Време за действие
Хей, предучилищници, къде сте? В голямата общност "Образование" тече дискусия върху проекта за нова програма, която има амбициите да стане национална. Не виждам Вашите мнения, нито участие. Нали искахме да бъдем чути? Ето, има резултат - в медиите започва да се оформя дискусия върху проблемите на образованието и в частност върху проблемите на предучилищната педагогика. Сега е моментът всички активно да изразим становището си, защото дискусиите в блога със сигурност се посещават от големите медии за ориентация. В случая не е най-важното да сте съгласни с изложените тези, но е съществено да вземете отношение, за да се подържа интереса към темата и да се дава възможност на всички участници да изразят гледните си точки. Така, че да действаме - да направим каквото зависи от нас за събуждането на обществото и за неговото участие в проблема "образование".
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Shelly,призовавате предучилищниците да вемат отношение!Какво отношение мила - колегите коментират, че програмата ще бъде "внедрена" в детските градини до края на учебната година.Пък и на много им е все едно /струва ми се по обективни причини/.
Напоследък рядко наминавам тук по много лични причини и обстоятелства (идват и такива моменти в живота , родителите ни да имат нужда от повече грижи) и ми липсвате.
Шели, написах го в голямата общност, пиша го и тук. Дали не би било добре дебатът да тръгне в посока на следното. След като иде реч за Национална програма за предучилищно възпитание и подготовка в екипите да се включат психолози, педиатри, специалисти по хигиена на детската възраст, дефектолози и др., които имат отношение към здравето и развитието на детето в ПУВ. В противен случай, както казва Красимира, очакват ни само козметични промени, които няма да променят сбърканата философия на проекта. А защо екипът от педагози да не бъде от водещи специалисти в тази област, представители на различни школи? А защо да не бъдат поканени и учители? Нали програмата ще бъде национална....
Добър ден на всички, които четат написаното от мен.
Искам да пиша защо не съм съгласна с високо академичния език на Програмата и за някои други неща.
Езикът, на който е написана програмата, я прави насочена към една определена група - преподавателите от ВУЗовете, които са реагирали подобаващо, като са написали общо взето позитивни експертни оценки. В тая група, обаче, трудно се вписват всички детски учителки от София, но и от най-малкото село в България, току що завършилите университета (ако ги има между нас), но и насочилите поглед към пенсия, които все по-често си спомнят далечните студенстки години, но дори и в тези спомени няма такъв език, защото тогава академичният език беше по-прост и разбран.Претенциите на авторският колектив са, че това ще бъде не елитарна, а работна програма, което автоматично у прави инструмент за работа на втората, нецелевата група. След като езикът е неразбираем, познайте колко пъти ще бъде прочетена теоретичната част? Хващам се на бас: по веднъж и то не цялата.....Как ще я прочете учителката от малкото село, в което библиотеката, ако не е закрита, отдавна не е снабдявана приключенски и любовни романи, та какво остава с различни видове речници. И ще се вдигне ли тази учителка специално до близкия град да търси тези речници при тези скъпи билети и ниски заплати?! Тогава къде отива безспорно ценният интелектуален труд на авторите (защото за всички е ясно, че основните им усилия са отишли да пишат теоретичната част...) ?
Тук се замислих и за нещо друго. В българските програми (и тази не прави изключение), усилията са насочени към написването на перфектна теоретична част. Но хвърляйки усилия за разработване на стратегията, те някак не си осигуряват подобаваща тактика - практическат част.А кое е лицето на всяка програма? Практическата работа в групите. Така българските програми имат чудесни теоретични постановки, но ако външен човек отиде в градините, трудно може да различи коя градина по коя българска програма работи. А когато учителката не е успяла да разчете теоретичната част и теоретичното и развитие е спряло при някоя от предишните програми?!
Да не говорим за сравнението между образователните форми, използвани в училище - урок, ЗИП и СИП и тези в детската градина - задължително регламентирани ситуации и задължително нерегламентирани ситуации с различните им обстоятелствени пояснения за начин на действие. :-) Определението "малко училище" вместо "детска градина" се налага от само себе си. При това при този колектив амбициите в посока "малко училище" са ясно дефинирани:
"Така синтезирано функциите на образователната институция е да бъде център за интелектуализиция, прагматизъм и успех." (Програмата, стр.5)
Ако не знаете от къде е взета, така формулираните функции да ви приличат на функции на детска градина? Да не би за това програмата да стигна до нас без име: ако не може да мине за програма за детски градини, без много трудности и бързо да бъде преработена в програма за училище?!
И като съм на тема сравнения да продължа. В училище по учебен план децата от І клас имат около 25 учебни единици на седмица. Подготвителната група в детската градина има хорариум 24! Цяла година възрастова разлика - се изразява само в 1 учебна единица, макар, че става дума за качествен скок в развитието, който е намерил отражение във факта, че двете възрастови групи са включени (все още!!!, но до кога???) в различни степени на образователната система! А като ви припомня, че в практически план това означава, че ученето като дейност заема времето от 9 до 11,30 часа, пак ме поправете и ми припомнете, че говоря за ден на дете в детска градина!!!!!!!!
Тук се сещам и за така наречената "приемственост между детската градина. Да си кажем честно, от години, във всички програми, това означава едно и също, което в последните години намери израз в писането на отделна програма за подготвителна група: сваляне на форми и образователно съдържание от училище към детската градина. И в това отношение тази програма не прави изключение. Напротив. Тук заявката е категорична и това е видно не само от цитата по-горе, но и от формулирането перспективи, които отново ви припомням:
"Така предучилищното образование поставя пред обществеността ни две основни перспективи за институционално реализиране:
Първата е създаването на условия за формиране на положително отношение към училището и мотивация за учене - важни фактори за успех в подготвителна група и в училище. Ранното формиране на мотиви за учене гарантира трайно положително отношение към тази дейност и създава мотиви за учене през целия живот. Тази задача е особено важна за децата, които живеят в среда, в която образованието не се приема за ценност.
Предучилищното образование има и втора глобална перспектива - да полага усилия за изграждане на положително отношение към образованието и у родителите. Мотивираните родители помагат да се преодолеят трудности и препятствия, за да се гарантира успешно обучение на децата преди постъпване в подготвителната група, а след това и в началното училище." (Програмата, стр.3)
Както виждате нито дума за перспектива, която да отразява по някакъв начин специфичните особености на детето през този период на детството и особеностите на детската градина като много специфична, уникална по своите обществени и образователни функции образователна степен, която не прилича на нито една от степените на училището!
Да ви цитирам ли и любимото си изречение: "Децата са бъдещите възрастни, които ще определят прогреса на обществото." (Програмата, стр.2) Да, така е, професоре. Но в този период те са само деца и им трябва най-вече време и свободно от контрола на възрастните пространство, за да пораснат такива, каквито трябва да бъдат! Трябват им съхранени жизнени сили, за да продължат да се учат през целия живот и да реализират мисиите си като възрастни!
Ако усложняването и задълбочаването на образователното съдържание водеше до по-добър успех в училище, защо Националната стратегия за детето констатира влошено здраве на децата като цяло и е тревожен факт отпадането на все повече деца от училище?! Нали ние, в детските градини, и по досегашните програми не правим нищо друго освен да учим и учим децата за да "ги подготвим за училище"?! Обичам да казвам, че ако помислим достатъчно, ние, детските учителки можем да преподадем и логаритмуването в подготвителна група, но кому е нужно това?!
И искам да направя сравнение с приемствеността в чужбина, при която движението е насочено в обратна посока: пренасяне на методи и техники на организация и учене от детската градина в първи клас. И не говоря за страни от третия свят, към които сме се запътили с бързи крачки, благодарение на некачественото образование, а за такива като Дания, Англия, САЩ, Германия, Холандия, от които имам преки впечатления. Да не говорим, че в някои случай при тях "приемствеността" не продължава дори цяла година, а само няколко месеца от последната година от престоя на децата в градината. А не знам тези страни да са сред последните като ниво на образованост, производителност на труда, стандарт на живот и други показатели, по които държавите се редят в различни редички....:-)
Изморих се да мисля......
Предавам щафетата на друг.....
Обичам ви и ви уважавам за това, което сте, колеги!