Душа без пагони
Душата ми не е с пагони. Цивилна е, но не ченге. Не спазва писани закони, лети с пегасовски криле.
v
Последни публикации
Последните видими публикации на автора.
Не
Уморих се да бъда Христос! Уморих се да бъда и Юда! Имам днес риторичен въпрос: Уморих ли се пишещ да бъда?
Хронология
По улиците, снобски безразличия. От погледите лъха празнота. Това ли е човешкото обичане? Нима това е всъщност любовта?
Трамваи
Не се познават пъстрите трамваи. По релсите на своят рейс вървят. Различни, всевъзможни тайни знаят, но с никого не ще ги споделят.
Лунна приказка
Погледа ми празен, разпилява шепата останали мечти. Небето ги поглъща. Притъмнява. Блесват ослепителни звезди...
Пловдив
Не град, а цяла вселена. Пловдив душата ми взе. Градът е създаден за мене. Градът със любов ме обзе.
Молитва
Непривично е свита душата, лешояди-въпроси летят. Ще се вдигне ли утре мъглата? Как да стигна отвъдния бряг?
Разговор с Герака
И днес Герак, след толкова години, живеещи във друг, модерен век, вълчеят се роднини със роднини, врагуват все човек срещу човек...
Духай ветре
Духай ветре и дано успееш от скалите влага да изстискаш, а с водата искам да полееш да разцъфнат всички земни истини. Духай, да смразиш до корен всички дето смучат без да дават плод. И когато всичко е обичане, и когато…
Моят смисъл
Плаче душата ми сякаш трепка камбана, ехо заграбва от времето тишина. Сякаш е черга съдбата ми, изтъкана, пъстра от случки, мечти, свобода...