Отворено писмо до началните учители

Успехи през новата учебна година. Професионални и лични. Помагайте си взаимно, защото няма кой друг да го направи.

Аз "живея" два етажа под вас в нашата виртуална къща, в Предучилищната, но да си призная, честичко тайно надничам през вашия "прозорец". Може би, защото преди години, когато се отказах от астрономията/ не исках да живея в София, нищо, че след години заживях пак тук/ и реших да кандидатствам в Благоевград, написах първа специалност Начална и шифъра на Предучилищна /обърках се/, на второ място Предучилищна и шифъра на Начална педагогика. Първо се обработва шифъра обаче и така от едно малко объркване станах детски учител. Не съжалявам за допуснатата грешка, но все ми е любопитно как е при вас. Приех го като знак на съдбата, че така е трябвало да бъде и целият ми професионален живот е свързан с децата и в Центровете за работа с деца, и в детските градини в които съм работила.

Няма, няма и щрак при вас. Дъщеря ми и тя ви харесва. Все ме кара да ви дойдем на гости и да видим какви интересни неща сте насътворили. Сега сме в сериозната подготвителна група, а догодина ще я пратя при "вас". Нали ми е мъничко декемврийчето, все ще си е почти година по-малко от януарчетата, да не го тормозите много....

За много неща имам да ви питам. Как искате да ви изпращаме децата в първи клас, какво да знаят, да четат ли, да пишат ли, да смятат ли? Винаги съм мислила, че точно вие сте учителите благодарение на които децата проглеждат за четмо и писмо, но с нашите програми вундеркинди трябва да ви пращаме.

В разговори с начални учители са ми казвали: научете ги да разказват, да се изразяват правилно, да се научат да общуват, провокирайте интерес към знанието, не ги стресирайте от ученето...Вие на какво мнение сте?

А и нали при нас системата е тетрадки, тетрадки...., при вас същото, та на децата като да им писва отрано от тях.

На година ще поискам от вас съвет и към кое училище да се ориентираме. Началният учител, първият учител!

Скоро си бях по моя край и срещнах моята първа начална учителка. Снажна и красива, нищо, че годините са оставили своя отпечатък. Поздравих я! Не ме позна /годините и мен не са подминали/. Не и се обидих, а и се усмихнах и и казах коя съм. Тогава вече ме позна, прегърна ме, дори ми се извини. Казах и, че по-важното е, че аз съм я познала. Ние бяхме много, тя една. Най-добрата и най-красивата учителка в училището. Моята първа учителка, която ме научи на А,Б,В-то.