Спомени... | Предучилищна педагогика

Някога в една детска градина, досущ като всички други детски градини, имаше едно дете, което приличаше на много други деца. Спас беше чаровник и палавник, който непрекъснато грабваше вниманието на околните с поредната беля. Поради тази негова особеност и неговите родители не бързаха особено да го вземат от детската градина. Той си знаеше, че идват да го вземат последен и търпеливо измисляше "кротки" бели, докато дойде нареченото време. Да, ама една вечер това време доста се проточи, беше вече след 19.00 часа. Спас беше изчерпал запаса от лудории и, незнаейки какво още да направи, седна и подпря с ръце главата си. Седнах и аз до него и, какво да правя, подпрях с ръце глава. Седим така, един срещу друг и по едно време от дън сърцето на Спас се отрони тежка въздишка : "О-о-х, то се видя, че мене няма да ме вземат, ама и тебе, госпожо, май няма да те вземат..."
Да се смееш ли, да плачеш ли... Тогава ние се смяхме. Много... А сега се замислям - колко време родителите прекарват с децата си? И как.

Тагове

сладуранчета (1)

Категории

Сладуранчета

Коментари

queen_blunder преди 18 години и 5 месеца

Страхотна историйка, великолепно разказана :) Страшно обичам такива. Искам пак да разкажеш :)

А пък такава категория "Сладуранчета" не съм си и помисляла, че може да се създаде. Поздравления за идеята! :)

shellysun преди 18 години и 5 месеца

Ето още една. История за надмогването в мини-вариант. Кой от нас не обича да се похвали, да се понадуе, че и да се огледа как околните възприемат това. Та, ето как звучи това сред три-годишните.
На двора се разхождат заедно момченце и момиченце. Те са приятели, обичат да играят заедно и няма проблем да си отстъпят играчка или лакомство. Но, както се случва и в най-добрите английски семейства, дяволчето побутна момиченцето, то се изпречи насрещу момченцето и гордо заяви: " Пък аз имам нови матаронки/превод "маратонки"/!! Момченцето, върло ужилено от тази проява на надмощие, се надвеси хем заплашително, хем снизходително над момиченцето и кресна : "Пък на мен ми купиха нов тарализор /превод "телевизор"/ !!!
Ако питате мене, това си е достатъчен повод за война...

galina_fr преди 18 години и 5 месеца

...по повод на въпроса ти, shelly, за това, колко ли време родителите прекарват с децата си...се замислих за...собствените си вече попораснали деца...През тия двайсетина години съм се питала защо ли там, на другите съм чела с вдъхновение приказки, учила съм ги да държат молива, а времето ми за моите лични деца все не е достигало...? Не, не искам да кажа, че обвинявам някой друг за това, нито че самото това време като величина е било толкова малко, но друго би било, ако можеше да е повече...
А спомените затова са и спомени - да идват и да си отиват по свой си начин...Нали важното е да се замислим?

queen_blunder преди 18 години и 5 месеца

Умееш да улавяш невероятно сладурските моменти с дечицата, Шели :) А това, според мен, е дарба, която не всеки притежава.

Като каза за "матаронките" и "тарализора", се сетих за вчерашния час на класа, в който трябваше да говорим за стихийните бедствия и как да се предпазим от тях. Та в тази връзка едно от първолачетата ми обясняваше какво представлява зетремесението :)))

shellysun преди 18 години и 5 месеца

Ама че веселба! А сега поздрав за началните: "Гръма падна и сърините хухнаха!" - това е откъс от първокласна диктовка от преди 11 години ! Ще го помня и ще му се радвам цял живот.
превод "Гръмотевицата падна и сърните хукнаха."