Готови ли сме да простим...

Сирни Заговезни - Прошка..Тази година закичването с мартеница за здраве и късмет благословено съвпада с християнската традиция за искане и даване на прошка. Дали е случайно?  - ще кажете - хронологичен порядък, просто така се е случило. Защо точно тази година ни се дава двойна благодат - хем да си наречем здраве и късмет, хем да си простим. Едва ли е случайно. Аз вярвам, че е заради тежките времена. А може би и защото забравихме какво е истинска прошка.

   Готови ли сме да поискаме прошка? Искането не е само механично изговаряне на думите - трябва да си се вгледал вътре в себе си, а си осмислил кого и как си наранил, трябва да си стигнал до вътрешното решение, повече да не го нараняваш. И тогава, поискай прошка, защото акта на прощаване трябва да е предхождан от акт на разкаяние. Няма смисъл да искаш прошка, ако не се чустваш неуютно от собствените си мисли, думи и постъпки, няма смисъл да се преструваш на християнин, ако не се разкайваш.

 Важно ли е да ни простят? Да. Не просто да изрекат словата: "Простено да ти е." В нашата традиция пълният изказ на опрощаването е: "Простено да ти е - от мен, и от Бога." Мисля си, че това идва от думите, които Христос казва на своите апостоли: "На когото простите - простено ще е; на когото задържите, ще е задържано и в небесата." Този дар на милостта - прошката, Бог го поставя и под условие - ако вие простите. И след това казва: "Прощавайте, за да ви бъде простено." Не просто искайте прошка, не просто изговорете определени думички, а прощавайте, вие самите, от сърце. Прощавайте греха на другия, за да ви бъде простено на вас самите.

   Божествена е тая милост - да можеш да простиш. Защото не е наше да въздаваме, а Божие. Ако можем - нека не гневим Господа и да не отказваме прошка, когато ни я поискат. И нека бъде от все сърце.