(Отново за) Принципите ни за работата по "Целите"
Подхващам отново темата за Принципите, защото ми се изясниха поне 2 неща от последните публикации и липсата на коментари по тях.
Първо, липсата на реакции по публикацията ми за принципите означава, че хората не разбират за какво става въпрос. Не виждат някакъв смисъл в тези формулировки. Това не ми се струва ненормално и означава, че е нужно да им представим цялостната картина, където да впишат темата за целите без особени усилия.
Второ, публикацията на Лел от 11 февруари ми подсказва, че и ние тук не разбираме дълбокия смисъл и ползата от принципите. А те са фундаментални.
Кажете бъркам ли.
Първо, нека обмислим кога и как да обявим, че работим над доста сериозен проект. От публикуването на документа от Алберта мина почти година. Едва ли някой си спомня какво съдържаше той и че някой е обявявал, че си мечтае всички тези неща да се случат и в България.
Второ, да обясним защо са всички тези дискусии за цели, подцели и така натътък. Аз с моите схеми съм се опитала да направя точно това. Но като не съм добър художник, дано ми се разбира нещо :)
Хора, само да кажа, че чета, но не пиша защото имам проблем с възприемането на текста от 11 февруари.
(Важно пояснение на администратора на дата 24.04.2009 г.: Лел премахна постинга си, към който се отнасят коментарите на Мария Д.)
Препънах се още в началото на прокламацията. И по специално тук:
Тази цел разпознава в готовността и способността на децата да възприемат Единството, Творчеството, Красотата, трите жизнени опори, в чието пълноценно усъвършенстване, трябва да са впрегнати всичките еволюционни процеси (знаниеви, изкусни, поведенчески) в живота на човешкото общество.
Вероятно проблемът е в някаква моя обремененост (аз съм човек преживял като дете в съзнателна възраст всичките Асамблеи "Знаме на мира" и съм историк с дипломна работа за бялата емиграция). Ужасно съжалявам, но не мога да се преборя със себе си и да сложа знак на равенство между теософската идея за същността на човека и основата на новото образование. Теософската идея е окултиска и религиозна по своя характер - в което само по себе си няма нищо лошо - но според мен тя няма начин да стане основа за обединение на 2,5 млн. български родители никога .
ПП.
В началото си помислих, че Лел пише просто в един по-висок и по-философски стил, който трябва да опростим с негово съгласие - естествено. Обаче се оказа, че поблемът ми е и на идейно и на речево ниво.
Пример "изкусните еволюционни процеси в живота на човешкото общество". Аз не мога дори да си представя значението на понятието. А от нашата малка общност се очаква убедително да защитава всяка дума в прокламацията. Затовъ съм малчалива. Опитвам се да си представя какво полезно мога да направя, ако се окаже, че не разбирам/не споделям общата идея.
И аз наистина не бях забелязала, че има идеи, които няма да бъдат възприети от всички. Лел, ако ти лично вярваш в неща като "Единство, творчество красота" и "изкусните еволюционни процеси....." -твое право е. Но когато изработваме документи, с които искаме да привлечем вниманието на цяла България, трябва да държим сметка дали останалите хора ще споделят нашите предложения.
Сега да уточня нещо - какво правим от тук нататък - работим над прокламация на целите /като предлага Лел/, или подцели /като е предложил Павел/ или става дума за едно и също?
Извинявайте, но много се изнервям когато всеки започне да работи в своя си посока и не държи сметка какво вършат другите.
Тъй като работата ни по въпроса за подцелите зацикля , нека да предложа следното: Да огледаме примерни подцели от подобни документи /признавам си, че до сега не съм имала време да ги огледам/ и да си изберем от тях. Иначе ако трябва ние да формулираме идеално нови поцели ще изгубим десет и повече години в напразно умуване.
Съгласен с Мария и Ани.
Просто няма какво да добавя освен да уточня за Ани, че "Прокламацията на целите" е документът, който обявява Фундаменталната цел и 16 конкретни цели за преследване, т.е. говорим за едно и също (като следваща стъпка) аз и Лел. Значи тревогата ти, че работим в различни посоки, е неоснователна. Работим все в една посока.
Ани, прочети текста, който съм сложил в "Документи" - Прокламация на целите. Версия 2.1. Това е документът към който клоним ..., бих казал.
Стъкмил съм един ... "картон" за всяка една от целите. Започваме да ги попълваме. По мои сметки ще ни стигнат 17-18 броя.
В картона си всяка цел трябва да получи 7 задължителни отметки, за да може да бъде квалифицирана като годна или не да бъде обидинител на усилията на Новото образование. Погледнете го моля ви, и кажете съгласни ли сте с моите критерии за годност. Давайте предложения и вие.
Значи 7-те изисквания, на които всяка една от целите трябва да отговаря, са
--------
-------------
Коментари?
На вашето внимание два прототипа на картон на една Цел.
Вариант I Вариант II
В първия вариант фигурира Фундаменталната цел, за да ни е тя пред очите, докато отмятаме една по една задължителните характеристики. Във втория вариант Фундаменталната липсва, но затова пък има повече въздух (в смисъл, че не са нагъчкани нещата).
Кажете ми кой от двата варианта предпочитате като естетика.
А да разбирам ли, че предложените от мен задължителни характеристики за всяка цел ви допадат?
Първият според мен е по-пропедевтичен.
Да, за мен характеристиките са о.к. И самото им съществуване е дисциплиниращо.
Вариант 1- не е нагъчкан и винаги си припомняш първопричината.
И всички характеристики са верни и важни като отправни точки за работа.
Тук съм - Мери Попинз на линия :))
Мисля си, че основното, което ще трябва да обясняваме и по-скоро да възпитаваме хората в него е основната цел и начините, по които е допустимо постигането на тази основна цел. Използвам "допустимо", защото историята познава много велики открития и идеи, които са опорочени от желанието на хората да ги използват. (Този коментар на sheli е подходящ за преход към новата тема За йерархията на целите, бел. администратор)
В това отношение намирам схемата на Павел за гениална за онагледяване, философията на Лел основна при обясняването и възпитаването, мъдростта на Мария - абсолютно необходима, за да не залитнем, упоритостта на Ани - подклаждаща действието; чистотата и спокойствието на Албенка за съхраняващи смисъла на нещата.
А аз ако не мога да обясня на слон що е мишка и защо не трябва да се страхува от нея, късам си дипломата и почвам да се занимавам с ненаучна фантастика. :))