Господин министър, интересува ме...
Господин Вълчев, този пост е израз на нашето уважение към образователните институции в България и лично към Вас - възможност да съберете нужната информация и на нашата евентуална среща на живо да отговорите на всички наши въпроси.
Моят първи въпрос е: Кога детските учители, университетските преподаватели и учениците ще могат да се регистрират в Националния образователен потрал и защо това не е заложено като идея при неговото създаване?
Вторият ми въпросе: Какво се случи с Проекта за национална програма за предучилищно въпитание и обучение?
Третият ми въпрос е: Защо позволихте да се ореже 10% от бюджета на държавните и общински образователни звена, който и без това е нищожен? Ако образованието е приоритет, дори и във време на криза то би трябвало да е последното звено с орязан бюджет.
Предполагам, че и много други колеги ще се включат със своите въпроси и се надяваме да получим Вашия сериозен и уважителен отговор на тях.
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Доброжелателно
1.Защо г-н Министъра и зам.премиер ЕДВА след 2 години се сеща, че може да се срещне с учители?
2.Програмата би трябвало да е за Предучилищно възпитание и подготовка, а не и Обучение.
3.Според чл.5 на Наредба №4 ДОИ-тата се конкретизират чрез ПОВЕЧЕ от една програма
4.Защо трябва да се пита за 10%, когато външни високопоставени наблюдатели ясно казват: "Приветстваме декларирането от българското правителство на образованието като приоритет, но не виждаме това да се е отразило в бюджета" /предавам по смисъл - ако някой иска ще цитирам точно текста и документа/.
5.Къде досега сте виждали среща на Г-н Вълчев без барабани?
БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОДИН КУЗОВ,ЧЕ ВСЕ ПАК СЕ РЕГИСТРИРА,НО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА,ЧЕ Е ЗАГУБА НА ВРЕМЕ ДА ВЛИЗА В БЛОГА.ТЪЙ КАТО,КОЛЕГИТЕ КОИТО СА КАНДИДАТСТВАЛИ ЗА БЕЗПЛАТЕН ИНТЕРНЕТ СА ПОСОЧИЛИ BGLOG.NET С РАЗЛИЧНИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА БЛОГ.А,ТОВА Е МЯСТОТО ,КЪДЕТО СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МОН МОГАТ ДА ОБЩУВАТ С НАС.
На първо мислене - много са....
На второ мислене - нямам въпроси...
Това много ми заприлича на една подобна ситуация и не съвсем....
Дете, момиченце на шест години. Действието се развива на 1-ви юни в София прес. Майката и таткото пускат детето в големите зали с играчки и му казват: Избирай!!! Детето знае, че има празник и целта на посещението в магазините е да си избере подарък - играчка. Пуснато сред толкова много играчки се оказа труден изборът. Влизат в трета, пета зала...Резултатът е същия. В един момент момиченцето се обръща към майка си и татко си и им казва с тихо гласче: Изберете ми вие. Каквото вие решите, това ми и купете...След дълго умуване детето си избра...един динозавър в яйце само за два лева....Таткото каза: Златно дете имаме, хей!!!! След няколко дни на същото дете родителите подариха още три динозавъра от същата серия...
Защо ви го разказвам този случай???
Когато човек няма предоставена възможност за избор - хипотетично има много идеи и въпроси, а когато му се предостави такава - оказва се, че му е трудно да избере какво точно от всичко вълнувало го до момента да формулира като въпроси.
Да се върнем към началото, към темата. Въпроси нямам, но има проблеми, които ме вълнуват конкретно в Предучилищната педагогика и имам намерение след малко да споделя...
Липсата на мотивация младите хора да изберат за своя професия професията на детския учител. Какво би могло да ги мотивира???
Заплатата /не бива да се подценява/, добро и качествено образование, с ясни цели и ясен краен резултат, да се научат още в Университета какво ги очаква първия им работен ден.
За да бъде детската градина детски рай всичко излишно трябва да бъде отстранено. Излишно е всяко нещо, което ни откъсва от децата и когато използваме децата, за да демонстрираме как работим - открити практики, открити моменти, изписването на тонове бумащина, а има много по-лесен начин - графика, но са нужни пари за ксерокс например.
Не се притеснявам аз от тези моменти, но те идват малко в изкуствена ситуация в неподходящото следобедно време. Тези моменти кому са нужни??? Нямам нищо против да се обявява седмица на открити врати, или във всеки момент родителите да могат да влизат и да се запознават с работата ни...Тази година в открития момент пред тях ги включих в ситуацията на равна нога с децата и...накрая не усетиха и деца, и родители, че нещо се прави. По-скоро винаги ме е водила загрижеността за децата. Да не се чувстват в "изкуствен" момент...
Следва продължение...
Амбициозни са изказванията на новия министър по отношение реформите в образованието - добре звучи изказването на Фандъкова, че новото правителство ще се дистанцира от политиката в образованието, провеждана досега и ще се бори реално да сложи образованието на приоритетно място.
Лично аз съм убедена, че въвеждането на задължителна предучилищна подготовка от 5-годишна възраст би могло да бъде наистина гарант за равнопоставеност и добра подготовка на децата за училище, но добре би било терминът да е "задължителна двугодишна предучилищна подготовка", за да се избегат притесненията, че това е само завоалиран преход към тръгване на децата на 6 години на училище. Надявам се, също така, че това няма да бъде повод предучилините групи да се разположат в училищата с цел освобождаване на места в детските градини.
Колеги, мисля, че сега е времето и момента да изкажем всички наши притеснения, предложения, възгледи относно развитието на образованието. Имаме една добра предпоставка в лицето на г-жа Фандъкова положителните помени в българкото образование най-после да се случат. Нека активно участваме в процеса на разискване на проблемите, преди образователната политика на новото правителство да е окончателно оформена - така не само ще помогнем за избистряне на основните проблеми, но бихме могли да допринесем и с идеи за тяхното разрешаване.
Ето че дойде време да си кажем две-три думи и за нашата анкета. С Галя решихме, че при стотното гласуване ще правим своеобразно обобщение на анкетите, които пускаме, за може след това резултатите да са съпоставими. Защо го правя в този пост - защото мисля, че анкетата е показателна и би могла да ориентира новия министър в очакванията на учителите.
И така -
И тук е мястото да кажа: Госпожо Фандъкова, общност "Предучилищна педагогика" Ви кани да станете част от нас, да влезете в ролята на блогер, за да можем веднага и на момента да дискутираме спорните въпроси. Аз като администратор Ви обещавам, че нет-етикета, изискван в тези случаи при общуването с представител на правителството, ще бъде спазван, но и Ви обещавам, че нито една критика няма да бъде спестена.
В МОН има и много качествени хора - запазете ги, запазете експертите, които са доказали отговорността си към образованието /и сред блогерите в нашата общност има такива/ и нека и те се чувстват добре дошли на нашите страници, нека взаимно търсим добрите и градивните решения.
Ето, тези двете неща са основната, тежката и належаща работа, която предстои да бъде измината от управляващи, научни работници и учители. Това не може да стане без ясен консенсус в обществото за целите на образованието. От известно време и учителите тъсят правилната посока в това отношение, търсим го на нашите страници, търсим го и тук -http://bglog.net/Obrazovanie/31539#156713 Мнението на учителите често не е всеобхващащо - то, в крайна сметка, показва практическата страна на медала, но досега този медал е бил обърнат изключително към теоретичната му страна, без това да има особено качествено отражение върху качеството на учебния и възпитателен процес. Време е за ново осмисляне на приоритите и допустимите учебни граници за всяка една възрастова група, време е не да възпитаваме в знания, а да възпитаваме в умения и добродетели.
Е, надявам се, че нашата анкета Ви харесва.