионална етика”?

 Възможността в ръководството да се намърдат “парашутисти”, които да изпълняват “поръчки”и т.н.....

Аз съм за синдикална организация съставена от независими малки мобилни структури (във всеки град или община), които да си имат собствена съдебна регистрация, устав, ръководство. По този начин те ще имат по-голям авторитет по места, повече финансов ресурс(няма да дават отчисления за централно ръководство) и по-добър поглед върху нещата на място. Т.е. – могат(при добра организация) да изпреварват проблемите по места. На централно ниво тези “протоструктури” могат да се представляват от техните ръководства в нещо като “Национален конфедеративен съвет”, който да се събира на определен период от време( всеки път на различно място) или по необходимост – за обсъждане на инцидентно възникнала ситуация.

Устав на организацията – Имаме “сламка” – уставът на синдикалната организация на Росен. Имаме неговата “благословия” и всеки може да си го доразработи.Той може(и трябва) да е дело на неголям кръг от разумни и четящи колеги.

КАДРИ – ядро от съмишленици, които да организират процеса до момента на учредяването.

Това ме тревожи най-много. Не знам(говоря за себе си) как да решим този проблем с подбора, за да гарантираме най-малко “поражения”.

Говоря за това, защото виждам какво става при нас( в Ловеч ). В началото всички бяха скептични – да не бързаме, то е много трудно, ама как ще стане и т.н. Сега напират да стават “организатори” хора, които през цялата стачка само стояха “от хорска срама”, т.е. – “тинята” отново се стреми да изплува.

В Пловдив работят по създаването на браншова организация. Ние, в Ловеч – по независима синдикална структура. Не знам дали това е лошо или добро. Хубаво е, че има движение и, че инициативата на част от колегите не е изчезнала, а напротив – сега набира сили. Може би, вместо да се “надскачаме”, е по-добре да работим всеки по своята идея. Ако съумеем да реализираме и двете идеи и да бъдем съмишленици – това май ще е най-хубавото.

Така мисля аз – “бедния и некачествен даскал”!

Тревожи ме обаче проблема с ГЛАСНОСТТА. Как да се доберем до ВСИЧКИ? Тук ( пак според мен) изоставаме (бих казал) катастрофално!

Давайте идеи.

( Част от това, което пиша тук ,го писах и на Росен, т.е. – не е ново хрумване)