Притеснена и уплашена
Колеги, влизах в сайта през цялото време на стачката . Публикациите и коментарите ме караха да се чувствам горда и силна.Много от тях принтирах и носех в училище. Въздействието им беше невероятно. Тогава не предполагах, че ще са ми нужни съвет, разбиране и подкрепа и в по-личен план.
Вчера /09.10/ бях дежурна. Не знам как е във вашите училища, но в нашето училище в голямото междучасие гърми музика. Писъците, гоненето и неприличните подмятания между учениците допълват впечатлението за обстановката в коридора.Тряскането на вратата на една от класните стаи, като че ли бе капката, която преля чашата. Позволих си / с което не се гордея / да дръпна ухо на едно от момичетата. Нещата, като че ли, се укротиха. "Затишие пред буря".
Днес майката на въпросното момиче дойде в училище. Тонът, с който разговаряше с мен, ме обърка, нападките и ме объркаха. Заплаши, че ще ме съди и без да изслуша мен и директора, напусна училището.
С притеснение очаквам понеделник.
Прекрасно те разбирам. Съвременните деца страдат от липса на родителска строгост. Тази женица подозира ли, че прекалената закрила ще й струва много един ден. Сигурно - не. Надявам се, директорът ще застане на твоя страна, както би застанала нашата директорка зад всеки колега в подобно положение.
Сподели как е приключило всичко. До съд няма да се стигне, не се безпокой. Опитайте се да убедите тази майка (която явно трябва да си лекува нервите), че трябва да вземе мерки и да обърне внимание на детето си.
Много е важно колегите и най-вече ръководството да те подкрепят. Успех и...спокойно!
Не се притеснявай и с гордо вдигната глава разговаряй с родителката, защото човек не е от желязо и не може да търпи всичко да се руши, тъпче и унищожава.Голяма част от днешните ученици изпитват удоволствие и удоволетвореност, когато нараняват, причиняват страдание.Разбирам как се чувстваш и вярвам ,че здравия разум ще надделее и всичко ще се размине.
Не се притеснявай и с гордо вдигната глава разговаряй с родителката, защото човек не е от желязо и не може да търпи всичко да се руши, тъпче и унищожава.Голяма част от днешните ученици изпитват удоволствие и удоволетвореност, когато нараняват, причиняват страдание.Разбирам как се чувстваш и вярвам ,че здравия разум ще надделее и всичко ще се размине.
Не се притеснявай и с гордо вдигната глава разговаряй с родителката, защото човек не е от желязо и не може да търпи всичко да се руши, тъпче и унищожава.Голяма част от днешните ученици изпитват удоволствие и удоволетвореност, когато нараняват, причиняват страдание.Разбирам как се чувстваш и вярвам ,че здравия разум ще надделее и всичко ще се размине.
Съгласна съм с мнението на колегите,че ако директорът ви е човек на място,ще реши проблема,без да се стига до съд.Лошото е , че отстъпвайки(едва ли не ще трябва да я умолявате)тази майка ще има коз в ръцете си и няма гаранция,че детето й няма да продължи да върши същите неща.
Докъде стигна образованието ни-учениците да манипулират учителите.Такова образование няма бъдеще!
Успех в разрешаването на проблема.
Надявам се колегите ти да бъдат до теб, както и майката да прецени реално ситуацията. Но за теб най-важно е да си спокойна.
Здравей, Iva St! Здравейте, колеги! Още веднъж БЛАГОДАРЯ за подкрепата!Нещата около мен се успокоиха. Мисля, че родителката е разбрала правилно ситуацията, защото повече не е идвала в училище. По време на конфликта директорът ни беше в Лондон с ученици по проект. Когато се върна, се запозна с проблема. Думите му бяха( цитирам) "Ако беше учителка на Запад, щеше да бъдеш лишена от педагогически права." Не искам да коментирам това. Работата отново ме погълна и аз съм радостна, че съм това, което съм и моите ученици ме обичат!
Пожелавам на всички УСПЕХ И ДРЪЗНОВЕНИЕ!