"Да" и "Не" за родители. /конкурс общност "Предучилищна педагогика"/
Ето обещаното продължение нa темата, която подхванах.
Подобни списъци с "Това да, това - не" често се връчват на родители и ученици в САЩ предварително, за да може те да знаят правата и задълженията си. Вече уведомени по този начин, от тях зависи как ще се държат и съответно - какви ще са последствията вбъдеще.
"Да" и "Не" за родители. Как да създадем положително
общуване между дома и детската градина?
ДА
1. Предполагайте, че учителите имат най-добри намерения - когато чуете от детето си за проблем, не реагирайте спонтанно, поговорете с учителя преди това. Добре е тонът ви да не бъде критичен, преди да сте чули и гледната точка на педагога (иначе казано, децата са склонни да преувеличават, променят или направо - да си измислят. За да не попаднете в ситуация да се извинявате за излишно остър тон, добре е да сте си изяснили всичко предварително).
2. Нека отношението ви към училищния персонал да е положително; не забравяйте, че вие ще работите заедно, като "колеги", за да решите проблем или да съставите план за действие.
3. Бъдете активни участници в училищния живот на детето си - четете бележките, които ви пращат от детската градина, присъствайте на родителски срещи, помагайте на учителите, когато е възможно.
4. Ако се случва нещо в живота на детето, което би могло да му окаже влияние и в детската градина, споделете с учителката. Това ще и` бъде от полза да помогне на детето ви по-лесно да преодолее временното затруднение.
5. При възникване на проблем, първо говорете с учителката. Ако се обърнете направо към директора, ще е по-трудно после да срещнете съдействие от страна на учителя за решение на този проблем.
6. Не подронвайте авторитета на учителите пред детето си. Ако то не уважава първите си учители в детската градина, как да очакваме от него да уважава училището като институция?
НЕ
1. Не реагирайте твърде силно на нещо, което детето ви разказва за случка в училище. Изслушайте го и след това говорете с учителката, но за да разясните, не за да атакувате.
2. Не се срещайте с възпитателя на детето си, предполагайки, че вие можете да диктувате какво да се направи в дадена ситуация.Вашето отношение може или да помогне, или да попречи за разрешаване на проблема. Ако сте толерантни, колегиални и позитивно настроени, обикновено ще постигнете много повече!
3. Не мислете, че вашето мнение няма да бъде зачетено. Ентусиазмът е заразителен. Ако имате идея - споделете я!
4. Не забравяйте да споделите положителните си впечатления за учителите и помощния персонал със самите тях. Всеки, който работи, има нужда да знае как се справя, особено ако мнението за работата му е положително! Често е достатъчна само една добра дума, за да покажете, че оценявате направените усилия!
5. Не подценявайте силата, която имате като родител. Макар че е най-добре да не подхождате към училищния персонал с лошо отношение, вие имате последната дума!
6. Не забравяйте, че вие, родителите, ЗАЕДНО с учителите, имате една и съща цел - да дадете най-доброто възпитание и образование на вашето дете.
Подобни списъци с "Това да, това - не" често се връчват на родители и ученици в САЩ предварително, за да може те да знаят правата и задълженията си. Вече уведомени по този начин, от тях зависи как ще се държат и съответно - какви ще са последствията вбъдеще.
"Да" и "Не" за родители. Как да създадем положително
общуване между дома и детската градина?
ДА
1. Предполагайте, че учителите имат най-добри намерения - когато чуете от детето си за проблем, не реагирайте спонтанно, поговорете с учителя преди това. Добре е тонът ви да не бъде критичен, преди да сте чули и гледната точка на педагога (иначе казано, децата са склонни да преувеличават, променят или направо - да си измислят. За да не попаднете в ситуация да се извинявате за излишно остър тон, добре е да сте си изяснили всичко предварително).
2. Нека отношението ви към училищния персонал да е положително; не забравяйте, че вие ще работите заедно, като "колеги", за да решите проблем или да съставите план за действие.
3. Бъдете активни участници в училищния живот на детето си - четете бележките, които ви пращат от детската градина, присъствайте на родителски срещи, помагайте на учителите, когато е възможно.
4. Ако се случва нещо в живота на детето, което би могло да му окаже влияние и в детската градина, споделете с учителката. Това ще и` бъде от полза да помогне на детето ви по-лесно да преодолее временното затруднение.
5. При възникване на проблем, първо говорете с учителката. Ако се обърнете направо към директора, ще е по-трудно после да срещнете съдействие от страна на учителя за решение на този проблем.
6. Не подронвайте авторитета на учителите пред детето си. Ако то не уважава първите си учители в детската градина, как да очакваме от него да уважава училището като институция?
НЕ
1. Не реагирайте твърде силно на нещо, което детето ви разказва за случка в училище. Изслушайте го и след това говорете с учителката, но за да разясните, не за да атакувате.
2. Не се срещайте с възпитателя на детето си, предполагайки, че вие можете да диктувате какво да се направи в дадена ситуация.Вашето отношение може или да помогне, или да попречи за разрешаване на проблема. Ако сте толерантни, колегиални и позитивно настроени, обикновено ще постигнете много повече!
3. Не мислете, че вашето мнение няма да бъде зачетено. Ентусиазмът е заразителен. Ако имате идея - споделете я!
4. Не забравяйте да споделите положителните си впечатления за учителите и помощния персонал със самите тях. Всеки, който работи, има нужда да знае как се справя, особено ако мнението за работата му е положително! Често е достатъчна само една добра дума, за да покажете, че оценявате направените усилия!
5. Не подценявайте силата, която имате като родител. Макар че е най-добре да не подхождате към училищния персонал с лошо отношение, вие имате последната дума!
6. Не забравяйте, че вие, родителите, ЗАЕДНО с учителите, имате една и съща цел - да дадете най-доброто възпитание и образование на вашето дете.
Благодаря за постинга, Ели!
Другото, което мен лично много ме впечатлява, е, че доста се държи на авторитета на училището и учителите - въпреки че до 5-годишна възраст се плаща много скъпо, ако искаш детето ти да ходи на детска градина, никой не е склонен да търпи неуважение и лошо държане на дете/родител. Може би защото има силно обществено мнение и училището би загубило повече, ако се позволи на някой - било то родител или дете - "да си разиграва коня", отколкото би загубило, ако просто изключи детето, което създава проблеми.
Много благодаря за окуражителните думи, за мен е важно да знам, че от това, което пиша, има полза.
"Първите седем" са важни. Както и следващите десет!
Много му беше трудно да се съсредоточи, пречеше на другите...Към него "зачислиха" една леличка, която непрекъснато му помагаше - напомняше му да казва "моля" и "благодаря", показваше му докъде са стигнали другите в това, което правеха в момента...
Това дете мина успешно в първи клас, а при други обстоятелсва би било заклеймено като проблемно
Чудесно като идея, но все пак си мисля, неприложимо още в България. Твърде много искаме от тая химера, наречена гражданско общество, което в огромната си част се състои от родители и образованоето е системата,която пряко засяга всеки бг гражданин. От бедния окаян човечец искаме първо да е като европейците, после като американците. Трябват време и пари. Те това е истината. Времето, в което учители няма да са бивпи чавдарчета и пионерчета и пари, с които нещата да се случват и случайки се, да изглеждат добре.
Статиите са написани добре, ясно и просто, без излишни неща и емоции,което много ценя като читател и то от ония-капризниет читатели... за предишната написах мнооооого дълъг коментар, който по силата на някакъв закон на Мърфи изтрих, псувайки, че вместо плюс, натиснах минус. Така че,,,, ако някой от бай модераторите гледа или самият big brother, нека бъде така добър...
~ няма как да сложа плюс вместо минус на статията на Ела за конкурса /нали това имаш пред вид?/, но ще отбележа в коментар към нея, че единият минус се счита за плюс, ще прибавя и линк към твоя коментар заради обосновката, така че накрая при преброяването да е ясно и да не се забрави ;
~ Казваш по повод на указанията за родителите: "Чудесно като идея, но все пак си мисля, неприложимо още в България" - добрата новина е, че е приложимо и се прави. Може би не навсякъде, но поне в моята градина / а и в много други/ в началото на годината се подписва т.нар. "Споразумение между екипа и семействата на децата от група ....". Това споразумение има две части: 1. Задължения на екипа; 2. Задължения на родителите; и накрая обща клауза за спазване на добрия тон и уважение при взаимните отношения. Това споразумение се подписва както от двете учителки и помощник-възпитателя в групата, така и от семействата на всяко едно дете. Мисля, че е много добро и определно ползотворно начинание.
И, моля те, Елена, напиши пак мнооого дългия коментар
Много съжалявам, но се наложи да махна коментара ви, защото разтегляше страницата и така става невъзможно четенето на мненията.
Моля да го напишете отново.
Според мен на този етап е малко невъзможно да се очаква да се възстанови предишния авторитет на образованието, институциите, които отговарят за него и хората, заети в тази сфера.
Системата се напълни с хора, които в огромнта аси част са завършили начална и предучилищна, че и каквато и да е друга, педагогика, защото не им е стигнал бала за желаната специалност. Това сваля нивото и мотивацията, както и отношението на родители и ученици/деца. Системата е в колапс. Безспорно. Вместо да си помагат, родители и педагози често са от двете страни на барикадата. И макар да сме една от страните с най- много висшисти на глава от населението, доверието в образователните институции е сериозно намаляло. Да не говорим и че родителите са изправени пред дилемата дали да обръшат достатъчно внимание на децата си или да работят на две и повече места. От това, разбира се, страдат всички, но най-вече децата. Комунизмът се постара да обезобрази системата. Ако се поразровя, ще намеря директивата на СССР, с която се заповядва да се уволнят авторитетните преподаватели и на тяхно място да се сложат посредствени и сервилни хора, а чрез образованието да се осъществи уравнивиловка.
Другото е, че никак нямам доверие на американската образователна система, ама никак. Американците са пословично глупави и ограничени. Мразя стереотипите и клишетата, затова говоря от собствен опит. Мисля, че истината е някъде по средата. Знам също,че всяко стадо има мърша и затова не обобщавам всички учители и всички родители. Давам си сметка и че всяко поколение е различно, с всяка година децата стават все по-информирани, различни, растат по-бързо от преди и системата трябва да се пригоди към тях. Въобще този проблем е неизчерпаем на гледни точки и много по едно наум.
Дори изложеното от вас да е истината и само истината, и дори проблемите да дават възможност за много гледни точки, едно е насърчителното: започваме да дефинираме проблемите.
Когато е ясно срещу какво точно се бориш, поне имаш отправна точка. И с подходящите лостове можеш да преобърнеш целия свят, както беше казал мъдрецът.
Нашата работа е да намерим тия лостове, с които можем да променим нещата.
Имаме ли някаква друга възможност? Да, да се откажем. Вдигаме бялото знаме, и после какво?
Човек умира тогава, когато загуби надежда.
От всичко казано в мнението на Елена Чопакова бих се "хванала" само за 2 твърдения.
Едното е, че системата наистина трябва да се пригоди към децата, а не децата - към системата на образование. С ТОВА съм абсолютно съгласна.
Не можем да слагаме коня зад каруцата, т.е. да изтощаваме учениците със зазубрянето на тонове излишен материал, в 99% от случаите поднесен несъобразно възрастта им; да им преподаваме по методически указания от миналия век (и буквално, и преносно) и да очакваме от тях интерес и любов към ученето.
Ученето е процес. Той продължава цял живот. Няма дете на тоя свят, което да не обича да научава нови и интересни неща. Какво правим ние?!
Какво сме направили с племенницата ми, която, завършвайки 12 клас, изгори всичките си учебници и каза, че никога повече не иска да научи нещо през живота си?
Що се отнася до второто твърдение, което ми направи впечатление: "Другото е, че никак нямам доверие на американската образователна система, ама никак. Американците са пословично глупави и ограничени." -
наистина не мога да се съглася с него.
Част от тяхната образователна система са Харвард, Принстън, Браун, Кълъмбия, Йейл и куп други престижни колежи и университети.
Аз не бих махнала с лека ръка на възможността да науча нещо от хора, които имат такива висши учебни заведения. Та дори и да са по-тъпи и ограничени от мен :).
§ Когато вземате детето си от детска градина, не се интересувайте първо и единствено от това какво е яло. Опитайте се да разберете как се е чувствало през деня и дали има нещо, което счита за свое постижение.
§ Всеки ден преглеждайте таблото с информация за родителите - така ще знаете и какъв е предвиденият за деня материал и ще можете да разберете какво от него е разбрало детето ви.
§ Не "предупреждавайте" учителката в присъствието на детето, че днес непременно не трябва да яде /или да прави нещо/, защото вие така сте му обещали, намигайки и да запази авторита ви, но да наложи тихомълком други правила.
§ Опитвайте се да разбирате все пак, че и учителката е човек и едва ли дългите разговори с нея, информиращи ви за детето са най-подходящи във време, когато тя е длъжна да обръща внимание на всички останали деца. Винаги можете да дойдете в края на работното време и да проведете нужния разговор или взаимно предварително да се уговорите за час, в който тя няма да е пряко ангажирана с работа с децата.
§ Изисквайте навременна и обективна информация за проблемите или успехите на детето и винаги се старайте да се абстрахирате от мисълта какво точно учителката е сбъркала, за да е такова положението. Диалогът трябва да се води и от двете страни обективно, добронамерено и при конфиденциални условия.
§ Предупреждавайте, когато детето има емоционален проблем - това помага на учителката да се ориентира в поведението му и да реагира адекватно.
§ Обичайте децата си, отделяйте им достатъчно активно внимание, очаквайте и изисквайте от учителите същото, уважавайки ги.
Мисля, че има смисъл да си казваме тия неща. И родителите не би трябвало да се сърдят, ако им се връчат тези съвети като брошура в началото на годината или при постъпването на детето за пръв път в детска градина.
Като се замисли човек, за повечето дейности се изисква съответната диплома, шофьорска книжка, свидетелство... - удостоверяващи компетентност.
Но никой реално не проверява готовността ни да станем (и бъдем) родители.
Доста от нас изпадат първата година в състояние на полуумиление - полушок, което ни държи десетина години. И тъкмо се понаучиш какво да правиш и се окопитиш - чедото влязло в пубертета.
Тогава умилението изчезва и остава само недоумението...
Така че аз приветствам всеки учебник, наръчник и форум, който може да ми помогне да се върна към предишната си самоувереност (нали знаете колко сигурни са младите, преди да имат деца:"О, аз така никога няма да правя с моето дете; аз никога няма да му повиша тон или да го храня с нездравословна храна...").
Ела, хареса ми идеята за "аз никога няма да правя така". В рамките на хумора, предлагам идея за Клетва на осъзнатия родител:
Много ми хареса втората точка! В очите на децата нашите действия често изглеждат безумни; смешно е да очакваме от малко дете да притежава опита и логиката на възрастен...И затова последвалото "укротяване" съвсем обърква детето. Оказва се, че наказанието - правилното наказание "с поука" - е едно от най-големите умения, които може да придобие родителят...
Хареса ми и идеята за позитивната дисциплина.
Тя започва оттам, откъдето започва истината във взаимоотношенията. Ако детето се страхува от родителя, то почва да лъже.
А от човек, който лъже, може да се очаква всичко.
Затова е неправилно да се удря или заплашва детето. Да, то ще се подчинява до един момент, но когато родителят не е там, край на "дисциплината".
Въобще с хумор и позитивност може да се преодолеят всички "неравности по пътя".
Така е. Личният пример е най-важен.
Затова е толкова изтощаващо да си родител - за разлика от актьора, който е на сцена 2 часа и после може да прави каквото си иска, родителят е под наблюдение непрекъснато. Детето го слага на пиедестал, а оттам всичко се вижда - всяка грешка, всяко "Кажи на този, който звъни, че ме няма вкъщи"; "Кажи на кондуктора, че си на 6, не на 7 години, за да не плащаме билет"...
Затова е и толкова лесно да опознаеш едни родители - виж децата им как се държат, как говорят, и ще ти стане ясно какви са мама и тате.
Родителите ми са учители, така че мога да потвърдя от първа ръка думите Ви. Много често не са имали време да ми помогнат с ученето, защото повечето ни съседи пращаха децата си вкъщи, ако имат проблем с домашното по математика...По всяко време...Майка ми често си прекъсваше обяда, за да помага и обяснява задачите; и естествено когато дойдеше моят ред, за мен вече нямаше сили и търпение...
Училище за родители трябва да има! Не за да се учат там как да решават задачите на детенцето си, докато то лапа мухите незаинтересовано, а за да не се стига до скъсване на връзката родител - дете. Което води до скъсване на Големия Изпит по Родителство!
Петък вечер е. Скапана съм - да, скапана е точната дума. Не се извинявам. И най-вече от "да-тата" и "не-тата". Какво доживях днеска. Имам си едно детенце, много будничко, но открояващо се със все по- натрапливо и безцеремонно поведение. Вчера цял ден преследва всеки от екипа с поръчението да му промием и намажем раната на крачето, дадено от мама. Мама в къщи не е промила и намазала раната, но не е забравила сутринта да поръча на детето какво трябва да свършат госпожите. Защото в къщи нямали медикаменти. /Въпросната рана са две охлузвания/. Както и да е, изпълнихме поръката на мама. Днес, следобед. Децата имат открит урок по танци. Аз се старая да направя от този урок празник за децата - да са измити, нагласени, облечени със специалните костюми, всяко с индивидуална прическа, даже и грим. Душата ми излезе десет пъти, докато се справя. Въпросното детенце е с късичка и подвижна коса - не става за кок, трудно се оформя. Опитах се да измисля нещо по-екстравагантно, та и то да е радостно. Представете си, идват след танците и от вратата детенце се провиква: "Мама не ми хареса прическата!". Мама прави цупки насреща ми и укорява детенце, че я е издало. Аз се извинявам, казвам че съм направила, каквото съм могла и се опитвам деликатно да намекна, че мама и детенце минават границата като казвам, че мама е могла да оправи прическата както и харесва преди урока. Тц, рефлекс нулев, по-скоро обратен: мама била закъсняла, но истината е, че прическата не и харесала...ма защо пък детенце трябвало да казва... е, да де, не и харесала....
На върха на езика ми беше да я шамаросам с думи. Добре, че се сдържах. Но моята истина е пък, че съм скапана. И такива детенца, и такива родители ми идват в повече.
За мен тая майка е преподала на детето си поредния урок по лицемерие и му е показала, че е добре да се коментира нечия работа, но само зад гърба на човек.
В тази крехка възраст тя е посяла в душата на детето си съмнение не само за собствената му стойност (щом не го харесва такова, каквото е, и обвързва цялата му визия с една прическа - което е все пак нещо временно); тя е посяла съмнение в авторитета на учителката му.
Не казвам, че всички учители са безгрешни, а всички родители - виновни. Просто забележките ни един към друг трябва да се отправят НЕ в присъствие на детето.
Както и никога родителите му не би трябвало да се обиждат един друг пред него...