Нещо за душата
Прати ми го приятелка по Скайп, не зная автора,но ми подейства шоково и ме накара да се замисля - мога ли го това аз, или не го мога?! И като майка, и като учител..? Предполагам, че този въпрос касае всекиго, затова че задайте си го и вие. Сигурна съм, че отговорът все някога ще изплува ;)
Зачекваме тема, която не може да се изчерпи само с думи, доводи или пък логично мислене. Мисля, че в щастието няма логика, а само стремеж то да се обясни логически. Щастие е и състоянието на душата.Какво значи да страдаме за децата си? Като че ли не страдаме и без тях. Ако търсим само страданието в живота, можем да го намерим навсякъде. Опитвам се да бъда от хората, за които чашата е наполовина пълна. Казвам "опитвам", защото го правя целенасочено - търся позитивното във всичко и това ме прави щастлива. Така и товара, който мъкна на гърба си става по-лек, и насладата от живота - по-пълна.
Не е ли все пак страданието, което ни прави по-добри?
Може да го изтеглите и като кликнете на стрелката от самото глогче.(долно ляво).