shelly, от своя 27-годишен опит категорично изразявам своето съгласие с теб, че на първо място тук стои добронамереността, както казваш детето да се чувства защитено и обичано. Имам не едно такова дете в групата си сега, но когато прочетох написаното, в съзнанието ми изплува един конкретен образ...Детето е хиперактивно, винаги "раздава правосъдие", без да дочака и да потърси съдействие от възрастен, но аз знам, защото го познавам добре (вече 4та година сме заедно), че никога не реагира срещу някого, без да има конкретна причина и в повечето случаи има абсолютно право. Но знаем, че когато едно име се споменава често, има реална опасност то да стане нарицателно, нарочено. Това се опитвам всячески да избегна и смея да твърдя, че успявам. Стига да уловя в случаен детски поглед, в жест или дума, че детето знае, че може да разчита на мен винаги, когато има нужда - този негов знак носи на двама ни удовлетворение от това разбирателство...
...Затова ми липсваше работата по време на стачката - неподправеността на взаимоотношенията ни с децата е нещото, което зарежда душата!
Нали?

 Да, Галя. Нашата професия е благословена, защото пряката ни работа е непрекъснато потапяне в света на мечтите. Преди малко гледах "Приказка без край" - това е единственото, с което мога да сравня професията на детската учителка.
  Относно хиперактивните деца - проблемът е сериозен. На запад се приема, че това е диагноза и изисква навременни мерки и лечение. Необръщането внимание на проблема с хиперактивността води до обучителни трудности в училище и проблеми в социалната реализация на порасналото вече дете. Бих искала да намеря връзка с български психолози, които да предложат партньорство при създаването на индивидуални програми за такива деца.
  Много ми се иска да чуя и мнения на родители. Обикновенно разговорите с тях са много трудни, защото родителят не иска да признае пред себе си, че детето му има проблем и приема като обида опитите да бъде насочен към консултация със специалист.

Аз съм начален учител и в един от класовете , с които работя има токова дете .За радост родителите се консултираха със специалисти -мисля невролози- и нещата потръгнаха.За него се изготви специална  учебна програма , по която само той работи .Среща се с психолози от центъра за работа с деца. Мисля ,че има и ресурсен учител ,който му помага.За детските градини незнам как стоят нещата.

В детските градини нямаме ресурсни учители, всичко е оставено на желанието и компетентността на учителките в групите. Няма и психолог, който да се грижи за нашите проблеми, освен ако не си намерим на доброволни начала.

Обхват на предмета Педагогика, включително Предучилищна педагогика

Образованието включва преподаване на познания, научни знания, практически умения за формиране на добра преценка за ориентиране в околната среда, мъдрост и културни традиции, развитие на творческо начало и емоционално израстване.
Педагогиката означава „детеръководство” или ръководство на детското развитие. Тя е наука за възпитание, обучение и образование. Педагогиката е съвкупност от закономерности, принципи, методи, форми, средства и процедури за осъществяване на учебно-възпитателната работа.
Комбинацията от елементи, които обикновено се изучават в тази дисциплина, ги отличава от останалите предмети, въпреки че в някои области може да има препокриване.

• Дисциплините по педагогика могат да изискват специализирана работа по някои от предметите. Ако потребител на SCIPS възнамерява да изучава дисциплина със специализиран профил, ще е подходящо, ако се възползва от частите на SCIPS, свързани със съответния предмет.
• Обща характеристика на курсовете по педагогика е необходимостта студентите да разбират процеса на обучение и разнообразното съдържание на предмета на обучение, за който той се отнася.
• Курсовете често разглеждат и по-широката политическа и социална среда, в която обучението се провежда.

Умения и компетентност

Много от качествата, които се очаква  да развият студентите по педагогика, са заложени и в други дисциплини. Но отново разликата е в комбинацията на необходимите качества. Сред основните умения са:

• Способността за ефективно общуване по много начини, включително устно, писмено;
• Високоразвити междуличностни умения и работа в екип;
• Способността за непрекъснато развитие на уменията и практиките;
• Способността да интерпретира;
• Способността да се разпознават признаците на нормалния детски растеж;
• Способността да познава и разбира детската психика.

Методи на преподаване и обучение

Повечето от методите на преподаване и обучение по педагогика са сходни с тези на множество хуманитарни дисциплини, като се съчетават със специфичните елементи на съответните предмети, които студентът се подготвя да преподава. Това отразява сходното естество на голяма част от образователните програми и уменията, които те целят да развият у студентите.

И въпреки това повечето образователни програми имат една отличителна черта. Това е опитът от практиката на обучение в класната стая и детската градина и знанията, придобити от този опит. Що се отнася до студентите с увреждания, проблемите, изникващи пред тези, които изготвят подобни програми, комбинират някои от основните характеристики на други работни места с такива, свързани с педагогиката.

Сред основните умения, необходими за осъществяване на  детска педагогическа практика са следните:

• Способността да се общува ефективно с деца, родители и колеги;
• Преценка и интуиция;
• Способността да сте бдителни през цялото време;
• Способността да отговаряте на нуждите на учениците бързо и ефективно;
• Способността да ръководите групите.

Но като се вземе предвид пригодността на хората с увреждания за участие в педагогическа практика за обучение в учебните заведения, трябва да се обърне внимание на следното: 

• Учителите (като цяло) трябва да представят обществото като цяло – учебните институции ще имат полза, ако взимат на работа повече хора с увреждания;
• Промяната на отношението към хората с увреждания и технологичния прогрес могат да преодолеят бариерите, които по-рано са им пречили да преподават;
• Важно е да се различи същественото в ролята на учителя: Главното е дали човек с увреждания може да изпълнява съществените функции на учителя. Те трябва внимателно да се разграничат от задълженията, които често може би се изпълняват от учителите, но не са част от основната им функция на педагози.
• Често с помощта на прости приспособявания, хората с увреждания ще могат да вземат участие в процеса на преподаване.

Целите на програмата за предучилищна педагогика са:

• Осигуряване на подходящите познания и разбиране, изисквани при грижата и образованието на децата в ранна възраст, преди постъпването им в училище;
• Осигуряване на професионални и практически умения, необходими за работа с деца;
• Подготовка на студентите за подпомагане укрепване детската психика и за промяната при постъпването им в училище;
• Увереност в студентите, че в практиката си могат да покажат, че са  усвоили подходящите ценности и доверие в образователната система за деца от предучилищна възраст. Тези ценности трябва да включват и анти-дискриминационните практики и равните възможности за обучение на всички деца;
• Развитие у студентите самоувереност и качества, включващи и способността за оценяване техния ефект върху други хора, в средата, в която работят.
• Развитие на уменията на студентите за разбиране и прилагане на принципите на педагогиката в практиката;
• Осигуряване на подходящото разбиране на законовите рамки на обучението в ранна детска възраст и подготовка на студентите да работят в тези рамки;
• Развитие на студентите като практици, с разбиране на необходимостта да се обучават и след завършване на образованието си;
• Развитие на умения за гъвкавост и критичност в работата си като детски педагози, комуникативност, приложимост в съответната среда, работа в екип и обща решаване на проблемите.
• http://bg.scips.eu/
• shelly това  е  линка  -надявам  се    да   съм   полезен   с  тази информация

Джони, благодаря! Качихме линка  във връзки /обучителни проблеми/ - там има много неща, които са ни полезни, както и идеи за стратегии, свързани с контролирането на хиперактивността.

 Открих нещо интересно - в Института по приложна психология работят по оздравителни програми, включващи и детската хиперактивност. Децата са на възраст до 12 години и задължително участват в програмата с придружител. Изготвят се и индивидуални планове.  За тези, които се интересуват -ето линка

Ето още информация къде можем да насочваме деца, за които предполагаме, че имат синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието:
"Къде да се обърнем за квалифицирана помощ?

В съгласие със съвременните международни ръководства и стандарти пациентите суспектни за Синдром на хиперактивност - с или без дефицит на вниманието следва да се насочват към квалифицирани специалисти по детско-юношеско психично здраве. Понястоящем в страната такива служби и квалифицирани специалисти има в София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Благоевград, Плевен, Търговище.

---

^*Доц. д-р Светла Стамболова, дм, детско-юношески психиатър, Медицински център “МАНА”, София 1606, Красно село, бл.208, вх.З, тел. 02/ 955 49 36 "

Иска ми се да продължим темата за хиперактивните деца. Важноа е да споделим опит как педагозите се справят  с проблема "хиперактивно дете в групата".
 От моята практика мога да направя следните изводи:
1. Много важна е организацията на средата. Извън и освен изискванията за безопасност на средата за съответната възрастова група, трябва да се уверим за отсъствието на предмети, опасни за детето, които го привличат. Това могат да бъдат мозайки или топчета с различен размер, използвани в различни игри. Важно е също и елементи от украсата да не носят риск за детето - да няма забодени с карфици или габърчета рисунки и табла, които биха могли да бъдат достигнати от детето.
2. Важно е в групата да бъдат установени строги правила, сведени до знанието на родителите, за невнасянето на потенциално опасни предмети от децата в групата - например дребни монети, дребни бонбони, играчки, които могат да прободат или защипят. Реакцията и темпа на живот на хиперактивното дете обикновено са много бързи и съвсем възможно на крачка от педагога да се случи инцидент.
3. Хиперактивното дете винаги трябва да е в обсега на педагога - ако играе самостоятелно, да е в близост до него; или да бъде "прикрепено" за съиграч на отговорно и уравновесено дете; или да бъде на столчето най-близко до педагога при фронтална работа с децата. При индивидуална работа, свързана с графични упражнения или употреба на ножици, детето така трябва да е ситуирано в пространството, че около него да няма близкостоящи деца, като разбира се това се организира незабелязано от детето и дискретно за останалите деца от групата.
4. Когато педагогът забележи, че детето е явно превъзбудено, добре е той лично да увлече детето в игра с успокояващ характер или просто да го приласкае и прегърне.
5. Задължително е семейството да бъде информирано за проблемите на детето по подходящ начин и да се окаже подкрепа и помощ, която е в компетенцията на педагога.
6. Хиперактивните деца обикновено имат проблем и със следобедния сън. В тази посока е добре за тях да се избира по-самостоятелно и закътано креватче в спалното помещение и, ако се наложи, да се седи до тях, докато се успокоят и заспят.
7. Важно е детето да се поощрява за всеки свой успех по посока на спокойното и търпеливо действие. Хиперактивната реакция може да се трансформира в участие в спокойна дейност или обратното - да се изразходи енергията чрез участие в упражнение или подвижна игра. Преценката за конкретната трансформация на енергията се взема от педагога според режимния момент и особеностите на самото дете.

Шели, съгласна съм с всичко, само бих си позволила да сложа като най-важна т.7. Според мен водещото и определящото успеха на всякакъва "терапия" при хиперактивните деца е обгрижването им, вниманието към тях, за тях, вникването в същността на това дете, с една дума бих казала - любовта. Когато детето усеща, че е обичано, каквото и да се случва, тази любов е водещата не само по отношение на конкретни случки (ежедневие при тези деца), а изобщо дори и любовта като лична отговорност, като ответна реакция носи важен положителен заряд.

Сетих се за този пост заради особеното "жужене" сред моите деца напоследък. Винаги съм работила с пълна група, сега, около грипа децата чувствително намаляха, обаче изобщо не забелязвам нивото на шума в групата да е по-ниско! Напротив, като че ли се стремят да изпълнят освободилото се пространство с гласовете си! Започвам да се замислям дали хиперактивните деца /особено ако са множко/ "не възпитават" останалите в хиперактивност!!!
  Вашите наблюдения?