Здравейте колеги!За мен е удоволствие да се включа в обсъжданията за предучилищната подготовка на децата.Предоставям Ви мои изследвания в този област.

  ДИАГНОСТИКА НА ВХОДНО НИВО НА СПЕЦИАЛНАТА ПОДГОТОВКА ЗА ОГРАМОТЯВАНЕ НА ДЕЦАТА ОТ ПОДГОТВИТЕЛНА ГРУПА

                                   МАРИЯНА ИВАНОВА БЛАЖЕВА

                                    Директор на Целодневна детска градина

                                    С.Карайсен,Общ.Павликени,Обл.Велико Търново

  Ограмотяването,т.е. обучението по четене и писане е изключително важен и преломен момент както в общото психическо,така и в речевото развитие на детето.

 Изследванията на много педагози и психолози,а и наблюденията в практиката показват,че децата  твърде рано проявяват интерес към ученето и по-специално към четенето и  към писането.

В новата учебна програма е предвидено процеса на ограмотяване да се осъществи в период от шест месеца  и да протича в два основни етапа.

 Първият етап /подготвителен /обхваща 3-4 седмици и основен етап,който обхваща 5 месеца.

 Обучението по грамотност се осъществява по звуковия аналитико-синтетичен метод.Преди всичко той е звуков,защото в основата му лежи изучаването на звуковете на живата реч.Аналитико-синтетичен е и защото предполага както анализиране на свързаната реч на изречения,изреченията -на думи,думите- на срички,сричките- на звукове,така  и синтезиране /съединяване на звуковете в срички,сричките –в думи,думите –в изречения,изреченията в свързан текст.

  Като се има предвид,че звуковият анализ на речта е почти невъзможен без елементарно практическо осъзнаване на основните езикови елементи звук,сричка,дума,изречение,то основните задачи за подготовката за ограмотяване в подготвителна група включват:

1.Запознаване с дума-отделяне на думата от изречението като самостоятелна смислова единица

2.Запознаване с изречение-отделяне на изречението от потока на речта като смислова единица

3.Словесен анализ на изречението-разлагане на две,три словни изречения на съставящите ги думи и съставяне на изречения от две,три,четири думи

4.Сричков анализ на думата.разлагане на  дву-,три- срични думи на съставящите ги срички и съставяне на думи по определени срички

5.Звуков анализ на думата-определяне на броя,мястото и последователността на звуковете/фонемите/ в думи от три,четири звука и съставяне на думи с определени звукове,осъзнаване на смислоразличителната роля на фонемата.

   От всички задачи на подготовката за ограмотяване особено място се отделя на звуковия анализ на думата и въвеждането на децата във звуковата форма на думите:

-отделяне звука от думата

-отделяне на мястото на звука в думата

-звуков анализ на думата-точно определяне на броя и реда на звуковете в думата

-диференциране на звуковете на гласни и съгласни

-групиране на звуковете в корелативни двойки/а-о,е-и…/

 Децата трябва да усвоят умението в рамките на устната реч да извършват звуков анализ на речта.За целта е необходимо да се насочи вниманието им към звученето на думите,въз основа на по-нататъшното усъвършенстване на фонематичния  слух/способност диференцирано да се  възприемат и възпроизвеждат звуковете/ да се формира у тях фонематично възприятие/способност да се извършва звуков анализ на речта/.

 Подготвителната група  при Целодневна детска градина –с.Карайсен е смесена по възрастов състав група.Състои се от 22 деца.Тринадесет деца подлежат на училищно обучение и са на възраст 6-7 годишни, а останалите 9 деца са на възраст 5-6 години. Всички децата са от български произход/монолингви/, 85% редовно посещават детската градина.

 Тук всички деца имат нужда от нови впечатления,независимо от обстоятелствата,в които са поставени.Тук  и ние много внимателно оценяваме приоритетите,за да можем да организираме своята работа със оформилите се две подгрупи.

 Наличието на учебни книжки по  образователно направление”Български език” за всяка възрастова група до известна степен конкретизира  и помага педагогическото взаимодействие при подготовката за ограмотяване на децата от задължителната подготвителна група.

 Регламентираният образователно-възпитателен процес в смесена подготвителна група се осъществява по Програмата за подготвителна група и по утвърдените от МОН учебни помагала на дидактичната система”Моливко” чрез прилагане на индивидуализацията и диференциацията в учебния процес.

Учебните помагала от поредицата са предназначени за работа в задължителните регламентирани ситуации,като някои познавателни задачи могат да се изпълнят и в задължителните нерагламентирани ситуации и като инструментариум за оценяване знанията , уменията и компетенциите на децата и за диагностика готовността на всяко дете за училище.

  В подготвителна група  в началото на учебната година при установяване на входното ниво по образователното направление”Български език и литература”,се констатира,че децата разбират и осъзнават,макар и само практически,приблизителното значение на основните езикови елементи,знаят какво е звук,дума,изречение.

 Входящата диагностика,която реализирахме в  края на месец септември до средата на месец октомври, бе насочена в две основни насоки:

1.Установяване на степента на практическото осъзнаване на основните езикови елементи.

2.Установяване степента на формираност на умението да се извършва звуков анализ на речта.

 За установяването степента на практическото осъзнаване на основните езикови елементи индивидуално,диференцирано,съобразно възрастта на всяко дете поставихме последователно следните вербални задачи:

   За да се установи степента на сформираност на умението за анализиране на речта,използвахме методически похвати за словесен,сричков и звуков анализ.Като речев материал подбрахме изречения до 3 думи със самостоятелно лексикално значение,текст от три прости изречения,думи от две и три отворени срички и думи от три и четири звука.На децата се предложи самостоятелно/чрез моделиране/ да определят колко са съставящите елементи и да ги изговорят в тяхната последователност.

   59% от децата разпознават и назовават знаковете на кирилицата /буквите/. 27% записват със знакове собствените си имена.

10% разчитат отделни думи.

Децата в подготвителна група могат чрез моделирането като метод да съставят сложни съчинени и сложни съставни изречения.Усвоено е моделирането с жетони,някои деца разпознават гласни  и съгласни звукове и ги съотнасят към модел.Ориентират се правилно в съгласуване по род и число.

Почти всички деца умеят да изписват елементи на различни знакове,графични модели,форми и траектории и държат правилно молив.Различават употребата на книгите,списанията,вестниците,писмата и др.

   При анализ на допуснатите грешки се установи,че в изреченията децата не отделят кратките думи.До известна степен е усвоено умението за диференциране на гласни  и съгласни звукове.Звукът Ъ трудно се отделя като самостоятелен,а се прикрепва към предходната съгласна.Следва да се обръща внимание на интонирането и съгласните звукове да се изговарят без  подкрепата на  ъ .

 Тези констатиращи данни показват че, децата срещат трудности и все още нямат нужната подготовка за училищно обучение.Трудности и несправяне с поставените задачи срещат деца,които не са посещавали редовно детската градина и имат съществени пропуски по отношение на неумение да диференцират звук и дума,съгласни от гласни ,звуково-буквени съответствия.

  Всички деца,които са показали високи резултати са посещавали редовно ДГ и се справят с лекота и имат нагласа за учебен труд.

 Семейството се очертава като основен фактор,който може да съдейства за по-нататъшното развитие на децата,които постъпват в първи клас като осигуряват присъствието им в детската градина.

 Проучвайки и анализирайки готовността на децата  от  подготвителна група,отчитаме и психо-физическите и особености.Всяко дете е уникално в своето развитие и прояви.Ходът на развитие на всички деца ще се проследява текущо,ще се търси съдействието на семейството,за да въздейства достатъчно върху положителната мотивация на детето за учебен труд.Съобразно показаните резултати ще се подбират подходящи въздействия ,методи и похвати за компенсиране на дефицитите или стимулиране на децата,избързващи  в своето развитие.

  На родителите на децата от смесена подготвителна група предложихме да участват в анкета за проучване мнението и позицията по проблеми,свързани с подготовката на децата за ограмотяване  още в предучилищна възраст.

 В анкетата участваха 16 родителя ,които писмено  анонимно отговориха на 12 въпроса :

 1.На каква възраст е детето Ви ?

2.Слуша ли с внимание и интерес детски художествени произведения?

3.Интересува ли се от детски книжки?Проявява ли някакви предпочитания?

4.Проявява ли Вашето дете интерес към буквите?Откога?

5.Разпознава ли някои букви?Кои?

6.Може ли да разпознае своето име или името на свой близък?

7.Интересува ли се от звуковете,от които се състои неговото име или други думи и от броя им?

8.Има ли умение и желание да надписва своите рисунки?

9.Изпитва ли желание да „прочете” написаното под красиви и интересни илюстрации?Търси ли Вашето съдействие?

10.Смятате ли за приемливо и полезно ограмотяването на децата да започва в ДГ?

11.Споделяте ли мнението,че ранно четящите деца/преди седемгодишна възраст/ постигат по-добри резултати от връстниците си в училище?

12.Съществува твърдение,че ранното четене има положително значение за развитието на интелекта,езика,социалното и емоционалното израстване.Споделяте ли го и защо/накратко/?

 В анкетата участваха 16  родители на деца от смесена подготвителна група от Целодневна детска градина-с.Карайсен,общ.Павликени,обл.Велико Търново.

   63% от децата-10 деца ,чиито родители анкетирахме са на възраст 6 години и 37% от децата-6 деца, са на възраст 5 години.

  На въпроса слушат ли с внимание и интерес художествени произведения 94% от родителите отговарят положително и само 6% посочват ,че децата им не проявяват такъв интерес.

  Без конкретни предпочитания ,но с интерес към детските книжки са 38% от децата,56% проявяват интерес към българските приказки и приказките от чужди автори .6% от децата се интересуват от книжки без текст,само за оцветяване.

  Дали проявяват интерес към буквите,това са констатирали 94% от родителите и само 6%-1 дете не проявява  желание да ги усвои.Две от децата са проявили интерес още от 3 годишна възраст,5 на четиригодишна и 8 децата на 5 годишна възраст.

    Цялата азбука знаят 44% от децата,по-голяма част от буквите познават 37 % и 19% познават само някои букви като А,Б,В,Е,З,Й,К,Л,М,Н,П,С.

  Умение да разпознават само своето име имат 12% от децата.По посочените резултати установяваме голяма степен от 63%,които могат да разпознаят  и своето и  името на близък роднина .25% не умеят  да разпознават имена.

 Малък е процента на децата ,които се интересуват от звуковете,които съставят собственото им име-38% и голям-62% на децата,които въобще не проявяват интерес да анализират имената си.

  В ежедневното педагогическо взаимодействие с децата,ние учителите ,както сочат и данните на  анкетираните родители ,установяваме,че  около половината деца -44% с желание , с  леки  пропуски надписват своите рисунки .Без умение,с грешки,но с желание 25 % от децата  пишат своите имена  и 31% не проявяват и не изпитват интерес да се научат.

  Умение да прочита надписи и да чете има само едно дете-6% от анкетираните деца.Със съдействие и помощ  75%„прочитат” три,четири звучни думи.Липса на желание за четене се наблюдава в 3 деца-19%.

  100% /всички/ анкетирани родители смятат за полезно и приемливо ограмотяването на децата да започне още в детската градина.

 На мнение,че ранно четящите деца/преди седем годишна възраст/ постигат по-добри резултати са 56% от родителите.Не са съгласни с това мнение 38%,а 6 % не могат да преценят.

  Твърдението,че ранното четене има положително значение за развитието на интелекта,езика,социалното и емоционалното израстване на детето,споделят 69% от родителите.Също така споделят,че будните деца по-лесно се адаптират , по-информирани са и имат повече знания от децата ,които  не умеят да четат.Но в анкетата се среща и мнение,че ранното четене не е гаранция за бъдещи успехи в познавателната дейност на децата.Според някои родители у  децата от ранно детство трябва да се формира на първо място интерес  и любов към книгата и информацията ,която ще получат  възприемат лесно и бързо ,стига начина на представяне и поднасяне да е по достъпен път ,с използване на подходящи за възрастта методи ,форми и средства.

 Независимо от разнородният характер на отговорите и констатациите от направената анкета,безспорно основно значение за подготовката на децата за училище има организацията на учебно-възпитателната работа в детската градина.Работата в детската градина е съобразена с изискванията,които ще предявява училището към децата.Достигнатото ниво на развитие в предучилищното детство е основа за развитие и възпитание на детската личност в училище.

 Успехът на работата по развитие на специалната подготовка на децата за ограмотяване зависи и от правилното взаимодействие на детската градина и семейството,при което детската градина трябва да стане школа за обучение и на родителите,за даване на педагогически знание в това число и на знания по методика на обучението по български език и процеса на ограмотяване.

За да постигнем положителни резултати и създадем познавателна и емоционална нагласа в бъдещия ученик,педагогическият колектив при Целодневна детска градина-с.Карайсен  ,ежедневно при индивидуалните срещи и разговори ,информира родителите за състоянието на речта у децата им,отбелязва успехите и изоставанията,дава препоръки и съвети,за да можем съвместно да формираме у детето стремеж и осъзната мотивация на желанието да бъде ученик.

 Важното е да знаем,че детската личност е уникална и не търпи шаблон.

 Важното е да осъзнаем,че всички ние детски учители-родители-начални учители  имаме една обща цел-възпитанието и образованието на нашите деца.