Уважаеми колеги, родители, приятели,
Както обещахме, подготвихме писмо от името на общността с обобщения на коментарите, направени по проекта за национална програма за подготовка на децата от 3 до 6 години с ръководител професор Гюров. Ето и самото писмо. Приканваме Ви да изразите мнение чрез коментари и гласуване. Както сочи датата на писмото, след окончателното му оформяне, то ще бъде изпратено на 14.08.2008 г. до авторския екип.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Уважаеми професор Гюров,
уважаеми дами и господа, членове на авторския колектив на
Проекта за национална програма за предучилищно възпитание,
От името на общност „Предучилищна педагогика” Ви благодарим за отправената към педагозите покана да участват в обсъждането на проекта. В съвременното общество на динамични промени, необходимост от Европейска интеграция и наличие на криза в родното образование, отговорността на пезагози, родители, учени и управляващи към рефрмирането на образователната система трябва да бъде ясно съзнавана и споделена. Затова приветстваме Вашата инициатива за търсене на диалог с практикуващите педагози, възможността за съпричастност на всички участници в образованието към идеите, заложени в проекта. За нас, предучилищните педагози, това е категоричен показател за поета и осмислена от учените отговорност към образованието в България.
След проведеното обсъждане в нашата общност, бихме искали да Ви запознаем с изводите, които направихме:
1. Приветстваме горещо новия поглед в проекта на мястото, мисията и най-преките задачи на предучилищното образование. Споделяме Вашите възгледи за детството като „смислово и съдържателно изразена самоценна реалност, в която детето изявява своята индивидуална уникалност, утвърждава своето социално присъствие в групата от връстници и света, демонстрира познание, творческо отношение и култура на пресъздаване на света.” Безкрайно ценни са основните перспективи, заложени в проекта –
- ранното формиране на мотиви за учене като гаранция за трайно положително отношение към тази дейност и създаване на мотиви за учене през целия живот;
- педагогически осмислено сътрудничество с родителите за изграждане на положително отношение към образованието и гарантиране на тяхната съпричастност и отговорност към възпитателно-образователния процес
„Мисията на детската градина като образователна институция е да бъде професионално подготвено от учителите пространство за игра, познание, общуване и творчество, като желани и значими за децата и техните родители форми за индивидуален прогрес и културен просперитет в обществото.” – много точно, ясно дефинирано пространство, в което диалогично би трябвало да се срещнат интересите и усилията на всички субекти във възпитателно-образователния процес.
Приветстваме изцяло и идеите за утвърждаване на екипни форми на партниране, промяна на личностните характеристики на учителя, личностно-ориентирания модел на педагогическо взаимодействие и педагогическата ситуация като подходяща и интерактивна форма за стимулиране на дейност, общуване и поведение в тяхното единство, както и за професионално отчитане на динамичните изменения, които стават във възрастовото и в индивидуалното развитие на детето.
2. Дефинираните от Вас цели на предучилищното образование , насочени към спецификата на ключовите европейски компетнции в детството, за нас са изключително актуални. На първостепенно място сред тях бихме отбелязали:
- речеви компетенции за говорим български език ;
- социални компетнции за интегриране с другите, за интеркултурен диалог и толернтност;
- социални компетенции за саморегулиране - самостоятелност, инициативност и икономичност в приложно-практически и технически план;
- когнитивни и компетнтнции за учене;
- компетенции за ориентиране в природния свят и за екологосъобразно поведение в обществото – когнитивни и социални;
- културни компетнции и креативни способности на изразяване в играта, познанието, общуването и изкуството ;
3. Необосновано за нас оттук нататък е структурирането и разпределението на образователния материал по направления:
- Считаме, че твърде много е разширен учебният материал специално по образователни направления „Български език и литература” и „Математика”. Намираме в проекта задачи, които не отговарят на възможностите на детето за определената възраст, нямат пряко отношение към дефинираните по-горе ключови компетенции и биха довели само до излишно пренатоварване на децата със знания, до невротизиране на и без това твърде сгъстения режим в детската градина и до още по-голямо свиване на възможностите на децата за самостоятелна игрова и ориентировъчна дейност.
- Според нас, увеличаването броя на регламентираните и нерегламентираните педагогически ситуации за всяка от възрастовите групи само по себе си не може да гарантира повишаване качеството на възпитателно-образователния процес, както не е и гаранция за компесаторен ефект върху равнопоставеността на деца от различни етности и с различен социален статус по отношение подготовката им за училище.
- Не виждаме връзка и приемственост между така предложения проект за национална програма и действащата програма за подготовка на децата в предучилищна група – учебният материал от програмата за предучилищна група изцяло е трансформиран в материал за трета възрастова група.
- Изцяло в противоречие по отношение духа на целите са изискванията за формиране на умения за вербално коригиращо отношение към деца , които неправилно произнасят определени фонеми/ звукове в българския език/, за въвеждане на понятие за определени професии като професии, които се трудят за щастието на другите.
- Съзнаваме, че проекта е в процес на доразвиване, но не открихме в него образователно направление „Изобразително изкуство”.
- Затрудни ни липсата на съдържание и вероятно техническите размествания при копиране на документа, които водят до смислови неточности.
- Считаме, че прекрасно дефинираните ключови компетенции не намират достатъчно добро отражение при подбора на образователния материал и бихме искали да видим един изцяло нов подход към структурирането на образователните направления по възрастови групи.
4. Спорен в общността остана въпроса за начални компютърни умения в предучилищна възраст – мненията са различни по отношение на тяхната необходимост и посока на изграждане.
Ще се радваме, ако обобщените изводи, които Ви изпращаме, допринесат за Вашия общественозначим труд. Не е възможно в детайли да изложим всички коментари, затова прилагаме адреси, на които можете да се запознаете с тях - http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20434
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/21180
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/21113
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/21144#97834
Уважами професор Гюров и уважами членове на авторския екип,
С огромно уважение към труда Ви и благодарност за дадената възможност да се включим в обсъждането на проекта, изразяваме нашата надежда бъдещата национална програма да признае спецификата на периода на предучилищното детство и съответно на това да защити приоритета на възпитанието пред обучението и на играта пред ученето. Огромна победа за българското образование ще бъде тя наистина да бъде гарант за изграждането на ключовите компетенции и умения, заложени в нейната философия, както и за равнопоставеност в образованието на всички български деца.
14.08.2008 г. С уважение и пожелание за успех:
общност „Предучилищна педагогика”
и Елина Русева
-----------------------------------------------------------------------------------------
Твръде възторжено начало, Ели: "горещи приветствия", "изключително актуални" компетенции......Сякаш чета любовно писмо. Имаме ли основания да се обясняваме в любов на този колектив? Достоверното ти изброяване на недостатъците на програмата показват, че в основната си част, тази която ще използваме в ежедневието си, която ще определя нашата ежедневна работа, този колектив не е нито толкова компетентен, нито познава толкова добре детството като етап в човешкото развитие, със свои особености и възможности за учене и тяхното писание е пълно несътветствия на реалността. Отделно, че такава възторженост не е подходяща за научна публикация.
Това, че е първият колектив, потърсил нашето мнение е чест за тях, не за нас. И социалното развитие върви към това, че може да са първите, но няма да са последните. Все по-често ще се налага на учените да се обръщат към "потребителите", за да придадат реализъм на писанията си. Иначе няма да бъдат пазарно конкурентни. Защото ние сме пазарът за техния продукт. Истината е, че в този си вид техният продукт е пазарно непродаваем.Така, че с повече достойнство да си свършим работата, а не с усещането, че ги ласкаем.
Ще ми се да има по-голяма категоричност при неприемането на завишаването на хорариума и трудността на задачите по отделните направления. Това е най-важното!!!!!!Иначе, приспани от елейните ти слова в началото, те ще решат, че тези "малки подробности" няма защо да бъдат коригирани!
Иска ми се да видя и националната задача за опазване на детското здраве да бъде изведена на преден план и в писмото, и в програмата.Ако учените са последователни и следват логиката на реализация на тази национална задача, това веднага би довело до намаляване на академичния натиск за учене. Ще ми се да намериш място в писмото точно на това словосъчетание: да бъде намален "академичния натиск".
Не виждам и критиката към академичния стил на изразяване. Аз само споменах различните видове речници, други колеги ги бяха ровили, за да разберат точно какво искат да кажат авторите. Да не се заблуждаваме, че този стил е реверанс към нас, детските учителки. За мен той е по-скоро израз на пренебрежение: на авторите им е все едно кой ще ги чете - колегите им, студентите или учителки с 20-30 години стаж в някое родопско село - с цялото уважение, което изпитвам към колегията. Сякаш искат да кажат: ако искате да ни четете - вие се нагаждайте към нас, защото ние сме върхът. Защо ги е толкова страх от простотата? Още Толстой беше казал, че най-трудно се постига простотата и че зад нея стоят много пари и дълго аристократично минало.... И защо нас ни е страх да воюваме за изящно, просто, високо професионално и вдъхновяващо слово в книгите, насочени към предучилищното възпитание?! Аз искам да бъда завладяна от идеите и вдъхновена от предложените похвати и техники за работа, а не да търся всяка дума с речник!
И, според мен, най-добре заедно с писмото прикачи и изпрати на авторския колектив всички коментари, който се получиха. Те не са толкова много, че да не можеш да го направиш. Като при всяко обобщение, и тук се губят подробностите. А в случая, ако аз бях автор, щях да се интересувам точно от тях. Не обичам обобщенията. Те са като пирамидата на Джосер: с изкачването на всяко следващо ниво, се замазват все повече несъгласия и накрая, на върха, остават само елейните слова.....
Благодаря ти за ентусиазма, за постоянството, за професионализма, за горещото ти сърце и умната ти главица, Ели! Аз с повече основания мога да кажа на теб: справи се блестящо със своята задача, отколкото ти на колектива! :-)))))
С голям респект към всичко, което сте сторили -
ето ви и моето предложение за финал на писмото - обобщение от вашите коментари:
ВВФ (ваш верен фен)
ани
:-)
ОБОБЩЕНИЕ – заключителна част на писмото –
Програмата предлага утежнен учебен материал за сметка на игровия и възпитателен елемент в отглеждането на децата. Много формални знания - малко изкуство, култура, общуване и игра. Програма е писана за дете, невероятно умно за възрастта си, което никога не плаче, говори, разделяйки думите на морфеми, рисува като Микеланджело, смята като икономист и не на последно място - никога не спи, за да има време да изпълни това, което искаме от него.
В този си вид тя само ще задълбочи тенденцията към трупане у детето на формални знания, странни възгледи за живота, труден контакт с околните, трудност да организира собствени занимания, поради липса на стимулирано творчество.
Детската градина трябва да стане и остане Защитена територия на детето от всякакви вредни влияния на цивилизацията: прекалената химизация, телевизията, компютрите, включително и от академичния натиск за все по-усложняващо се обучение.
Ние искаме да водим групата си сред природата, да им четем приказки, да играем обожаваните музикални игрички, куклен театър, да ги научим на взаимна търпимост и уважение, да ценят качествата на другия, да осъзнаят значимостта на всеки. Разбира се и основните познания за заобикалящия ни свят. Но само чрез Играта, неусетно и щадящо. За да запазим и разгаряме естествената човешка жажда за знания, а не да я унищожим в зародиш с академични уроци в детската градина.
Всичко това пишем с дълбоко уважение към труда, който е положен от създателите на Програмата, но и с ясното съзнание, че ние сме професионалистите, които са всеки ден край децата и знаем какво е полезно и какво вредно за тях, и че ние сме тези, в чиито ръце и умове е заложена изпълнението на прекрасните Цели на тази програма.
С благодарност за вниманието: Оставаме нащрек за Вашата реакция и сме готови на всякаква помощ за промяна на Програмата в името на българското дете. За да не ни осъдят някой ден на народен трибунал.
Освен това, Шели, предлагам да го пуснете писмото за подкрепа с имена на колегията в Голямата Общност Образование.
Можеш да почнеш с моето име:
Анна Ананиева (с е-профил)
Голям успех желая!
И съм с вас!
Е, не включвам се и аз!
Няколко пъти прочетох проекто-писмото, и мисля , че то е най-точното и обобщено послание към доц. Гюров и колегия. Не желая да редактирам нищо! Но задължително ме пишете в списъка - Маринка Иванова.
Успех!
Р.С ,, Всичко, което трябва да знам, съм научил в детската градина"- Р. Фулам
Поздрави за огромния ви труд!Моята лична позиция за обучението на деца от 3 до 6-7 годишна възраст е, че в този период постепенно, нежно и упорито трябва да ги учим не само за фактите, но и за чувствата; да ги научим да общуват, преди да ги научим да броят.
Да общуват с връстниците си - което включва много умения:
--знаят как да се държат сред група от други деца с лидер, който не е техен родител--разбират как да правят преход от едно занимание към друго--са способни да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца--знаят как да следват прости указания--са имали възможност да бъдат отделени от родителите си и знаят как да се справят с това чувство --имат основни умения за общуване
Да общуват със себе си - т.е. да знаят как да изразят с думи чувствата си .
Изключително важна част от тази комуникация със самия себе си е начинът, по който детето говори на себе си чрез вътрешния си глас. Не е нужно голямо въображение, за да можем да си представим какви ще са квалификациите, които едно фрустрирано дете си "лепва".
Ако си на 5,6,7 години и те карат да учиш неразбрани неща на висок стил; не ти осигуряват достатъчно време да докоснеш, почувстваш и разбереш света около себе си, взаимовръзките в него; ако цялата ти ценност като личност е заключена в тефтера с оценки на госпожата; ако усещаш, че всички възрастни очакват ТИ да покриеш ТЕХНИТЕ изисквания.... Единственото, което едно дете може да почувства, не дори да изрази гласно, защото ние не сме имали време да го научим да изразява чувствата си с думи, единственото му чувство ще бъде: "Аз съм неудачник. Не се справям. Ученето е трудно. Мразя да уча. Мразя училището."
Оттук насетне можем да очакваме от това дете агресия - пасивна или активна, лош успех и незаинтересованост към ученето.И то не защото нашите деца са агресивни или незаинтересовни по природа...
Благодаря на всички Ви! Да видим какво сме направили дотук:
-----------------------------------------------------------------------
Ø ранното формиране на мотиви за учене като гаранция за трайно положително отношение към тази дейност и създаване на мотиви за учене през целия живот;
Ø педагогически осмислено сътрудничество с родителите за изграждане на положително отношение към образованието и гарантиране на тяхната съпричастност и отговорност към възпитателно-образователния процес
Ø речеви компетенции за говорим български език ;
Ø социални компетнции за интегриране с другите, за интеркултурен диалог и толернтност;
Ø социални компетенции за саморегулиране - самостоятелност, инициативност и икономичност в приложно-практически и технически план;
Ø когнитивни и компетнтнции за учене;
Ø компетенции за ориентиране в природния свят и за екологосъобразно поведение в обществото – когнитивни и социални;
Ø културни компетнции и креативни способности на изразяване в играта, познанието, общуването и изкуството ;
3. Със съжаление констатираме, че в предложения проект за национална програма дефинираните мисия и цели на предучилищното възпитание не корелират със съдържанието и увеличената тежест на учебния материал, разпределен по образователни направления.
В националната стратегия за детето /2008-2018/ е регистриран факта за особено тревожното здравословно състояние на българските деца. "През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:• рисково сексуално поведение, висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и увеличаване броя на абортите в същата възраст;• широко разпространение на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества (цигари, алкохол, наркотици, лекарствени средства);• разпространяване на агресивността и насилието;• нарастване броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях." В стратегията е констатирано че "всяко 5-о дете в България има емоционално разстройство" и "на настоящия етап капацитетът на българските семейства и училища да предоставят отношения, чрез които децата да постигат самостоятелност и психично здраве, е нисък".
В тази връзка, ние считаме, че опазването здравето на децата в България е национален приоритет и настояваме това да намери своето отражение в бъдещата национална програма чрез намаляване "академичния натиск" върху децата в предучилищна възраст.
4. Необосновано за нас оттук нататък е структурирането и разпределението на образователния материал по направления:
Ø Считаме, че твърде много е разширен учебният материал специално по образователни направления „Български език и литература” и „Математика”. Намираме в проекта задачи, които не отговарят на възможностите на детето за определената възраст, нямат пряко отношение към дефинираните по-горе ключови компетенции и биха довели само до излишно пренатоварване на децата със знания, до невротизиране на и без това твърде сгъстения режим в детската градина и до още по-голямо свиване на възможностите на децата за самостоятелна игрова и ориентировъчна дейност.
Ø Според нас, увеличаването броя на регламентираните и нерегламентираните педагогически ситуации за всяка от възрастовите групи само по себе си не може да гарантира повишаване качеството на възпитателно-образователния процес, както не е и гаранция за компесаторен ефект върху равнопоставеността на деца от различни етности и с различен социален статус по отношение подготовката им за училище.
Ø Не виждаме връзка и приемственост между така предложения проект за национална програма и действащата програма за подготовка на децата в предучилищна група – учебният материал от програмата за предучилищна група изцяло е трансформиран в материал за трета възрастова група.
Ø Изцяло в противоречие по отношение духа на целите са изискванията за формиране на умения за вербално коригиращо отношение към деца , които неправилно произнасят определени фонеми/ звукове в българския език/, за въвеждане на понятие за определени професии като професии, които се трудят за щастието на другите.
Ø Съзнаваме, че проектът е в процес на доразвиване, но не открихме в него образователно направление „Изобразително изкуство”.
Ø Затрудни ни липсата на съдържание и вероятно техническите размествания при копиране на документа, които водят до смислови неточности.
Ø Считаме, че прекрасно дефинираните ключови компетенции не намират достатъчно добро отражение при подбора на образователния материал и бихме искали да видим един изцяло нов подход към структурирането на образователните направления по възрастови групи.
5. Спорен в общността остана въпроса за начални компютърни умения в предучилищна възраст – мненията са различни по отношение на тяхната необходимост и посока на изграждане.
В заключение:
Споделяме разбирането, че основната мисия на детската учителка е да научи децата да общуват, преди да ги научи да броят.
--умение за поведение сред група от други деца с лидер, който не е техен родител--умение за преход от едно занимание към друго--способност да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца--способност да следват прости указания--умение да общуват с другите добронамерено и толерантноДа общуват със себе си - да знаят как да изразят с думи чувствата си.
Ние искаме да водим групата си сред природата, да ги научим на взаимна търпимост и уважение, да им четем приказки, да играем обожаваните музикални игри, куклен театър, да ги научим на умение да ценят качествата на другия, да осъзнаят значимостта на всеки. Разбира се и основните познания за заобикалящия ни свят. Но само чрез Играта, неусетно и щадящо. За да запазим и разгаряме естествената човешка жажда за знания, а не да я унищожим в зародиш с академични уроци в детската градина.
В този си вид Програмата само ще задълбочи тенденцията към трупане у детето на формални знания, странни възгледи за живота, труден контакт с околните, трудност да организира собствени занимания, поради липса на стимулирано творчество.
Всичко това пишем с дълбоко уважение към труда, който е положен от създателите на Програмата, но и с ясното съзнание, че ние сме професионалистите, които са всеки ден край децата и знаем какво е полезно и какво вредно за тях, и че ние сме тези, в чиито ръце и умове е заложено изпълнението на прекрасните Цели на тази програма.
С настоящото писмо искаме недвусмислено да изразим своята позиция и готовност да оказваме активна помощ за изграждането на едно ново и съзнаващо детската ценност образование в България.
Не е възможно в детайли да изложим всички коментари, затова прилагаме адреси, на които можете да се запознаете с тях - http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20434
общност „Предучилищна педагогика”,
Елина Русева,
Анна Ананиева,
Маринка Иванова,
-----------------------------------------------------------------------------
Как ви звучи?
Последният параграф
малко ми се разводнява - според мен трябва да стане ясно, че не одобряваме Програмата в този й вид, че имаме представа и знаем как да бъде написана по-добре (ако е така!) и сме готови да сътрудничим за промяната на тази Програма преди да се приеме.
Освен това, ако не предупредим, че ще следим за реакцията на писмото ни, то просто ще си остане глас в пустиня, както толкова други...
Не знам, може и да не съм права, кажете вие...
Звучи добре, Шели. Подписах писмото в Wiki папката. За мен различното е мнението ми относно началните компютърни умения, което е споменато. Надявам се да бъде прочетено внимателно и мнението на общността да бъде обмислено. Иска ми се да вярвам, че нещата могат да тръгнат отдолу нагоре, но едно малко ме разочарова: никой от уважаемата колегия досега не се включи, за да изрази мнение, каквото и да е, да стане ясно, че нещата се следят и има интерес към това, как върви обсъждането. Но, ще поживеем - ще видим какво ще се получи.
Поздрави за чудесната работа!
ananan, не зная как се получи, но коментарът ти се появи впоследствие и едва сега го видях. Само искам да вметна, че, както винаги, си безкрайно точна и безкрайно права в преценката си!
dorodtea, радвам се да те видя сред нас! Благодаря за подкрепата!
Галя Тр., имам проблем с дефинирането на това как точно в програмата трябва да се гарантира опазване здравето на децата като национален приоритет - това няма да стане само с намаляване на "академичния натиск", изцяло трябва да се промени визията на предучилищното възпитание. Това е дефинирано в теоретичната част на проекта, но не мога да си намеря някак думичките точно какво, освен намаляването на академмичния натиск, трябва да намери отражение в образователните направления. Помагай, моля! Относно тона на писмото - аз наистина мисля, че учените са направили огромна крачка в теоретичната част относно разбирането за функциите на предучилищното възпитание. А и лично аз изпитвам респект към Алма матер. По отношение на високия академичен стил, на който е написан проекта, не знам какво да кажа - от академиците се очаква академичност на изказа, освен това говорим за национална програма...която пък трябва да бъде разбираема за всички. Наистина не знам.
galina_fr, Колегията е малко вероятно на този етап да изрази мнение тук - не съм сигурна че те знаят, че тече такова обсъждане при нас. Бих очаквала, обаче, да видя отзива им на страниците на Предучилищната след получаване на писмото.
ananan, не знам как да го формулирам това с реакцията. Може би трябва да пратим копие и до МОН? Ако питаш мен лично дали имам представа как трябва да се напише една такава програма, бих казала, че имам представа и бих могла да се включа активно, но...все пак, моята силна страна е практиката, теорията би трябвало да е поле на учените. Колкото до общността като цяло - мисля, че ще има хора, достатъчно компетентни и активни,които да се включат в едно такова начинание.
Ela Georgieva, благодаря за безценните и мъдри коментари! Благодаря и за подкрепата!
Давайте, приятели, да продължаваме нататък!
Благодаря за оценката! Старая се да бъда полезна. Изпълнявам дълга си на майка, учителка и българка.
По-горе беше зададен въпрос към Галя за формулировката за гарантираното опазване здравето на децата и за промяна на визията на предучилищното възпитание. Опитах се и аз да помогна с няколко изречения - използвайте това, което ви е нужно и ви върши работа:
......Обучението трябва да е насочено към дейности, подходящи за възрастта на децата. Тези дейности адресират индивидуалните нужди и различия на всяко дете. Децата се обучават в обстановка, провокираща любов към ученето - т.е. базирана на играта като средство за научаване.Този вид образование набляга на радостта от откритието, творчеството и способността на детето да се удивлява от света около себе си. Това е новото образование, което премахва принудата и сухата теория от учебния процес, изполвайки в обучението най-силното оръжие - детското любопитство...
*****
И понеже стана вече дума за сложния език, на който се пишат програмите, ето и един пример за подобна програма, простичко написана и успешно действаща.Публикувана е на сайта на една детска градина, за да могат родителите да се запознаят с начина, по който ще бъде обучавано тяхното дете.
Ето и превода:
Детска градина (възраст 4-5 години)
Цел на обучението: да осигури занимания, подходящи за възрастта и подготвящи детето за предучилищна група
Задачи:1. Умения за самостоятелност:--детето да може да се облича само (закопчаване на копчета, ципове и връзване връзките на обувките)--развитие на отговорност - детето само ходи до тоалетна, помага, прибира си играчките, слага масата и почиства след хранене.
--има добри маниери при хранене--слуша и спазва указания. Споделя играчките и играе с другите деца. Уважава другите хора и чуждата собственост. 2. Фини моторни движения--реже с ножици--хваща правилно молив, пастел и др.п. и оцветява в очертанията--пише печатно собственото си име3. Познавателни умения--знае цялото си име и имената на родителите си--знае адреса, тел. номер и рождения си ден
--знае дните на седмицата и месеците в годината--знае числата от 1 до 10 и различава главните и малките букви; познава цветовете, формите и думите, изразяващи позицията на един предмет в пространството --може да брои едно към едно, т.е. разбира точно за колко предмета става въпрос, а не просто да повтаря наизуст числата от 1 до 10--различава и възпроизвежда поредица от предмети ( символи, форми и т.н.)--може да се съсредоточи за 15-20 минути
4. Речеви умения--говори ясно и с пълни изречения--пee познати песнички и броилки--умee да говори пред цялата група и вдига ръка по време на груповите занимания, за да поиска разрешение да говори 5. Развитие на координацията --хвърля и хваща топка, рита топка към партньор --умee да скача, да се пързаля, да тича--участва в групови игри, спазвайки правилата
Благодаря, Ела! Сега вече нагазихме в дълбоките води. Обсъждането, което правим тук за мен е изключително важно, защото е ясно за всички, че българското образование се нуждае от спешна, животоспасяваща реформа. От друга страна - България е страна със 125-годишна традиция в областта на предучилищното възпитание и обучение. Мисля, че ние сме постигнали много неща, които на запад тепърва има да откриват. В същото време сме внесли /изпълнявайки партийни директиви, съревновавайки се и създавайки цели институции, занимаващи се с въпросите на образованието/ толкова много висш академизъм във възпитанието и обучението, че връзката между теория и практика започва да се къса. Намирам за спешно, ама много спешно, събирането на безценните бисери, натрупани по време на нашата дългогодишна традиция в областта на образованието и поставянето им в нова форма, която да гарантира не печелене на конкурси за разработване на проекти, а действителна грижа, отговорност и качествено обучение и възпитание за българските деца. Мисля, че български учени, българските учители и българските родители имат потенциала за това, но успешната формула е в тяхното осъзнато и ефективно сътрудничество. Ако пък плодът от едно такова сътрудничество бъде подкрепен с необходимите нормативни и държавни документи от управляващите /в крайна сметка те също са родители и преки потребители на образователните услуги/ - е, тогава си мисля че ще сме на път да догоним Швейцария. Разковничето е в обща мисъл и в общи усилия, истински, не бутафорни, усилия, подплатени от съзнаването, че децата на България са най-голямата и ценност и най-голямата и отговорност.
Ела, благодаря за програмата и формулиравките. Със сигурност ще намерят място в писмото - ще ги внеса към края на деня, когато обобщавам и други коментари по темата.
Шели, направих поправка на последния параграф в уики-то - както на мен ми се струва по-ясно, разбира се.
За спешни питаници -
SKYPE: ananan
Със сигурност това не е оригиналната програма (тук не може да има единна национална програма, защото това би ограничило прословутата им свобода. Всяка детска градина при съставяне на програмата си има предвид единствено възрастта на децата, за да се прецени какво ще се изисква от тях на изходното ниво.). Това е по-скоро вариантът, "преведен" на достъпен за всички език, но мисля, че лесно може да се предположи как изглежда самата Програма.
Знам също, че преди да се започне съставянето на подобни изисквания към децата, се преминава през етап на консултации с учени от университетите, които специално се занимават с изследвания на интелектуалното развитие на деца от 1-7 год. възраст. Т.е. предварително се знае какво могат да "поемат" децата на съответната възраст, какво е развитието на речта им, на абстрактното мислене...; тези изследвания стават достояние на детските учители от цялата страна; и чак тогава се съставят програмите, по които ще се занимават децата в различните щати.
Специално има изискване дори и за изследване на малцинствата - и понеже ние като емигранти попадаме в тази група :), на няколко пъти сме участвали с децата в такива изследвания в Northwestern University. Помня, че последното беше за това дали дете на 5 год. различава абстрактното понятие "в средата" - серия от по две картинки с показани на тях трима души, като на първата човекът от едната страна извършва някакво действие, а на втората картинка действието се извършва от човека в средата.
Мисля, че е добре да познаваме обекта на обучение - зад този студен термин стоят нашите деца, а това какво могат децата на дадена възраст най-добре знаят детските психолози, учените и учителите им.
Честит празник на всички българи и славяни!
Ако направите някаква подписка към тази инициатива, ще ви подкрепя.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи