Да посвършим малко работа...
Относно интернет и детските учители, относно това дали са признати като учители и относно това докога ще сме в началото на образованието и на опашката на признатите за образователи... Та, ето го писмото - гласувайте и се подписвайте с коментар. Съберем ли 51 % от гласовете на потребителите на общността, т.е. поне 364 плюса и достатъчно коментари, пускаме го официално в МОН.
" Уважами дами и господа,
Ние, детските учители в Република България, приветстваме Вашата инициатива за Безплатен домашен Интернет достъп за учители /Инициатива на МОН за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в рамките на проектBG051PO001/3.1-01 „ИКТ В ОБРАЗОВАНИЕТО”, финансиран от Европейския социален фонд по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” /. Прояваваме разбиране относно финансовите ограничения, които не позволяват, въпреки желанието на министерството, програмата да обхване всички учители на този етап. Но сме дълбоко оскърбени от факта, че системата за регистрация на учителите на сайта на МОН не ни разпознава като учители. В тази връзка бихме искали да получим отговор докога в данните на министерството детските учители ще отсъстват от общия информационен масив за учителите в България и дали е възможно това да бъде своевременно коригирано. Убедени сме, че въвеждането на тези данни не изисква сериозни финансови инвестиции и се надяваме нашето учителско образование и принос към образованието в България да бъдат официално признати от МОН.
С уважение: общност "Предучилищна педагогика"
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Подкрепям безрезервно Вашето писмо.Сигурен съм в успеха!
Скандалният факт - който би трябвало да доведе до подаване на оставка или поне публично извинение от министъра /който дори е и зам.премиер/ - отново, и за пореден път показва неразбиращото пренебрежение към образованието изобщо и към неговата основополагаща структура: предучилищното възпитание.
Гарантирам Ви, че от името на катедра "Предучилищна педагогика" на ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград ще бъде изпратено официално писмо в подкрепа на Вашите искания.Ще потърсим и подкрепата на студентите.
Още днес ще уведомя и колеги от другите университети.
И накрая ще припомня мотото на една международна програма, прилагана в повече от 30 страни: БЪДЕЩЕТО НА ВСЯКО ОБЩЕСТВО Е В РЪЦЕТЕ НА НЕГОВИТЕ УЧИТЕЛИ.
С уважение: Д.К.Димитров
За съжаление не мога да поставя + + + + +!Не знам дали само при мен е така?И аз давам своя глас "ЗА",дано най-накрая ни чуят.Гордея се,че съм точно детска учителка!
Добър вечер на всички колеги!
Благодаря Ви, shelly за писмото и се надявам да успеем!
Давам своя глас "ЗА", дано най-накрая ни чуят. Гордея се, че съм точно детска учителка!
Искрени благодарности и от мен на преподавателите от катедра "Предучилищна педагогика" на ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград; нашите учители, които ние наистина дълбоко уважаваме.
Нека обединени от желанието да направим образованието по-качествено и бъдещето на България да има шанс.
Дано бъдем чути и разбрани, началния етап от личностното развитие е много важно за детската личност да бъде обучавана и възпитавана със съвременни, обучени и компетентни личности. Интернет е ежедневие за повечето от децата ни, защо да не е и за нас техните учители?
Да си детски учител не е просто една професия. Това е призвание! Обичаме тази професия, давам сърце и много любов в работата си и нека господата от МОН да уважават и признават труда на детските учители, които възпитават и обучават децата в най-крехката възраст.
Подкрепям писмото и гласувам с надежда да ни чуят в МОН.
Напълно подкрепям инициативата!Аз също съм детски учител и се гордея с това, макар че в медиите често ни наричат "възпитателки"и"лелки".А МОН много добре знае, че сме учители, защото имаме Длъжностна характеристика на учители , имаме Годишни Комплексни планове, попълваме дневници, провеждаме Учебен процес, отразен в Материална книга, спазваме Държавните Образователни Изисквания за обучение и възпитание в детската градина.Много от нас ползват Интернет в своята работа и отделянето ни от другите учители е дискриминация.Нека се противопоставим на това!
Здравейте,колеги! Днес се регистрирах и веднага се включвам в подписката.Ето и моета "ЗА" писмото.Крайно време е МОН да даде отговор на въпроса:Що е то детски учител и имали той почва у нас?В противен случай излиза ,че сме -ни риба,ни рак! А изискванията и отговорностите към нас са големи.
Аз също слагам моят + с надеждата да има резултат ,а не само да ни замажат очите както е ставало.
От седемнадесет години работя в детска градина,която е базова на ЮЗУ’’Н. Рилски’’ .Гордея се, че освен бъдещето на нацията мога да уча и бъдещите УЧИТЕЛИ!!! Напълно ви разбирам и подкрепям. Дано да успеем!!!
Уважаеми колеги,
Мисля, че в общата еуфория от общуването помежду си пропускате някои дребни, но същностни детайли, които правят крайната ви цел съмнителна, а каузата ви – меко казано противоречива.
Преди всичко тук се повдига въпроса за легитимацията на детските учители и смятам, че никой разумен човек, особено в МОН, никога не е оспорвал статута ви на учители и няма смисъл да ни въвличате в подобна полемика. Това, че детските учители не могат понастоящем да се регистрират в Националния образователен портал е наистина така, но това няма нищо общо със статута им на учител, а само с факта, че този портал обслужва учебното съдържание от 1 до 12 клас, към което вие просто нямате отношение. Не става дума за това, че сте лишени от възможността да гледате учебните материали (те са достъпни за всеки, включително за родители), а само за това, че не можете да качвате материали там, тъй като вие просто обучавате друг тип потребители.
Имаме естествено идея да създадем в бъдеще и секция за най-малките, но засега просто нямаме достатъчно ресурси и време да го направим и, ако искате да ни подкрепите в подобна идея, винаги сме готови да изслушаме някое разумно предложение и да си партнираме в рамките на възможното.
Що се отнася до безплатния достъп до Интернет, както някои от вас правилно са отбелязали, този въпрос е чисто фискален и няма отношение към признаване на вашите професионални компетенции. В момента има различни групи учители и преподаватели (например университетските преподаватели също не са включени в проекта), които засега не можем да си позволим да включим, но при финансова възможност естествено ще ги имаме предвид, просто не можем отведнъж да огреем навсякъде.
Така че съответно се запасете с търпение и впрегнете ресурса си в нещо по-креативно от това да чукате на отворена врата, за да имаме пък ние възможността да инвестираме повече време за решаване на вашите проблеми. Не издавам някаква голяма тайна като ви споделям, че след първото класиране за безплатен интернет достъп през следващата седмица, във всички случаи ще направим равносметка и финансов анализ на досегашния интерес към програмата. Съответно ако преценим, че имаме достатъчно ресурс за да я разширим и към вас, просто ще го направим, без да се налага някой да ни пише петиции, защото сме наясно, че интернет достъпът и за вас е необходимост и никога не сме ви изключвали от списъка на евентуалните бенефициенти, както съм имал случая да кажа на много от вас лично, но все пак ние работим с цифри и факти, а емоцията засега оставяме на вас.
Съответно ако считате, че има друг въпрос, който да касае мен или колегите ми, моля да ми пишете директно (okouzov@mon.bg), но ви уверявам че нямам излишно време да участвам във форуми и това вероятно е първото ми и последно писмо към вас като общност, като разчитам, че сте ме разбрали добре.
Поздрави и имате личните ми уверения, че не сме ви забравили,
Орлин Кузов, Директор ИКТО - МОН
Я гледай! Още не сме изпратили писмото, а имаме отговор, под формата на коментар?
Що ми се струва господина сериозно раздразнен, че се готвим да нарушим спокойствието му? Иначе как да си обясня внушението, че ние, детските учители, нямаме отношение към учебното съдържание в I клас! Приемствеността детска градина -училище какво е? Другият тип потребители, с които работим, не са ли бъдещите ученици?
А защо, господа, не ви стигна времето да реализирате идеята си да създадете секция за най-малките? Длъжни сте да огреете навсякъде, защото това ви е работата. Така както ние успяваме да стигнем до всяко дете, макар да работим с много повече деца над норматива за една група.
Дали чукаме на отворена врата? О, не!. Ако вратата беше отворена, нямаше да ни се налага да чукаме. Я си припомнете, колеги, че на седмия ден от стачката на българските учители уважаемият министър на българското образование в ефир с неразбиране попита: "Защо и в детските градини стачкуват?"
Очаквах коментар с поднесено извинение, че Националния образователен портал не разпознава детските учители като учители. Факт! Скандален! Получихме препоръка да се заемем с нещо по-креативно, сякаш има по-креативна професия от нашата?
Моля да бъда разбрана правилно! Аз не искам по-евтин интернет. Имам си доставчик, имам си интернет от много години и е достатъчно бърз. Аз не искам и безплатно да си инсталирам на домашния компютър Windows Vista, защото от 3 години съм с тази операционна система. УЧИТЕЛ съм и искам всеки в моята държава да му стига времето да ме признава като такъв!
Смятам, Шели, че писмото, което си подготвила, повече не бива да чака плюсове и коментари. И трябва да бъде изпратено, но не на посочения електронен адрес, а на хартиен носител с входящ номер.
Колеги, ДЕТСКИ УЧИТЕЛИ, вие как мислите?
Господин Кузов, добре дошъл сред нас. Прави Ви чест, че се обръщате лично към нас, без да се скривате зад ник или анонимност. И наистина Ви благодаря - въпреки явно раздразнения тон, Вашият коментар е първият пряк диалог между потребителите на общността и представител на МОН. Което, аз лично, намирам за много положително. Предполагам, сам разбирате, че за да се инициира подобно писмо и то да получи толкова голяма подкрепа, явно от доста време детските учители се чувстват недооценени. Това наистина пролича най-вече по време на стачката, където в повечето официални изказвания ние бяхме наричани възпитатели в смисъла на гувернантки, а не на учители. Мисля сам знаете, че стачката не би имала този ефект без участието на работещите в детските градини, защото ако учениците могат да стоят в къщи и сами, то децата до 6 години не могат и щом градината стачкува, мама и татко няма как да ходят на работа. Което вече е съществен проблем.
И приемам, и не приемам доводите Ви. Ще отвърна само с няколко въпроса:
Казвате, националният образователен портал е създаден да обслужва работещите в степента 1-12 клас. А защо? Не е ли по-логично да обслужва всички учители, във всички степени на образованието, още повече, че очевидно данните им се въвеждат ежегодно в МОН. Ние няма какво да правим там, казвате. Имаме и това блог пространство /което съвсем не е форум/ е доказателство за това. Ние не само създаваме образователни материали, ние можем да ги качваме и много често ние и началните учители пряко си сътрудничим в работата си. Струва ми се, че и по отношение на проекта, по-логично беше в него да има квотно разпределяне за учители от всички степени, мисля, че това би доказало грижа за всички учители, дори и в проекта да не могат да участват всички, на 100 процента.
Казвате, че никога не сте оспорвали статута ни на учители. Между впрочем, това е втората инициатива, обявена за "всички учители", в която обаче детските учители нямат място - първата беше по повод на лицензирания софтуер, който получиха училищата и пак беше обявено, че всеки учител може да го инсталира за собствено ползване. Но това беше само за училищата, а и там, честно казно, не знам какво се е случило.
Аз мисля, че би било много хубаво, ако, освободени от лични емоции, в някоко минути свбодно време поглеждате на нашите страници. Може и да намерите много емоция тук, но, бъдете убеден, че хората в тази общност обичат професията си, гордеят се с нея и са далеч от нечисти помисли или политически игри за въвличане на някого в нещо. Напротив, бихме се радвали, ако можехме свободно да обменяме мнения от позициите не на началник и подчинени, а от равнопоставящата позиция на професионалисти, жадуващи за по-добро образование. Тогава и такива писма не биха имали смисъл - просто проблемите щяха да се решават по пътя на диалога и взаимното сътрудничество.
Много е хубаво това мото: "Погледнеш ли дете, поглеждаш бъдещето." Господин Кузов, ние го гледаме всеки ден. Би било чудесно да гледаме към него заедно.
Г-не Кузов,
не знам дали сте "колега", но със сигурност сте диагноза на това, което е МОН в момента - пълно неразбиране на Образованието /Науката е друга тема, но и там нещата са почти същите/.
КЛЮЧОВАТА СТРУКТУРА НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА Е ДЕТСКАТА ГРАДИНА.
Ако нещо сте си мислили "същностно" да направите, то няма нищо общо с изхода /където потрошихте милиони пари и още повече нерви за глупости/.
Ако наистина искате да имате нещо общо с перспективната грижа за тази страна, поне 80% от инвестициите ви трябва да са насочени към Предучилищното Възпитание - за да бъде съхранен и обогатен все още живия "креативен" модел за реформа в българското образование.
Едва тогава ще могат да бъдат решени вече заплашителните проблеми на образователната система: почти фаталното й изоставане от реалностите на постмодерното общество /да не говорим за информационния му вариант/; интеркултурното взаимодействие и интеграцията; безумния процент на отпадащите и т.нар. "привлекателна територия". . . и още какво ли не, НО - преди всичко - нормалния ПРИОРИТЕТЕН СТАТУС на Учителя.
Щом сте от ИКТО, ще Ви го кажа в прав текст: в предучилищна възраст се оформят параметрите на хардуера /и за това после трябва да помагат началните учители/, пък после правете каквото искате със софтуера.
И, моля Ви, не си"хабете" времето с форумите, просто направете каквото трябва - като си преподредите "фискалните" ресурси и нефискалните - засега измислени и PR-приоритети - съобразно ценното Ви време - не на "огряващ", а на обслужващ ДЕЦАТА /неизвестно защо назовани "друг тип потребители"/ и техните /имащи най-отговорно отношение / УЧИТЕЛИ орган.
От един потенциален "бенефициент" - Д.К.Димитров
Е, няма да се напрягам да мисля в тази посока, за да не отключа "емоция", която се оказва не положителна проява, а порок.
Проблемът не е в оспорването на статута ни на учители, а в отношението към този статут. Това, че ние разглеждаме образованието в България като цяло - от Предучилищното до самия му финал се оказва погрешно. Оказва се още, че нямаме нищо общо с цялото, ако правилно съм разбрала. Все пак съм някакъв си детски учител.
Проблем е още, че от много години се възприемам като учител /такова самочувствие ми вдъхнаха преподавателите ми от Благоевград/, а то...друго било. Ние сме нещо отделно, което няма нищо общо с цялото. Както и да е. Не можеш да накараш някого насила да те обича. За това, по-добре ще е ние да си се обичаме, а другото- как дойде.
Че е работа на парче - детски учители, начални и така до последната степен на образованието, че не се вижда далновидност и перспектива...Какво от това????
Че не съм си позволявала досега да наричам децата по друг начин, освен с думата "деца", не контингент, тип, потребители, може да говори само за липса на чиновническо отношение към работата ми и към децата с които работя, както и техните родители. Всъщност, можем ли да позволим в работата си чиновническо отношение, лишено от емоция???
Така че, колеги /вие наистина сте ми колеги/, изключете думата "емоция" от речника си, от работата си. Крайно време е да подходим по-чиновнически към "естеството"на нашата работа. Да я приемаме не като призвание /прекалено се преексплоатира тази дума последните години/, а като към професия. Когато е да вземат от нас - разчита се на призванието, а това си е емоционален рекет. Когато е да се даде нещо - работата ни е професия като всички останали.
Работа - професия - чиновническо отношение. Тръгваме си от работа и..."заключваме бюрата". На другия ден отиваме на работа - "отключваме" ги.
Търпение!?! Емоция!?! Ако ги нямахме, нямаше да се борим с "вятърни мелници" и да се отнасяме към всяко недомислие, касаещо професията ни като с "палаво дете" - с усмивка, с търпение, с много търпение и да чакаме палавото дете да се вразуми.
Дали сме разбрали правилно написаното по-горе??? Ами ако не сме!?! Аз лично го възприех като поредното "дърпане на ушите". Случвало се е и преди, тук, в блога, по друг повод...
Какво означава "да не ни забравят"? Аз лично често съм се чувствала забравена по различни поводи. Последния път беше, когато за националната среща в Ловеч разбрах тук, в блога, а в градината където работя дори не бяха чували за нея. Който трябваше да знае и да ни уведоми - не знаеше, защото той самият не беше уведомен. Е, и какво от това??? Животът не спира от едно незнание...
Изключването на "емоцията"в работата ни означава "роботизиране" на професията ни, на работата ни с децата.
Да, децата от малки трябва да разберат че няма вълшебства, да спрат да вярват и да мечтаят - няма вълшебство и приказни феи, няма вълшебни пръчки, дори златна рибка, която изпълнява желания, поне три.
Да, наистина разбирам, макар не винаги да съм разбрана - трудно е, отговорно е да движиш сектор Образование в правилната посока, но вратата трябва да е отворена и от двете страни - не от едната страна дръжка, а от другата страна топка. Ние сме от страната на топката.
И все си мисля, че няма оправдание, когато проблемите се отнасят до децата ни. Трябва да се направи всичко възможно да им се даде и качествено образование, и конкурентно способно. В противен случай вината ще е наша...
И днес следобяд отново ще си направим "Детски парламент", защото децата ни имат необходимост от малки да се научат да бъдат уверени, със самочувствие, с идеи, свободно да говорят, да се изразяват и да не се страхуват от заемането на позиция и изказване на мнение. И може би след години, научили се да водят диалог да не го забравят. Отивам да се подготвям. И ще вложа отново много емоция в днешното ни "заседание", за да дам възможност на децата да изявят себе си максимално....
Убедена съм, че един открит диалог, в който служители на МОН имат възможност да комуникират директно с учителите в нашия блог, би бил безкрайно полезен за всички звена в просветната ни система. Затова, г-н Кузов, моля Ви, не считайте времето, което сте отделили, за да влезете във връзка с нас, за похабено.