много повече от
отражение в прозорец много повече от задължение и нужда повече от влажен въздух в бялото мъгливо утро повече от мигновенна мисъл рееща се над дървета над гнезда и клони с поглед ясен на летяща птица виждам всичко чувств…
A
Последни публикации
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
***
Една цигулка плаче… на своя бял нагръдник цигуларя цял ден я утешава и гали кестенявото и чело. А после уморен от нейните капризи си тръгва глух и ням. Във къщи може би от тишината той ще заспи пред телевизора и през но…
Провинция
нима ще може някой да ти замени порутените сгради и мансарди обвеяния, романтичен ореол на късен залез в есента все още с аромат на лято, сребристо-розовия цвят на топлото небе, безгрижно още из ехото на уличките в маха…
Думите
Те няма как да научат че изобщо ги има, че изпълват главите ни и хартията, и гърлата ни. Не знаят дори колко са стари като старото вино ни опиват, горчат и сладнеят. Гърчат се вътре дълбоко във мозъка и ни карат да хващ…
Квартира
Тя е като топлото туловище на заспалото зверче сред пряспа сняг. Аз съм вената гореща и туптенето, което блика между козината на ухото - някъде отзад. Аз съм финното настръхване, аз съм същността и...
БЪДЕЩЕТО
бременна жена с лице опустошено от очакване... очакването е мъчително, макар красиво и затоплено със тихата надежда в оня плод, на който всяка майка посвещава малката си простичка молитва: О,време, дай му сила, да зрее…
Какво е туй което все ни мъчи
Какво не ни достига онуй море, което в нас се блъска облива скалните покои на наште слепоочия и понякога надига гръдта ни удивена от някакъв свой свян Надига се за да почувстваме, че някакси тъй всичките сме удивени във…
***
Ведрото старо се пропука, опустяло! Във сянката му репеите наедряха… Два охлюва се плъзнаха любовно оставяйки преплетен отпечатък. В тревите медено изписка внезапно блясъче от циганска паричка… пропукаха по лански гнили…