IQ или EQ

:) Добър въпрос! Само че всички ние, дето работим с деца до 7 години знаем прекрасно отговора - няма нищо по-ценно от чувствителността на децата, която те запазват през този период от живота си. По-натам....вече е друго. На мен лично ми се иска да апелирам към занимаващите се с децата от тази, предучилищната възраст - мили колеги, нека запазим искренността, непредубедеността, да запазим детското у децата, а не да се опитваме да ги превърнем в наши образи и подобия! Това е пагубно за тях, а е пагубно и за нас, защото те са тези, които утре ще се грижат за нашия свят и ако я няма човещината, значи не само сме работили напразно, но сме нанесли огромни щети на детската душа...
Имаше една такава сентенция за табула раза...Искам само да добавя, че чистата дъска на детското всъщност е богата още от раждането на чувства и емоции, които е желателно да бъдат запазени и само дообогатени с образованието.
Как мислите, права ли съм или не? Определено съм за EQ, Шели! :)

Браво, приятелко!
Радвам се, че си се замислила със сърцето си върху това какво развиваме в децата сега, в началото на годината. Надявам се до края и да намериш и своя отговор. Защото всеки има свой отговор. И съответно децата, с които се занимава като огледало го отразяват. Те - това е той умножен по десет, двадесет......И тук е нашата отговорност. Какъв отговор ще отразят те?!
За мен детето е единство от движение и емоция. Движение в най-общ план: то е в непрекъснато движение , но и всичко в него се движи и израства като цвете: органи, системи.....И то е толкова заето с това израстване! И това единство от външно движение и вътрешно развитие му носи страхотни емоции!Развивайки се, то "вижда" света като единен, красив и добър. И му се радва заразително, и го пресъздава по неподражаем начин, ако ние вече не сме го покварили с нашите "показ" и "обяснение"....Защото в същото време ние едва ли не го караме да се спре "показвайки" и "обяснявайки" неща, които нямат никакво отношение към основния импулс за него в момента: импулса на физическото израстване, оформяне на органите и овладяване на основните човешки способности за движение, реч и мислене.Какво значение има за 3 годишното дете да му даваме научни знания за мечката, когато в този момент то е заето основно с усвояване на втората велика способност - речта?! А мисленето просто е малък кълн някъде в оформящия се мозък.....Не мислиш ли, че големият проблем, койго поставяш се заключава в това, че превръщаме детската градина в малко училище и така фрустрираме децата. А това значи, че правим детската градина в нездравословно място за тяхното развитие! Струва ми се, че децата се нуждаят най-вече от свобода да играят СВОИТЕ игри, ЛЮБОВ и ПОДКРЕПА да изследват СВОЯ свят и да го отразяват по СВОЯ неподражаем начин, а не от обяснения за нашия свят.....Обясненията те ще ги получат, когато им дойде времето в училище......Не казвам, че не трябва да им даваме знания, а само че трябва да им даваме НЕОБХОДИМИТЕ ИМ знания и то не непременно да са научни. Защото ако следваме принципа за научност как ще обясним Дядо Коледа, Снежанка и елена Рудолф, например?! С какво познанията за едниство между морфологията на животните и начина им на живот ще им помогне да ги обичат повече?!

Ура! Галя е тук! Добре дошла! Ще ми позволиш ли да те представя малко - Галина Трифонова е прекрасен предучилищен педагог, творец и в практически, и в духовен смисъл. Нейно е мотото по време на стачката: "Гордея се, че съм учител!".
  Въпросът за EQ-то от известно време доста ме вълнува. Аз си мисля, че във всяка една програма, не само в "Стъпка по стъпка" има потенциал да се избяга от дидактизма и необходимите, по-точно оптималните знания, да се поднасят без да се накърнява вълшебството на детската възраст. Мисля си още, че и след залитането по сюжетно-ролевите игри по времето на проф. Елка Петрова, сега пък въобще забравихме как да мотивираме децата за игра, как да насочваме играта, как да извличаме необходимите знания в игрови ситуации и да "издърпваме" напред детското развитие. Мисля си, че и тази деликатна област на етиката във взаимоотношенията трудно я "преподаваме" на децата - те все по-малко и по-неефектимно се договарят за игра; все по-често виждаме силовите и агресивни реакции след неуспешни детски преговори. Мисля си и, че трябва да почетем повече от хуманната педагогика, която Лель така упорито пропагандира, да си припомним Амонашвили, да уловим полезното от прийомите на Монтесори, да си научим наизуст Виготски и да погледнем властващата идея за субектно-субектния подход през очите на "Стъпка по стъпка". И във всеки един момент от детското развитие трябва да сме наясно точно къде се намира детето, а това значи наблюдение и тестове, тестове..И повечко психология, и повечко възпитание, и повечко любов.

Ето какво пише в препоръчаната ми литература от доц. Вълкова за дипломната работа, която отложих. Книгата се нарича "Детето в началното училище", автор - Емилия Василева.

Л. Шапиро, Даниел Голдман, както и цяла плеяда от учени стигат и по-далеч в тези си разсъждения, разглеждайки в съпоставителен план предимствата на коефициента на интелигентност и емоционалния коефициент: "Социалните и емоционалните умения могат да бъдат по-решаващи за успеха в живота, отколкото интелектуалните способности. С други думи високият емоционален коефициент може да се окаже по-важен за успеха в живота, отколкото коефициентът на интелигентност, измерван чрез стандартизираните тестове."*

* Шапиро, Л. Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент. С., Жар, 1999, с. 18

Книгата на Шапиро е много полезна, има и практическа насоченост, така че ще се опитам по-нанатък да синтезирам основното тук за интересуващите се. Нещото, което на прима виста ми изплува в главата е идеята как чрез организиране на социалната среда около дете с проблеми в социалните контакти, можем да дадем тласък на развитие в позитивна посока. Трябва да се замислим /респективно аз/ повече за възможностите за педагогическо моделиране на социалните взаимоотношения при децата, т.е. да разширим възможностите за възпитание чрез управление на средата и търсене на потенциала в нея за възпитаване на потребностите. Хрумна ми нещо - искате ли да проследим механизмите и най-оптималните похвати за адаптиране на децата  в различните възрастови групи, като визираме определени типове деца /изхождайки от начините им за реализиране на междуличностно взаимодействие/? Мисля, че ще е полезно всеки да сподели опит от дадена възрастова група и теоретично да поразсъждаваме как можем да моделираме средата с цел улесняване на децата с проблеми в социалните им контакти. Това на първо време, а после ще разширим темата.

Адаптирането трябва да става постепенно.Всяко дете се адаптира по различен начин. Усложняващ фактор в адаптацията е и конфликтът в семейството.Детето е  едно малко   човече,което развива интелекта  си   чрез емоцоиналните   си  възприятия .И ние  като   родители, трябва да  сме много  деликатни към него.. Общуването с децата е пълноценно, когато успеем да преодолеем родителското си неодобрение и проявим нов тип отношение, в основата, на което стои разбирането. Детето не е в състояние да слуша никого, когато е обзето от силни емоции. В такъв момент то не може да приеме утехата, съвета или уместния укор. То очаква от нас да го разберем. По-лесно бихме помогнали на детето си, ако знаем какво става с него и какво изпитва.
 Според  мен трябва :
-да  го изслушваме с  нужното  търпение
-не трябва да повишаваме  тон -грешка ,която   повечето от  нас    правят
-да  не   създаваме   чувството  , че  е  пренебрегнато
-да  не  го   караме  да се   срамува  заради  нас
-да  му отделяме  достатъчно време
-да намерим начин, да признем и  поправим  грешките си деликатно и с нужното  търпение и  такт 
Винаги да  намираме    начин да запазим  хармонията   във   взаимоотношенията   си . Да  имаме позитвно мислене и да бъдем добри  ,разбиращи родители    знаещи  приоритетите   в   живота си.
 А това са  нашите деца, които   трябва да  научим да  взимат правилните  решения .Ефективното общуване е деликатен процес на взаимодействия между двама или повече човека насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия за установяване на позитивни взаимоотношения и за постигане на общи резултати.
Всеки родител обича детето си. Но обичта означава да бъдеш с детето си, да бъдеш внимателно и толкова дълго, докато се убедиш, че то вече умее да взема правилни решения. Някак си несъзнателно ние като че ли показваме по-лесно раздразнението и гневът, отколко обичта към децата си. Обичта означава нещо повече от това да се грижиш за детето. Тя е свързана с това да останеш до него и да споделиш неговото щастие, успехи, неуспехи и разочарования и да го подкрепиш в реализирането на най-трудните му избори, дори когато не си съгласен с тях.Когато показваме разбиране и съчувствие има по-голяма вероятност децата ни да разберат грешките си и да се поучат от тях.  Ние очакваме, че децата винаги ще изпълняват поетите обещания/което не винаги  става/, но когато виждат, че ние държим и спазваме обещаното пред тях, постепенно ще формират точност ,ангажираност и доверие  към нас .Да се научим да контролираме собствените си емоции. Нека помним , че гневът е лош съветник и не би решил никакъв проблем, точно обратното би го задълбочил.

 Благодаря, Джони! Наистина адаптацията на децата е нещо много специфично и винаги открива пропукали се емоционални взаимоотношения. Емоционалната интелигентност, за която говорим, се формира първоначално и основно в семейството. Идвайки в детската градина, детето има вече набор от оценъчни нагласи, еталони за поведение и индивидуални реакции, които вече са се формирали в семейството. И в това отношение всичко,казано от теб, е абсолютно вярно. Изграждането на емоционална интелигентност минава през утвърждаването на собствената значимост, през механизмите за емпатия, през научаването на механизми и правила за договаряне при съвместната дейност в социума, през уменията за запазване на личното пространство без агресия към чуждото такова. Предложих тук да проследим проблеми в адаптацията на деца от различни възрасти към детски колектив, защото мисля, че общите закономерности могат да бъдат най-лесно открити чрез внимателно разглеждане на нетипичните, фрапантните случаи.