Хиперактивните деца
Кой учител не се е сблъсквал с това явление? Това е детето, което не може да си намери място, което непрескъснато е в движение, та дори само мърдайки крака и размахвайки ръце. Много често едно такова дете е в състояние да преобърне ритъма на цялата група и да предизвика поредица от конфликтни ситуации, изнервящи обстановката и снижаващи ефективността на работа.
Първият въпрос, който си задава учителят е : "Какво да правя, как да пренасоча енергията на това дете в позитивна за всички посока?" Много често отговор се търси дълго и той не е еднозначен. На първо време трябва да си дадем отговор на въпроса какво е в основата на хиперактивното поведение на конкретното дете. Понякога, наред с индивидуалната специфика на нервната система, са намесени неправилно възпитание и неустановена система от правила, която да маркира границите на позволеното. В други, за радост по-редки случаи, се касае за физиологични особености на индивидуалната нервна система, за нарушения при развитието на ретикулярната формация и необходимост от специализирана медицинска и психологична помощ. И в двата случая основата на придвижване на проблема към неговото разрешаване е сътрудничеството със семейството, постигането на добронамерен, обективен и ползотворен за детето диалог между родителите и учителския екип. Спазвайки принципите за обективност и конфиденциалност на споделяната информация, учители и родители трябва взаимно да се информират за поведението на детето в детската градина и в семейството и да изработят обща стратегия за снижаване на напрежението и повишаване устойчивостта на вниманието. Важно е детето да се чувства сигурно, защитено и обичано, защото директните обвинения срещу него могат да затвърдят негативизма като трайна черта в характера му. В много от случаите, наред с обичайните учителски прийоми за задържане вниманието на хиперактивното дете, е необходимо и оформянето на индивидуална програма за неговото обучение.
Темата е мнго дълга и, според мен, особено актуална напоследък. Надявам се на Вашите коментари и въпроси, за да я продължим.
Първият въпрос, който си задава учителят е : "Какво да правя, как да пренасоча енергията на това дете в позитивна за всички посока?" Много често отговор се търси дълго и той не е еднозначен. На първо време трябва да си дадем отговор на въпроса какво е в основата на хиперактивното поведение на конкретното дете. Понякога, наред с индивидуалната специфика на нервната система, са намесени неправилно възпитание и неустановена система от правила, която да маркира границите на позволеното. В други, за радост по-редки случаи, се касае за физиологични особености на индивидуалната нервна система, за нарушения при развитието на ретикулярната формация и необходимост от специализирана медицинска и психологична помощ. И в двата случая основата на придвижване на проблема към неговото разрешаване е сътрудничеството със семейството, постигането на добронамерен, обективен и ползотворен за детето диалог между родителите и учителския екип. Спазвайки принципите за обективност и конфиденциалност на споделяната информация, учители и родители трябва взаимно да се информират за поведението на детето в детската градина и в семейството и да изработят обща стратегия за снижаване на напрежението и повишаване устойчивостта на вниманието. Важно е детето да се чувства сигурно, защитено и обичано, защото директните обвинения срещу него могат да затвърдят негативизма като трайна черта в характера му. В много от случаите, наред с обичайните учителски прийоми за задържане вниманието на хиперактивното дете, е необходимо и оформянето на индивидуална програма за неговото обучение.
Темата е мнго дълга и, според мен, особено актуална напоследък. Надявам се на Вашите коментари и въпроси, за да я продължим.
...Затова ми липсваше работата по време на стачката - неподправеността на взаимоотношенията ни с децата е нещото, което зарежда душата!
Нали?
Относно хиперактивните деца - проблемът е сериозен. На запад се приема, че това е диагноза и изисква навременни мерки и лечение. Необръщането внимание на проблема с хиперактивността води до обучителни трудности в училище и проблеми в социалната реализация на порасналото вече дете. Бих искала да намеря връзка с български психолози, които да предложат партньорство при създаването на индивидуални програми за такива деца.
Много ми се иска да чуя и мнения на родители. Обикновенно разговорите с тях са много трудни, защото родителят не иска да признае пред себе си, че детето му има проблем и приема като обида опитите да бъде насочен към консултация със специалист.
"Къде да се обърнем за квалифицирана помощ?
В съгласие със съвременните международни ръководства и стандарти пациентите суспектни за Синдром на хиперактивност - с или без дефицит на вниманието следва да се насочват към квалифицирани специалисти по детско-юношеско психично здраве. Понястоящем в страната такива служби и квалифицирани специалисти има в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Благоевград, Плевен, Търговище.
*Доц. д-р Светла Стамболова, дм, детско-юношески психиатър, Медицински център “МАНА”, София 1606, Красно село, бл.208, вх.З, тел. 02/ 955 49 36 "
От моята практика мога да направя следните изводи:
1. Много важна е организацията на средата. Извън и освен изискванията за безопасност на средата за съответната възрастова група, трябва да се уверим за отсъствието на предмети, опасни за детето, които го привличат. Това могат да бъдат мозайки или топчета с различен размер, използвани в различни игри. Важно е също и елементи от украсата да не носят риск за детето - да няма забодени с карфици или габърчета рисунки и табла, които биха могли да бъдат достигнати от детето.
2. Важно е в групата да бъдат установени строги правила, сведени до знанието на родителите, за невнасянето на потенциално опасни предмети от децата в групата - например дребни монети, дребни бонбони, играчки, които могат да прободат или защипят. Реакцията и темпа на живот на хиперактивното дете обикновено са много бързи и съвсем възможно на крачка от педагога да се случи инцидент.
3. Хиперактивното дете винаги трябва да е в обсега на педагога - ако играе самостоятелно, да е в близост до него; или да бъде "прикрепено" за съиграч на отговорно и уравновесено дете; или да бъде на столчето най-близко до педагога при фронтална работа с децата. При индивидуална работа, свързана с графични упражнения или употреба на ножици, детето така трябва да е ситуирано в пространството, че около него да няма близкостоящи деца, като разбира се това се организира незабелязано от детето и дискретно за останалите деца от групата.
4. Когато педагогът забележи, че детето е явно превъзбудено, добре е той лично да увлече детето в игра с успокояващ характер или просто да го приласкае и прегърне.
5. Задължително е семейството да бъде информирано за проблемите на детето по подходящ начин и да се окаже подкрепа и помощ, която е в компетенцията на педагога.
6. Хиперактивните деца обикновено имат проблем и със следобедния сън. В тази посока е добре за тях да се избира по-самостоятелно и закътано креватче в спалното помещение и, ако се наложи, да се седи до тях, докато се успокоят и заспят.
7. Важно е детето да се поощрява за всеки свой успех по посока на спокойното и търпеливо действие. Хиперактивната реакция може да се трансформира в участие в спокойна дейност или обратното - да се изразходи енергията чрез участие в упражнение или подвижна игра. Преценката за конкретната трансформация на енергията се взема от педагога според режимния момент и особеностите на самото дете.
Вашите наблюдения?