татуирана душа
Раздялата рисува мъчителна татуировка отгоре по душата ми, останала без кръв... И няма я упойката от светлата спринцовка на кротката надежда от твоя полъх пръв....
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
Раздялата рисува мъчителна татуировка отгоре по душата ми, останала без кръв... И няма я упойката от светлата спринцовка на кротката надежда от твоя полъх пръв....
О, не навън, а в мене е студено, защото със имейли заледено кутията ми с мразов дъх убиха и стана ужасено, пусто, тихо...
Раздялата рисува мъчителна татуировка отгоре по душата ми, останала без кръв... И няма я упойката от светлата спринцовка на кротката надежда от твоя полъх пръв... И затова се скривам в самотните си дрехи- единствено ост…
Във невидими вени преливам обич и когато спасявам съм все пак щастлива... Това е посоката, която ми сочи че още не съм мъртва ,а отчаяно- жива... Нещо ,че ме написваха като книга с чужди почерци и думички луди от душата…