По повод публикацията на Джони за игровата терапия

 Играта е основата за научаване в детството. Игровите прийоми са начин за стигане до детската душа. За съжаление в съвременните детски градини играта е избутвана все по-натясно заради обемните изисквания за покриване на определени образователни нива. Все още не са овладяни масово от учителите, по мое мнение, техниките и нагласите, позволяващи превръщането на усвояването на знания и умения в игра в по-голямата част от дневния режим. За да играем, ни е нужна специална култура и правила при осъществяването на субектно-субектните отношения, което да позволи на възрастния да "предаде" на детето не само знания, но и социално-приемливи форми на поведение. Мисля, че на първо време трябва да се съобразяваме със следните основни правила:
1. В хода на играта да взаимодействаме с детето само по повод самата игра и то от позиция на подходяща за сюжета й роля;
2. Намесата в хода на играта да става дискретно, като необходимите корективи и правила биват въвеждани не директно, а чрез промяна на ролевите характеристики и движението на сюжета;
3. Винаги да се спазва принципа за ненавлизане в личното пространство на партньора - определено скъсяване на чисто физическото пространство между съиграчите може да се възприеме като заплаха за агресия;
4. Съвместната игра с децата може успешно да носи елементите на игровата терапия, за това винаги е добре да знаем на какво играем с децата, защо, какви очаквани промени в поведението им се надяваме да постигнем чрез въздействие върху техния ролеви герой и, не на последно място, как да "излезем" от играта с чувството на взаимно удовлетворение.