Как да се справя с дисциплината?
Пише Ви една отчаяна госпожа. Ще Ви разкажа историята ми отначало. Приеха ме на работа в едно училище на работа като "Възпитател в начален етап". Сложиха ме на 1 клас. Изкарах някак първата седмица, но децата не ме слушат въобще. Когато тяхната класна е там слушат и не говорят, но като тя излезне и остана само аз в час не ме слушат въобще. Не искат да си пишат домашните, през цялото време говорят и като им направя забележка да не говорят пак продължават да говорят. Не мога да ги организирам да играем и игрите на двора, защото казват, че не искат да играят. Какво да правя? Как да въдворя ред в класната стая и да ги накарам да пишат домашните и да не говорят. Искам да ме слушат, но не се получава. Какво да направя? Моля Ви помогнете ми! До сега не съм работила в училище и се чудя какво да правя.
Първо, не се отчайвайте! Минала е само една седмица, а тези сладурчета още си мислят,че са в детската градина. Вие нямате опит и това ви прави несигурна, а децата мнооого бързо откриват това. Моят съвет е да наложите ясни и строги правила и всички да ги спазвате. Не позволявайте на децата да диктуват темп на работа или дисциплина.
Трябва да имате подръка материали, с които да занимавате тези,които свършват работа бързо - картинки за оцветяване, лабиринти, главоблъсканици и т.н.
Тук, във форума има публикации по тази тема, ще се постарая да ви ги сложа като линк по-долу. Изработете си система с поощрения и наказания ( не прекалено строги, нали). От втори клас нататък много добър начин за овладяване на дисциплината е разделянето на отбори, но в първи клас, на този етап това е неприложимо. За съжаление моят възпитателски опит е с 2-4 клас и едва тази година ще откривам как се работи с първи, но ще държим връзка. Надявам се колеги със стаж и опит да разкажат тук своя начин за справяне с първокласниците. И не забравяйте; насреща си имате едни чисти душици ( палави и своенравни понякога), които с готовност ще откликнат на вашата положителна нагласа към тях и към техния труд. Обичайте децата, влизайте с усмивка и се опитайте да харесате това,което правите. Трудно е да си възпитател, казвам го от опит, но ако спечелите уважението на колеги и родители и обичта на децата , ще видите,че си е заслужавало .
Ето линк с малко съвети http://bglog.net/nachobrazovanie/post/%D0%A2%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0--%D0%97%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D1%8F-
Елен ти е дала чудесни съвети. Към тях ще прибавя напомнянето винаги да намираме ласкава дума и усмивка и никога да не използваме натяквания, обиди или спартански наказания. Детските сърчица са много уязвими и унижението никога не се забравя. Никога не използвай изрази от рода на "Нищо не си направил/а пак, виж колко е грозно, това на нищо не прилича, ще ти дам да се разбереш и т.н". Децата са различни и темповете им на работа и на усвояване на нови знания и умения - също. Една усмивка или нежна милувка, съчетана с поощрения от типа на "Справи се страхотно, следващия път ще успееш още по-добре!" - вършат чудеса.
Успех в овладяването на малките палавници, сигурна съм, че с много търпение и любов ще се справиш!
Тази година влизам в първи клас само в някои часове, изобразителното изкуство, в петък-последните часове, ми припомни, че първолаците винаги са предизвикателство. Не се отчайвай и им покажи, че ти владееш положението. :) Успехът е сигурен, щом си всеотдаен учител.
Класната може да ти помогне. Ако тя набляга пред децата и родителите на това, че си важна, ще подпомогне дисциплината.
Важно е да имате точен график и правила. Децата имат нужда от това и ще те слушат повече. Час, междучасие, голямо междучасие за купуване на глупости.
А за тези, които приключват по-бързо - аз лично им давам да рисуват, даже и да хапнат. Няма как.
Ако даваш допълнителна работа /след домашните/, пиши оценки. В първи клас е най-лесно в това отношение - няма бележници и всяка оценка на хартия за тях е официална оценка.
А за това, че са малки - ами, малки са. Но от началото изисквай. Пиши в тефтерчето, ако нещо не е написано в занималнята, казвай на родителите да наблегнат на това, което е нужно. Не ги оставяй да се глезят още от началото. На мен ми каза една майка, че изисквам прекалено много миналата година - как другите родители ми благодарят, че изисквам много и давам допълнителна работа?!
За игрите навън - остави ги малко да поиграят сами, да потичат. Топка ако имате, прекрасно, но те имат нужда поне от малко свободна игра навън, не организиран спорт. А моите в първи клас някои се познаваха и по двойки си играеха, но първите седмици имаше деца, които плачеха, защото няма с кого да играят навън. Не очаквай да стане веднага всичко.
И най-важното - не мисли, че ти си виновна. Сутрин е по-различно. Не че на колегите им е лесно, но с децата се работи по-лесно сутрин. Замествах около 2 седмици класната на моите деца миналата година, и по-миналата съм замествала и просто следобед са изморени. Ако имаше по една допълнителна стая за всяка занималня, в която само да се играе и да има възможност и за спане за първолаците, щеше да е друго.
А за това, че с класната не говорят - само тя знае дали говорят или не. Ти си видяла няколко минути от часа или тя е влязла в твоя и те са се държали добре. Няма как да няма проблеми с дисциплината в първите дни на 1 клас.
Май изписах прекалено много. Главното е да не се отчайваш. Става по-добре. :) Успех!
А моите знаят как шестичката е само мираж, ако е вярно написано, но е грозно, драскано и т.н. Трябва да се учат да пишат чисто и красиво.
Прописи
Миналата година, когато бяхме 1 клас, колежката имаше Скрабъл /игра на думи/. Като поизучихме буквите, я играеха много и много се радваха. Родителите даже мислеха, че аз им измислям и подреждам думичките. Обаче са доста скъпички тези игри...