Есенни мъниста
Танцуват локви акомпанира им дъжд. Цъфнаха миди. *** Резенче слънце фин ароматът – чаен, презимувай ме. *** Лястовичи дъжд в залезното кадифе нестроен акорд. *** Неми дувари. Ниже птици есента. Кашля коминът. *** Лунича…
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
Танцуват локви акомпанира им дъжд. Цъфнаха миди. *** Резенче слънце фин ароматът – чаен, презимувай ме. *** Лястовичи дъжд в залезното кадифе нестроен акорд. *** Неми дувари. Ниже птици есента. Кашля коминът. *** Лунича…
Скъсявам мисли. Пътеки до сърцето тъга закърпват.
Покана за ЮБИЛЕЙНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ С НАЦИОНАЛНО УЧАСТИЕ ПО СЛУЧАЙ 130 г. ПУВ в България на тема: "Класики и иновации в предучилищната педагогическа практика" Уважаеми колеги, на 29.03.2012г и 30.03.2012 г…
Сънливи сенки, наздрачено тихо… душата ми е извор неотпит, неслучени пендарите от дни тежат навътре зад очите . Кошута съм. С душата си те искам нестинарската, оная - дето в кърпа я привързах и ти я дадох да я къташ в п…
Реди по калдъръма злато изгревът, трептят въздушни въпросителни. Наперушинени накацалите гълъби танцуват туист по парапета на съседа. Краката им са розови… С мирис на кафе и прясно недопушена цигара прозорецът откашля о…
Боли от невнимание когато приятелите си отиват и е тихо пътеките оттатък изгрева са бели от недомлъвки и съмнения. Луната – въпросителна непревъзмогнали обидата поредната Боли от непремислия изказани и премълчани помахв…
А БЯХ ЕЛЕНА Сива самота протяга пръсти през огледалото навярно спомени от стари снимки в черно-бяло Душата ми е мрамор. А бях Елена……. Красиви скулптури на лицемерие приятелите. Някога се смеехме а Пепеляшките завиждаха…
Сподавен стон след шепота на длани, докосване по кожата … полекичка, очи в зеници приютили залези, невинна плахост. Срамежливо нежно пригушени в перото на глухарче полягат утолени сетивата, палитрени въздишките на вятър…
Нека аз да съм оная другата - различно скришна, за пред всички чужда, ненужна вещ, сред невъзможно нужни удобства... И горчивото в кафето, и трънчето в петата, и въздишка в соленото на скулите заспала, разбъркала станда…
Изтече луната в пазва на облак. По гърба на тъмното вятърничава струна нежност разсипа звездите – бледи слънца с оранжеви устни. Спусна се като въздишка мъглата, избледнял седеф. Нощта занича скришом под полата и - жарт…