Строгостта на бащите спира затлъстяването
Най-голяма вероятност от затлъстяване има при деца, чиито бащи не участват във възпитанието им. До този извод са стигнали австралийски учени. Според изследването, проведено от сътрудници на научно-изследователския институт Murdoch Children's Research Institute и работещи в болницата The Royal Children's Hospital Melbourne, най-много от общо 5000 момчета в лошо състояние са тези, чиито бащи са най-малко строги. Изследването е направено по повод на факта, че в последно време проблемът за детското затлъстяване в Австралия е особено остър. Около 20% от децата в предучилищна възраст страдат от затлъстяване.
А как стоят нещата у нас?
Ето и някои резултати от проучванията на храненето на децата у нас.
По енергийна стойност (по калории) храненето е в нормата; съдържанието на белтък в приеманата храна също покрива потребностите на децата, вероятно във връзка с това, че когато имаме потребност от белтък нашият апетит се обостря към храни съдържащи белтък – един много интересен биологичен феномен. Разбира се, апетитът определя потребностите на човека от всичко, от което се нуждае организмът – ако човек има ниска кръвна захар ще му се яде нещо сладко и т.н. А когато детето расте има нужда от повече белтък във връзка със синтезните функции на организма (синтез на нови тъкани и клетки). При децата от детските градини изследването показва, че в София те приемат достатъчно по качество и по количество белтък, чрез предлаганата в детското заведение храна. В такъв случай майките вечер, вкъщи могат да поднесат на детето зеленчуково ястие, кисело мляко и плод. Така пълноценно ще бъдат удовлетворени потребностите му.
Като цяло храненето на децата в предучилищна възраст е балансирано, но се констатира предимство за растителния белтък и прием на по-малко белтък от животински произход, което ограничава качеството и биологичната използваемост на приеманата храна.
Мазнините – при съществуваща препоръка 30-32% от енергийната стойност на приеманата през деня храна да бъде за сметка на мазнините– във всички проучвания се констатира, че този процент е 38, т.е. храненето на децата у нас е свръх-мастно. Откъде се получава тази висока стойност на мазнините в хранителния прием?
Първо - от мазните животински храни с недобро качество – кайма с висок процент на съдържание на сланина, колбаси (20% от съдържимото на колбасите е свинска сланина; 20% е т.нар. <<едносортното>> месо –<<шарено>>, месо с кожи, сухожилия и т.н.; 20% е нишесте; 20% е вода; 20% са овкусителите, емгулаторите, оцветителите и т.н.) А е факт, че с колбаси се хранят основно децата – особено тези от горния училищен курс. На второ място са шарените меса, влагани в ястията и супите и на трето място са добавъчните мазнини. Трето – националният ни модел на хранене се характеризира с допълнително прибавяне на слънчогледово или друго масло към ястията, с цел овкусяване. За съжаление тези добавъчни мазнини често пъти са в свръхколичество. На четвърто място са предпочитаните от нашето население млечни продукти с висока масленост, защото те са по-вкусни. Абсолютно вярно е: Мазнините са носител на вкуса в човешкото хранене. Пето –Консумирането на различни видове пържени храни – картофи, кюфтета, мекици и т.н., което допълнително и значително утежнява приема на мазнини и надвишава нашите потребности от тази висококалорийна хранителна съставка.
Приемът на наситени мастни киселини, т.е. на <<твърди>> животински мазнини, води до проблеми в липидната обмяна – повишаване нивата на триглицеридите в кръвта, на холестерола, до ранно натрупване на мастни плаки по вътрешната повърхност на съдовата стена, дори в детскоюношеската възраст. Възниква риск от свръхтегло и затлъстяване. При дебелите дечица още от тригодишна възраст започват да се натрупват мазнини по вътрешната стена на съдовете и ако не се вземат мерки към 12 годишна възраст тези липидни отлагания прорастват в съединително тъканните нишки. Оформя се атероматоза, която в края на юношеските години генерира до атеросклероза с всички произтичащи рискове от инфаркт и инсулт в зряла възраст.
А нашата нация е на едно от първите места в света по тези заболявания. Препоръката за прием на наситени мастни киселини е до 10% от дневната енергийна стойност на храната (Е%), а се констатира прием от 15Е%.
Въглехидрати – те предоставят по-малко от препоръчаното като количество енергия. Препоръката е над 55 Е%, а българските деца и ученици приемат от 48 до 52Е% енергия от въглехидрати. Проблемът възниква от това, че структурата на въглехидратите в нашата храна е дисбалансирана. Приемат се повече въглехидрати от захарни изделия и по-малко от нишестесъдържащи комплексни въглехидратни продукти като картофи, зърнени и бобови храни. За съжаление, през последните години потреблението на хляб намалява, въпреки че българите сме известни с консумирането на по-големи количества от този продукт.
Все още е много ниско потреблението на пълнозърнестите хлябове, където присъстват фибри, витамини от група В и белтъци, за сметка на предпочитаните тестени изделия, приготвяни с бяло брашно.
Дотук в проучването се говори за присъствието на макронутриенти в храната на подрастващите –белтъци, мазнини и въглехидрати. Но съществена роля за поддържане здравето на организма имат и микронутриентите – минерали и витамини. Това са вещества, които присъстват в храненето в малки количества, но са жизнено важни, защото са катализатори на обменните процеси. Микронутриентите се приемат основно с растителните храни, в частност – със зеленчуците (витамини и минерали) и плодовете (минерали, органични киселини, витамини), които за съжаление са доста дефицитни в храненето на нашите деца.
Един от основните микронутриенти е калцият, който е доста дефицитен – при препоръчван прием 700мг за малките деца, те приемат едва 550мг. 33% от изследваните деца имат рисково нисък калциев прием, чието присъствие е много важно особено в тинейджърска възраст, когато девойките и юношите растат изключително бързо. Традиционни за нашата страна храни, като млякото и млечните продукти, са основен източник на калций, който е много важен особено за израстващите момичета, защото между 11 и 13 години момичето изгражда основната си костна маса и натрупва толкова костно вещество, което след 50 годишна възраст губи в разстояние на 30 години, докато достигне 80 годишна възраст.
Приемът на желязо също е незадоволителен – 7мг среднодневно, при препоръчвано количество 10мг. 48% от децата са с рисково нисък прием, т.е. по-малко и от 7мг. Желязото е в чистото месо, така нар. “хемово желязо”, което директно се вгражда в хемоглобиновата структура.
В проучванията е установен и дефицит на витамини от група В – В6, В12 и фолиева киселина. Витамин В12, който се съдържа в чистото месо и рибата, е дефицитен най-вече при девойките от по-горните класове, а трябва да се има предвид, че те са във възраст, в която организмът се подготвя за бъдещото майчинство. Организмът съвсем естествено страда при липсата на което и да е от тези вещества и затова в тази възраст е изключително важно балансираното хранене, в което присъстват най-важните хранителни компоненти. Фолиевата киселина се съдържа в листните зеленчуци – зеле, броколи, карфиол, спанак, марули, китайско зеле, магданоз, копър, лапад, коприва и т.н. За съжаление, по различни причини, приемът на тези храни също е намален.
Така обрисуваната характеристика на прием на енергия и хранителни вещества съответства на спецификата на констатираната консумация на храни/групи храни от българските деца и ученици.
Млякото – при препоръчително среднодневно количество 350-400 грама, се приема едва 250г. Месото и месните продукти съответстват на препоръките. Само 30% от децата, участващи в проучването, посочват че са консумирали риба. Недостатъчна е и среднодневната консумация на плодове и зеленчуци – до два пъти по-малко от препоръчителната.
Всички тези дисбаланси рефлектират върху антропометричните показатели (тегло и ръст) на децата, които с възрастта стават все по-неблагоприятни. В предучилищна възраст 1,5% от децата са с поднормено тегло – 7% със свръхтегло; в училищна възраст 5-6% са с поднормено тегло, 22% са със свръхтегло и 12 % са със затлъстяване.
Разбира се, че родителският контрол е много важен фактор за здравето на децата. Дали предлаганите на пазара диетични и здравословни храни могат да помогнат на залисаните в ежедневието родители, да предложат наистина качествена храна на своите деца?
Но нека за пореден път да внесем едно уточнение и да обясним какво е здравословна и какво е диетична храна.
Здравословни храни са храните от пирамидата на здравословното хранене, която беше разработена от специалисти по хранене и диететика през 2006г. От нея става ясно, че съществуват четири основни групи храни: белтъчни храни – мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба и техните растителни аналози – варивата и ядките. Друга основна група продукти е храната, съдържаща комплексни въглехидрати – пълнозърнест хляб, зърнени храни, картофи и т.н. Захарните изделия (в незначително количество) и мазнините – слънчогледово, царевично олио, маслинов зехтин, рапично, соево олио и др., също оформят една основна група. Те са богати на ненаситени мастни киселини, които са незаменими за организма и ние трябва да ги приемаме с храната, защото влизат в изграждането на клетъчните стени и мозъка. И накрая плодовете и зеленчуците, най-добре в суров вид, за да се запазят витамините и минералите.
За децата диетични храни са нискомаслените млека 1,5-2%, които се консумират за превенция на затлъстяването, наднорменото тегло, проблеми в обмяната на веществата и т.н.
Съществуват и храни със специално медицинско предназначение за деца с различни заболявания. Има деца, които са чувствителни към белтъчната фракция на житото и трябва да приемат тестени изделия приготвени на база царевично брашно. Други имат непоносимост към лактозата (млечната захар) и такива деца трябва да приемат соево мляко и кисели млека, където млечната захар се превръща в млечна киселина, зряло сирене също е препоръчително. Има деца например, с непоносимост към фенилаланина, който се съдържа в изкуствените подсладители.
За различни проблеми на здравето се прилагат различни хранителни продукти. Така че производителите и родителите трябва да се стремят да предлагат на децата разнообразна храна, съобразена с нуждите им.
И нека всички да сме строги - и майки, и бащи, лекари и педагози
А как стоят нещата у нас?
Ето и някои резултати от проучванията на храненето на децата у нас.
По енергийна стойност (по калории) храненето е в нормата; съдържанието на белтък в приеманата храна също покрива потребностите на децата, вероятно във връзка с това, че когато имаме потребност от белтък нашият апетит се обостря към храни съдържащи белтък – един много интересен биологичен феномен. Разбира се, апетитът определя потребностите на човека от всичко, от което се нуждае организмът – ако човек има ниска кръвна захар ще му се яде нещо сладко и т.н. А когато детето расте има нужда от повече белтък във връзка със синтезните функции на организма (синтез на нови тъкани и клетки). При децата от детските градини изследването показва, че в София те приемат достатъчно по качество и по количество белтък, чрез предлаганата в детското заведение храна. В такъв случай майките вечер, вкъщи могат да поднесат на детето зеленчуково ястие, кисело мляко и плод. Така пълноценно ще бъдат удовлетворени потребностите му.
Като цяло храненето на децата в предучилищна възраст е балансирано, но се констатира предимство за растителния белтък и прием на по-малко белтък от животински произход, което ограничава качеството и биологичната използваемост на приеманата храна.
Мазнините – при съществуваща препоръка 30-32% от енергийната стойност на приеманата през деня храна да бъде за сметка на мазнините– във всички проучвания се констатира, че този процент е 38, т.е. храненето на децата у нас е свръх-мастно. Откъде се получава тази висока стойност на мазнините в хранителния прием?
Първо - от мазните животински храни с недобро качество – кайма с висок процент на съдържание на сланина, колбаси (20% от съдържимото на колбасите е свинска сланина; 20% е т.нар. <<едносортното>> месо –<<шарено>>, месо с кожи, сухожилия и т.н.; 20% е нишесте; 20% е вода; 20% са овкусителите, емгулаторите, оцветителите и т.н.) А е факт, че с колбаси се хранят основно децата – особено тези от горния училищен курс. На второ място са шарените меса, влагани в ястията и супите и на трето място са добавъчните мазнини. Трето – националният ни модел на хранене се характеризира с допълнително прибавяне на слънчогледово или друго масло към ястията, с цел овкусяване. За съжаление тези добавъчни мазнини често пъти са в свръхколичество. На четвърто място са предпочитаните от нашето население млечни продукти с висока масленост, защото те са по-вкусни. Абсолютно вярно е: Мазнините са носител на вкуса в човешкото хранене. Пето –Консумирането на различни видове пържени храни – картофи, кюфтета, мекици и т.н., което допълнително и значително утежнява приема на мазнини и надвишава нашите потребности от тази висококалорийна хранителна съставка.
Приемът на наситени мастни киселини, т.е. на <<твърди>> животински мазнини, води до проблеми в липидната обмяна – повишаване нивата на триглицеридите в кръвта, на холестерола, до ранно натрупване на мастни плаки по вътрешната повърхност на съдовата стена, дори в детскоюношеската възраст. Възниква риск от свръхтегло и затлъстяване. При дебелите дечица още от тригодишна възраст започват да се натрупват мазнини по вътрешната стена на съдовете и ако не се вземат мерки към 12 годишна възраст тези липидни отлагания прорастват в съединително тъканните нишки. Оформя се атероматоза, която в края на юношеските години генерира до атеросклероза с всички произтичащи рискове от инфаркт и инсулт в зряла възраст.
А нашата нация е на едно от първите места в света по тези заболявания. Препоръката за прием на наситени мастни киселини е до 10% от дневната енергийна стойност на храната (Е%), а се констатира прием от 15Е%.
Въглехидрати – те предоставят по-малко от препоръчаното като количество енергия. Препоръката е над 55 Е%, а българските деца и ученици приемат от 48 до 52Е% енергия от въглехидрати. Проблемът възниква от това, че структурата на въглехидратите в нашата храна е дисбалансирана. Приемат се повече въглехидрати от захарни изделия и по-малко от нишестесъдържащи комплексни въглехидратни продукти като картофи, зърнени и бобови храни. За съжаление, през последните години потреблението на хляб намалява, въпреки че българите сме известни с консумирането на по-големи количества от този продукт.
Все още е много ниско потреблението на пълнозърнестите хлябове, където присъстват фибри, витамини от група В и белтъци, за сметка на предпочитаните тестени изделия, приготвяни с бяло брашно.
Дотук в проучването се говори за присъствието на макронутриенти в храната на подрастващите –белтъци, мазнини и въглехидрати. Но съществена роля за поддържане здравето на организма имат и микронутриентите – минерали и витамини. Това са вещества, които присъстват в храненето в малки количества, но са жизнено важни, защото са катализатори на обменните процеси. Микронутриентите се приемат основно с растителните храни, в частност – със зеленчуците (витамини и минерали) и плодовете (минерали, органични киселини, витамини), които за съжаление са доста дефицитни в храненето на нашите деца.
Един от основните микронутриенти е калцият, който е доста дефицитен – при препоръчван прием 700мг за малките деца, те приемат едва 550мг. 33% от изследваните деца имат рисково нисък калциев прием, чието присъствие е много важно особено в тинейджърска възраст, когато девойките и юношите растат изключително бързо. Традиционни за нашата страна храни, като млякото и млечните продукти, са основен източник на калций, който е много важен особено за израстващите момичета, защото между 11 и 13 години момичето изгражда основната си костна маса и натрупва толкова костно вещество, което след 50 годишна възраст губи в разстояние на 30 години, докато достигне 80 годишна възраст.
Приемът на желязо също е незадоволителен – 7мг среднодневно, при препоръчвано количество 10мг. 48% от децата са с рисково нисък прием, т.е. по-малко и от 7мг. Желязото е в чистото месо, така нар. “хемово желязо”, което директно се вгражда в хемоглобиновата структура.
В проучванията е установен и дефицит на витамини от група В – В6, В12 и фолиева киселина. Витамин В12, който се съдържа в чистото месо и рибата, е дефицитен най-вече при девойките от по-горните класове, а трябва да се има предвид, че те са във възраст, в която организмът се подготвя за бъдещото майчинство. Организмът съвсем естествено страда при липсата на което и да е от тези вещества и затова в тази възраст е изключително важно балансираното хранене, в което присъстват най-важните хранителни компоненти. Фолиевата киселина се съдържа в листните зеленчуци – зеле, броколи, карфиол, спанак, марули, китайско зеле, магданоз, копър, лапад, коприва и т.н. За съжаление, по различни причини, приемът на тези храни също е намален.
Така обрисуваната характеристика на прием на енергия и хранителни вещества съответства на спецификата на констатираната консумация на храни/групи храни от българските деца и ученици.
Млякото – при препоръчително среднодневно количество 350-400 грама, се приема едва 250г. Месото и месните продукти съответстват на препоръките. Само 30% от децата, участващи в проучването, посочват че са консумирали риба. Недостатъчна е и среднодневната консумация на плодове и зеленчуци – до два пъти по-малко от препоръчителната.
Всички тези дисбаланси рефлектират върху антропометричните показатели (тегло и ръст) на децата, които с възрастта стават все по-неблагоприятни. В предучилищна възраст 1,5% от децата са с поднормено тегло – 7% със свръхтегло; в училищна възраст 5-6% са с поднормено тегло, 22% са със свръхтегло и 12 % са със затлъстяване.
Разбира се, че родителският контрол е много важен фактор за здравето на децата. Дали предлаганите на пазара диетични и здравословни храни могат да помогнат на залисаните в ежедневието родители, да предложат наистина качествена храна на своите деца?
Но нека за пореден път да внесем едно уточнение и да обясним какво е здравословна и какво е диетична храна.
Здравословни храни са храните от пирамидата на здравословното хранене, която беше разработена от специалисти по хранене и диететика през 2006г. От нея става ясно, че съществуват четири основни групи храни: белтъчни храни – мляко и млечни продукти, яйца, месо, риба и техните растителни аналози – варивата и ядките. Друга основна група продукти е храната, съдържаща комплексни въглехидрати – пълнозърнест хляб, зърнени храни, картофи и т.н. Захарните изделия (в незначително количество) и мазнините – слънчогледово, царевично олио, маслинов зехтин, рапично, соево олио и др., също оформят една основна група. Те са богати на ненаситени мастни киселини, които са незаменими за организма и ние трябва да ги приемаме с храната, защото влизат в изграждането на клетъчните стени и мозъка. И накрая плодовете и зеленчуците, най-добре в суров вид, за да се запазят витамините и минералите.
За децата диетични храни са нискомаслените млека 1,5-2%, които се консумират за превенция на затлъстяването, наднорменото тегло, проблеми в обмяната на веществата и т.н.
Съществуват и храни със специално медицинско предназначение за деца с различни заболявания. Има деца, които са чувствителни към белтъчната фракция на житото и трябва да приемат тестени изделия приготвени на база царевично брашно. Други имат непоносимост към лактозата (млечната захар) и такива деца трябва да приемат соево мляко и кисели млека, където млечната захар се превръща в млечна киселина, зряло сирене също е препоръчително. Има деца например, с непоносимост към фенилаланина, който се съдържа в изкуствените подсладители.
За различни проблеми на здравето се прилагат различни хранителни продукти. Така че производителите и родителите трябва да се стремят да предлагат на децата разнообразна храна, съобразена с нуждите им.
И нека всички да сме строги - и майки, и бащи, лекари и педагози
Да поговорим да детската градина. Определено съм застъпник на храненето в градините, тъй като е балансирано, питателно и липсват сладките нещица между храненията. На пръв поглед храната изглежда малко като количество, но е съвсем достатъчно, ако се изяде цялата порция от закуската или обяда. Така се избягва възможното прехранване, както и се възбужда апетита, тъй като има достатъчно време между закуските и обяда.