Да започнем дискусия по същество
Колеги, мисля, че е крайно време да започнем дискусия по документа, който преведохме преди Коледа. Имаше достатъчно време всеки да се запознае с него.
Първо, нека обсъдим какво изобщо предлагате да направим
1) Да пуснем в големия форум текста за образователната система в Алберта едно към едно,
2) Да предложим свой вариант
3) Да предложим и оригиналния текст от Алберта и наш вариант
Шели вече си каза мнението - ако правилно съм я разбрала - идея N3, два успоредни документа. Аз я подкрепям. Нека всеки да си каже мнението и да изложи аргументите си - кое предложение му се струва най- добро.
Първо, нека обсъдим какво изобщо предлагате да направим
1) Да пуснем в големия форум текста за образователната система в Алберта едно към едно,
2) Да предложим свой вариант
3) Да предложим и оригиналния текст от Алберта и наш вариант
Шели вече си каза мнението - ако правилно съм я разбрала - идея N3, два успоредни документа. Аз я подкрепям. Нека всеки да си каже мнението и да изложи аргументите си - кое предложение му се струва най- добро.
-Какво от това, което прочетохте за образователната система в Алберта бихте искали да видим и у нас?
- Ако е необходимо - нека да сравним какво е състоянието в Алберта ив България? Какво според вас трябва да се направи, за да "настигнем албертинците , да ги задминем дори" :)
Първото, което ми идва на ум е, че ще трябва да дадем на читателите повече пояснения - въз основа на какво комисията е установила, че образователната им система е сред най-добрите в света. /едно от тях е представянето им на тестовете PISA например/
След това- канадците са проявили достатъчно здрав разум, за да направят извода, че не трябва да възприемат образователната си система като "достатъчно добра". С две думи, на ясно са , че непрекъснато трябва да се правят подобрения. Точно тази грешка беше допусната в България - до 2002 - 2003 г, даже и по- късно медии и политици упорито твърдяха, че имаме едва ли не най-добрата образователно система в света. И не се обръщаше внимание на проблемите, а те нарастваха лавинообразно. Докато се стигна до днешната ситуация, когато попаднахме в дъното на световните класации.
И още по- важно - нека всеки да нахвърли тук идеите, които му идват след първото запознаване с канадския документ. После можем да сглобим всичко в един документ, който пак да огледаме и чак тогава да пуснем в голямата общност. Предлагам всеки да отбелязва коя глава и коя точка от текста за Алберта е имал предвид, когато прави предложенията си. Според мен това е наложително, защото документа е обемист, някои идеи се повтарят на 3-4 места и ако няма ред в дискусията ни, нищо няма да свършим.
За мен основното в Албертинския документ е това. Съгласна съм и с последващите точки, от които първата е , че успешното учене започва още от семейството. Тъй като имам практика в предучилищното възпитание, в размислите си ще коментирам предимно това. В сравнение с албертинците ние сме няколко крачки напред, тъй като при нас отдавна е въведено целодневното обгрижване на децата. Немаловажна социална подробностза мен е, че те смятат да го въведат като полбезно, особено за семейства с нисък социален статус! Ние този етап сме го минали - това, към което можем да вървим е с цел ефективно партниране между педагогическите екипи и семействата във всяко детско заведение да се изгради стая на семейството - нещо като техните социални центрове, в която учители и родители, без присъствието на децата ще могат да взаимодействат. Не знам дали се изразявам ясно, но мисля, че новият програмен документ трябва да предпоставя механизми и условия за активно ангажиране на семейството в процеса на възпитание и обучение - нещо, което като обществена ценност в Алберта явно вече са постигнали.
"Училището, от което се нуждаем
Училищата трябва да са места, където отличните постижения са емблема за всичко, което се прави. За да могат всички деца да научават и да успяват, училищата трябва да оперират като професионални обучаващи общности, отдадени на постоянно подобряващи се резултат. Учениците трябва да са в класове, където да могат да получават цялото внимание, което заслужават, да имат достъп до подходяща подкрепа от педагогически съветници, както и от друга подкрепа и училищата трябва да бъдат център на координирани услуги за учениците. С една силна обществена образователна система като основа, родителите трябва да продължават да имат своя избор сред обществените и самостоятелни училища, франкофонските училища, алтернативни програми, училища с харти, дистанционното обучение, виртуални, частни училища и обучение у дома."
Абсолютносъм съгласна - мисля, че разковничето е в израза "център за координирани услуги" - нещо, в което, според мен трябва да се превърнат и детските градини,и училищата. Защото само така социалната среда в тях няма да има отделен и изкуствен характер, а ще дава възможност за благоприятен микроклимат, трансфер на знания, обгрижване по отношение на перспективи за развитие,тясно сътрудничество с родители, институции, общественост.
Тук е излишно да коментирам - в момента софийският стандарт е 25 деца в група, а на повечето места теса по 30-на на списък. Т.е. нужна е промяна на нормативната база за да се осигури максимален комфорт и ефективност от обучението за децата - това, както е ясно на всички, няма да стане, защото правителството вече бетонира нормативно окрупняването на броя деца в група/паралелка.
"Провинцията трябва да осигури адекватно финансиране за да даде възможност на училищните власти да посрещнат нуждите си по размера на паралелките. Информация за средния брой на учениците в паралелка трябва да бъде включена в профила на всяко училище и използвана за да се определят нивото на финансиране на провинцията." - и тук сме с едни гърди напред, вече си имаме делегирани бюджети, друг е въпроса, че финансирането през лупата на отделяното за един ученик е тотално неадекватно.
По отношение на малцинствата мисля, че сме дори по-толерантни от тях - за кое детеот малцинствен произход в България не е осигурен достъп до масовите училища или субсидия /пак неадекватна/, за да учи? Куца ни възможността за индивидуализиране на учебния материал според възможностите на децата, усредняването ни убива като нация и разширява почвата за частни уроци. За да го направим, обаче, ни е нужна по-гъвкава учебна система от нашата /говоря общо/ - нещо като набиране на точки/кредити по всяка дисциплина, като минаването на следващото ниво задължително да е свързано с покриването предходното ниво и да има възможност това да става в индивидуален темп за всяко дете /естествено в разумни граници/. Ако правилно си го представям - това означава възможности както за групово, така и за индивидуално обучение в системата едновременно, като всяко дете има възможност да даде превес на тази форма на обучение, която най-добре на дадения етап го подготвя за покриване на определеното ниво - т.е. по-малко задължителни фронтални уроци и учебни часове с целия клас/група- повече занимания в групи по дисциплини, дистанционно обучение, индивидуална работа.
"
Към нуждите на всяко дете
42.
Подсигуряване на подходяща грижа за децата със специални нужди, интегриращи се в редовни класове, включително:
§ Достъп до професионален придружител
§ Достъп до подходящи учебни ресурси и устройства (например Брайл)
§ Подкрепа от специален помощник-учител
§ Координирани услуги със здравни центрове, Служби в услуга на децата и семейството, обществени организации и родителски центрове
§ Достатъчно време за учителите да организират и планират програмите и допълнителните услуги с помощник-учители, други професионалисти и обществените агенции.
§ По-малки на брой класове.
43.
Осигуряване на такива обучаващи учителите програми и дейности, които да ги подготвят за работа с различни деца, включително и деца със специални нужди.
44.
Обезпечаване на учителите с подходяща подкрепа за развитие и внедряване на индивидуални план програми за децата със специални нужди.
45.
Разширяване на една система от ранна диагностика и интервенция с цел да се подсигури идентифициране и подпомагане в подходящи програми на децата със специални нужди още преди да стигнат до училище.
46.
Осигуряване и провеждане на подходящо обучение и професионално развитие на помощник учителите, които работят с деца със специални нужди.
47.
Обезпечаване на постоянни субсидии за децата със специални нужди от първа група в детската градина до 12 клас.
48.
Разширяване възможностите за учениците със специални нужди да продължат своето обучение след средно образование или оказване на помощ при започването на работа.
49.
Развитие на национална стратегия с използването на СуперНет като средство за разширяване на програмите и развитие на предизвикателните възможности за талантливи и надарени деца.
По тази част просто не виждам какво да коментирам - светлинни години назад сме.
Препоръки
Насърчаване на подобрението в училище, изследванията и иновациите
53.
Уверяваме се, че основният фокус на образователните планове на училището и управата му продължава да бъде върху подобряване постиженията на учениците.
54.
Продължаваме да подкрепяме изследванията и новаторските практики за подобряване на резултатите на учениците.
Поддържаме и подобряваме националните тестове за постижения
55.
Поддържаме и подобряваме националните тестове за постижения за 3, 6 и 9 клас като се уверим, че:
§ Националните тестове за постижения продължават да се използват като системно проверка на това колко добре се справят учениците с националните стандарти.
§ Резултатите от тестовете си използват заедно с текущите оценки от работата в клас за да се направляват плановете за подобряване на ученическите постижения.
§ Тестовете се увеличават във времето с включване на разнообразни задачи, които позволяват на учениците да демонстрират своите умения в пълен размер, включително и възможността да прилагат получените знания, да мислят критично и да изразяват своите мисли и идеи.
И аз мисля, че не ни достигат добри и обективни тестове - в детската градина има стандартизиран само за предучилищна група, а за да ефективно обучението трябва да има сериозни входящи, междинни и изходящи тестове - иначе на какво да се опреш, за да направиш индивидуален план за всяко дете - нещо, което мисля, че е задължително да се прави и да се коментира семейството, така че то да е привлечено като партньор в изпълнението му.
60.
Осигуряване на постоянна, разбираема, съдържателна и прозрачна информация за хората на Алберта относно постиженията на албертинските ученици.
"Изслушване на притежателите на образователни акции и експертите
Ключов елемент от обзора беше изслушването и ученето от тези, които са директно свързани с образователната система в Алберта, - учениците, родителите, учителите, училищните настоятелства, директорите и секретарите касиери, Асоциацията на Учителите в Алберта, Асоциацията на Училищните настоятелства в Алберта, Колежът за Директори в Алберта, Асоциацията на училищните съветници, други притежатели на образователни акции, представителите на частните и акредитираните училища, и преподавателите по различни предмети. Комисията също така оцени огромната подкрепа, идеи и изчерпателна информация, подсигурени от служителите в Министерството на образованието в Алберта, както и в други правителствени отдели.
В добавка към това, Комисията извади късмет, защото успя да се срещне директно с различни хора, с опит както в образованието, така и в множество други области от ранното детско развитие до финансите."
Това с образователните акции не ми е ясно, но разбирам за каква огромна обществена подкрепа и съпричастност към образованието става въпрос. И явно тя не е само обществена, личностна, научна, но обвързаността е и пряко финансова, най-вероятно чрез тези образователни акции. Т. Е. свя и всьо е впрегнато за доброто обучение и подготовка на децата.
"3.4 Обществото на Алберта и децата се променят.
Заедно с промяната на обществото, някои предполагат, че децата в Алберта се променят също. Децата от ехото на бейби бума са характеризирани като:
§ Отворени и приемащи разнообразието
§ Заети в многофункционални задачи, способни да се средоточат върху различен брой активности едновременно.
§ Любопитни и желаещи да експериментират, способни да мислят и изследват
§ Пламенно независинми, самостоятелни и самоуверени
§ Учащи се от опита, интерактивни, като смятат, че ученето е забавно
§ Големи ползватели на технологиите
§ Готови да учат навсякъде, по всяко време, не само в училище.
Младите утрешни хора трябва да са готови за разностранна кариера през живота си. Възможно е да живеят по-дълго у дома си до 20 си години, докато завършат образованието си след училище. Те вероятно ще искат да видят полза в това което учат от гимназията, след гимназиялно образование и обучение. Днешните деца растат в размородни семейства, които се състоят от двама родители, един самотен родители, смесени семейства и за съжаление понякога без семейство. В някои от семействата двамата родители работят извън дома, други единия родител остава в къщи, или имат плаващо работно време. С увеличаване броя на хората, които пристигат в Алберта от други части на света, провинцията приютява голям брой културни, религиозни и езикови традиции. За училищата това означава голямо разнообразие от деца"
- Хората отчитатреалните тенденции, и което е важно, след това си задават въпроса:
3.5 "Как изброените тенденции ще се отразят вбъдеще на училището в Алберта?"
и на базата на компетентната прогноза градят следващите си стратегии за развитие на образованието. Къде са нашите компетентни анализи и оттам стратегии за управление, които дададат нужния резултат. Помните ли статиите на Лель за мениджмънта - крайно време е да се научим как се прави.
Извинявайте, отплеснах се. По същество -
ПРЕДЛАГАМ ВСЕКИ ДА НАПРАВИ ВЪЗМОЖНИЯТ МУ КОМПЕТЕНТЕН АНАЛИЗ ЗА ТЕНДЕНЦИИТЕ В СВОЯТА СИ ОБЛАСТ И НА БАЗАТА НА ТОВА ДА ПРЕДЛОЖИ ИДЕЯ ЗА ЕФЕКТИВНО МЕНАЖИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО, ПАК В СВОЯТА СИ ОБЛАСТ, ДА ГИ СГЛОБИМ И ДА ВИДИМ КАК ИЗГЛЕЖДА /Поне накръпки/ НУЖНАТА РЕФОРМА В ОБРАЗОВАНИЕТО В НАШИТЕ ОЧИ.
Спирам засега дотук и се извинявам за многословието.
4.1 Важни отправни точки
Има 5 важни точки, които оформят мнението на Комисията относно бъдещето на учебната система на Албърта.
Първата е, че Албърта разполага с отлична образователна система. Това беше потвърдено при обсъжданията и презентациите по време на нашите консултации. Нашите резултати от национални и международни тестове убедително ни класираха на предни позиции. Постоянен обект на възхищение бяха отличната ни учебна програма, способните учители и непрестанното старание за обновяване и подобряване резултатите на учениците. Една от силните страни на провинцията ни е фактът, че имаме стабилна образователна система, която е отворена за всички деца. Тези постижения обаче не означават, че сме спрели дотук. Просто ни дават по-висока платформа, върху която да градим нагоре. Нужно е да се интересуваме, да анализираме резултатите и да предприемаме действия за подобряване на учебната система в Албърта. Целта е да стъпим здраво върху днешните успехи и да осигурим съответните такива в бъдеще. Както е казал Джим Колинс – целта е да вървим от добро към по-добро.
Второ, образованието е най-важната инвестиция, която можем да направим като общество. Образователната ни система не само оформя личния живот на учениците, оформя и самото естество на обществото ни. Силна и витална обществена образователна система – система, която цени всеки един, създава положителна ценностна система и изгражда толерантност и уважение – е изключително важна за развитието на общество, каквото жителите на Албърта искат за в бъдеще.
Третата точка е, че е много важно да погледнем отвъд днешните проблеми и да се подготвим за бъдещето. Светът непрекъснато се развива и променя и в следствие на това училищата в Албърта претърпяха съществени промени. Удачно би било да обърнем внимание на сленга в училището и да приемем, че това ще се наложи в следващите 5-10 години. Най-добрият подход е да запазим учебната система гъвкава, подвижна и способна да приеме и да се адаптира към променящата се обстановка. Което значи да се предпазим от промени, които изглеждат уместни днес, но биха попречили на училищата в бъдеще и да не допускаме учебните заведения да съществуват в атмосфера на непрекъснати промени.
Четвъртата точка е, че образованието ще стане още по-важно за отделния жител на Албърта и за провинцията ни като цяло заради нарастващата нужда от умения, знания и идеи за икономиката и общността в Албърта. Днес хората говорят за необходимостта от образование. То е класирано като един от двата най-важни приоритета за жителите на Албърта и Канада. И въпреки това, тази гореща подкрепа често не се изразява на практика. Учебната система в Албърта е твърде важна, за да се игнорира. Тя ще остане една от най-добрите образователни системи в света, ако предприемем целенасочени действия да я запазим такава. Което значи, жителите на Албърта, не само тези, които пряко участват в образованието, да играят активна роля за училищата и учебна система, да задават въпроси, да търсят отговори, да я подкрепят и насърчават.
И накрая, най-важното е, че всичко в учебната система трябва да започва и завършва с децата и младежите. Учебните заведения не са за учители, администратори и служители. Не са за родители, за бизнес или за политика. Те са за учениците. Първи и единствен критерий за успеха на училищата и учебната система трябва да бъде колко добре е обучено детето.
КОИ СА НАШИТЕ ОТПРАВНИ ТОЧКИ?
Аз за сега смятам да поработя off-line , на хартия. И чак после ще си пиша предложенията .И на мен уж всичко ми беше ясно и логично докато четох канадския текст, но като реших да дам предложения в главата ми стана бъркотия :))))
Може би просто хубавите неща стават бавно :)
4.2.1 Всяко дете да е образовано. Всяко дете да просперира.
Основният фокус на образователната система трябва да е върху учениците и да осигурява най-доброто образование за всяко дете. Редно е да им се осигури възможност да просперират. Децата трябва да идват на училище добре подготвени и с желание да учат. Трябва да се предприемат стъпки застрашените децата и тези, от така наречените, рискови групи да бъдат откривани още преди да тръгнат на училище и да получат необходимата подкрепа, за да могат безпроблемно да усвояват знания. Учениците трябва активно да участват и да поемат отговорност за обучението си. Освен развиването на основните умения за възприемане, особено в областта на граматиката и смятането, децата трябва да се научат как да усвояват знания, да търсят идеи и информация, как да се сработват с останалите и как да прилагат наученото.
В резултат на усвоеното в училище, бихме искали учениците да бъдат:
§ Щастливи и здрави
§ Мислещи и съвестни граждани
§ Способни да преценяват етически и морално ситуацията и да говорят открито.
§ Да са готови да продължат обучението си или да започнат работа със способности и умения, съответстващи на собствените им изисквания и да участват пряко в икономиката на Албърта.
§ Да уважават себе си и останалите.
§ Да са готови да участват във формирането на бъдещето на града, страната и глобалното общество.
§ Да са готови да усвояват знания цял живот.
Мисля, че основният проблем в предучилищната степен е залитането в натрупване на знания и участие в допълнителни дейности от рода на английски език, танци и т.н. За мен най-важно и основополагащо е: "Освен развиването на основните умения за възприемане, особено в областта на граматиката и смятането, децата трябва да се научат как да усвояват знания, да търсят идеи и информация, как да се сработват с останалите и как да прилагат наученото." За тази цел се иска цялостно преразглеждане на Държавните образователни изисквания и насочване на контрола и усилията предимно към развиване на емоционалната интелигентност на децата , полагане основите на креативност и евристично мислене. Тази задача е изпълнима, ако уменията, квалифицирането и допълнителната квалификация на учителите в детските градини се насочи предимно към умения за ръководене на общуването в детския колектив, смисленото използване на интерактивни методи за обучение и квалифициране за оказване на компетентна подкрепа на семейството при осъществяване на неговите възпитателни функции. По отношение на ДОИ - при тях връзката между предучилищната група и първи клас се къса, защото голяма част от материала се дублира и това обезсърчава детската любознателност и желание за учене още в първия учебен срок. В Алберта подчертават на много места, че децата трябва да тръгват на училище готови за учене и с желание за учене - това са все неща, които идват от правилната мотивация на учене и достатъчни умения за взаимодействие в детски колектив, за работа в група, за активно отношение към получаваната информация и умение да се търси, анализира и систематизира информация.
"Отлично преподаване.
Учениците в Албърта трябва да бъдат обучавани от най-добрите и способни учители. Учителите трябва да бъдат подготвени да се сблъскат с различните нужди на учениците, да са наясно с най-добрите методи, и постоянно да подобряват процеса на преподаване и възприемане от страна на учениците. Да работят съвместно с родители, възпитатели и други професионалисти в обществото, за да постигнат най-добри резултати със своите ученици. Също така да получават необходимата подкрепа в класните стаи, за да могат учениците максимално добре да учат и усвояват. Заради естеството на работа си, учителите трябва да бъдат уважавани от учениците си, родителите и членовете на обществото.
Отлични училища.
Всяко у-ще в Албърта трябва да бъде отлично. Това означава всеки ученик да се учи и да усвоява материала. Тоест, училището оперира като професионална образователна общност с една единствена цел – непрекъснато подобряване на резултатите на учениците. Стимулиране на учениците да учат и да усвояват чрез допитване, осведомяване и активно участие в техния учебен процес. Насърчаване на родителите да участват в него. Разбиране и приемане на различните индивидуалности в класа и в общността. Налагат се и се постигат високи стандарти, а резултатът от непрекъснатото усъвършенстване се използва за подобряване на успеха на учениците. Съвременните технологии се ползват като ефективно средство едновременно за преподаване и за учене. Училищата създават спокойна, позитивна и предразполагаща обстановка за всеки един от учениците. Те стават центрове за общността, където редица програми, удобства и услуги за децата са разположени на удобно разстояние. Накрая, у-щето се слави с уважение, където учениците се третират с безпрекословен респект, като същото се изисква и от тях - да уважават себе си, съучениците си, учителите и всички членове на общността.
Нововъведения
Училищната система трябва да е готова за непрекъсната промяна. Това означава да е готова да приеме нововъведенията – непрестанно да търси нови идеи и нов подход, с цел подобряване резултатите на учениците. Изследвания, оценка и резултати от успешни инициативи и проекти трябва да бъдат споделяни с общността и да водят до промяна. Трябва да продължат големите инвестиции в учебния процес, особено за образователните проучвания в самите класни стаи, започнати от Инициативата за подобрение на образованието в Албърта. Училищата трябва да бъдат тясно свързани с центровете за следгимназиално усъвършенстване в областта на проучването, развитието и бизнеса, особено във връзка с онези отрасли, базирани на интелектуални знания и умения.
Избор на силна обществена образователна система
Силната образователна система трябва да бъде крайъгълен камък в обществото на Албърта. Тя трябва да продължи да бъде пръв избор на болшинството ученици в Албърта и техните родители. В същото време, различието и изборът са позитивни мотиви и допринасят за силата на образователната система. Учениците трябва да имат възможност да избират различни способи и начини на учене. Изборът между държавни, франкофонски, общински, чартърни, частни училища, алтернативни програми, дистанционно обучение и обучение с частни преподаватели трябва да е свободен. Опциите извън обществената система не трябва да се дистанцират от ядрото на здравата обществена образователна система, способна да служи на учениците.
Безпристрастност и достъп
Всички ученици имат място в училищната система на Албърта, независимо от произхода и способностите си. Трябва да бъдат разработени гъвкави програми и изпити за учениците, предвидени индивидуално за всеки и давайки им най-добрия шанс за успех. За ученици със специални нужди, опциите варират от пълна интеграция до специализирани програми, в зависимост от индивидуалните нужди. Няма унифицирано решение. За ученици, които са новодошли в Канада или не ползват английски или френски като първи език, трябва да бъдат организирани програми за подкрепа да се адаптират към новия си дом и училищна обстановка. Конкретни действия трябва да бъдат предприети за откриване на децата, които са в рискова група или са застрашени, и да се направи всичко възможно да имат шанс да подобрят успеха си в училище на колкото се може по-ранен етап. Безпристрастност означава децата не само да имат еднакво право на достъп до училище, но и резултатите им да не зависят от произход, религия и т.н. Което значи да им се оказва помощ, за да бъдат постигнати успехи, да преодоляват пречките и да усвояват максимума спрямо способностите си.
Отговорност
Образованието е твърде важно, за да се разчита на това, че нещата вървят добре. Трябва да се поставят все по-високи стандарти. Трябва да може да се разчита на оповестена информация, за да може да се използва за непрекъснато подобряване на образователната система на Албърта. Учениците заслужават честни отговори и задълбочена преценка, за да могат да подобрят уменията си. Родителите имат нужда от ясна информация за постиженията на децата си и какво могат да направят, за да им помогнат в училище. Всички участници в образователната система трябва да имат ясни цели и отговорности и да се грижат за изпълняването им. Учителите трябва да отговорят за непрестанното подобряване на успехите на учениците. Училищните бордове трябва да са отговорни пред избирателите си, пред общината и да имат необходимата гъвкавост и ресурси да посрещнат съответните очаквания. Управата на общината трябва да носи отговорност пред родителите, учениците и всички жители на Албърта за цялостното качество на образователната система и резултатите, които учениците постигат. Всички граждани инвестират в тяхната образователна система и искат най-добрите резултати от децата и младежите на Албърта. Открита, пълна и разбираема информация за всички аспекти на образователната система трябва да бъде на разположение, включително за различните видове финансиране и разнообразните фактори, влияещи на успехите на учениците.
Постоянство
Образованието е най-добрата инвестиция за бъдещето на децата и младежите и това на общините и държавата. Адекватни, дългосрочни и постоянни ресурси трябва да бъдат на разположение с цел осъществяване на идеите на комисията. Същевременно, ресурсите трябва да бъдат използвани мъдро и ефективно, за да осигурят най-добрите резултати на учениците.
Родители и партньорство
Първи партньори в образователната система са родителите. За успеха на децата родителите трябва активно и позитивно да участват в образованието. Всяко училище трябва да им училищен съвет, който да дава гласност и да бъде главно мерило за родителите за взимане на важни решения за училището. Всички партньори в учебната система - учители, родители, администратори, служители, училищни бордове, правителство, община и бизнес членове - трябва да работят заедно, за да осигурят най-доброто образование на децата. Това означава всички партньори да се отнасят един към друг с доверие и уважение. Стените между училищата и общността трябва да паднат и училището да бъде признато за център на просветата, обществената дейност и идентичност. Също така означава училището да стане център за добре координирани и интегрирани услуги за децата, осигурени от различни правителствени, обществени агенции и организации.
Баланс
Образователната система трябва да продължи да балансира редица фактори. Нужно е равновесие между политиката на провинцията и частната инициатива, за да бъдат удовлетворени очакванията на учениците и на общността. Необходим е и баланс между това, което родители и общността очакват и това, което е способно да даде училището. Трябва да има баланс между участниците, властимащите и различните спонсори в образователната система, включително родители, учители, служители и провинцията.
Може би най-важно е образователната система да балансира това, което коренното население нарича четирите аспекта на живота - духовния интелектуалния, емоционалния и физическия аспект. Когато тези четири елемента са в хармония у индивида, училищата и системата като цяло, ще можем да постигнем съвършенство и успех за всяко дете."
Бих включила всички подчертани изречения в програмния документ на българското образование.
"Това, което се случва с децата първите пет години от живота им има поразително влияние над успеха или провала им в училище като цяло. Това е критичен период в който мозъкът им се развива и се формира основа за възприемане, поведение и здраве. Изследвания сочат, че през тези години децата се нуждаят от позитивно стимулиране, здравословна храна и благоприятна обстановка за оптимално мозъчно развитие. Тези аспекти, комбинирани с позитивна намеса на родителите, връзка с майката и качествени програми за развитие на децата, могат да имат дълготрайна полза за всяко дете. Всъщност, успехът в почти всяка сфера на живота - от успеха в училище, до успеха в следгимназиалното обучение, работа и семеен живот, зависи от това какво се е случило в ранните години. Посвещаване на време, грижа, любов и внимание през първите години на детето, се превръщат в личен успех и щастие, по-добро здраве, по-голяма продуктивност, по-малка зависимост от обществена грижа." - а това би бил моят личен програмен документ за работа със семействата, за да се постигнат следните
"Цели
§ Всички деца да посещават училище готови да учат.
§ Училищата да бъдат готови да приемат децата и да адаптират програмите, убеждавайки се, че децата могат да учат и просперират.
§ Да бъдат отбелязвани потенциалните проблеми преди детето да тръгне на училище.
§ Родителите да бъдат активно въвлечени в ранното развитие на децата си, да се грижат за тях и да създават положителна среда, развивайки здрава връзка с училището.
§ Правителството да има пряка обвързаност с успеха на всяко дете и да предостави разбираем, интегриран подход към децата в ранните им години."
"Очакваме завършилите училищата в Албърта да могат да:
- хората в Алберта го предвиждат и залагат като очакван резултат, а някой да е чул ние да очакваме нещо подобно от учениците на изхода - обществото очаква да завършат и да се реализират - кухо и празно изражение на пълна липса на визия. Аз съм съгласна с Албертинския краен резултат и мисля, че всичко, което се случва от раждането на детето до 18-тата му година трябва да е насочено точно към такива резултати. А образователната система бясно да работи за тяхното осъществяване. А сега вижте тук:
"Съвместно с родителите и обществото, очакваме училищата да наложат определени ценности у всяко дете, като:
§ Уважение – да се отнасят към себе си и останалите положително, с респект и достойнство, ценейки правата на другите, уважавайки вещите им, околната среда и заобикалящия ни свят.
§ Отговорност – да бъдат отговорни за действията си и да спазват обещанията си.
§ Честност – да се държат искрено, открито.
§ Състрадателност – да уважават емоциите на другите, показвайки загриженост за чувствата им и да се опитват да погледнат проблема и от друга гледна точка, въпреки че може лично да не са съгласни.
§ Доброта – да са съпричастни към нуждите на другите, да ги третират така, както биха искали да третират тях, да общуват без стереотипи, предразсъдъци или дискриминация и да отстояват правата на човека.
§ Инициативност – да действат без нужда от чужда помощ, давайки всичко от себе си за постигане на набелязаната цел.
§ Постоянство – да не се отказват от целта, независимо от обстоятелствата.
§ Кураж – да посрещат предизвикателства, търсейки помощ, когато е необходимо, постъпвайки правилно, оценявайки рисковете и опасностите от съответните решения.
§ Достойнство – отстояване на това, в което вярват, каквото казват и начина на поведение.
§ Оптимизъм – запазване на позитивно отношение, гледане от светлата страна на нещата, виждайки възможност в предизвикателствата и пазейки надежда за бъдещето."
Боже, каква ерес! - училищата не са образователни машини, а средища, в които се изграждат ценности!! Мисля, че ако се погледне поведението на правителството /т.е. главата/ и се проследи до поведението на семейството /т.е. основата/ по време на показателната по отношение на ценностите в българското общество учителска стачка....можем само да оплачем и обществото, и образованието, и децата, и семействата, и учителите, и държавата.
"Въпросът с бройката е може би най-обсъжданият. Комисията постоянно чуваше, че трябва да се направи промяна в тази област, за да се осигури възможност децата да учат в класове, където на всяко едно да бъде обръщано вниманието, от което се нуждае и заслужава. В това отношение 90% от хората са съгласни, че именно размерът на класа е от основно значение за качественото обучение."
Излишно е да коментирам нашето положение. Мисля, че учителската общност като цяло трябва да се бори за установяване на пределно допустима горна граница на брой деца в група/паралелка и тя да не е около 30-те, както ни го сготви министерството.Ето и аргумент: "Един от най-важните проекти по намаляването на класовете е проекта STAR в Тенеси. Той е 4-годишен експеримент, при който детските градини са разделени на такива с групи от по 13-17 деца и такива с по-големи групи от 22-26 деца или още по-големи групи с постоянен помощен персонал. Резултатите са следните:
§ значителна разлика е отчетена при трите групи детски градини, като всяка следваща година тя се е засилвала. Като цяло децата от по-малките групи дали далеч по-високи резултати при усвояване на материала.
§ не са отчетени разлики при групите с помощен персонал и тези без
§ при по-малките групи предимствата са били еднакви и за момичета и за момчета.
§ ползите за децата от малцинствата посещавали по-малките групи бил далеч по-големи в сравнение с другите градини.
§ учениците посещавали по-малки групи в детската дали по-високи резултати в 4 клас, полагали повече усилия за образованието си, били по-инициативни и по-общителни.
Освен подобренията в постиженията и поведението, Фин забелязал и следното:
§ готовността за работа на учителите се повишила, те прекарвали повече време в преподаване, отколкото в опити да се справят с дисциплината. Били по-рядко прекъсвани в час.
§ участието на учениците в учебната дейност се повишило и броят на повтарящите класа намалял.
§ присъствието на помощен персонал не се отразявало върху проблемите на преподавателите по отношение на дисциплина и преподаване.
В последвалите наблюдения се оказало, че ползата от проекта STAR, по отношение на математиката, литературата и природните науки били видими дори в 8 клас"
По отношение на начините за финансиране на образователната система съм боса, но от обща култура мога да кажа, че правителството избра най-лошия вариант - заложи самоуправление без достатъчни средства за него и иззе данъците от общините, така че и оттам да не може да се добави нищо . А вижте Албертинците:
"Потенциални източници на доходи – По-голямата част от фининсирането би трябвало да продължи да идва от правителството на провинцията. Би било добре също да се проучат и възможностите за допълнителни приходи. По настоящем средствата за образование идват предимно от два източника – генерални приходи от провинцията/64%/ и данъци върху имуществото, които се пренасочват за образование/36%/. Те се събират от цялата повинция и след това биват преразпределяни на принципа на справедливостта.
Нещо повече - в нашия доклад са направени някои препоръки за подобряване на отчетността, чрез изисквания към правителството, училищните власти и самите училища, да се отчитат постоянно относно серия от важни мерки.Ние не можем да очкваме, че ще инвестирме значителна част от парите на данъкплатците в образователната система и в същото време да не изискваме пълна, точна и ясна отчетност за това как тези ресурси са използвани за постигане на най-добрите резултати за децата на Алберта."
Като чета по-нататък почвам да се чудя дали нашите не са прочели през крив макарон тази програма и още някоя и друга, преди да сглобят нашенската?И почвам да се питам как пък веднъж не взехме на Запада каймака, ми само кривиците...
Спирам дотук. И в Албертински дух -БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, ПРЕВЕЖДАЛИ ПРОГРАМАТА ЗА ОГРОМНИЯ ИМ ТРУД!!!
Бъдете здрави и до скоро!