Днес се наиграх!
Ей, ама днес наистина разбрах какво радва децата и, честно да си призная, и аз се наиграх. Да ви разкажа сега... Онзи ден един татко ни донесе истинска голяма тиква - нещо си бяхме говорили за тиквените фенери, детето споделило в къщи и...ето ти тиква. Ами сега? Никога не съм правила тиквен фенер, само динен, но реших, че не е голяма философия и, за да е на принципа "За това копче - балтонче" с децата решихме не само да си направим фенер, ами и да си спретнем един тиквен бал. Поръчах им всеки да си донесе някакъв карнавален реквизит с изричното условие да не тормози мама и татко за специални костюми, обявихме на родителите, че на смрачаване ще запалим фенера и ги чакаме в двора с джобове, пълни с бонбони. Да ви кажа, децата почти не спаха следобед - то не беше надничане, не беше позамижаване...Не можаха да изтраят и по-рано от обикновено вече бяха скочили и дълбаехме заедно тиквата. Да можехте да видите муцунките, които правеха докато бъркаха с ръка да вадят семките!..Облякохме се - какво ти обличане, то беше направо трескаво навличане, и хукнахме да плашим другите групи. После излезнахме на двора - бях им окачила разни украси, имахме си музика и даже старите лампички от елхата...И, купонът започна! Всеки родител, независимо чий, беше пресрещан, плашен и изръсван до шушка от всички бонбони. Имаше повече крясъци и скачане отколкото можете да си представите, имаше снимки, мирис на печена тиква от фенера, ухилени родители и деца, които се чувстваха всемогъщи в костюмите си от таткови ризи, рокли, шапки и домина. На тъмно се разсвяткаха приготвените фенерчета, а на стълбите се оформи импровизирана сцена - направо бяха за дансинг-старс - истински звезди. Вярно, поизпотени и чорлави, но - щастливи. Изядоха убийствено количество бонбони, броиха до 20-30 бонбона, събрани в торбичките, а аз си върнах за всички техни пакости, защото ги поотупах с метлата. Беше страхотен купон. Като свърши се чувствах олекнала и радостна по детски. Честна дума - наиграх се!
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Онзи ден като видях заглавието на постинга си казах,най после.Я да видим кой се е наиграл?Като прочетох написаното и напук на "инфлуенцата"която ме мъчи трета седмица /грип ли е,какво ли е-няма значение,но е много неприятно,така,че се пазете/ и ме навести една широоока усмивка.След това ме налегна тъга.Стана ми тъжно,че не съм била част от общата емоция.Подобни "волни програми"си позволявам,когато съм с деца на лагер,но в работата ми...не съм го правила,но ми се е искало.
Разказах на едно момиченце,какво са правили децата в една друга градина и то милото ме попита:А нас защо не ни поканиха?Тъй като не мога да откажа на такава детска молба,а и не мога да излъжа,че съм попитала,а да не съм,ще попитам:
Шели,а нас защо не ни покани?Каквото отговориш,това и ще предам.
Аз също държа на българските традиции,но когато стане дума за отключване на детската емоция...нищо лошо няма да се побългари която и да е чужда идея,като се направи така,че да е близко до децата.Сега се сетих за "Патиланско царство".И там имаше фенери от тикви."Тиквен бал"-суперско,биха казали децата.
Ха сега, де. Хм, в интерес на истината поканихме другата група и те също правиха заедно с нас и нашата тиква "тиквен бал". Ама как да поканя това детенце? Дале, какво да му кажеш... Кажи му: "Шели каза, че на тиквен бал не се ходи - който си покани тиква на гости в групата, тиквеният бал идва сам. Само трябва достойно посрещане - усмивки, маски, музика, родители с пълни джобове с бонбони..и каквото дойде там, все е добре дошло, само мерак да има и тиквен фенер." Еми, какво да правиш, тикви. /Дале, тая работа на "Магарити" ми замирисва/.
Абе, нали си падам парче организатор, що не вземем да си направим една тиквена фиеста из цяла България - на която колежка и на която директорка им хареса идеята - да си спретнат по едно тиквено парти. Пък ако после има и снимки тука, направо ще е суперско /Дале, ти го каза/. Между другото, може да си го направите и с благотворителна нотка. Ние ще правим такава акция за Деня на християнското семейство и със събраните средства ще купим разни необходими неща за дом за деца без семейства. Даже идеята може да е "Тиквен бал в Патиланското царство", та героите да не са все страшилища. Айде, наслука!
Така,първо в понеделник взимам "Патиланско царство"в градината.Започваме да я четем.Стигаме до разказа с тиквените фенери...и с малко повече въображение и моментна хрумка може и до "Тиквен бал в Патиланско царство"да стигнем.До печена тиква може и да не се стигне,защото май децата не я долюбват,а щеше да се впише в "сценария"...Айде,благодаря за отварянето на работа,та не си гледаме работата.
Тези дни започнах да снимам творенията на децата от групата-роботи/на мен ми харесаха/,вази от пластелин,гърнета.За мен бяха толкова красиви и добре направени от децата,че чак ги щракнах.А и самият факт,че знаеха,че ще ги снимам/творенията/ явно повлия на качеството.А вчера ми се наложи да ползвам телефонът ми като интерактивно средство,но това е една друга тема-колкото сериозна,толкова и комична.