Литература за лятото
Досмеша ли ви? Съвсем като в позабравеното ученическо време. Но този, който търси отговор на въпросите си, неспокойната душа, която продължава да живее с проблемите на образованието, с това как да бъде учител, как да бъде полезен, какво да промени, неминуемо стига до "литературата за лятото". Ровейки насам, натам, откривам неща, които, може би, ще бъдат полезни за повече хора. Това е и причината да пиша за тях тук.
"Ти си мой ученик. Аз съм твой учител. Дай да помислим, защо ние с теб сме се родили, защо живеем на тази земя. Защо сме се срещнали: ти и аз? Не просто убедително и ярко да отговорим сами на себе си и на децата на това "защо?"
Не общи приказки са нужни за отговора. А изстрадани, идващи от сърцето, за да се проясни картината на живота и нашето място в него. Ние ги търсим тези думи. Търсим отговора, осмисляйки обкръжаващото, тревожим паметта, вглеждайки се в съдбите на тези, които ги няма вече. В дърветата и цветята, в морето, в звездите, в птиците търсим отговора. В поезията. Да! В поезията на живота. Постигайки неговата основа, неговата истина, ние започваме да разбираме себе си, другите, отваряме дълбочината на редовете: "Нищо на земята не преминава безследно…" И идва изгарящото усещане от своята неразривна връзка с всичко съществуващо на земята. Да настъпиш цвете, да счупиш клонче и нещо ще загубиш в душата. Да причиниш болка на другия - ще удариш по самия себе си. В живота всичко е свързано: ще докоснеш едно - отразява се на друго. Да бъдем чувствителни към природата и един към друг като частица от вечността. Учителю, помни напътствието на Гьоте: "Вие сте длъжни при изучаване на природата, винаги да възприемате единичното като всеобщо. Няма нищо вътре, няма нищо вън, защото това, което е вътре, това е и вън. Така че схващайте незабавно Светата открита тайна…" - откъс от книгата на Михаил Шчетин "Записки на педагога". Октрих я в един сайт
който трябва да се чете внимателно. Имам пред вид, че не го препоръчвам на всички, тъй като в него има доста неща, с които аз лично не съм съгласна, но хората с отворено и силно съзнание, които имат изградена бариера срещу внушенията, могат да го посетят и да вземат нужното за себе си.
И така, откривам темата "Литература за лятото". Давайте още...
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Имало едно време един рибар.Той всеки ден взимал една от многото си въдици и отивал на езерото за риба.Един ден при рибаря дошъл гладен човек и го помолил да му даде малко риба.Рибарят се смилил и му дал най-голямата риба.Човекът се просълзил от благодарност и побързал да си напали огън,за да си опече рибата......"
"Интерактивността в учебния процес или за рибаря,рибките и риболова"-В.Гюрова,В.Божилова,В.Вълканова,Гр.Дерменджиева
Приятно четене в летните горещини!
Бих искала да споделя за една книга, която много повлия възгледите ми за възпитанието на децата, за това, че образование без възпитание няма успех.
Книгата е "Сърцето си отдавам на децата" на Сухомлински.
Родителите ми бяха учители и библиотеката ни е пълна с всякави руски пропагандни книги за компартията, но идеите на Сухомлински могат да се ползват от всеки педагог по света - за обучение, свързано с природата, за възпитание в толератност, за носене на отговорност за собствените постъпки...
Валдорфската система, която в момента проучвам, има подобни възгледи за обучението и възпитанието на децата. Бих ги определила с една дума - "хуманни".