ПОГРЕБЕНИЕТО НА "НЕ МОГА"

Чудесен материал, а кой е авторът?

demil, в момента чета "Пилешка супа за душата" - трета порция.

Това е в съкратен вариант - иначе авторът е Чик Мурмън...

Да, това е книгата, която затвърди навремето усещането ми, че трябва да бъда учител - след като я прочетох се реших да кандидатствам...

Ако случката се развива в България:

• Учителката взема писмено разрешение а това, че учениците ще ходяат в парка.
• Трябва да е готова да отговаря на родители защо децата се депресират с истории за мъртъвци.
• Инспекторатът проверява дали таза тема е предварително вписана в разпределението.
• Група родители заявяват, че ще викат медиите (градската кабеларка).
• Започват консултации с училищния психолог, който провежда няколко седмични разговори с децата преживели травмата. Заради това обаче хитрата учителка печели 3 точки от диференцираното заплащане по перо "работа с психологическия съветник". 
• Провежда се извънреден педагогически съвет на тема "Няма не искам, няма недей".
  

 

 

 stefanov, страхотно чувство за хумор!!!

Стефанов, пропускаш декларации от родителите, че са съгласни децата им да ходят в парка. Ако въпросният парк е по- далече- документите на лицензиран превозвач, застраховки. Няколко списъка на децата. Подписан инструктаж ...За темата- все ще се намери някакво наблюдение  я напролет, я наесен.А с извънредния пед. съвет направо ме разби! А, и с диференцираното!!!!!!

Иначе, историята си е повече от добра!

Слава богу, аз няма подобни проблеми с родителите, поне на бившия ми клас... И нямам проблем да излезна с класа си - както в градинката, така и в двора на училището... Аз това го направих, но със символично изхвърляне на "не мога"-тата в кошчето... Всеки си знае... Но цинизмът е излишен...

demil, Съжалявам, че сте възприели коментара ми като циничен- най- малкото това съм целяла. Публикацията ви ми допадна, но ми хареса и репликата  на Стефанов " Ако случката се развива в България"..., защото у нас все се намира някой, който не е разбрал целта на заниманието и нещата биха се развили по подобен сценарий, с малки изключения. 

Още веднъж- извинете ме!

Често си чета историйки от "Пилешките супи...". Специално тази, за "не мога" и на мен е помогнала много.Първата ми смислена публикация тук беше свързана точно с урока, който съм научила от тази история - " Приказка за малките жабчета".  С децата не съм посмявала да правя ритуално погребение, но съм им го разказвала. Те наистина се впечатляват. Благодаря ти, demil, че ми напомни, откъде мога да почерпя сили.