Студено...
О, не навън, а в мене е студено,
защото със имейли заледено
кутията ми с мразов дъх убиха
и стана ужасено, пусто, тихо...
А трябваше ми само дума топла,
която да прегърне моя вопъл,
че някъде живеят дъх и поглед,
че може би ще дойде даже пролет...
Реклама
Още по темата
Любовни многоточия
Поезия
· 07.02.2010
· JasenVedrin
Ако болката още шуми като вятър, завързан с постеля... Ако дъжд непрестанно ръми и във чувствата капки споделя... Ако дъх по ъглите блести - сребрен вопъл сред куп паяжини... Ако скръб във очите люти, без да има реални причини... Ако име по навик шептим и душите ни в с…
Бягство
Поезия
· 02.07.2007
· ladydark
...като стъкло заледено стоя пред тебИ не искам да те докосна, да те обичамдостатъчно ми е студено и не те искамсякаш не искам да намеря сили да си мойне си ми нужен, винаги си бил свойЗная от какво се нуждаеш и какво желаешоставям те не с желанието, а да си мечтаеш при те...
По-нататък
Поезия
· 19.01.2009
· SkarletVenceslavova
След мама даже въздухът се срути и болката смали ме във зачатък. В епохата на немите минути крещя безгласно как ли-нататък ще дишам, ще заспивам, ще се браня от почерка безрадостен на дните, щом моят дъх лежи на наковалня премазан с чуковете на сълзите... И както хлипа…
Коментари