Под каква форма събираме средства за децата?

Аз лично нямам опит в събирането на пари за училището. Но, ако ми се наложи, бих помислила да се организира концерт, на който да бъдат поканени, родителите и близките на децата, местните "знаменитости" и бизнесмени, изобщо всички. Предварително да се обяви с каква цел е концерта и как ще се събират парите, разбира се и сумата, от която се нуждае училището. По време на концерта може да минават деца и в кошнички да събират даренията - всеки ще си прецени колко може да отдели от бюджета си. Участници и артисти могат да са децата от училището, училищна група / ако има такава /, танцов състав към училището или бивши ученици, изявяващи се като певци.

А училищното настоятелство, ако има такова, какво мисли по въпроса?

Ние събираме пари за училището като правим концерти. Участници са децата от училището. За да присъстват родителите получават покани, които се заплащат и служат за вход за посещение на концерта. Разбира се всеки знае за какво ще се използват набраните средства.

За да не повтарям казаното, ще споделя една реализирана идея за благотворителен базар, понеже Стефанов горе загатва за продажба на различни неща, освен изброените, могат да се включат предмети, изработени от родители и деца - разни плетива и ръкоделия, дъски за рязане, дървопластика, кулинарни изкушения - торти, банички, сладки и т.н. Моите бяха първи клас и понеже базарът бе около Коледа ние имахме щанд с прегръдки от джуджета, снежинки и срещу 5 лв. бяха напрегръщани и снимани доста видни граждани, колеги и др. Получи се доста добре. Организацията също трябва да е на ниво, има комисия, в която освен учители влизат родители и ученици, отчетността - всички заплащания стават на едно място, пускат се в една урна, предварително запечатана, тя се отваря именно от комисията и т.н. Разгласата и рекламата с каква цел се провежда отново бе общо дело на нас, учители и деца, имаше покани, рекламни плакатчета, изработени на компютър, достатъчно гласност, за да има ефект. При закупен предмет от базара се получаваше благодарствена картичка, скромно изработена на компютър, такива неща :) Дано съм полезна!

Сиромах човек - жив гявол. Я какви прекрасни идеи споделят двете Галенца.

Но иначе мен ме тормози също този въпрос. Кога в нашата мила родина ще почнат да се заделят пари за образование - най-вече да техническото обезпечаване на учебния процес, което в днешно време се изразява в закупуване на хардуер и софтуер?

А някъде на Запад, пък и на Изток, вече са оборудвали училищата с интерактивни дъски. Питах на едно място и ми отговориха, че и при нас са започнали да ги внасят, но те струват около 35 000 лева.

Благодаря на всички за идеите, изказани досега. Ако се тръгне към базар, може да се дарят книги и след това да се продадат на символична цена за дарение.

Куини, пари има - я какви камери ни следят в класните стаи, има милион за превод на 1000 урока, плащат се луди пари за сайтове и програми на когото трябва и бог знае как се избират фирмите-изпълнители за ремонтите. В крайна сметка обаче не се достига до деца и учители. Но те пък какво имат с усвояването на средства?!

 Събирането на средства е задача на родителското настоятелство - там, където има работещо такова. Обикновено то има съдебна регистрация и банкова сметка, която да се превеждат сумите. То дава информация на родителите за какво и как ще бъдат изхарчени, както и отчет на вече похарчени суми и естествено свършена работа.

Благотворителните концерти  и базари са много хубава идея, но за да бъде законна отново трябва да бъде под опеката на настоятелството, защото знаем, че учителите нямаме право да събираме средства по никакъв начин и повод.

Друга идея е кулинарно състезание. Много е забавно. Произведените продукти след това се продават. Става за деня на Християнското семейство, Никулден, Коледа , Заговезни и др. празници.

 

Пак ще пиша, но то е защото пропуснах да споделя за проекта с мишките. При нас ще ги закупи общината. За сега само 25 бр. Като ще си ги разменяме с колежката, която също участва. Мишките, лаптопа и мултимедията се съхраняват в училище и когато искаш да проведеш час с програмата, просто ги взимаш. Според мен това е удобно, но вероятно ще трябват още мишки, ако се включат повече класове.

Не виждам нищо лошо да се обърнете и директно към родителите, а ако имате и "фенове" на училището - също. Какво разбирам под  "фенове"?  Родители или просто приятели, които не са забравили своето училище или училището на децата си и които са ви помагали  и преди. Не значи да са някакви велики баровци или мутри - просто нормални хора с уважение към съответното училище и образованието като цяло. За каква сума става въпрос? 

За радост има такива "фенове", които помагат в нужда. Миналата учебна година заедно с родителите на моите тогава първокласници направихме основен ремонт на класната ни стая. Събрахме си пари за боите, но се оказа, че тези пари не стигат. тогава реших да се обърна за помощ към един местен бизнесмен / сумата не беше голяма, но не можех да товаря още родителите / Той веднага ни разбра и ни помогна, за което сме му много благодарни. Сега сме в една много красива и уютна класна стая  P4130016.JPG

Технологията на "Envision" е замислена така, че да не се иска да не иска скъпа инвестиция - 30 мишки и 4-5 хъба със захранване биха стрували към 500 лв. Първо чакам отзиви на пилотния проект в София - Деси ще каже как вървят нещат, след това ще помислим за набирането на средства като тук акцентът е не да намерим кой да плати, а да се създаде предимно креативен продукт (книжка, картички, вестниче), който да има пазарна стойност или да се търси сплотеност на учители и ученици около една обща идея за постигане на целта-сума чрез дарения. Налага се насочеността на акцията да бъде към теми, свързани история и география (Човек и общество 3-4 кл), както и междупредменти връзки с други учебни дисциплини, така че дори кулинарната изложба трябва да изобразява забележителности на България ("България в корем" ще звучи добре във вестничето - напълно в стила на съвременната бг-журналистика) или стари рецепти от древни времена, рецепти от различни места в България.

Сумата не е голяма за мащабите на училището ни - 100 деца (1/4 от състава ни) харчат със скорост 800 лв за 20 минути, ако бъдат заведени в Трявна или Етъра.