Нещата, които никога няма да ти кажа, но толкова исках да знаеш...

Така започва. Живееш си с умивка, знаеш си, че си Номер Едно и не взимаш нищо твърде навътре. Онези, големите мечти и страсти изглеждат малко детски и като че ли от някой друг, не съвсем твой живот. И ако понякога онова гласче, на което сме лепнали етикета "вътрешен глас" се обади и накара стомахът да се свие на топка, винаги намираш начин много бързо да го смълчиш. Всичко е ОК и всички наоколо го карат по този начин. Нормално. Само, че по някога онова, вътрешното, не млъква толкова лесно. Някоя сутрин, докато си правиш кафето, вземеш, че се заслушаш. И докато палиш цигара, се запиташ - това ли съм аз? Това ли е всичко? И ако не се предадеш на момента, с изненада откриваш, че отговорът не е точно 42. За миг отнякъде ти се махва едно момиче на седемнадесет. С разпилени коси и сянка на недоверие в очите. Твоите очи. От едно друго време. Изчезва и оставя празнина след себе си. Малко встрани, забързана нанякъде подминава млада жена. Вероятно студентка. Сгушила се е в зимното си яке и само ти хвърля замислен поглед. Не и е до теб. Нито до студа, кашнатия сняг или мъглата. Току-що е казала "сбогом" на първата истинска любов. И този поглед ти е познат. Твоят поглед. Отминава, а празнината става още по голяма. Спомняш си за онова лято... после за есента, когато... за зимата, онази другата, когато ти и ... Празнината вече я няма. Станала е толкова голяма, че не е останало нищо, в което да има празнина. Не можеш дори да заплачеш, защото те няма и теб... Все още е утро. Кафето дими недокоснато в чашата, а цигарата едва се крепи в треперещите пръсти. Оглеждаш се. Поносимо жилище. Поносима работа. Поносим мъж. Поносим... поносима...поносими...И тогава ти идва наистина да се разревеш, да тропнеш по масата, да крещиш, да разбиеш огледалото, да... Не правиш нищо такова, разбира се. Ти си силна и интелигентна. Съвременна. А най-вече, знаеш отговора. Хм, наистина не е 42. Дори е по-просто. Все още звучи странно и плахо, но ... ако направиш онова там малко по-... И другото, ако ... Ако вложиш ...по малко от себе си? Да? От себе си. И от онази, седемнадесетгодишната, и от другата, която..., и ... Те не са "другата", нали? Това си ти и всички те са силата ти. Силата да мечтаеш. Силата да обичаш. Силата да живееш. Да надмогнеш поносимото... Добро утро, момичето ми. Тук не си сама. Добре дошла в света извън Матрицата... П.П. Благодаря на Selen Valkerey, за подкрепата :)