Нещо набързо
Стоя си перд полупразния хладилник и се чеша, дето не ме сърби. Гладен съм, не ми се готви, а вътре нищо, което да става за директна консумация. Струпах каквото ми се видя годно на масата и без много да му мисля, си нап…
Последни публикации
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
най-накрая...
Въртяха ми се из главата едни вкиснати мисли и аха да ги излея, ама ... явно не съм вкиснат чак толкова. Пък и се раззвъняха едни телефони тука, не е работа. И започна да ми минава.\r
В едно селце, близо до Панагюрище, 13-та, не особено фатална част
Настроението на Бай Петьо започна да се пооправя. Ами така де, какво пък толкова? Верно, отиде стъкло и половина ракийка, че и от хубавата, лошо го изненада ГьореАта в кръчмата.
Сбъркани сутрешни ...
Тази сутрин се събудих гадно. Снощи си легнах доста късно и да ме разбудят с някаква супердолнопробна чалга в 9 сутринта - грррр... \r
Антидепресант
Днес сутринта (около 11, но като за събота си е направо сутрин) погледнах какво ново по bglog вместо бисквитка към кафето. блога на Serenity нещо ме разчувства, а този на Lady Frost направо ме доуби.\r
6 думи
Поредния изморителен ден е към края си. Отпуснал съм се пред компа с чаша червено, последното за съжаление. От плейлиста Judas, Heloween, Hamerfall, Scorpions, Bon Jovi и Sonata Arctica запълват стаята със стотина перфе…
Чаровница
*** на едно слънчево момиче Чаровнице моя аз те сънувам за теб аз мечтая и тебе жадувам твоята усмивка\r
Нещата, които никога няма да ти кажа, но толкова исках да знаеш...
Така започва. Живееш си с умивка, знаеш си, че си Номер Едно и не взимаш нищо твърде навътре. Онези, големите мечти и страсти изглеждат малко детски и като че ли от някой друг, не съвсем твой живот. И ако понякога онова…
В едно селце, близо до Панагюрище -10 част
- Брей да му съ нивиди, помисли си Басьо. Почеса се по главата и отвори уста да каже нещо, па се спря и пак се почеса. Ам тъй де, то тия пиянгури тука, няма начин да не са се белосали нещо. Ама и оная мойта коза Арлинка…
Приятно ми е : BasiDi
Имам да свърша милион неща, но ме е налегнал един мързел, дали заради крайно скапания ден или лошото време - не е известно. Седя си пред прословутата (и вече готова!) камина, грея се като котарак и не мъркам единствено…